Р Е Ш Е Н И
Е № 260564
гр. Пловдив, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 7108 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата
А.Д.И. е предявила срещу „Хюманита“ АД обективно съединени осъдителни искове
както следва: 1) за заплащане на начислено, но незаплатено нетно трудово
възнаграждение за месец януари 2020 г. в размер на 565,88 лева, за месец
февруари 2020 г. в размер на 741,68 лева и за месец март 2020 г. в размер на
52,01 лева – правно основание чл. 128 т.2 КТ; 2) за заплащане на обезщетение в
размер на 860,23 лева за прекратяване на трудово правоотношение без
предизвестие – правно основание чл. 220, ал. 1 КТ; 3) за заплащане на
обезщетение в размер на 34,24 лева за неизползван платен годишен отпуск –
правно основание чл. 224 ал.1 КТ; и 4) за заплащане на обезщетение в размер на
530,85 лева при прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване
обема на работа – правно основание чл. 222 ал.1 КТ, ведно със законната лихва
върху всички посочени главници от 23.06.2020 г. до окончателно изплащане на
сумите.
Ищцата Н.Д.А. е предявила срещу
„Хюманита“ АД обективно съединени осъдителни искове както следва: 1) за
заплащане на начислено, но незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2020 г. в размер на 736,72 лева, за месец февруари 2020 г. в размер на
699,58 лева и за месец март 2020 г. в размер на 49,50 лева – правно основание
чл. 128, т.2 КТ; 2) за заплащане на обезщетение в размер на 811,39 лева за
прекратяване на трудово правоотношение без спазено предизвестие – правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ; и 3) за заплащане на обезщетение в размер на
536,85 лева при прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване
обема на работа – правно основание чл. 222 ал.1 КТ, ведно със законната лихва
върху всички посочени главници от 23.06.2020 г. до окончателно изплащане на
сумите.
Ищцата Т.И.Н. е предявила срещу
„Хюманита“ АД обективно съединени осъдителни искове както следва: 1) за
заплащане на начислено, но незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2020 г. в размер на 1259,77 лева, за месец февруари 2020 г. в размер на
1477,35 лева и за месец март 2020 г. в размер на 136,26 лева – правно основание
чл. 128, т.2 КТ; 2) за заплащане на обезщетение в размер на 1713,46 лева за
прекратяване на трудово правоотношение от работника без предизвестие поради
забавяне в плащането на възнагражденията – правно основание чл. 221, ал. 1 КТ;
3) за заплащане на обезщетение в размер на 497,83 лева за неизползван платен
годишен отпуск – правно основание чл. 224 ал.1 КТ, ведно със законната лихва
върху всички посочени главници от 23.06.2020 г. до окончателно изплащане на
сумите.
Ищците излагат съображения, че между тях
и ответното дружество е действало валидно трудово правоотношение, което е било
прекратно през месец март 2020 г. С ищците А. И. и Н.А. правоотношенията били
прекратени на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ, а именно: поради намаляване обема
на работа, а с ищцата Т.Н. на основание чл. 327 ал.1 т.2 КТ поради забавяне в
плащанията на трудовите възнаграждения. Посочват, че на 02.04.2020 г. ищците А.И.
и Н.А. са сезирали Инспекция по труда за наличие на незаплатени суми от страна
на работодателя. Поради тази причина била извършена проверка, в хода на
проверката било издадено служебно извлечение досежно описаните претенции, което
според ищците съставлява извънсъдебно признание на дължимостта на сумите.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „Хюманита“ АД. В открито съдебно
заседание се явява адв. **** - упълномощен процесуален представител на
ответното дружество. Оспорват се по основание и размер заявените искови
претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
представените по делото Допълнително споразумение № *****г. / л. 5/,
Допълнително споразумение № *****г. / л. 12/ и Трудов договор № *****г. / л.
20/ се изяснява, че ишците са се намирали в трудово правоотношение с ответното
дружество.
От заповед № *****г. / л. 8/ се
изяснява, че трудовото правоотношение с ищцата А.И. е прекратено едностранно от
ответното дружество, считано от 05.03.2020г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Предизвестие не е връчвано на ищцата.
От заповед № *****г. / л. 15/ се
изяснява, че трудовото правоотношение с ищцата Н.А. е прекратено едностранно от
ответното дружество, считано от 05.03.2020г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
основание е връчено на ищцата на 04.03.2020г. ( в предизвестието е допусната
техническа грешка, като е посочено, че е получено на 04.03.2019г., вместо на
04.03.2020г. Явно е, че се касае за техническа грешка, доколкото в
предизвестието е посочено същото основние за прекратяване, както и в заповедта
).
От заповед № *****г. / л. 22 /се изяснява,
че ищцата Т.Н. е отправила едностранно предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните поради неизплащане в срок на дължимо
трудово възнаграждание ( правно основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ). Трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 05.03.2020г.
От служебно извлечение изх. № *****г. /
л. 11/, издадено от ответното дружество се изяснява, че същото дължи на ищцата А.И.
суми за трудовото възнаграждение, както следва: за м. 01.2020г.- 565, 88 лв.,
за м. 02.2020г.- 741, 68 лв., за м.03.2020г.- 52, 01 лв.
От служебно извлечение изх. № *****г. /
л. 18/, издадено от ответното дружество се изяснява, че същото дължи на ищцата Н.А.
суми за трудовото възнаграждение, както следва: за м. 01.2020г.- 736, 72 лв.,
за м. 02.2020г.- 699, 58 лв., за м.03.2020г.- 49, 50 лв.
От служебно извлечение изх. № *****г. /
л. 23/, издадено от ответното дружество се изяснява, че същото дължи на ищцата Т.Н.
суми за трудовото възнаграждение, както следва: за м. 01.2020г.- 1259, 77 лв.,
за м. 02.2020г.- 1477, 35 лв., за м.03.2020г.- 136, 26 лв.
От представените по делото извлечения от
трудова книжка на ищците И. / л. 6/, А. / л. 13/ и Н. / л. 21/ се изяснява, че
в месечен срок след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното
дружество, ищците не са постъпвали на работа при друг работодател по силата на
трудов договор.
От изготвеното по делото заключение по
назначената съдебносчетоводна експертиза / л. 53- л. 57/ се изяснява, че
последно полученото от ищцата И. брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди прекратяването на трудовия договор е възлизало на 760, 81
лв. Ищцата И. разполага с един ден платен годишен отпуск, като обезщетението за
него възлиза на сума размер от 38, 04 ( брутна сума ) или 34, 24 лв. ( нетна
сума). Размерът на последно полученото от ищцата А. брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяването на трудовия
договор е възлизало на 706, 54 лв. В заключението е посочено и че А. не
разполага с дни неизползван платен годишен отпуск. По отношение на ищцата Н. е
посочено, че последно полученото от нея брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение възлиза на 1843,
84 лв. Посочено е, че ищцата Н. разполага с шест дни неизползван платен годишен
отпуск, който възлиза на 553, 15 лв. ( брутна сума ) или 497, 83 лв. ( нетна
сума).
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице като счита същото за обективно, всестранно и обосновано.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна
страна следното:
По исковете с
правно основание чл. 128, т.2 КТ:
По делото се установи съществуване на трудово
правоотношение между страните през процесните периоди. В приложение на
установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от
страна на ответника, съдът приема, че за същия период работниците са изпълнявали
добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престират
работна сила. Следователно, за същия период за работодателя са възникнали
задълженията по чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ да начислява и заплаща уговореното
възнаграждение за извършената работа.
От приетите по делото служебни извлечения, които съдът
цени изцяло, доколкото произтичат от ответното дружество и отразяват
неблагоприятни за него обстоятелства ( в извлеченията са обективирани дължимите
суми за трудово възнаграждение на ищците) се изяснява следното: за ищцата А.И.
се дължат суми за нетно трудово възнаграждение за м. 01.2020г. в размер на 565,
88 лв., за м.02.2020г. в размер на 741, 68 лв. и за м. 03.2020г. в размер от
52, 01 лв. Това именно са претендираните от ищцата суми за трудово
възнаграждение, предвид което искът следва да бъде уважен изцяло ( общата сума
за дължимо трудово възнаграждение възлиза на 1359, 57 лв. ). Следва да се
посочи, че ответното дружество не установи да е изплатило изцяло или частично
посочените суми.
По отношение на ищцата Н.А.- от служебното извлечение,
касаещо А. се изяснява, че й се дължи нетно трудово възнаграждение за
м.01.2020г. в размер от 736, 72 лв., за м. 02.2020г. в размер от 699, 58 лв. и
за м. 03.2020г. в размер от 49, 50 лв. Именно това са сумите, претендирани с
исковата молба, поради което исковата претенция с правно основание чл. 128, т.
2 КТ следва да бъде уважена изцяло ( общият размер на претенцията за трудово
възнаграждение възлиза на 1485, 80 лв.). Не бе установено от ответното
дружество, посочените суми да са заплатени.
По отношение на ищцата Т.Н.- от служебното извлечение,
касаещо Н. се установява, че й се дължи нетно трудово възнаграждение за м.
01.2020г. в размер от 1259, 77 лв., за м. 02.2020г. в размер от 1477, 35 лв. и
за м. 03.2020г. в размер от 136, 26 лв. Именно това са сумите, претендирани с
исковата молба, поради което исковата претенция с правно основание чл. 128, т.
2 КТ следва да бъде уважена изцяло ( общият размер на претенцията за трудово
възнаграждение възлиза на 2 873, 38 лв.). Не се изясни в рамките на
настоящото производство, посочените суми да са заплатени на ищцата.
По исковете с
правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.
По отношение на ищцата И., то се изяснява, че трудовото
й правоотношение е прекратено със Заповед № *****г. на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ, считано от 05.03.2020г. Предизвестие не е връчвано на ищцата,
поради което претенцията й за заплащане на обезщетение за неспазен срок на
предизвестието се явява основателна ( фигуриращото на л. 7 от делото
предизвестие не носи подписа на ищцата И., поради което не може да се приеме,
че въобще й е връчвано ). От заключението по изготвената съдебносчетоводна
експертиза се изяснява, че последно полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за цял отработен месец преди уволнението възлиза на 760, 81 лв.
Именно до тази сума следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание
чл. 220, ал. 1 КТ, като за разликата от 760, 81 лв. до пълния претендиран
размер от 860, 23 лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение на ищцата А., то се изяснява, че
трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № *****г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 05.03.2020г. Предизвестие е връчено на ищцата
на 04.03.2020г., а считано от 05.03.2020г., трудовото й правоотношение е
прекратено. Тоест, на практика срокът на месечното предизвестие не е спазен,
поради което претенцията й с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ се явява
основателна. От заключението по изготвената съдебносчетоводна експертиза се
изяснява, че последно полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за цял
отработен месец преди уволнението възлиза на 706, 54 лв. Именно до тази сума
следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ,
като за разликата от 706, 54 лв. до пълния претендиран размер от 811, 39 лв.
искът следва да се отхвърли.
Съдът счита за нужно да посочи, че съобразно нормата
на чл. 228, ал. 1 КТ, за определяне на посочените обезщетения е меродавно
именно последно полученото брутно трудово възнаграждение за пълен отработен
месец ( в тази връзка изрично- Решение №
490 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на ВКС; Решение № 665 от
11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III- то г. о.).
По отношение
на иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.
В хода на производството се изясни, че ищцата Т.Н. е
упражнила потестативното си право едностранно да прекрати трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ ( поради
забавяне в изплащането на дължимо трудово възнаграждение ). Прекратяването на
правоотношението е констатирано със Заповед № *****г. Доколкото съществувалото
между страните трудово правоотношение е било безсрочно, то работодателят дължи
на ищцата обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, който е един тридесет дни ( арг. чл. 326, ал. 2 КТ ). Съобразно
заключението на вещото лице, размерът на последно полученото от ищцата брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец възлиза на 1843, 84 лв. Ищецът
е претендирал сума в размер от 1713, 46 лв., като предвид принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, именно това се явява сумата, до
която следва да бъде уважен искът.
По отношение
на исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
По отношение на ищцата И., от приетата по делото ССчЕ
се установява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение тя
разполага с един ден неизползван платен годишен отпуск. Обезщетението за него
възлиза на сума в размер от 38. 04 лв. ( брутно ) и 34, 24 лв. ( нетно). С исковата
молба, ищцата е претендирала сумата от 34, 24 лв., поради което и искът следва
да се уважи изцяло до този размер.
По отношение на ищцата Н., от приетата по делото ССчЕ
се изяснява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение тя
разполага с шест работни дни неизползван платен годишен отпуск. Обезщетението
за него възлиза на сума в размер от 553, 15 лв. ( брутно ) и 497, 83 ( нетно).
С исковата молба, ищцата е претендирала сумата от 497, 83 лв., поради което и
искът следва да се уважи изцяло до този размер.
По отношение
на исковете с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ.
От представените по делото Заповед № *****г. и Заповед
№ *****г. се изяснява, че трудовите договори на ищците И. и А. са прекратени на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ- поради намаляване обема на работата. Предвид
това и съобразно нормата на чл. 222, ал. 1 КТ, обезщетението е в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през което е останал
без работа, но за не повече от 1 месец. От представените по делото извлечения
от трудовите книжки на ищците И. и А. се изяснява, че в месечен срок след прекратяването
на трудовото правоотношение с ответното дружество, те не са постъпвали на
работа при друг работодател. Както вече бе коментирано, съобразно заключението
на изготвената по делото ССчЕ, брутното трудово възнаграждение за пълен
отработен месец на ищцата И. възлиза на сума в размер от 760, 81 лв., а за
ищцата А. е в размер от 706, 54 лв. Същевременно ищцата И. е претендирала сума
в размер от 530, 85 лв., а ищцата А.- сума в размер от 536, 85 лв. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, именно това са и сумите, за които
следва да бъдат уважени претенциите на ищците И. и А. с правно основание чл.
222, ал. 1 КТ.
Върху всички горепосочените суми следва да се присъди
и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (
23.06.2020г. ) до окончателното им погашение.
По
предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата
на чл. 242 ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на предварително изпълнение на
решението, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Законодателят не е изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на
предварително изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички
вземания с характер на обезщетение и възнаграждение, които възникват за
работника във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния
процес. Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително
изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди,
свързани с нормалното съществуване на индивида. Именно предвид това,
процесуалният закон разписва, че съдът допуска служебно предварително
изпълнение на решението и това принудително изпълнение не може да бъде спряно
дори и при представено обезпечение за взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/.
Съобразно гореизложеното, то следва да се допусне предварително изпълнение на
решението досежно присъдените суми за трудово възнаграждение и обезщетения.
По
разноските:
При този изход на спора и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК ищците имат правно на разноски в настоящото производство.
Такива са извършени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
за всеки един от ищците. За реалното договаряне и изплащане на хонорарите са
представени и оправдателни документи ( л. 24- 26). Предвид това, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на всеки един от ищците сума в
размер от по 300 лв.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на държавата по сметка
на Районен съд- Пловдив в размер на 578, 75 лева ( за десетте обективно и
субективно кумулативно съединени искове). Ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС- Пловдив и сума в размер от 150 лв.-
разноски за изготвянето на ССчЕ ( общо дължимата от ответника сума за държавна
такса и разноски възлиза на 728, 75 лв.)
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Хюманита” АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.И., ЕГН: **********, на основание чл. 128 т. 2 КТ,
чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ следните суми: сума в общ размер от 1359, 57 лв.,
представляваща дължими от ответника нетни трудови възнаграждения за
м.01.2020г., м. 02.2020г. и м.03.2020г.; сумата
от 760, 81 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие; сумата от
34, 24 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от
един ден за 2020г. и сумата от 530,
85 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради намаляване обема на работа, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми, считано от датата на входиране на исковата молба в съда-
23.06.2020г. до окончателното им погашение, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за разликата от
760, 81 лв. до пълния претендиран размер от 860, 23 лв.
ОСЪЖДА „Хюманита” АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.А., ЕГН: **********, на основание чл. 128 т. 2 КТ,
чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ следните суми: сума в общ размер от 1485, 80 лв., представляваща дължими от
ответника нетни трудови възнаграждения за м.01.2020г., м. 02.2020г. и
м.03.2020г.; сумата от 706, 54 лв.,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие и сумата от 536, 85
лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради намаляване обема на работа, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми, считано от датата на входиране на исковата молба в съда-
23.06.2020г. до окончателното им погашение, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за разликата от
706, 54 лв. до пълния претендиран размер от 811, 39 лв.
ОСЪЖДА „Хюманита” АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Н., ЕГН: **********, на основание чл. 128 т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ следните суми: сума в общ размер от 2 873, 38 лв., представляваща дължими от
ответника нетни трудови възнаграждения за м.01.2020г., м. 02.2020г. и
м.03.2020г.; сумата от 1713, 46 лв.,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от
работника без предизвестие поради забавяне в заплащането на трудовото
възнаграждение и сумата от 497, 83
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от шест
дни за 2020г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от
датата на входиране на исковата молба в съда- 23.06.2020г. до окончателното им
погашение.
ОСЪЖДА „Хюманита” АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.И., ЕГН: **********, на основание чл. 78 ал.1 ГПК
сума в размер на 300,00 лева, представляваща сторени разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Хюманита”
АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.А.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78 ал.1 ГПК сума в размер на 300,00 лева,
представляваща сторени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Хюманита” АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Н., ЕГН: **********, на основание чл. 78 ал.1 ГПК
сума в размер на 300,00 лева, представляваща сторени разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА
„Хюманита” АД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал. 6 ГПК в полза на Държавата, по сметка на
Районен съд Пловдив сума в размер на 728, 75 лева, представляваща държавна такса по уважените обективно и субективно
кумулативно съединени искове и разноски за изготвяне на ССчЕ.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението досежно
присъдените суми за трудово възнаграждение и обезщетения.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Частта
на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл.
244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ