№ 24
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Маргаритка Шербанова
Емилия Колева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора и Г. Сл. М.
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601665 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на осъденото лице С. Ш. О. Б., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в Софийски централен затвор. Жалбата е срещу
определение от 16.12.2024 г., постановено по ЧНД № 8034/2024 г., по описа на Софийски
градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на
определеното му по НОХД № 69/2023 г., по описа на Софийски окръжен съд наказание
„лишаване от свобода”, за срок от 4 години и 6 месеца, при първоначален „общ” режим,
който е 1 година, 10 месеца и 5 дни.
В жалбата се излагат доводи за наличието на всички, визирани в закона,
предпоставки за УПО. Твърди се и, че осъденият участва активно в програмите за
ресоциализация. Според защитника, постановения от СГС отказ от УПО, е в противоречие с
принципа, закрепен в чл.36 от НК.
Иска се отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на
условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Б..
1
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите, залегнали в жалбата и
като се запозна с материалите по делото намери, че за изясняване на обстоятелствата във
връзка с постъпилата молба за условно предсрочно освобождаване е необходимо делото да
бъде насрочено в открито съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.345, ал.1,
алт.2 от НПК, в което при условията на непосредственост да бъдат изслушани служители от
затворническата администрация на Затвора – ***, ЗО “***“, инспектор „Социални
дейности“ - И. И. и З. Д. – гл.инспектор - началник на ЗО “***“, на което да се поставят
въпроси, свързани с причините за установените от САС различни становища на Началника
на Затвора – *** и длъжностните лица от затворническата администрация относно молбата
на осъденото лице за УПО.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на лишеният от свобода
С. Ш. О. Б. поддържа жалбата. Моли да се постанови УПО.
Представителят на САП също намира жалбата за основателна. С доводи за
наличието и на двете, визирани в чл.70 от НК предпоставки, както и наличие на вътрешно
противоречие в приложения по делото доклад на ИСДВР, и формален подход от страна на
администрацията към корекционната дейност спрямо осъденият, прокурорът предлага
осъденото лице да бъде предсрочно освободено.
Представителят на Началника на Затвора – *** поддържа становището на
прокурора и моли молбата на осъдения Б. за УПО да бъде уважена.
В предоставеното му право на последна дума, осъденото лице С. Ш. О. Б. моли за
УПО.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Лишеният от свобода С. Ш. О. Б. е постъпил в пенитенциарното заведение на
11.08.2022 г., за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6
месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, наложено по НОХД № 69/2023 г.,
за извършено от него престъпление по чл.242 ал.2, пр.1 от НК, с предварителен арест от 1
година и 14 дни.
Към 16.12.2024 г., съгласно представената справка, осъденият С. Ш. О. Б. е
изтърпял фактически – 2 години, 4 месеца и 8 дни, в това число от предварителен арест от
10.08.2022 г. – 1 година и 14 дни; от работа – 3 месеца и 7 дни или всичко: - 02 години, 7
месеца и 15 дни. Остават за изтърпяване 01 година, 10 месеца и 15 дни.
Представеният по делото доклад във връзка с искането на Б. за УПО, съдържа
данни за стойностите на оценката на риска от рецидив, които са редуцирани от
първоначалните 33 точки на 31 точки към датата на депозиране на молбата за УПО, които
обаче макар и ниски се доближават до средните стойности на този риск. Фиксирани са две
проблемни зони, по които да се работи - отношение към правонарушението и управление на
2
финансите. По отношение на проблемната зона „отношение към правонарушението“, в
доклада на ИСДВР е подчертано, че категорично отрича вина за престъплението, което е
извършил и, че само формално приема присъдата за справедлива, че отчасти разбира
мотивите за криминалното си поведение и в тази връзка не осъзнава жертвите в пълна
степен.
В доклада е посочено още, че рискът от сериозни вреди при евентуалното
освобождаване на Б. е нисък само за персонала на пенитенциарното заведение, докато за
обществото и за самия осъден е среден, предвид характера на правонарушението.
Според становището на администрацията на затвора, предвид това, че не
осъзнава в пълна степен вината си, корекционният процес не е напълно завършен.
Осъденото лице Б. е награждаван със Заповед № 568/20.12.2022 г. с „писмена
похвала“, видно от затворническото му досие. Не е наказван.
Определеният първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, към настоящата дата не е променен в по-лек.
Като доказателство по делото е приет препланираният план на присъдата от
20.11.2024 г., подписан от л.св. без коментар. Заложените за постигане цели са в зоните
„Умения за мислене“ /подобряване на уменията за мислене, с цел превъзмогване на
дефицитите в тази област/ и „Отношение към правонарушението“ /Изграждане на
мотивация за промяна на криминалното поведение/.
В плана не е отбелязано,дали е налице промяна в посока подобряване на
цялостното поведение на л.св.Б..
В приложената по ЧНД № 8034/2024 г., справка от Затвора – *** Рег. №
313/10.12.2024 г., е записано и становището на ВПД Началник на Затвора – ***, според което
по отношение на осъдения Б. са налице и двете изискуеми по чл.70 от НК предпоставки за
УПО, поради наличието на достатъчни данни за поправянето на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение, съгласно чл.36 от НК.
За да остави без уважение молбата на л.св. С. Ш. О. Б. за условното му
предсрочно освобождаване, първостепенният съд е приел, че макар да е налице едната от
предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки – да е изтърпял не по-малко от половината от
наложеното му наказание, не са налице убедителни доказателства за поправянето му.
За да приеме, че определението на СГС, с което е отхвърлена молбата на Б. за
УПО, следва да бъде отменено, САС се позова на изложените свидетелски показания на И.
И. - ИСДВР, ЗО „***” и З. Д. – гл.инспектор, началник на сектор ЗООТ ”***”, както и
становището на процесуалния представител на Началника на Затвора – ***.
Пред въззивният съд свидетелят И. заявява, че в доклада е описана само
фактическата обстановка. Според него, с чужденците не може да се извършва изцяло
корекционен процес, главно поради езиковата бариера, защото законово не могат да
изпълняват нормите, които ги изпълняват български граждани – не могат да ползват отпуск;
не могат да участие в културно-масови мероприятия, поради езиковата бариера.
3
Единствената възможност за тях била полагането на трудова дейност, която пък била
ограничена, поради липса на работа. Поради това инспектора не не може да наблюдава
осъдения в трудовата му дейност, нито в отношенията му с близките / при свиждане/,
отпуските - при кого отива, чака ли го някой и т.н. Според свидетеля, има какво да се желае
от осъдения, че трябва да бъде изпълнена цялата наша изискуема методика, това е един
дълъг процес, да е доказал за съжителство с близките си, да се докажат отношения с
близките, че има къде да отиде след като напусне затвора, да има какво да работи, как се е
държал по време на отпуски и така нататък, но това, че е чужд гражданин, което
българското законодателство не е уредено. Заявява, че с чужди граждани ние освен трудов
процес, няма какво друго да извършваме, поради това, че закона не позволява да се работи
повече с чуждите граждани.
Като друг проблем с работата на осъдения Б., свидетелят съчи и липсата на
заклет преводач, чрез който инспекторът за общува с чуждия гражданин Б., защото
инспекторът няма пълно доверие, на явяващите се в затвора различни преводачи, какъв
превод ще извършат. В обобщение, становището на свидетеля И. е, че на практика не може
да бъде завършен корекциония процес, не само персонално с осъдения Б., а с нито един чужд
гражданин, поради липса на законова уредба.
Свидетелят Д., заявява пред въззивният съд, че няма преки наблюдения към
лишените от свобода; че съгласувал доклада на инспектор И., който е приложен по делото,
но не може да има различно мнение от това на инспектора, тъй като няма преки наблюдения
към осъдения. На мнение е, че молбата на осъдения Б. за УПО е основателна. И този
свидетел твърди, че езиковата бариера е не малка пречка.
След анализ на тези свидетелски показания, настоящият въззивен съдебен състав,
намира, че са налице нововъзникнали обстоятелства, налагащи отмяна на
първоинстанционното определение и постановяване на друго, с което да бъде уважена
молбата на лишения от свобода С. Ш. О. Б. за УПО.
Налага се извода, че молбата на осъдения Б. следва да се уважи не защото той е
дал категорични доказателства за поправянето си, а защото възможността му да докаже
поправянето си, му е преградена, поради липса на законоустановен регламент за това.
Налице е предвидената в чл.70 от НК, формална предпоставка за УПО -
фактическо изтърпяване на повече от половината на наложеното наказание „лишаване от
свобода“. Макар и в приложения по делото доклад на ИСДВР да е посочено, че
корекционната работа с Б. следва да продължи, пред съда инспектора потвърди, че на
практика това е невъзможно, тъй като не могат да се му предоставят реални условия за това.
Налага се извода, че престоят на лишения от свобода, който е чужд гражданин, е само
формален и без цел или поне със силно ограничени възможности за превъзпитание на
осъденото лице, съгласно визираните в чл.36 от НК цели, поради езиковата бариера между
него и администрацията на затвора, която не може да бъде преодоляна, отново поради
неуредени в закона, за това правила.
По изложените съображения САС намери, че атакуваното определение на СГС
4
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване по отношение на осъдения Б. от изтърпяване на останалата част от
определеното му наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 69/2023 г. на Софийски
окръжен съд.
На основание чл.70, ал.6 от НК следва да бъде определен изпитателен срок в
размер на неизтърпяната част от наказанието с остатък към датата 15.01.2025 г. от 1 година,
9 месеца и 16 дни, съгласно представената пред въззивния съд справка на Затвора- гр.***.
Водим от горното и на основание чл.70, ал.1 от НК и чл.345, ал.2, вр. чл.341,
ал.2 от НПК, САС, НО, 7 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 16.12.2024 г., постановено по ЧНД № 8034/2024 г., по
описа на Софийски градски съд, НО, 19-ти състав и вместо него:
ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ на
лишения от свобода С. Ш. О. Б., роден на ********** г. в гр.***, Турция, турчин, турски
гражданин, от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок
от 4 години и 6 месеца, наложено му по НОХД № 69 /2023 г. на Софийски окръжен съд, с
остатък към 15.01.2025 година - 1 година, 9 месеца и 16 дни.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.70, ал.6, пр.1 от НК изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от наказанието, което към 15.01.2025 г. е 1 година, 9 месеца и 16 дни.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5