Определение по дело №2788/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 260742/         11.12.2020  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  11.12.2020 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                                         Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                           Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

        ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 2788 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл.274 и сл.от ГПК.

            Постъпила е частна жалба от „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК *********, представлявано от пълномощника адв.Р.Д. от САК срещу Определение № 261804 от 09.10.2020 г. по гр.д.№ 21205/2019 г. на ПРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на определението, като страната поддържа, че има право на направените в производството разноски в пълен размер. Моли обжалваното определение да бъде отменено и се постанови друго , с което да му се присъдят разноските в пълен размер, както и да се отмени същото в частта, с която се присъждат разноски на ответника. Претендира разноски и в настоящото производство.

            Ответникът С.Т.П., чрез пълномощника си адв.Е.Т. *** е подал отговор по частната жалба, в който застъпва становище за нейната неоснователност. Моли да бъде оставена без уважение, както и да му се присъдат направените в настоящото производство разноски.

            Пловдивският окръжен съд, като разгледа частната жалба, намери, че същата е процесуално допустима- подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и от легитимирана страна.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            С Решение от 08.09.2020 г. първоинстаницонният съд е уважил предявения от „КРЕДИТ ИНС“ АД иск да признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 16947/2019 г. на ПРС, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 600 лв. поради направено от ответника плащане в хода на делото.  Предвид този изход на делото е приел, че на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно половината от платената  ДТ- 25 лв. и половината от платеното адвокатско възнаграждение- 150 лв. , а ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска- сумата от 50 лв. адвокатско възнаграждение. Приел е, че на ищеца не се дължат разноски за заповедното производство поради липса на данни за поведение на длъжника обосноваващо подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а такива се дължат на ответника съразмерно на отхвърлената част или сумата от 150 лв.

            В законоустановения срок по чл.248 ГПК ищецът „КРЕДИТ ИНС“ АД е подал молба, с която е поискал изменение на решението в частта за разноските с доводи, че не са налице условията по чл.78, ал.2 ГПК. Порад итова е претендирал присъждане на направените от него разноски в пълен размер, съответно отмяна на решението в частта, с която е осъден да заплати разноски на ответника.

            С обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските. Изложил е, че с подаване на възражението срещу издадената заповед за изпълнение по предхождащото заповедно производство ответникът е дал повод за образуване на исковото такова, поради което и той следва да понесе дължимите разноски, при отчитане на факта, че погасяването на част от вземането е станало в хода на производството. Приел е, че липсата на доказателства за уведомяване на ответника за задължението му към кредитора-размер и падеж, е пречка да се приеме, че същият е бил в забава към момента на завеждане на заповедното производство и е станал причина за неговото образуване. Поради това и той не следва да понесе разноски за това. Позовал се е на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на разноските на ответника.

            Определението е неправилно.

            Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК ответникът се освобождава от разноски ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. В случая неизпълнението на задължението за връщане на сумата, дадена му от ищеца, съставлява поведение, даващо повод за завеждане на делото / в случая започнало със заявление по чл.410 ГПК/. Следва да се посочи, че това парично задължение / за връщане на дадено при начална липса на основание- чл.55, ал.1 ЗЗД/  е възникнало и изискуемо още към момента на предаване на сумата, а поканата само би поставила длъжника в забава и би породила друго парично задължение- за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва / чл.86 ЗЗД/. Поради казаното , дори и да е признал иска в срока по чл.131 ГПК, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане както на заповедното, така и на исковото производство / поради подаденото възражение по чл.414, ал.1 ГПК/ и дължи разноски в пълен размер, независимо от извършеното частично плащане в хода на делото.

            Изложеното обуславя извод, че решението в частта за разноските следва да измени, като на ищеца се присъди сумата от още 475 лв. разноски, направени в заповедното и исковото производство до пълния им размер, възлизащи на сумата от общо 650 лв., съответстващи на приложения списък по чл.80 ГПК / л.32 от делото на ПРС/.  Ответникът няма право на разноски въпреки извършеното частично плащане в хода на производството, тъй като с поведението си е дал повод за водене на делото. Поради това решението в тази част, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника ще се отмени.

            Водим от изложеното, Пловдивският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

            ОТМЕНЯ Определение № 261804/09.10.2020 г. по гр.д.№ 21205/2019 г. на ПРС и вместо това постановява:

            ИЗМЕНЯ Решение № 260281/08.09.2020 г. по гр.д.№ 21205/2019 г. на ПРС в частта за разноските, като

            ОСЪЖДА С.Т.П. с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК ********* сумата от още 475 лв. деловодни разноски за заповедното и исковото производство.

            ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на С.Т.П. с ЕГН ********** сумата от 50 лв. за адвокатско възнаграждение по исковото производство и сумата от 150 лв. за заповедното производство по ч.гр.д.№ 16947/19 г. на ПРС.

            Определението е окончателно.

 

                                                                                    Председател:

 

 

                                                                                                Членове: