Р Е Ш Е Н И Е № 338
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин
05.07.2019 г.
Видински районен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Даниел
Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О. Петрова и
в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното
от съдия Димитров гр. дело
№ 1659 описа за
2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев”
№ 25, офис-сграда „Лабиринт” ет. 2, офис 4, с която против Н.К.Л. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по
чл. 422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че на 19.05.2017 г. е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и ищеца -
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което
вземането на „Провидент Файненшъл
България" ООД срещу ответницата Н.К.Л., произтичащо от договор за
потребителски кредит № *********/12.03.2015 г.
е прехвърлено в полза на ищеца - „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Сочи се, че „Провидент Файненшъл
България" ООД е упълномощило ищеца „Агенция за събиране на вземания"
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
19.05.2017 г., от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответницата е изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо
Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ПВД/ ********* от 06.06.2017
г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне до постоянния адрес
на длъжника, посочен в Договора за потребителски кредит. Видно от известието за
доставяне с баркод *РSSDТS006N86Е*, писмото се е върнало в цялост с отбелязване,
че пратката не е потърсена от получателя. До ответницата е изпратено второ
писмо за станалата продажба на вземания от страна на „Провидент
Файненшъл България" ООД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ПВД/********* от 28.05.2018 г.,
изпратено чрез куриер до настоящия адрес, посочен в Договора за потребителски
кредит, а именно: гр. Пловдив, ул. Пере Тошев, бл. 19, ет. 6, ап. 17.
Ответницата не е намерена на посочения адрес и писмото отново се е върнало в
цялост.
Поискано е от съда уведомлението за цесията да бъде връчено на
ответницата заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Излага се, че на 12.03.2015 г. ответницата Н.К.Л. в качеството на
Кредитополучател е сключила договор за потребителски паричен кредит № *********
с „Провидент Файненшъл
България" ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от
договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби,
Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е
получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от
страна на „Провидент Файненшъл
България" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички
разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на
подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
Поддържа се, че при условията на Договора за потребителски кредит Кредитодателят се е задължил да предостави на ответницата
потребителски кредит за лични нужди в размер на 800,00 лева, като сумата е
предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на
ответницата, като съгласно разпоредбите на договора за кредит ответницата е
потвърдила, че е получила в пълен размер кредита с факта на подписване на
договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична
сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита. В тази връзка подписвайки договора
за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на
договора да бъде в размер на 157,79 лв.
Сочи се, че общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по
кредита е в размер на 957,79 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 15,96 лв. Първата погасителна вноска е
платима на 21.03.2015 г. , а последната погасителна вноска е с падеж: 7.05.2016
г.
Твърди се, че с подписването на договора за кредит, ответницата е
изразила съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в
размер на 40,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка
на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали
съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на ответницата. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60
броя равни вноски, всяка в размер на 0,67 лв., които са платими на падежните
дати на погасителните вноски.
Подържа се, че по избор на ответницата, Кредитодателят
се е задължил да й предостави допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на
заемната сума в брой по нейното местоживеене и услуга по седмично събиране на
вноските по кредита също по местоживеенето на ответницата, наречена в договора
услуга „Кредит у дома". За предоставяната услуга, ответницата се е
задължила да заплати на Кредитодателя такса, която е
в размер на 626,41 лв. Подписвайки договора ответницата е удостоверила, че
разбира и се съгласява, че услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се
предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за
кредит такса. Също така, с подписа си ответницата е удостоверила, че
разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой
по местоживеенето на Кредитополучателя, а останалата част е свързана с
разходите на Кредитодателя, направени за събиране на
седмичните вноски в дома на Кредитополучателя /ответницата/. Съгласно клаузите
на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у дома" е платима при
подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена
в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на ответницата. Така, таксата
за услуга „Кредит у дома" е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 10,44 лв., които са платими на падежните дати на погасителните
вноски.
Поддържа се, че общата сума, която ответницата се е задължила да върне
на Кредитодателя при сключване на договора за кредит
е в размер на 1624,20 лв., която включва: главница в размер на 800,00 лв.,
договорна лихва в размер на 157,79 лв., такса за оценка на досие в размер на
40,00 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 626,41 лв. Съгласно
клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 27,07 лева, като в размера на
вноската са включени: вноска по кредита в размер на 15,96 лв., вноска по такса
за оценка на досие в размер на 0,67 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у
дома" в размер на 10,44 лв.
Сочи се, че подписвайки договора за кредит, ответницата се е задължила
да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични
вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя
кредитен консултант по местоживеенето на ответницата.
Излага се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е бил 7.05.2016 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно
изискуеми.
Твърди се, че на ответницата, от страна на ищеца „Агенция за събиране на
вземания", в качеството на кредитор е начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от
19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на депозиране на заявлението
в съда, общият размер на което е 48,01 лв.
Поддържа се, че ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 472,04 лв.,
с която са погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома": 177,33
лв., такса за оценка на досие: 16,36 лв., договорна лихва: 45,86 лв., главница:
232,49 лв.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
573/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се
от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 567,51
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит; 111,93 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 18.07.2015 г. до 7.05.2016 г.; 23,64 лева, представляващи такса за оценка на досие за периода от
5.09.2015 г. до 7.05.2016 г.; 449,08 лева, представляващи такса за услуга
„Кредит у дома": за периода от 11.07.2015 г. до 7.05.2016 г.; 48,01 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. /датата на
договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените разноски в заповедното производство и в
настоящото такова.
В срока за отговор по делото е подаден
такъв от назначения особен представител,
който е оспорил предявения иск като неоснователен, поради това, че ответникът
не е уведомен за извършената цесия по надлежния начин, както и че таксата за
услуга „Кредит у дома“ е неравноправна,прекомерна и нищожна ,като противоречаща
на добрите нрави.
По делото са
събрани писмени доказателства, назначена и приета
е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д.
№ 573/2019 г. по описа на РС-Видин.
С оглед данните
по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 426-РЗ от 07.03.2018
г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 573/2018 г. на РС-Видин, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 567.51 лева – главница, 111.93лева – договорна лихва от
18.07.2015 г. до 07.05.2016 г., 48.01лева - обезщетение за забава от 19.05.2017
г. до датата на подаване заявлението в съда – 28.02.2018 г., както и законната
лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда –
28.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00лв.- разноски
за платена държавна такса и 65.00лв. лева за юрисконсултско възнаграждение.
От заповедта е видно,че заявлението е
отхвърлено в следните части,а именно:за сумата от 23.64 лв.-такса за
оценка на досие за периода от 05.09.2015 г. до 07.05.2016 г.,за сумата от
449.08 лв.-такса за услуга Кредит у дома“за периода от 11.07.2015 г. до
07.05.2016 г.,както и за сумата над 65.00 лв. до 200.00 лв.,възнаграждение за
юрисконсулт.
Посочено е ,че съгласно
разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 ГПК съдът е задължен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона
и добрите нрави,като е прието,че в настоящия случай искането в тези
части противоречи на Закона за защита на потребителите,тъй като нарушава
забраната за прекомерно обременяване на
потребителя.
В срока по 413 ал. 2 ГПК заявителя не е подал жалба срещу
разпореждането,в частта,в която се отхвърля заявлението. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и на заявителя е указана възможността
да предяви искове против длъжника за установяване на вземанията си по Заповед № 426-РЗ от 07.03.2018 г. по чл. 410 от ГПК.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като
в резултат на това е образувано и настоящето дело №
1659/2018 г., в което ответника
участва чрез назначения му особен представител.
От представеното
заверено от ищеца копие на Договор за потребителски кредит, сключен на 12.03.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Н.К.Л., е видно, че кредитодателят е предоставил на ответницата като
кредитополучател сумата от 800 лева, за срок от 60 седмици, при следните
условия: такса за оценка на досие- 40.00 лева, лихва- 157.79 лева (31, 82 %
годишно), ГПР- 48 % и такса за услугата „кредит у дома“- 626.37 лева.
С договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, е
цедирано вземането по процесния договор за кредит, като цесионерът е упълномощен да извърши уведомления от
името на цедента на длъжниците за прехвърленото вземане. Към договора за цесия
са представени потвърждението за цесия и приложението за прехвърлените
вземания, в което под № 179 фигурира
името на ответника и договора й за кредит от 12.03.2015 г.
По делото са
представени два броя уведомления до ответника от 06.06.2017
г. и от 28.05.2019 г. за извършената цесия като липсват данни същите да са
получени от ответницата. С връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответницата
чрез назначения й особен представител, отново е връчено уведомлението за
извършената цесия и това е станало на 14.03.2019 г., видно от отрязъка от
съобщението.
Вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение,
че дължимата главница, договорната лихва, такса за оценка на досие и такса за
услуга „Кредит у дома“ са в претендирания размер.
Вещото лице е посочило,
че няма извършено плащане по кредита след датата на сключване на договора за
цесия-19.05.2017 г.
Не се спори
относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от
приложеното ч.гр.д. № 573/2019 г. по описа на ВдРС, като
издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Вземанията на
ищеца се основават на договор за потребителски кредит,който поражда задължение
за връщане на взетата в заем сума.Безспорно е, че между страните
е възникнало облигационно отношение във връзка
с даден паричен заем.
По несъмнен начин се
доказа, че страните са обвързани
по силата на сключения Договор за
потребителски кредит ,въз основа на който
кредиторът, е предоставил на ответника, като
кредитополучател, паричен заем в общ размер
на 800.00 лв.
Безспорно е също така, че в случая е изпълнено задължението за предоставяне на договорения кредит на
ответника,
който го е усвоил
и което
се установява от договора и полагането на подпис от страна
на кредитополучателя,включително и
от заключението на вещото лице.
От същото е
видно,че непогасената, от страна на ответника, главница е в размер на сумата от
567.51 лв.,поради което претенцията в тази и част следва да бъде уважена.
От договора е
видно, че между страните е договорена и
лихва/възнаградителна/, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл.240,
ал.2 от ЗЗД. По правната си характеристика, договорната лихва е възнаграждение,
с което длъжникът на пари или на заместими вещи
трябва да престира на кредитора, защото е ползвал
същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем
капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.
В случая волята
на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим в Закона за потребителския кредит. Към момента на сключване на процесния
договор-12.03.2015 г., е била приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова-ДВ,
бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България/годишният процент на разходите включва
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на
договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит
– чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка” по
отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При
нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта
на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва
от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се
възползва от по-неблагоприятното й положение/. При преценка нарушени ли са
добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент , съдът намира, че
меродавна е именно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с регламентираните в нея
„рамки”. Затова и уговорена лихва в
размер на 31.82 % и ГПР – 48.0 %, не противоречи на добрите нрави, с оглед
изложените по-горе съображения,като същата не е и неравноправна,тъй като е
съобразена със законовите изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, с установените
нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода.
В случая договорната лихва,чиито размер е 111.93
лева,не надвишава пет пъти размера на законната лихва в горния смисъл,поради
което ответника дължи заплащането й.
Основателен се
явява и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.Крайният срок за
издължаване по договора е 07.05.2016 г..С оглед забавата претенцията за обезщетение
за периода от 19.05.2017 г./датата ,на която е сключен договора за цесия/ до
28.02.2018 г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ за сумата от
48.01 лв.следва да бъде уважена.
По отношение претенцията,в частта касаеща сумите: 23.64 лв.,представляваща такса
за оценка на досие за периода от 05.09.2015 г. до 07.05.2016 г. и сумата от 449.08 лв.,представляваща такса за
услуга „ Кредит у дома“за периода от 11.07.2015 г. до 07.05.2016 г.,исковото
производството следва да бъде прекратено,поради недопустимост на съответните
искове.
В случая това е обусловено от изискването за идентичност
в предмета на заповедното и исковото
производство. В този смисъл, всеки иск по чл. 422 от ГПК, който по
основание или размер се различава от заявеното пред съда по заповедното
производство, би се оказал недопустим, поради липса на правен интерес. В конкретния
случай това е така по отношение посочените по-горе вземания за такси за оценка
и услуга,които видно от издадената заповед са отхвърлени и заявлението в тази
му част не е уважено от съда.Заявителят
не е атакувал и обжалвал в тази част издадената заповед.При това положение и във връзка с изложеното следва да се приеме,че претенцията,в частта на
сумата от 23.64 лв.,представляваща такса
за оценка на досие за периода от 05.09.2015 г. до 07.05.2016 г. и сумата от 449.08 лв.,представляваща такса за
услуга „ Кредит у дома“за периода от 11.07.2015 г. до 07.05.2016 г..е
недопустима,поради липса на правен
интерес,за който се следи служебно.
Отделно следва да се отбележи,че по мнение на съда
клаузата,касаеща таксата за услуга „ Кредит у дома“е
неравноправна,поради липсата на съразмерност/таксата е в размер близък до
стойността на отпуснатия кредит/ и в резултат-прекомерно обременяване на
потребителя,което противостои на критерия за добросъвестност и води до явно неравновесие
в правата и задълженията на страните по
договора, а в тази връзка и на основание чл. 146 ал. 1 от
ЗЗП цитираната е нищожна.
Неоснователно се явява и възражението, че ответникът не е уведомен за извършената цесия по надлежния
начин. С исковата молба е връчено уведомителното писмо за извършената цесия,
което изхожда от цедента,
действащ чрез пълномощник цесионера, и същото е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което
съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила
действие за длъжника,представляван от особен представител, на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради
това следва да бъде съобразен при решаването на делото/в този смисъл са
постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о./.Вземането е валидно прехвърлено
на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е
активно легитимиран да
предяви настоящия иск.
Настоящият съдебен
състав не споделя тезата, че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради това, че книжата по делото и уведомлението за съответната цесия са връчени на неговия особен представител, а не лично
на длъжника.
Назначаването на особен
представител на ответницата
е вследствие на неуспешни усилия същата да бъде издирена, както на известните й адреси, така и по месторабота. Фигурата на особения представител по чл. 47,
ал. 6 от ГПК, се припокрива с тази
на упълномощения
процесуален представител
относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и т.н..
И в двата
случая, представителят има
право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключения
на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото,
за които се изисква изрично упълномощаване-чл. 34,
ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК за особения представител.
Съдът не споделя
разбирането, че
връчването на уведомлението
за цесия на особения представител по делото, представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с
предмета на делото,тъй като
това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради
неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за
лично връчване на уведомлението
за цесията.
В трайната съдебна практика е прието,
че действието
по уведомяването на длъжника
за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати.В тази врзъка
длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор.
От събраните
по делото писмени доказателства и от изслушаната съдебно-икономическа експретиза
се установи, че ответницата е извършила
частични плащания и не е
погасила задълженията си по договора.
В случая обаче исковата претенция следва да бъде
уважена единствено по отношение на признатите с издадената заповед вземания,и
по съображенията изложени по-горе,а производството,в частта на претенцията за
сумата от 23.64 лв./такса за оценка на досие за периода от 05.09.2015 г. до
07.05.2016 г./ и за сумата от 449.08 лв./такса за услуга „Кредит у дома“,
следва да се прекрати, поради недопустимост на иска,като постановеното решение,
в тази си част, има характер на
определение.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на
ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски.
Видно от представения списък
в исковото производство, ищецът
е сторил следните разноски:
внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, 80.00
лева - депозит за вещо лице, 314.01 лева-разноски за особен представител на ответницата, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 350.00 лева.
Съобразявайки тежестта
на делото и съгласно
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр.
с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултското възнаграждение
в размер на 100.00 лева.
В случая, но съобразно уважената част от исковете, на ищеца ще следва да се присъдят разноските/ за платена държавна такса, вещо лице, особен представител и
юрисконсултско възнаграждение /,в общ размер
314.59 лв..
Разноските в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 573/18 г. по описа на ВдРС са в общ размер
от 90.00 лв./ 25.00 лева за платена държавна такса и 65.00
лева за юрисконсултско
възнаграждение/.
С оглед
изхода на спора и по
съразмерност, във
връзка с уважената част на иска, ответника следва да заплати на ищеца сумата в общ размер
от 54.55 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.К.Л. ***, ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 следните суми: сумата от 567.51 лева,представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски
кредит от 12.03.2015 лв., ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2018 г./датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 573/2018 г./. до окончателното
изплащане; сумата от 111.93 лева,представляваща договорна
лихва за
периода от 18.07.2015
г. до 07.05.2016 г., както и сумата от 48.01 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 19.05.2017 г. до 28.02.2018 г. .
ПРЕКРАТЯВА частично
производството по гр.д.№ 1659/2018 г.,в частта на искането за следните суми,а именно:- 23.64
лв.,представляваща такса за оценка на досие за периода от 05.09.2015 г. до
07.05.2016 г.,както и за сумата от 449.08 лева,представляваща такса по договора за услуга „Кредит у дома“
за периода от 11.07.2015 г. до 07.05.2016 г.,поради недопустимост на
иска.
ОСЪЖДА Н.К.Л. ***,
ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 сумата в общ размер от 54.55 лв.,
направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д № 573/2018 г. по описа на РС-Видин, съобразно уважената част от иска,
като отхвърля искането в останалата му част до пълния размер от 90.00 лв..
ОСЪЖДА Н.К.Л. ***,
ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 сумата в общ размер на 314.59 лв.,
направени в настоящето
производство разноски,но съобразно уважената част от иска, като отхвърля искането в останалата му част до пълният размер от 519.01лв. /100.00 лв.-юрисконсултско
възнаграждение, 25 лв.-платена държавна такса, 80.00 лв.-депозит за вещо лице и 314.01
лв. възнаграждение за особен представител/.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи
препис по ч.гр.д.№ 573/2018
г. по описа на ВдРС.
В частта на прекратяването
решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Видин в седмодневен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: