РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Габрово , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
Секретар:Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20204200500335 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 136 от 27.07.2020 г., постановено по гр. д. № 1169/2019г.,
Севлиевският районен съд е осъдил Р.И. Х., на осн. чл. 109 от ЗС, да премахне
незаконно изградените от нея: преградна стена между собствения й недвижим имот с
ид. *** и входа (стълбище и коридор) на жилището на ищцата М.С. Н., представляващо
самостоятелен обект с идентификатор ****, с административен адрес гр. С., ул. „СП“
№ ***, и да възстанови същата в съществуващия преди това вид; да премахне
остъклената част от фасадата на сградата с идентификатор **** и да я възстанови в
съществуващия преди това вид; да премахне изградената бетонна плоча върху входа
към мазето на ищцата М. Н., както и да го възстанови в съществуващия преди
преустройството вид, по предявените от М. С. искове. В тежест на ответницата са
възложени разноските по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р.Х., чрез адв.
В. И.и Н. Н., в която се твърди, че същото е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно.
Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като процесният имот е придобит
от жалбоподателката в режим на СИО, а производството е протекло без участието на
нейния съпруг, въпреки дадените указания от първоинстанционния съд на ищцата,
който е задължителен необходим другар в процеса и пропускът, същият да бъде
конституиран, е основание за обезсилване на постановеното решение. В подкрепа на
изложеното се цитира съдебна практика.
1
Излагат се доводи, че решението е и неправилно, тъй като не е доказано,
наличие на такова положение в резултат на строителните работи извършени от
жалбоподателката, които да надхвърлят пределите на позволеното и които да създават
реални пречки за упражняване правото на собственост на ищцата в пълен обем. От
свидетелските показания, анализирани от съда, се установява, че са извършени
ремонтни работи в имота на жалбоподателката, но от тях не може да се направи извод,
кои точно създават пречки за ползване имота на ищцата. Фасадата на сградата с
идентификатор *****, както и стоманобетонната плоча, отлята на нивото под магазина,
макар и явяващи се елементи от съсобствени части на сградата, са в обекта на
жалбоподателката и не засягат/ ограничават правото на собственост върху
самостоятелния обект на ищцата, разположен на втория етаж от сградата. Вещото лице
не е установило, че извършените СРР нарушават конструкцията и здравината на обекта
разположен на втория етаж. Напротив, твърди се, че с извършените ССР е укрепена
конструкцията на сградата, която била сторена преди 100 години. Не се доказало, че
действието или бездействието на жалбоподателката създава пречки за използване на
имота на ищцата по – големи от обикновените. Дори да се приемело, че ССР
извършени от жалбоподателката да са били неоснователни, тъй като са извършени
върху елементи от сградата представляващи съсобствени части без съгласието на
останалите съсобственици и без строителни книжа, то по делото не били представени
доказателства, които да убедят съда, че тези именно действия са създали пречки на
собственика – ищец да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Освен това се твърди, че било установено, че процесният имот е строен преди
повече от 100 години и че за него няма запазени архитектурни проекти. В същото
време СРР извършени от жалбоподателката са без строителни книжа, от където трудно
може да се прецени техния обем и вид. Това обстоятелство правело невъзможно
изпълнението на съдебното решение. Освен това, както се установило от заключението
на вещото лице, извършените СРР са от категорията на тези, за които ЗУТ изисква
разрешение за строеж, което означавало, че тяхното премахване отново ще изисква
разрешение за строеж, т.е. изпълнението на решението ще е невъзможно.
Моли се, да се отмени обжалваното решение като недопустимо, алтернативно
като неправилно и незаконосъобразно, и да им се присъдят разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от ответната страна по жалбата М. Н., чрез адв. П., в
който същата се оспорва, по подробно изложени аргументи. Моли се, решението да
бъде потвърдено.
В проведеното съдебно заседание пред въззвиния съд процесуалните
представители на жалбоподателката поддържат жалбата и претендират разноските по
делото. Ответната страна, чрез адв. П. я оспорва, поддържа отговора и претендира
разноските за настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М.Н., с която е
поискано да се осъди Р.Х. да премахне незаконно изградените: преградна стена между
собствения й недвижим имот с идентификатор **** и входа (стълбище и коридор) на
жилището на ищцата представляващо самостоятелен обект в сграда с ид. *** и да
възстанови същата в съществуващия преди това вид; да премахне остъклената част от
фасадата на сградата с ид. *** и да я възстанови в същия вид, да премахне изградената
бетонна плоча върху входа към мазето на ищцата, както и да възстанови фасадата в
съществуващи преди преустройството вид – изградена от тухла. Излагат се подробни
аргументи в подкрепа на направеното искане.
2
В срок е постъпил отговор от ответницата, в който се оспорва допустимостта на
иска, тъй като се излага, че имота е придобит в режим на СИО, а съпругът й не е
конституиран като страна по делото. Оспорено е и че по същество искът е
неоснователен. Твърди се, че изградената стена, която била в собствения на
ответницата имот, не засягала общите за ползване от страните стълбище и коридор, не
се касаело за преустройство и не било налице строеж по см. на ЗУТ. Строителството
било извършено за заздравяване на конструкцията на сградата. Относно остъклената
част се възразява, че същата не е част от фасадата на сградата, а обслужва
самостоятелния обект на ответниците, не е променено предназначението на
помещението, не са отнети общи части от стълбището и коридор и не са затруднява
ползването им чрез остъкляването. Относно бетонната плоча се твърди, че същата е
изградена за да се укрепи жилищната сграда и с нея не се пречи на ищцата да
упражнява правото си на собственост върху имота, както и ползването на мазата. Моли
да се остави без уважение предявения иск.
За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че са доказани
кумулативните предпоставки за уважаване на предявената претенция по чл. 109 от ЗС,
а именно, че ищцата е собственик на описания в исковата молба имот и ответницата е
извършила твърдените неоснователни нарушения, с които пречи на ищцата да
осъществява правото си на собственост в пълен обем. Прието е, че всички ремонтни
дейности и преустройства, описани в исковата молба, са извършени от ответницата, но
без конструктивен проект, който е задължителен за такъв вид ремонт, като няма и
строителни книжа за извършеното от ищцата строителство. Съпругът на ответницата
не отрича извършването им, но счита, че те са полезни за сградата. От заключението на
вещото лице е установено, че направените укрепвания не гарантират конструктивна
устойчивост на сградата, тъй като не може да се установи дали са достатъчни, дали
вложените стоманени греди имот необходимите якостни характеристики и са
монтирани на подходящите места. Прието е, че пропуканите стени на втория етаж
могат да с дължат на премахнат носещ зид на първия етаж и неправилно подпиране на
гредораде. Предвид установеното, съдът е приел, че ответницата е извършила
твърдените неоснователни нарушения, с които се пречи на ищцата да осъществява
правото си на собственост в пълен обем.
Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от нот. акт № 64, том I, рег. № 1019, дело 62 от 2010 г. на Нотариус №
300 при РС - Севлиево, Л.К.Л. е продал на ответницата по въззивната жалба (ищца в
първоинстанционното производство) М.Н. следния недвижим имот - жилище,
разположено на втори етаж на жилищна сграда 1 с идентификатор ***, с
административен адрес гр. С., ул. "Ст. П." № ****, със застроена площ 68 кв. м., заедно
с целия таван, 1/2 идеална част от мазата, със самостоятелен вход от улицата за
жилището и мазата и съответната идеална част от общите части на сградата и правото
на строеж върху земята.
Жалбоподателката Р.Х., видно от нот. акт № 136 том III дело 1095 от 1994 г. на
РС- Севлиево, е собственик на самостоятелен обект с ид. ******, представляващ
дюкян на първи етаж от същата сграда с ид. ***** и 1/2 ид. част от мазата. Не е спорно,
че към момента на придобиване на собствеността Х.е в брак с Х.Н.Х., видно от
представеното удостоверение за сключен граждански брак № ***от 01.03.1981 г. на
ОНС - Габрово.
От свидетелските показания на св. М. С.се установява, че преди 1989 г. ползвал
едно помещение, по - скоро като подстълбищно пространство, прозорец с гише за
пълнене на запалки, на първия етаж в къщата на страните. Свидетелят имал прозорец
3
към улицата и зад него имало един голям капак, който водел до мазето, в което влизал
един път от любопитство с Л. да види, че имал кладенец и водомерите му били там, по
едно много стръмно стълбище. Сега го нямало прозорчето към улицата, което било до
входната врата, като до вратата имало колона, до която си бил направил едно гише. То
било отделно помещение от сегашния магазин. Имало колона, която не стояла там към
момента. Ако колоната стояла там, трябвало да има отделни витрини около нея, а сега
имало една цяла стъклена витрина на магазина. Ходил с Л. да види какво са направили.
Няма го вече помещението, зазидано е и има преграда към втория етаж, като тази
преградна стена предполага, че е вече новия магазин. Преди нямало преградни стени.
Махнали били подпорни стени и греди, вследствие на ремонта се получило слягане,
напукани били стените и пода пропаднал, затова обитателя на втория етаж - Л. вече не
живеел там.
От свидетелските показания на св. Л. Л. се установява, че същият е чичо на
ищцата, че ответницата и съпруга й изляла бетонна плоча на дюшемето, премахнали
две подпорни колони на лицевата страна на сградата и две стени на вътрешната страна
на магазина и вследствие на премахването на двете носещи стени от вътрешната страна
цялата къща се наклонила на една страна и се напукали стените и таваните. В момента
нямало други колони на тяхно място, всичко се крепило на една желязна греда. Двете
колони били с каменна основа и върху тях дървени греди, подпрени на релсата на
желязната греда, между първия и втория етаж, поставена когато е правена къщата.
Свидетелят не можел да го ползва мазето от 2018 г., когато ответницата правила
ремонта направила една капандурка, за да може свидетеля да си влиза в мазата, но 2018
г. свидетеля видял излята бетонна плоча. Етажът, който се е улегнал бил собственост
на свидетеля, но сега го прехвърлил на ищцата, негова племенница. Вече нищо не
можело да се извади, нито да влезе в мазето, да се види водомера, не можело да се
ползва и вода, защото ВИК искали да имат достъп до водомера, а свидетелят нямал
такъв и не можел да им го осигури.
От сведетелските показания на св. Х. Х., съпруг на ответницата, се установява,
че със съпругата си 1993-та година някъде закупили къщата. След една година
започнал да прави ремонт, отдолу било на гредоред, излял плоча на мазата на първия
етаж, на Л. му направил врата, направил му коридор, укрепил отгоре със стоманени
греди. Свидетелят изградил коридора от входа на Л. , в който влизала и външната
врата, като тя била в окаяно състояние пред разруха. Мазето се намирало под дюкяна
на свидетеля, и се ползвало и от двама им. Когато Л. искал да влиза си влизал от входа,
под коридора му, входа вляво отдолу. Дупката не била в стената, а на пода,
капандурата на мазето. Дупката в стената я затворили когато извършили ремонта 2018
г. В момента капандурата се намирала на пода на магазина, запечатана с бетон.
От приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд се установява, че сградата е старо строителство, масивна,
двуетажна със сутерен - мази. Строена е през първата половина на 19-ти век по
традиционен монолитен начин. Външните зидове на І - ви етаж са тухлени с дебелина
на зида около 30 см. и същите имат носеща функция. Първоначално къщата е била с
дървен гредоред, както на нивото под магазина, така и на ниво - таван. От огледа и
замерванията на магазина се установява, че е отлята нова стоманобетонова плоча на
ниво - под магазин (при реконструкция на магазина през 1994 г. - потвърден от
собственика); премахнат е напречен носещ тухлен зид, който е разделял магазина на
две помещения, премахнати са носещи колони от предната фасада с цел да се оформи
голяма витрина; затворен е съществуващ отвор на пода на магазина (подход към
мазата) при повторен ремонт през 2018 г. Тези промени са извършени от собственика
на магазина и засягат конструкцията на сградата. Отварянето на цялата фасадна стена
за витрина нарушава подпирането на гредореда на нивото на етажа. При дървените
4
носещи конструкции, каквото се явява етажното ниво, подпирането на гредите не може
да надвишава 3,50 м., а в случая стъклената витрина е с дължина по- голяма от тази.
Премахнатият тухлен зид в магазина има носеща функция и е част от конструкцията на
сградата. Над него в жилищния етаж също има тухлен зид, който носи дървената
покривна конструкция. Не може да се установи кога е направен ремонта на магазина,
защото няма издадени строителни книжа. Премахването на конструктивни елементи и
отливането на стоманобетонова плоча над мазите касаят общи части на сградата. В
случая ответникът е извършил основен ремонт, а извършването на основен ремонт
изисква разрешение за строеж на база изготвени и одобрени от Община Севлиево
конструктивни проекти. Налице е снимков материал и от сателит на ГУГЪЛ, в който и
в момента се вижда заснетия магазин преди затваряне на подхода за мазата на ищцата,
тъй като информацията е от юли 2018 г. През витрината ясно се вижда преградната
стена, отделяща входа за мазата на ищцата. Няма издадени строителни книжа за
преустройствата и строителната дейност. Сградата е строена в първата половина на
миналия век и за нея няма запазени строителни книжа, същата е със статут на
търпимост, но всички ремонтни дейности и преустройства, които се извършват в нея
трябва да отговарят на сега действащата нормативна уредба. СМР са извършени без
конструктивен проект, който е задължителен за такъв вид ремонт, тъй като се засягат
общи части и конструктивни елементи. Направените укрепвания не гарантират
конструктивната устойчивост на сградата, тъй като не може да се установи по никакъв
начин дали са достатъчни, дали вложените стоманени греди имат необходимите
якостни характеристики и са монтирани на подходящите места за цялостно укрепване
на сградата. Пропуканите стени на втория етаж може да се дължат на премахнатия
носещ зид на първи етаж и неправилно подпиране на гредореда. За ремонта през
2018г., при който се затваря отвора в стоманобетоновата плоча на ниво под магазин,
също няма конструктивно становище от проектант- конструктор.
При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е наведеното възражение от жалбоподтелката, че съпругът й в
производството има положението на задължителен необходим другар, който е
следвало да бъде конституиран, тъй като имотът е придобит в режим на СИО, което е
основание за недопустимост на постановеното решение. Не е спорно, а и видно от
доказателствата по делото, процесният имот е придобит от Р.Х. през 1994 г., видно от
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 136, том ІІІ, дело № 1095/94 г., към
който момент същата е била в граждански брак с Х.Х., видно от представеното
удостоверение за граждански брак № ***от 01.03.1981 г. Първоинстанционният съд е
указал на ищцата, че може да поиска да бъде конституиран като ответник по делото и
съпругът на ответницата, но същата не го е направила. Искът по чл. 109 от ЗС е иск за
защита правото на собственост и при предявени от или срещу съпрузи искове за
собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност съпрузите са необходими, но не и задължителни другари, тъй като
неучаствалият в производството съпруг има възможност да защити правата си по реда
на чл. 304 ГПК. В този смисъл е дадено и разрешението по този въпрос в ТР №3/2016
г. от 29.06.2017 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното, направеното възражение за
недопустимост на обжалваното решение е неоснователно.
Постановеното решение е правилно и законосъобразно и настоящият състав на
съда споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК
препраща към тях. По наведените възражения в жалбата съдът намира следното от
правна страна:
Собствеността на страните в процесния имот не е спорна по делото. За да бъде
уважен предявеният негаторен иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС, следва да са налице
5
кумулативно следните предпоставки: неоснователност на действията на ответника по
иска и създаване на пречки за упражняване правото на собственост от ищеца в пълен
обем. В ТР № 4 от 06.11.2017 г., постановено по тълк. д. № 4/2015 на ОСГК на ВКС, е
прието в мотивите на т. 3, че ако действията на ответника са основателни няма да е
налице хипотезата на чл. 109 от ЗС и ищецът следва да докаже, че ответникът
осъществява неоснователно въздействие (действие или бездействие) и същото създава
пречки по големи от обикновените за използването на собствения му имот. Същото ще
бъде и ако действията са неоснователни, но не се създават пречки на собственика по -
големи от обикновените (чл. 50 от ЗС, като тази преценка е винаги конкретна.
Неоснователни са наведените възражения за неправилност на съдебното
решение, тъй като не било доказано, че в резултата на предприетите строително
ремонтно работи се създават пречки за упражняване правото на собственост на ищцата
в пълен обем и извън пределите на позволеното.
На първо място предприемането на действия по преустройство и ремонт в
процесния имот от страна на жалбоподателката - отливане на стоманобетонова плоча
на ниво - под магазин и премахване на напречен носещ тухлен зид, който е разделял
магазина на две помещения, с цел поставяне на голяма витрина, засягат конструкцията
на сградата и за тях се изисква разрешение за строеж на база изготвени и одобрени от
Община Севлиево конструктивни проекти, видно от заключението на вещото лице и
тези действия са неоснователни по смисъла на закона и горепосоченото Тълкувателно
решение. С отливането на плочата е ограничен достъпа на въззиваемата до избеното й
помещение, видно от св. показания на св. Л. и приетото от вещото лице, а
премахнатият тухлен зид в магазина, с оглед обстоятелството, че къщата е гредоред,
има носеща функция и също е част от конструкцията на сградата, независимо че се
намира в собствения обект на жалбоподателката. Обстоятелството, че тези промени
засягат основаната конструкция на сградата и отварянето на цялата фасадна стена за
витрина нарушава подпирането на гредореда на ниво етаж, е достатъчно основание да
се приеме, че с извършените СРР от жалбоподателката се създават пречки на
въззиваемата собственичка по - големи от обикновените, тъй като създават
конструктивна опасност за сградата, следователно и за упражняване правото на
собственост от въззиваемата М. Н. собственичката на втория етаж. Освен това, вещото
лице е приело, че направените укрепвания от жалбоподателката не гарантират
конструктивната устойчивост на сградата, тъй като не може да се установи по никакъв
начин дали са достатъчни, дали вложените стоманени греди имат необходимите
якостни характеристики и са монтирани на подходящите места за цялостно укрепване
на сградата, а освен това извършването им може да са причина за напукването на
стените на горния етаж, поради неправилно подпиране на гредореда и премахването на
носещ зид на сградата. От изложеното е видно, че предявеният иск е изцяло доказан и
основателен.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че с оглед
обстоятелството, че за сградата липсват архитектурни проекти, тъй като е строена
преди повече от 100 години, както и с оглед обстоятелството, че извършените ремонти
са без надлежни разрешения за строеж, ще бъде невъзможно изпълнение на
постановеното съдебно решение. Не може жалбоподателката да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Освен това от свидетелските показания и от
заключението на вещото лице е видно, че може да се установи предходното състояние
и конструкция на сградата, която следва да бъде възстановена на основание
постановеното от първоинстанционния съд решение. Твърдението, че премахването на
извършеното в следствие на СРР ще зависи от волята на трето лице - административен
орган, тъй като ще се изисква разрешение за строеж, е ирелевантно за правилността на
постановеното решение.
6
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважени,
като неоснователна.
При този изход на делото в полза на въззиваемата следва да се присъдят, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, поисканите разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на
450 лв., съгласно представения списък.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136 от 27.07.2020 г. постановено по гр. д. №
1169/2019г. от Севлиевския районен съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. И. Х. , с ЕГН ******, от гр. С., ул. "Г.З." № ****, ДА ЗАПЛАТИ на
М. С. Н. , с ЕГН **********, от гр. С., ул. "М.П.", **, сумата от 450 лв. (чтиристотин и
петдесет лв.), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7