№ 28
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20201100109810 по описа за 2020 година
Ищците СТ. Д. П. и В. П. П. излагат в исковата молба, че на 19.07.2012г.
прехвърлили на ответника Л. И.И. собствената си ½ ид.част от подробно
описан недвижим имот, представляващ УПИ в местността „В. з. Киноцентър
– I-ва част“ в гр. София, с площ 1 5050 кв.м., ведно с построените в него
сгради – двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от
62,80 кв.м. и едноетажна жилищна сграда със застроена площ 116,80 кв.м., за
погасяване на вземането на ответника по записи на заповед, издадени от
името на „П.“ ООД на обща стойност от 300 000 лв. Молят сделката да бъде
прогласена за нищожна, поради липса на съгласие за сключването й, поради
осъществено спрямо ищците психическо насилие, алтернативно – поради
накърняване на добрите нрави, изразяващо се в неравностойност на
насрещните престации. След неколкократно уточняване на исковата молба и
изясняване твърденията на страните, първоначално противоречиви и неясни,
съдът е определил предмета на делото и с разпореждане от 21.12.2019г.,
влязло в сила, е върнал исковата молба с частта й по предявения иск за
прогласяване нищожността на сключената страните сделка за прехвърляне на
недвижим имот с нотариален акт вх.№ 31132/ 19.07.2012г., акт. №193, том
LXXI, дело №14977 на СВ, поради осъществено спрямо ищците психическо
насилие – заплаха, като е постановил производството по делото да продължи
1
по предявения иск за прогласяване нищожността на процесната сделка
поради противоречието й с добрите нрави.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва иска. Сочи, че не всяка нееквивалентност на насрещните
престации налага извод за нищожност на сключения договор, а само толкова
съществена нееквивалентност, която прекрачва границите на разумната
свобода на договаряне, когато насрещната престация е пренебрежимо малка.
В процесния случай, собствеността върху ½ ид.част от недвижими имоти с
данъчната оценка от 64 689,80 лв. е прехвърлена в изпълнение на чуждо
задължение на стойност 300 000 лева, обезпечено с 5 бр. записи на заповед, с
цел удовлетворяване на кредитора – ответник. От изложеното е видно, че не е
налице нееквивалентност на престациите, дори и да се изясни по делото, че
пазарната стойност на имотите е значително по-висока. Оспорва твърдението,
че записите на заповед не са върнати на издателя, но подчертава, че дори това
да е така, този въпрос има отношение към изпълнението на сделката, а не към
нейната действителност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
Установява се, че с приетия по делото нотариален акт №131 , том II, рег.
№ 3447, нот. дело 307 от 2012г. на нотариус Й.Л., вписан с вх.№ 31132/
19.07.2012г., акт. №193, том LXXI, дело №14977 на СВ, ищците С. и В. П.и,
на основание споразумение от 19.07.2012г., сключено между ответника Л.И.,
ищците и трето по делото лице – „П.“ ООД, представлявано от управителя
В.П., и вместо изпълнение на задълженията на „П.“ ООД по изрично
посочени в нотариалния акт 5 бр. записи на заповед за суми на обща стойност
300 000 лв., са прехвърлили на ответника И. правото на собственост върху
собствената си 1/2 ид.част от следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1970.368 по кадастрална
карта и кадастрални регистри на район „Витоша”, Столична община ,
гр.София, одобрен със Заповед РД-18- 3/11.01.2011 год. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.съставляващ урегулиран
поземлен имот VIII-368 от квартал 32, по плана на гр.София, местността
”в.з.Киноцентър-1-ва част”, ул.”********* , целият с площ от 1505 кв.м. по
2
скица, при съседи по нотариален акт: УПИ VII-367, улица, УПИ Х-369 и дере
и съседи по скица от кадастралната карта: 68134.1970.367, 68134.1970.29,
68134.1970.369, 681344.1970.28, заедно с построените в поземленият имот
сгради, както следва: СГРАДА с идентификатор 68134.1970.368.3, по
кадастрална карта и кадастрални регистри на район ”Витоша”СО, гр.София,
одобрени със Заповед № РД-18-3/0101.2011 год. на Изпълнителния Директор
на АГКК с предназначение- жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи:
2, представляваща ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, със застроена площ по нотариален акт от 62,80 кв.м. и разгърната
застроена площ от 126,90 кв.м. състояща се от I-ви СУТЕРЕН на кота -4,60
кв.м.състоящ се от котелно помещение - мазе; Н-ри СУТЕРЕН на кота -2,30
и кота -2,75 състоящ се от дневна, столова, кухня, баня-тоалетна, ПРУ, две
мазета и стълбище към първия етаж; ПЪРВИ ЕТАЖ на кота -0,15, състоящ
се от ГАРАЖ със склад , със застроена площ от 27,60 кв.м., входно антре,
баня- тоалетна, детска стая, две спални, стълбище от сутерен и емпоре; и
СГРАДА с идентификатор 68134.1970.368.1 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на район ’’Витоша” Столична община, гр.София,
одобрени със Заповед РД-18- 3/11.01.2011 год. на Изпълнителния директор на
АГКК с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи:
един, представляваща ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 116,80
кв.м. състояща се от ПАРТЕР на кота 0,00 м, състояща се от кухня-днева,
салон, баня-тоалетна, антре и стълбище към етажа, със застроена площ от
5,10 кв.м.; ЕТАЖ състоящ се от две спални, килер и стълбище към партера,
със застроена площ от 51,10 кв.м., заедно с МАЗЕ находящо се под стълбата
на партера.
В нотариалния акт изрично е посочено, че след подписването му
кредиторът И. няма да има претенции към длъжника „П.“ ООД във връзка с
неговите задължения за връщане на сумите по договори за заем на обща
стойност 300 000 лв., обезпечени с описаните записи на заповед, като
кредиторът И. се задължава да върне срещу подпис оригиналите на
въпросните 5 бр. записи на заповед на В.П..
По делото е изслушано заключението на съдебно-оценителна
експертиза, изгответно от вещото лице С.К.. Заключението е компетентно
изготвено и пълно, същото не е оспорено от страните по делото, поради което
съдът намира, че следва да го кредитира в цялост. От заключението се
3
установява, че пазарната стойност на подробно описания в исковата молба
недвижим имот към датата на атакуваната сделка – 19.07.2012г., изчислен при
прилагане на сравнителен метод /пазарен подход/ и метод на вещната
/възстановителната/ стойност, е 607 300 лв. или за 1/2 ид.част от него –
колкото е предметът на атакуваната сделка, пазарната стойност е 303 650 лв.
След обсъждане на доказателства по делото поотделно и в съвкупност,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави, а според нормата на чл. 9
ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
на добрите нрави.
Ищците поддържат, че процесният договор е нищожен, като
противоречащ на добрите нрави, тъй като пазарна стойност на имота, чиято
собственост се прехвърля на ответника вместо изпълнение на задълженията
на третото лице „П.“ ООД по изрично описаните в нотариалния акт договори
за заем, обезпечени с 5 бр. записи на заповед, е несъразмерно по-висока от
стойността на погасените задължения. Освен това, сочи, че ответникът не е
изпълнил задължението си да върне посочените 5 бр. записи на заповед.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.6.2010 г. по тълк.дело №
1/2009 г. на ОСГК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие
с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените
нравствено-етични правила на морала. Накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 предл.3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава
правен принцип-принципа на справедливостта и на добросъвестността в
гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект
съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода, се преценява с оглед
конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че понятието "добри нрави"
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
4
сделката, като тази неравностойност би следвало да е такава, че практически
да е сведена до липса на престация.
Не всяка нееквивалентност на престациите е основание за
недействителност на сделката по чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, а само
значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е
толкова незначителна, че има практически нулева стойност.
В конкретния случай, атакуваната сделка е за прехвърляне на недвижим
имот за погасяване на чужд дълг. По изрично съгласие между кредитора –
ответника И., длъжника – „П.“ ООД и третите лица – ищците П.и,
задълженията на длъжника за връщане на суми по договори за заем на обща
стойност 300 000 лв., обезпечени с 5 бр., записи на заповед, подробно
описани в нотариалния акт, се погасяват чрез прехвърлянето от третите лица
в полза на кредитора на правото на собственост върху една недвижима вещ.
Следователно, между кредитора И. и длъжника „П.“ ООД е сключен договор
за datio in solutum /даване вместо изпълнение/, по силата на който чрез
прехвърлянето на правото на собственост на една недвижима вещ се
погасяват възникналите по-рано по силата на договори за заем задължения за
връщане на заемните суми на обща стойност от 300 000 лв. Изпълнението на
задължението „да се даде“ нещо в случая е осъществено от третите за
договора лица – ищците, чрез прехвърляне правото на собственост в полза на
кредитора. Изпълнението на задължението от трето лице е позволено от
закона, съгласно чл.73 от ЗЗД, като съгласието на длъжника не е необходимо
и той не е страна по сделката за прехвърляне на недвижимия имот, поради
което не е конституиран и като страна по делото.
В тежест на ищеца е да докаже твърдението си за изначална
нееквивалентност на престациите. Доколкото стойността на едната престация
е измерима със стойността на задълженията по договорите за заем,
обезпечени със записи на заповед, които се погасяват чрез сделката, тя е в
общ размер на 300 000 лв. Стойността на насрещната престация е пазарната
стойност на прехвърлените недвижими имоти към датата на договора.
Твърденията на ищците за неизпълнение на задължението на ответника за
връщане на петте броя записи на заповед, съгласно уговореното между
страните, са неотносими към предмета на спора, т.к. касаят изпълнение на
задължения по договора, а не валидността на сделката. Същото важи и за
5
наведените твърдения, поддържани от процесуалния представител на ищците
адв. М. в депозираната по делото писмена защита, относно факта, че ищецът
П. не е бил съдружник в „П.“ ООД към датата на сделката. Причините, поради
които едно трето лице пристъпва към погасяване на чуждо задължение, са
извън основанието на сделката и не подлежат на изследване. Извън предмета
на делото са и обстоятелствата относно това дали записите на заповед са били
представени пред нотариуса, чие име е било посочено в представената
данъчна оценка и другите твърдения на адв. М., направени в писмената
защита, които съдът намира за изцяло неотносими към предмета на спора.
От значение е единствено съпоставката на насрещните престации, с
оглед преценката за тяхната евентуална нееквивалентност.
Доколкото от неоспореното заключение на оценителната експертиза се
установява, че пазарната стойност на имота е 303 650 лв. – приблизително
равна на стойността на насрещната престация /300 000лв./, то съдът намира,
че извод за нееквивалентност на престациите е изключен. Искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва
да бъдат присъдени сторените в хода на делото разноски, които съгласно
доказателства по делото и списъка по чл.80 от ГПК възлизат на 2 500 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Д. П., ЕГН ********** и В. П. П., ЕГН
**********, двамата от гр. София, ул. „******* срещу Л. И.И., ЕГН
********** от гр. София, бул. „П.Ю. ******* иск за прогласяване
нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на
дълг, сключен с нотариален акт №131 , том II, рег. № 3447, нот. дело 307 от
2012г. на нотариус Й.Л., вписан с вх.№ 31132/ 19.07.2012г., акт. №193, том
LXXI, дело №14977 на Служба по вписванията – София, поради накърняване
на добрите нрави.
ОСЪЖДА СТ. Д. П., ЕГН ********** и В. П. П., ЕГН **********,
6
двамата от гр. София, ул. „******* да заплатят на Л. И.И., ЕГН ********** от
гр. София, бул. „П.Ю. ******* сумата от 2 500 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7