№ 2886
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100503114 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,
ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител –
юрк. Д.И. срещу решение № 20260/07.12.2023 г. на СРС, 40 състав,
постановено по гр.д. 57 225/2022 г., в частта, в която са отхвърлени исковете
на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу В. В. Б. за признаване за установено, че
същият дължи сумата 1 404 лв. – непогасена главница по договор за
предоставяне на потребителски договор, представляваща заплатена
застрахователна премия, за сумата от 584, 20 лв. – договорна лихва върху
заплатената застрахователна премия и за сумата от 424, 35 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху отхвърлената застрахователна
премия. В жалбата са наведени твърдения, че застрахователните премии били
платени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс – кредит, поради
което били част от главницата. При тези съображения е заявено искане за
отмяна на съдебното решение на СРС в неговата обжалвана част като бъде
постановено ново, с което исковете бъдат уважени изцяло. Претендират се
разноски, изразяващи се в заплатената ДТ за въззивно обжалване.
1
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство В. В. Б.. Същият депозира
писмени бележки в срока, предоставен от съдебния състав, чрез процесуален
представител адв. С. П., в които са наведени съображения относно
правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово и местно компетентния съд, в изискуемата от
закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство
пред СРС е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено
заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Исковете са заявени в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на
длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК,
предвид което заявените искове са процесуално допустими.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Предмет на производството е облигационна претенция на кредитор за
дължими суми по договор за потребителски кредит.
Дефинитивната разпоредба на чл. 9 ал.1 от ЗПК определя договора за
потребителски кредит като договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Предвид легалното определение,
разкриващо характерните белези на този тип договори, главницата по него
съставлява паричната сума, предоставена на кредитополучателя под формата
2
на заем. Видно от сключения между страните в настоящото производство
договор, предоставената сума в заем е в размер на 10 000 лв.
Страните са формирали спор дали сумата, представляваща
застрахователна премия е част от главницата по договора за кредит, каквато
теза поддържа ищеца включително в рамките на настоящото производство или
съставлява разход за длъжника – кредитополучател, който не следва да се
включва в главницата, която теза се застъпва от ответника в производството.
Дефинитивната разпоредба на §1.1 от ДР на ЗПК, съставляваща
директна рецепция и транспониране на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО
на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета определя, че общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.
С оглед изясненото съдържание на понятието „общ разход по кредита”,
следва да се приеме, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени
към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя” по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите” по смисъла на посочения чл. 3, б.
„и”, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит /решение
на СЕС от 21.03.2024 г., постановено по преюдициално запитване по дело С-
3
714/22/. Соченото решение на СЕС установява и задължително тълкуване на
чл. 10 § 2, б. ”ж” и чл. 23 от Директива 2008/48 в смисъл, че когато в договор
за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж” от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви
и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
В процесния договор за потребителски кредит в размера на ГПР не е
включена сумата, представляваща застрахователна премия по договора, но
същата, както беше изяснено в рамките на настоящото решение
представлявава част от „общия разход по кредита” и следва да се включват в
него. Съобразно словесната конфигурация на чл. 19 от договора за
потребителски кредит, сключването на застраховка респ. заплащането на
застрахователна премия е с незадължителен характер и привидно сочи, че не е
условие за отпускане на кредита. Същото обаче се опровергава с оглед
ангажираните от ищеца, настоящ жалбоподател писмени доказателства,
преценени в тяхната съвкупност. Преддоговорната информация към договора
за застраховка е подписана респ. доведена до знанието на кредитополучателя
на 12.12.2018 г., на която дата е сключен самият договор за кредит и
застрахователния договор, по който ищецът – кредитодател действа като
застрахователен посредник - агент на застрахователя, съобразно
преддоговорната информация към застрахователния договор. Съобразно
заключението на ССчЕ, изслушана пред СРС са налични данни за счетоводно
начислена от ищеца застрахователна премия, но липсват данни същата да е
реално заплатена на застрахователя /стр. 2 в заключението/, поради което по
естеството си цели прикриване на част от възнаграждението за кредитора по
начин, че то да не попадне в обхвата на „общия разход по кредита на
потребителя“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно да не бъде включено в
ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Резултатът от тази дейност е заобикаляне на
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото при отчитане на размера на
застрахователната премия /дори без да се взема предвид другата включена
допълнителна услуга по отношение, на която решението на СРС е влязло в
сила/, то ГПР очевидно би бил по-висок от посочения в договора процент от
37, 88 %.
4
В обобщение на горните съображения, посоченият в договора стойност на
ГПР не отговаря на действителния му размер, а е по-висок. Невключването в
изчисляването на ГПР по реда на чл. 19, ал. 2 ЗПК на застрахователната
премия е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Санкцията при констатираното нарушение е уредена в чл. 23 ЗПК –
недължимост на разхода респ. лихвите.
Предвид липсата на други заявени възражения и съвпадане крайните
изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, същият намира решението
на СРС за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено, включително в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват разноски,
съобразно списъка по чл. 80 от ГПК в размер на 2 000 лв. за адвокатско
възнаграждение, предвид доказателствата за неговото реално заплащане. Във
въззивната жалба е заявено възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК,
което с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия и цената на иска, предмет на настоящото производство,
настоящият съдебен състав намира за основателно като сумата, която се
следва на въззиваемия възлиза на 400 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20260/07.12.2023 г. на СРС, 40 състав,
постановено по гр.д. 57 225/2022 г., в частта, в която са отхвърлени исковете
на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу В. В. Б. за признаване за установено, че
същият дължи сумата 1 404 лв. – непогасена главница по договор за
предоставяне на потребителски договор, представляваща заплатена
застрахователна премия, за сумата от 584, 20 лв. – договорна лихва върху
заплатената застрахователна премия и за сумата от 424, 35 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху отхвърлената застрахователна
премия, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2
907/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, както и в частта за присъдените
съдебни разноски.
5
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на В. В. Б., ЕГН **********, сумата от 400
/четиристотин/ лева – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВКС в месечен
срок от връчване на препис от същото до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6