Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
08.03.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №622 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по предявен от М.Г.М., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, 9 група, 9 килия, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С., бул.„Ген.Н.С.“ №***, иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 4 000 (четири хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 29.05.2017 г. до 31.05.2017 г.
В исковата молба се твърди, че неимуществените вреди са претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразно бездействие от администрацията – длъжностни лица, служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Следствен арест гр.Хасково, при или по повод изпълнение на служебните им задължения по време на престоя му в помещенията на ареста, където бил приведен за времето от 29.05.2017 г. до 31.05.2017 г., във връзка с явяването му в качеството на ищец по адм.дело №254/2017 г. по описа на АС – Хасково. Ищецът прекарал период от 3 дни в помещенията на Следствен арест гр.Хасково и по-точно в килия №11, във връзка с участието му в горепосоченото дело. През целия период на престоя не му бил осигурен постоянен, денонощен достъп до санитарен възел и течаща вода. В ареста в гр.Хасково килиите не разполагали със собствен санитарен възел и с течаща вода, поради което задържаните се извеждали от служителите на ГД „ИН“ при нужда, заявена от самия задържан и то само през деня. По този начин ищецът имал периодичен достъп до санитарните помещения единствено през деня, като нощем бил принуден да се въздържа от задоволяване на естествените си нужди, а при необходимост да използва пластмасови бутилки за задоволяване на физиологическите си нужди в присъствието на останалите задържани, а освен това била налице и невъзможност за хигиенизиране на ръцете, което представлявало нарушаване на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, вр. с чл.43, ал.5 от ЗИНЗС. В следствие на така описаните обстоятелства, на ищеца били причинени чувството на малоценност и унижение, бил подтиснат и разстроен, причинени му били чувството на срам и накърняване на човешкото му достойнство, поради невъзможност нормално и пълноценно да удовлетворява физиологичните си нужди и да поддържа елементарно ниво на лична хигиена. На следващо място, в помещението, в което бил задържан, не били осигурени минимално необходимите му битови и санитарно-хигиенни условия. Килията, в която бил настанен, била с площ, която не отговаряла на императивно определения от закона – чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минимум от 4 кв.м. разполагаема жилищна площ за всеки задържан. Освен крайно недостатъчното пространство в помещението за една нормална жизнена среда, в същото не прониквало и достатъчно дневна светлина, съгласно изискванията на Наредба №49 за осветление на сградите и помещенията в тях, от единствения прозорец в помещението, с което не била изпълнена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, вр. чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, вр. чл.3 от ЗИНЗС за осигуряване на свеж въздух, вентилация. Санитарно-хигиенните условия в помещението били на изключително ниско ниво и дори отблъскващи и мизерни, поради липсата на почистващи препарати и пособия, и всичко това причинило в ищеца чувство на малоценност и унижение, страх за здравето, чувство на мизерия и отблъскваща обстановка, незащитеност, които уронили човешкото му достойнство. Поради неспазване на санитарните изисквания и неосигурени периодични ДДД (дезинфекция, дезинсекция и дератизация) обработки и процедури, и неизпълнение в тази връзка на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, вр. с чл.19 от ППЗИНЗС, в помещенията на Следствен арест гр.Хасково се развъждали дървеници, които причинили на ищеца дискомфорт и обриви по тялото, съпроводени от сърбеж. Ищецът бил претърпял операция на жлъчка, поради което било необходимо да бъде поставен на определена хранителна диета, както и да му бъде предоставен специален ортопедичен матрак, които условия липсвали в помещенията на Следствен арест гр.Хасково, въпреки, че те били известни на администрацията, предвид факта, че такива му били осигурени в помещението в затвора в гр.Стара Загора, където пребивавал понастоящем и също се обслужвало от ГД „ИН“. Кумулативният ефект на посочените по-горе обстоятелства причинили в ищеца постоянно безпокойство и напрежение, като довели до постоянно повишено ниво на кръвно налягане, в която връзка бил прегледан от лекар и му било издадено медицинско. Ищецът считал, че било налице накърняване на човешкото му достойнство, нечовешко и унизително отношение спрямо него при престоя му в помещенията на Следствен арест гр.Хасково, с което била нарушена нормата на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека.
Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представител по делото – юрк.Ч., излага становище за неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция и претендира отхвърлянето ѝ.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че исковата претенция е основателна, но с оглед периода и интензитета на претърпените вреди, размерът на претенцията е прекомерно завишен.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
След изискване за нуждите на делото, по същото е постъпила и е приета като писмено доказателство Справка изх.№2456/27.11.2017 г. от Началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РС „ИН“) – Хасково.
В нея се удостоверява, че М.Г.М. *** на 29.05.2017 г. по делегация и на 31.05.2017 г. е преведен в затвора Стара Загора.
В т.2 от Справката се сочи, че по време на престоя си в арест Хасково М. е бил настанен в килия №11, сам. Килия №11 е с обща площ 6,90 кв.м. Има неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Над вратата на килията са монтирани две луминисцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.
В т.3 от Справката се удостоверява, че помещенията в арест Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста и при заявено желание по всяко време на денонощието, съгласно т.20.1 от Заповед №№JI-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите, на Главния директор на ГД „ИН“. Поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел. Освен ежедневното почистване и дезинфекциране на килиите и общите помещения в ареста, периодично се извършват и мероприятия по дезинфекция и дезинсекция от оторизирани фирми.
В т.4 от Справката е посочено, че по време на престоя си в арест Хасково М. е подал молба №М-15/30.05.2017 г. и жалба №Ж-15-II/30.05.2017 г. до Началника на ареста, касаещи конвоирането му до затвора Стара Загора.
В т.5 от справката се сочи, че при пристигането си в арест Хасково М. не е заявил желание за медицински преглед, също така не е споделил да има някакви здравословни проблеми, касаещи специфични битови условия, диетична храна, или легло със специален матрак или дюшек. На 30.05.2017 г. в 13.40 часа, след завръщането му от съдебното заседание на АС – Хасково, М. не се почувствал добре, поради което е извикана СМП. На същия ден е депозирал цитираните в т.4 от Справката документи, като е изложил и желание да му се осигури диетична храна и ортопедичен дюшек. От страна на администрацията са предприети действия по изпълнение на исканията му, но на 31.05.2017 г. е отпътувал от ареста. На същата дата, във връзка с предстоящото транспортиране до затвора Стара Загора, лицето е прегледано от медицинското лице на ареста и е издаден документ, че може да пътува с общ конвой.
Към Справката са приложени писмени доказателства. С приложената молба №М-15/30.05.2017 г. до Началника на Ареста гр.Хасково, М.Г.М. моли за същия ден да му бъде заявен конвой за Ст.Загора, тъй като делото му щяло да приключи в 13.00 часа и нямал друга работа там, нямал хапчета и специална храна и условията в ареста били нечовешки. С жалба №Ж-15-II/30.05.2017 г. до Началника на ареста, М.Г.М. моли да бъде заявен за извънреден конвой за О.З. Ст.Загора, защото бил в депресия от условията в ареста, вдигал високо кръвно от затворени помещения.
Приложен е фиш за СМП (спешна медицинска помощ), оказана на М.М. в Ареста на 30.05.2017 г. в 13.41 часа, с работна диагноза „Хиперт.криза. Оbs. Невроза“ и забележка, че прегледаният отказва инжекционно лечение, както и извадка от Дневник на задържаните лица, нуждаещи се от медицински преглед, воден в Арест Хасково, в който на дата 31.05.2017 г. е вписано името на ищеца като „отпътуващ“.
Приложени са също протоколи за извършени планирани ДДД обработки с препарати на помещението на ареста в гр.Хасково, ул.„А.“ ***, с възложител ОС „ИН“ Хасково, включително от дати 01.03.2017 г. и 16.05.2017 г.
От страна на ищеца по делото също са представени писмени доказателства: извадка от Лична амбулаторна карта на М.Г.М., с последно отразен издаден БЛ за периода 14.08. – 20.09.2015 г.; Болничен лист за временна нетрудоспособност поради общо заболяване за същия период, издаден от Хирургична ЛКК при „МБАЛ – Хасково“ АД, с диагноза: Холециститис калкулоза; Епикриза от „МБАЛ – Харманли“ ЕООД, Неврологично отделение, от дата 11.12.2000 г.; Амбулаторен лист от дата 28.04.2010 г. и Рецепта от Очна клиника от дата 10.10.2017 г.
По искане на ищеца по делото беше изготвено и изслушано заключението на съдебно-техническа експертиза със задача да установи съответства ли осветеността и вентилацията в помещението на Ареста в гр.Хасково, в което ищецът е бил задържан през процесния период, на нормативните изисквания за осветеност и вентилация.
Вещото лице инж.П.В. е извършил оглед, замервания и анализ на състоянието на арестантско помещение №11, въз основа на които дава заключение, че осветеността в помещението на Ареста, в което е бил задържан ищецът, а именно Арестантско помещение (Килия) №11 в размер на 193,10 лукса, отговаря на нормативните изисквания за осветеност съгласно Наредба №49 за осветеност на сградите и помещенията, а вентилацията на същото помещение в размер на 104,40 куб.м. отговаря на нормативните изисквания за вентилация съгласно Наредба №15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане, експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Вещото лице е констатирало също, че състоянието на осветлението, установено от него към момента на проверката, съответства на това, което е било към месец май 2017 г., т.е към процесния период.
В частта „Общи констатации“, т.5.1.1 от заключението не експерта, са изложени и данни относно размерите, кубатурата, състоянието и обзавеждането на арестантското помещение, които вещото лице е констатирало при огледа на място на 08.01.2018 г. Посочено е, че арестантското помещение е с размери: дължина – 2,40 м., широчина – 2,90 м., жилищна площ – 6,96 кв.м., височина – 3,00 м. и обем – 20,88 куб.м., а в него има монтирани 2 легла, 1 маса и 2 табуретки, всички здраво закрепени към пода на помещението, прозорец с размери 0,90/0,30 м. на външната стена за осигуряване на слънчева светлина; отвор на вратата с размери 0,60/0,70 м. за естествен приток на въздух от коридора; отвор над вратата с размери 0,60/0,60 м. за естествен приток на въздух от коридора; радиатор за отопление с 10 глидера с височина 0,80 м., свързан към отоплителната инсталация на сградата; смукателен въздуховод с размери 0,40/0,25 м. към централната вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха с дебит 150,00 куб.м. в час и осветително тяло.
По делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Д.А.И., който също е пребивавал в Ареста гр.Хасково в процесния период. Свидетелят дава показания, че от тогава се познава с М.М., който по това време е бил настанен в 11-та килия. Свидетелят разказва, че е чувал как М. „от килията си постоянно тропаше и искаше медицинска помощ. Там нещо му стана зле, чукаше постоянно, но не знам дали дойдоха лекари. Нямам си на идея, кога са дошли лекари, но си беше постоянно стресиран човека.“ Свидетелят разказва и за условията в килиите на ареста, които били еднакви – „нито вода имаше, нито течаща вода, нито тоалетна, нищо нямаше“. Сочи, че за личен тоалет арестантите били пускани през деня сутрин в 6.00 часа, после в 12.00 часа и в 8.00 часа вечерта, а през тъмната част на денонощието за това ползвали туби. Можели да ползват и тоалетна, но за това трябвало да се чука на вратата на килията, или да се извика, като обикновено трябвало да се чака по половин час.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в производството осъдителен иск е с посочено правно основание чл.1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а според ал.2, исковете по ал.1 от същия закон се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането.
В случая искът е предявен срещу надлежен ответник. Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Ареста в град Хасково, към Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Хасково, която, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД „ИН”. Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ОС „ИН” – Хасково, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обуславящи допустимостта на настоящия иск.
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.4, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са следните: на същия да е причинена имуществена или неимуществена вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а увреждането да е настъпило като резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.
Според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС (нов – ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) „Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3“. От своя страна чл.3, ал.1 от същия закон (изм.ДВ бр.13 от 2017 г.) гласи: „Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.“ Според ал.2 на същата разпоредба, „за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“.
От съдържанието на исковата молба може да се приеме, че претенцията на ищеца има характер на иск за вреди, причинени му поради поставянето му в неблагоприятни условия в Ареста в гр.Хасково – изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, достатъчно дневна светлина, чист въздух, добра хигиена и определени други обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, т.е. претенцията попада в обхвата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
В пилотното решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото Нешков и други против България, ЕСПЧ, коментирайки практиката на българските съдилища при разглеждането на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че те „са поискали да се установи дали ищците са успели да докажат, че ответният орган е отговорен за незаконосъобразно действие или бездействие. При преценка на този критерий, съдилищата са вземали предвид само специфичните правила, предвидени в съответните закони или нормативни актове … Дори когато те вземат предвид общите правила, като забраната за нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията (ЕКПЧ) … съдилищата … се отнасят към тези правила просто като помощни средства при тълкуването на конкретни законови или нормативни разпоредби, а не като към пълноправни норми, чието нарушение само по себе си да доведе до установяване незаконосъобразност на поведението на ответния орган.” В същото решение ЕСПЧ коментира, че разделянето на исковете, с оглед на всеки отделен елемент от условията на задържането, би довело до там, че ако „един аспект на тези условия не противоречи на дадено конкретно национално правило, когато се разглежда изолирано”, обосновава у тези съдилища „склонност да постановят, че условията са „законни”. По нататък в решението се сочи, че „по отношение на средствата за обезщетяване във връзка с условията на задържане, били те съдебни или административни, тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане … след това опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. В допълнение, процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетения трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6, §1 от Конвенцията”. В същото решение ЕСПЧ сочи, че „когато оплакването … е по силата на чл.3 от Конвенцията … съдът … трябва да направи преглед на твърдените действия или бездействия, и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушаване на този член съобразно принципите и стандартите, установени от Съда (ЕСПЧ) в неговата практика … Ако … съдът … констатира, било то по същество или изрично, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на условията, при които въпросното лице е било задържано (в миналото или към настоящия момент), то този … съд трябва да предостави подходяща компенсация … Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек.”
Същото се приема от ЕСПЧ и в решение от 10.02.2012 г. по делото на Шъханов срещу България, където се сочи, че разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Като съобрази приетото в решенията на ЕСПЧ, вкл. и приетото в пилотно решение от 27.01.2015 г., настоящият съдебен състав намира, че за извършване на преценката относно ефекта от евентуално установено неизпълнение на задълженията от страна на администрацията на мястото за задържане, спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да отчете в съвкупност всички наведени от ищеца М.Г.М. твърдения, независимо дали за всяко от тези твърдения за бездействия от страна на администрацията на Ареста гр.Хасково се установява или доказва да е налице неспазване на някаква вътрешно правна регламентация. Съдът следва да извърши глобално преценката си дали така визираните аспекти на условията, при които е бил поставен ищецът, водят до нарушение на първо място на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС (Конвенцията), която съгласно чл.5, ал.4 от Конституция има предимство пред законовите норми на вътрешното право, ако последните му противоречат и установената практика на ЕСПЧ по делата за нарушение на тази разпоредба.
Освен това с новата разпоредба на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е предвидено, че в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Съобразно задължението си по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е изискал от специализиран орган по изпълнение на наказанието на ищеца предоставянето на информация от значение за случая и такава е представена със Справка изх.№2456/27.11.2017 г. от Началника на РС „ИН“ – Хасково.
От съдържанието на същата справка, което съответства и на констатациите на вещото лице по назначената експертиза, не може да се направи извод за пребиваването на ищеца през процесния период при условията на недостатъчна жилищна площ на спалното помещение, в което е бил настанен. Според удостовереното в Справката, ищецът е бил настанен сам, в килия с обща площ 6,90 кв.м., а вещото лице изчислява в заключението си площта на килията на 6,96 кв.м. С това се опровергават твърденията в исковата молба, че килията не отговаряла на императивно определения от чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минимум от 4 кв.м. разполагаема жилищна площ за всеки задържан.
От заключението на съдебната експертиза, прието по делото без оспорване от страните, което съдът кредитира изцяло, се опровергават и твърденията на ищеца, че в помещението, в което е бил настанен, не прониквало достатъчно дневна светлина съгласно нормативните изисквания и не били изпълнени изискванията за осигуряване на вентилация и свеж въздух. Експертното заключение е категорично, че Арестантско помещение (Килия) №11 в размер на 193,10 лукса, отговаря на нормативните изисквания за осветеност съгласно Наредба №49 за осветеност на сградите и помещенията, а вентилацията на същото помещение в размер на 104,40 куб.м. отговаря на нормативните изисквания за вентилация съгласно Наредба №15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане, експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Вещото лице е изготвило заключението си включително след оглед и измерване на място, извършени в арестантското помещение на 08.01.2018 г. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице пояснява, че при огледа видимо е нямало следи от извършени ремонти в това и в останалите помещения, поради което е стигнало до извода, че установеното от него състояние на осветлението и вентилацията не е променено от периода на месец май 2017 г., през който ищецът е пребивавал там.
Опровергават се и наведените от ищеца твърдения, че поради неспазване на санитарните изисквания и неосигурени периодични ДДД (дезинфекция, дезинсекция и дератизация) обработки и процедури, в помещенията на Ареста гр.Хасково се развъждали дървеници, които му причинили обриви по тялото, съпроводени от сърбеж и дискомфорт. Тези твърдения не се подкрепят с каквито и да било доказателства по делото, а от страна на ответника са представени писмени доказателства за периодично извършване на ДДД обработки на помещенията на ареста, каквито са извършвани и на дати, близки до процесния период.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, което е посочено и в т.3 от Справката, че в Ареста в гр.Хасково помещенията не разполагат със собствен санитарен възел и течаща вода. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС (доп. ДВ, бр.14 от 10.02.2017 г.), към който правилник препраща нормата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В цитираната Справка се съдържат данни, че достъпът на задържаните лица в Следствения арест в гр.Хасково (който не представлява арест в затвор), достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста. От 06.00 ч. до 08.00 ч. – личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска; от 17.30 ч. до 22.00 ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията. Когато със задържаните лица не се извършват ПСД (процесуално-следствени действия) времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържането на чистотата и хигиената в ареста; при заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно точка 20.1 от Заповед №JI-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите, на Главния директор на ГД „ИН“. Така предоставените данни водят на извода, че на задържаните в Арест Хасково лица е осигуряван постоянен достъп до общ санитарен възел и течаща вода. Достъпът е бил осигуряван включително за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. при поискване от страна на задържаните лица, в който смисъл са и показанията на разпитания свидетел. Изложените от ищеца твърдения, че нощем бил принуден да се въздържа от задоволяване на естествените си нужди, а при необходимост да използва пластмасови бутилки за задоволяване на физиологическите си нужди в присъствието на останалите задържани, не могат да бъдат възприети за доказани, най-малкото поради факта, че е бил настанен сам в помещение и не е имало присъствие на други задържани лица в килия №11.
Ищецът представя доказателства (Болничен лист №Е20153061026, издаден на 02.09.2015 г.) за претърпяната от него операция на жлъчка през месец август 2015 г., но не и такива, предписващи му необходимостта от поставяне на определена хранителна диета, или предоставяне на специален ортопедичен матрак през м.май 2017 г., за да се приеме, че с непредоставянето на такъв администрацията на Ареста Хасково го е поставила в неблагоприятни за здравето условия. Действително на 30.05.2017 г. ищецът е претърпял хипертонична криза, за което в 13.41 ч. е издаден фиш за осъществена му в Ареста спешна медицинска помощ, но липсват каквито и да било обективни данни тази хипертонична криза да е свързана с условията, при които е бил поставен в ареста. Медицинските документи, представени по делото от ищеца и конкретно Амбулаторен лист №001037, издаден на 28.10.2010 г. съдържат сведения, че М.Г.М. е с „хипертония от дълги години“. Същият е приведен в ареста в гр.Хасково на 29.05.2017 г. и не се е почувствал добре на 30.05.2017 г. в 13.40 часа, след завръщането му от съдебното заседание на АС – Хасково, което е твърде кратък период на престой в ареста, за да се обвърже влошаването на здравословното му състояние с битовите и санитарно-хигиенни условия на пребиваване в килията. Освен това безспорно се доказва, че на ищеца е осигурено медицинско обслужване по време на пребиваването му в ареста, включително е бил прегледан от медицинското лице преди извеждането му за Затвора в гр.Стара Загора.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото се опровергаха всички конкретно изложени от ищеца твърдения, поради което не приема, че за времето от привеждането му в Арест Хасково на 29.05.2017 г., до извеждането му оттам на 31.05.2017 г., М.Г.М. е бил поставен в такива неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, или други подобни, които по смисъла на чл.3, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗИНЗС са от естеството да уронят човешкото му достойнство, или породят чувство на страх, незащитеност или малоценност. Не се констатира условията, при които ищецът е пребивавал в ареста, в своята съвкупност, да са довели до нечовешко или унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, което да презумира настъпването на неимуществени вреди за ищеца.
Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
В тази връзка съдът отчита обстоятелството, че ищецът не е бил задържан в Арест Хасково като процесуална мярка за неотклонение. Същият изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Стара Загора, а привеждането му в Арест Хасково е извършено по делегация, наложена от явяването на М.Г.М., в качеството му на ищец, в съдебно заседание по и.адм.дело №254/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. Това исково административно дело е било образувано по иск на самия М. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, отново за обезщетение за вреди от условията в Следствения арест гр.Хасково за предходни периоди. Тоест ищецът в настоящото дело е бил много добре запознат с условията в този арест, а на практика сам се е поставил в ситуация да пребивава там отново, за периода, предмет на настоящата му претенция. Предявяването на поредица от искове за вреди от условията в ареста в гр.Хасково, сочи на злоупотреба с права от страна на лицето, което прави опит да се възползва от правото си на явяване пред съд в същия град.
Като се отчете и съвсем кратката продължителност (по-малко от 72 часа) на престоя на ищеца в ареста, то кумулативното въздействие на условията там не е годно да доведе до сочените в исковата молба резултати – причиняване чувството на малоценност, унижение, срам, накърняване на човешкото му достойнство, нечовешко и унизително отношение спрямо него, а исковата претенция за овъзмездяване на подобни психически изживявания подлежи на отхвърляне изцяло като недоказана и неоснователна.
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д.№5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от ищеца. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
На основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските по производството – увеличеното възнаграждение за вещо лице в размер на 70 лева, заплатено от бюджетните средства на съда.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, 9 група, 9 килия, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С., бул.„Ген.Н.С.“ №**, иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, за претърпени неимуществени вреди при престоя на ищеца в Следствения арест гр.Хасково за периода от 29.05.2017 г. до 31.05.2017 г.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, 9 група, 9 килия, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр.С., бул.„Ген.Н.С.“ №***, юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, 9 група, 9 килия, да заплати на Административен съд – Хасково, с адрес: гр.Хасково, ул.„П.“ №***, разноски по делото в размер на 70 (седемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: