Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София,10.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание
на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл.
Съдия: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 13342/2018
год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 21.05.2018 г. по гр.
дело № 49800/2017 г. по описа на СРС, ГO, 113 състав, съдът е признал за
установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК: ******против К.Т.Д. с ЕГН: **********, че същият дължи на „Т.С.” ЕАД
сумата от 2 053,83 лв. – главница за доставена в периода от м. 05.2014 г. до
м.04.2016 г. топлинна енергия в имот с аб. № 216215, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.05.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 391,59 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от
23.05.2017 г. по ч.гр.д. № 31257/2017 г. по описа на СРС, като е отхвърлил иска
за разликата до пълния предавен размер. Съответно на изхода на спора съдът е
разпределил разноските между страните в исковото и заповедното производство. Решението
е постановено при участието на трето лице –помагач на ищеца – «Б.Б. ООД.
Недоволен от решението, в уважителната част, е останал
ответникът К.Т.Д.,
който е подал въззивна жалба, с която твърди, че първоинстанционният съд
неправилно и необосновано е приел, че по делото са събрани доказателства, че
той има качеството на собственик или ползвател на процесния имот. Освен това
твърди, че съдът не е съобразил, че част от претендираното от ищеца вземане е
погасено с тригодишната давност.
Въззиваемата страна „Т.С. ” ЕАД, ЕИК: ******не
представя отговор на въззивната жалба в законоустановения срок.
Третото лице помагач на ищцовата страна «Б.Б. ООД не
представя становище по въззивната жалба.
Страните не представят нови доказателства и не сочат
нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения
срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по
реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност, в
обжалваната част, съдът намира следното:
Решаващият
въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи
плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 422 ГПК.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че съобразно
правилото на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Правилно се явява и заключението му, че именно
ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на задължението
му в патримониума на ответника т.е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е собственик или ползвател на процесния недвижим. Правилен
е и извода на съда, че в рамките на производството е установено, че ответникът
се явява собственик на процесния недвижим имот и съответно ползвател на
топлинна енергия. Действително ответникът и настоящ въззивник е оспорил това си качество с отговора на исковата молба и ищецът не е
събрал доказателства, с който да установи същото пред съда. Въпреки това, в
рамките на проведеното о.з. на 26.04.2018 г. ответникът ясно и недвусмислено е
заявил, че не оспорва, че е собственик на процесния апартамент. Съответно,
съдът правилно е приел, че това обстоятелство е доказано по делото.
Видно от събраните в хода на делото доказателства
съдът правилно е приел за неоснователно и направеното от въззивника възражение
за изтекла в негова полза тригодишна давност за някой от вземанията. Видно е,
че за процесния период, за който се претендират присъдените с решението суми,
не е налице изтекла тригодишна давност като се съобрази датата на подаване на
исковата молба.
С оглед
изложеното, съдът намира, че съдебното решение е правилно в обжалваната част и
като такова следва да се потвърди.
По
разноските:
При този
изход на делото, въззиваемата страна има право на направените от нея разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 21.05.2018 г. по
гр. дело № 49800/2017 г. по описа на СРС, ГO, 113 състав, в частта, с която
съдът е признал за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ******против К.Т.Д. с ЕГН: **********, че същият дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата от 2 053,83 лв. – главница за доставена в периода от м. 05.2014 г.
до м.04.2016 г. топлинна енергия в имот с аб. № 216215, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.05.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 391,59 лв. – лихва за забава върху главницата
за периода от 15.09.2014 г. до
04.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК от 23.05.2017 г. по ч.гр.д. № 31257/2017 г. по описа на СРС и в частта
за разноските.
В останалата част съдебното решение е вляло в сила.
ОСЪЖДА К.Т.Д. с ЕГН: **********,*** чрез
адв. Д.Ч. да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *********, със съдебен адрес:*** Б
сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на ищеца «Б.Б. ООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.