РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Варна, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря ТеоД. Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110107720 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба Л. Ж. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“ №** срещу Д. Ж. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „******“ № ***, с която е предявен иск по
чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че
ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: 880 кв.м. ид.ч.
от дворно място, находящо се в с. к., общ. а., обл. Варна, представляващо
***** по плана на селото, цялото с площ от 1904 кв.м., ведно с построените в
северозападната част на УПИ жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м.
и построените в частта към улицата гараж със застроена площ от 20 кв.м. и
второстепенни сгради, при граници на поземления имот: ***********,
придобит по наследство, и за осъждане на ответницата да предаде на ищца
владението върху неговата идеална част от имота, както и искане по чл.537,
ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност ** *********** на нотариус д.б., с рег. *** в регистъра
на НК.
В исковата молбата са изложени твърдения, че страните са
съсобственици на 880 кв.м. ид.ч. от процесния недвижим имот, като ищецът
притежавал 1/6 ид.ч., а ответницата – 5/6 ид.ч. Съсобственици на останалата
1
ид.ч. от УПИ били трети лица, които притежават и жилищната сграда, която
не е съсобствена с ищеца и ответницата. Страните били наследници на Л. Ж.
Л., починал на 10.07.2020г. С договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт ******** наследодателят закупил 600 кв.м. ид.ч. от ***** по
плана на с. к.. По - късно с нотариален акт ***********г. на нотариус и.м.
закупил още 280 кв.м. ид.ч. от същия имот. Към момента на придобиване бил
в брак с ж.с. Л., поради което идеалните части били придобити в условията на
съпружеска имуществена общност. След това съпрузите построили
жилищната сграда, гаража и второстепенните селскостопански постройки.
След смъртта на наследодателя негови наследници останали съпругата му –
ж. Л. и двете му деца – страните по делото. С договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт №**4, т********г. на нотариус д.б. ж.с. Л. продала
на дъщеря си Д. Ж. Л. своите 4/6 ид.ч. от процесния имот. На 24.01.2017г.
ж.с. Л. и Д. Ж. Л. се снабдили с констативен нотариален акт ** ***********
на нотариус д.б. за собственост на 1/6 ид.ч. от имота по давностно владение.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт
№******************** ж.с. Л. продала на дъщеря си Д. Ж. Л. своята 1/12
ид.ч. от процесния имот. Посочената 1/6 ид.ч., която е обект на констативния
нотариален акт за собственост, била идеалната част на ищеца. Същият
оспорва основанието за придобиване на имота по давност от ж.с. Л. и Д. Ж.
Л., тъй като същите не са манифестирали по отношение на него, че владеят
частта му като собственици. Твърди, че съсобственият имот се владее само от
ответницата, като тя отказва да предаде на ищеца неговата 1/6 ид.ч., както и
да му заплаща обезщетение за ползване на същата ид.ч. В законоустановения
срок ответницата не е депозирала писмен отговор..
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба и отговора на насрещния иск.
Процесуален представител на ответника оспорва предявения иск с
твърдения, че ответницата е собственик на процесната идеална част от имота
по давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт за продажба на недвижим имот с нотариален акт
2
******** на нотариус Р. Табакова при ВРС **** е придобил от
******собствеността върху 600 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с
пространство от 1904 кв.м., находящо се в с. ***, Варненска област,
съставляващо парцел ***, кв.*по плана на с. *.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
***********г. на нотариус и.м. Живко Л.ов Л. е придобил от*****
собствеността върху 280 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с пространство
от 1904 кв.м., находящо се в с. *******, Варненска област, съставляващо
парцел **** по плана на с. *****, от които 200 кв.м. са път за преминаване
през североизточната част на парцела.
Не е спорно по делото, че към датата на придобиване на идеалните
части от имота Живко Л.ов Л. е имал сключен граждански брак с ж.с. Л..
Видно от удостоверение за наследници от 03.09.2003г. ****Л.ов Л. е
починал на 12.09.2001г. и е оставил за наследници ж.с. Л. /съпруга/, Л. Ж. Л.
/син/ и Д. Ж. Л. /дъщеря/.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №**4, том II, рег. №
1974, дело № 247/2016г. на нотариус д.б., ж.с. Л. е продала на дъщеря си Д.
Ж. Л. собствените си 4/6 ид.ч. от 880 кв.м. ид.ч. от дворно място,
съставляващо УПИ *** по плана на с. ****, цялото с площ от 1904 кв.м. при
запазено пожизнено право на ползване върху имота, заедно с 4/6 ид.ч. от 46 %
ид.ч. от изградената в имота жилищна сграда със ЗП от 62 кв.м. и РЗП 150
кв.м., гараж със ЗП 20 кв.м. и второстепенни сгради.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност ** *********** на нотариус д.б., ж.с. Л. и Д. Ж. Л. са признати за
собственици по давностно владение на 1/6 ид.ч. от 880 кв.м. ид.ч. от дворно
място, съставляващо ***, кв.* по плана на с. к., цялото с площ от 1904 кв.м.
при запазено пожизнено право на ползване върху имота, заедно с 61,67 %
ид.ч. от изградената в имота жилищна сграда със ЗП от 62 кв.м. и РЗП 150
кв.м., гараж със ЗП 20 кв.м. и второстепенни сгради.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №******г. на
нотариус д.б., ж.с. Л. е продала на дъщеря си Д. Ж. Л. собствената си 1/12
ид.ч. 880 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ IX-48, кв.6 по плана
на с. Клименотово, цялото с площ от 1904 кв.м. при запазено пожизнено
право на ползване върху имота, заедно с 61,67 % ид.ч. от изградената в имота
3
жилищна сграда със ЗП от 62 кв.м. и РЗП 150 кв.м., гараж със ЗП 20 кв.м. и
второстепенни сгради.
Видно от Видно от удостоверение за наследници от 01.11.2021г. ж.с. Л.
е починала на 09.07.2020г. и е оставила за наследници Л. Ж. Л. /син/ и Д. Ж.
Л. /дъщеря/.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищеца – *Л. (съпруга на ищеца) и * (тъст
на ищеца). Съгласно показанията на същите понастоящем целия наследствен
на страните имот в с. к. се владее от сестрата на ищеца Д. Л., която отказва да
му предостави достъп до имота и ключ от същия, въпреки многократно
провежданите разговори по въпроса. Достъп на ищеца бил отказван в
продължение на много години, включително и от майката на страните.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 108 от ЗС и е процесуално
допустим.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже
твърдението си, че е собственик на посочената идеална част от процесния
имот на твърдяното от него основание и че ответникът владее имота, a
ответникът следва да докаже, че владее имота на правно основание.
Безспорно се установи по делото, че бащата на страните **Л.ов Л. по
време на брака си с майка им ж.с. Л. е придобил по силата на два договора за
покупко-продажба общо 880 кв.м. от процесния имот в с. к., с обща площ от
1904 кв.м. След смъртта на ***Л.ов Л. собствеността е преминала по
наследяване върху неговата съпруга и двете ми деца при квоти – 4/6 ид.ч. за
ж.с. Л. и по 1/6 ид.ч. за страните по делото. Впоследствие ж.с. Л. е продала на
дъщеря си своите 4/6 ид.ч. от имота.
Установи се още, че с констативен нотариален акт от 2017г. ж.с. Л. и Д.
Ж. Л. са признати за собственици на 1/6 ид.ч. от 880 кв.м. от имота, ведно със
съответната част от построените в него сгради, придобити по давност.
Констативният нотариален акт няма материална доказателствена сила
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, и е оспорен от ищеца с исковата молба. Самият той се
4
легитимира като собственик на процесната идеална част от имота по
наследство от баща си, който, както се посочи, е придобил имота по силата на
договори за покупко-продажба.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба по чл.131 от
ГПК ответницата не е навела възражение, че е собственик на процесния имот,
нито твърдения за основанието за придобиване на собствеността, като в
случай, че се касае за давностно владение и за периода, в който същото е
осъществено. С изтичане на срока за отговор съгласно чл.131, ал.1, т.5 от ГПК
се е преклудирало правото на ответника да възрази, че е собственик на имота,
както и да наведе твърдения за основание за възникване на собственост в
негова полза, предвид че същите не са от характер само да оспорват
изложените от ищеца факти и обстоятелства, а навеждат изцяло нови такива,
които стават предмет на разглеждане в процеса. Съгласно т.4 от
тълкувателно решение № 1/2013г. на ОГТК на ВКС възраженията на
ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, като това се отнася
и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Изключение от това
правило се приема само, ако страната поради нарушаване на
съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на
участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви. В
настоящия случай на ответницата е връчено редовно съобщение с указания по
чл.131 от ГПК за възможността да депозира писмен отговор. С влязло в сила
определение на съда е отказано възстановяване на срок за отговор. В този
смисъл съдът намира, че наведеното в първото съдебно заседание възражение
от страна на ответника, че е собственик на процесния имот по давност, е
преклудирано и не следва да бъде разглеждано.
Следва да се посочи и, че ответницата не е навела твърдения, че
нейната майка е придобила идеална част от имота по давност, поради което
такова обстоятелство не е разгледано в процеса. Доколкото не е установено,
че ж.с. Л. е придобила 1/12 ид.ч. от имота по давност, то следва да се приеме,
че с последващата покупко-продажба, обективирана в нотариален акт
№*****г.на нотариус д.б., същата не е прехвърлила правото на собственост
на 1/12 ид.ч. от имота, тъй като не го е притежавала.
С оглед на всичко изложено, съдът намира за доказано обстоятелството,
5
че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот по наследяване от своя
баща.
Установи се от свидетелските показания, а и не се оспорва от
ответницата, че същата владее идеалната част на ищеца от процесния имот.
От нейна страна не бе доказано правно основание да владее посочената ид.ч.
По гореизложените съображения предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен.
Като последица от изхода на спора на основание чл.537, ал.2 от ГПК
следва да бъде отменен издадения в полза на ж.с. Л. и Д. Ж. Л. констативен
нотариален акт ** *********** на нотариус д.б., с рег. *** в регистъра на НК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 25 лева за платена държавна такса, която е дължима за 1/6 ид.ч. от
имота, 16 лева за платена такса за заверени преписи и 600 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Ж. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „******“ № ***, че Л. Ж. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“ №** е собственик на 1/6 ид.ч. от
следния недвижим имот: 880 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в с. к.,
общ. а., обл. Варна, представляващо ***** по плана на селото, цялото с площ
от 1904 кв.м., ведно с построените в северозападната част на УПИ жилищна
сграда със застроена площ от 62 кв.м. и построените в частта към улицата
гараж със застроена площ от 20 кв.м. и второстепенни сгради, при граници на
поземления имот: ***********, придобит по наследство от бащата на ищеца
– Л. Ж. Л..
ОСЪЖДА Д. Ж. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „******“ №
*** да предаде на Л. Ж. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“
№** владението върху 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: 880 кв.м. ид.ч. от
дворно място, находящо се в с. к., общ. а., обл. Варна, представляващо *****
по плана на селото, цялото с площ от 1904 кв.м., ведно с построените в
6
северозападната част на УПИ жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м.
и построените в частта към улицата гараж със застроена площ от 20 кв.м. и
второстепенни сгради, при граници на поземления имот: ***********,
придобит по наследство от бащата на ищеца Л. Ж. Л., на основание чл.108 от
ЗС.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит
по давност ** *********** на нотариус д.б., с рег. *** в регистъра на НК,
вписан в Службата по вписванията с Акт № 195, том II, вх.рег. № 1196, дело
№ 409/24.10.2017г., на основание чл.537, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА Д. Ж. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „******“ №
*** да заплати на Л. Ж. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“
№** сумата от 641 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7