Решение по дело №149/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260064
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20203200900149
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260064

 

Гр.ДОБРИЧ  10.05.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА 

 

При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№149/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Предявеният от И.А.М., ЕГН **********, с адрес *** в качеството му на синдик на ЕООД "ЖИТО - К" / в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Генерал Тошево, ул.“***“ №3 срещу Ж.С.К., ЕГН ********** *** осъдителен  иск с цена 13260,30 лева черпи правното си основание от разпоредбата на  чл. 145 ТЗ.

Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства: С решение от 05.02.2020г., постановено по т.д. № 210/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, същият е обявил в неплатежоспособност „ЖИТО-К" ЕООД, вписано в ТР при АВп с ЕИК *********, с начална дата 31.12.2018г., както и е открил производство по несъстоятелност на същото дружество. Със соченото решение на съда, И.А.М. е назначен за временен синдик на „ЖИТО-К" ЕООД, а впоследствие и за постоянен такъв - с определение № 153 от 06.04.2020г.

Ответникът по иска е бил управител на „ЖИТО-К" ЕООД до момента на постановяването на съдебното решение за обявяването на дружеството в неплатежоспособност.

В хода на изпълнение на задълженията на синдика, произтичащи от разпоредбата на чл.658, ал. 1,т.5 от ТЗ, същият установил, че за периода от 01.03.2019г. до 01.01.2020г. „ЖИТО-К" ЕООД е реализирало общ касов оборот от 13 260.30 лева, които средства не били открити в касата на дружеството, както и липсват счетоводни документи за тяхното разходване. По тази причина синдикът поканил ответника, в качеството му на предишен управител на „ЖИТО-К" ЕООД, отговарящ за паричните му средства, да внесе в особената сметка на дружеството същата сума, но тази покана не му била връчена. Прави се искане настоящата искова молба да бъде счетена за покана към ответника за заплащане на исковата сума, претендирана като липсващи в касата на „ЖИТО-К" ЕООД парични средства.

Твърдяната липса на парични средства е установена след проверка на паметта на касовия апарат, който е предаден на синдика от ответника на 31.08.2020г., чрез който се регистрират извършените от „ЖИТО-К" ЕООД търговски продажби в брой. От паметта на апарата се установява, че за периода от 01.03.2019г. (датата на регистрация на касовия апарат) до 01.01.2020г., включително до датата на издаване на представения с исковата молба „фискален бон" (17.09.2020г.) „ЖИТО-К" ЕООД е реализирало общ касов оборот в размер на 13 260.30 лева. За така получените от „ЖИТО-К" ЕООД парични средства ответникът не е представил на синдика разходо-оправдателни документи, както и не му е предоставил самите парични средства.

Входящия паричен поток, който е част от оборота на парични средства за сочения в исковата молба период, се установява от паметта на касовия апарат на „ЖИТО-К" ЕООД за периода от регистрацията на апарата (01.03.2019г.) до 01.01.2020г., като включително до датата на издаване на представения с исковата молба „фискален бон" (17.09.2020г.), това е общият оборот в брой за периода. От 01.03.2019г. до 01.01.2020г. дружеството е приемало парични средства само в брой, тъй като банковите му сметки са били запорирани. Постъпването на парични средства в касата на дружеството се установява чрез записванията в паметта на касовия апарат.

Видно от представения с исковата молба „опис" (приемо-предавателен протокол) от 31.08.2020г., съставен въз основа на отправената до ответника и получена от него покана (писмено искане) от 31.07.2020г., ответникът, бидейки надлежно поканен, е предоставил документи, сред които няма такива за разходването на сумата от 13 260.30 лева, което означава, че след като тази сума не е разходвана, тя следва да се намира в касиера на дружеството, който е ответникът. От друга страна, липсата на касова книга допълнително препятства установяване на обстоятелството какво е сторил ответникът със сочените парични средства.

В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№262856/10.12.2020г. ответникът, чрез пълномощника си – адв.Галина И., САК оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди се, че документи отразяващи направени разходи за процесната сума съществуват. С Решение №10/05.02.2020г. по т.д. 210/2019г. по описа на ОС Добрич, е била определена дата 05.03.2020г. за първо събрание на кредиторите. На същото била постигната уговорка, след края на събранието ищецът да посети офиса на счетоводителите, за да се приеме наличната документация. Г-н М. не посетил офиса и следователно не се сдобил с документите. Впоследствие, здравословното  състояние на ответника се влошило, до степен налагаща хирургическа интервенция с последващ дълъг период на възстановяване. Счетоводните документи били предадени на ищеца с приемно-предавателен протокол от 31.08.2020г. След проведен телефонен разговор, ответникът бил уведомен от синдика, че е налице несъответствие между предадените документи и касовата наличност, т.е. че липсват документи за направени разходи или не съществуват такива. Тъй като ответникът бил сигурен, че всичко е предадено, предложил да му бъде върната документацията и той лично да му ги покажа, но му било отказано. След като се сдобил с копия на документите ответникът уговорил среща със синдика за предаването им. Срещата се състояла на 12.10.2020г. в гр. Генерал Тошево. Ответникът направил опит да предостави документи за направените разходи, свързани с процесната сума, но му било отказано. Г-н М. изискал от ответника да внесе сумата в размер на 13 260,30 лв. по сметка на дружеството и после, ако докаже направени разходи, същата да му бъде възстановена. Предвид факта, че ответникът разполага с документи, които доказват направените разходи, не смята, че сумата следва да бъде внесена по банковата сметка, освен това той и не разполагал с такава сума. С отговора се прилагат  разходните документи, които показват направени разходи и доказват, че не липсва сума от касата на дружеството.

Оспорва се твърдението за липсата на касова книга. Твърди се, че с ДВ брой 52 от 02.07.2019 г. Министерството на финансите приело и обнародвало Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията за управлението на софтуерите им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В нея е указано, че за всички търговци, които отчитат продажбите си в търговските обекти чрез издаването на фискална касова бележка от фискално устройство, отпада задължението за воденето на книги за дневните финансови отчети и съответно задължението за съхранение на издадените дневни и месечни отчети от фискалните устройства.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№ 263266/29.12.2020г.

Оспорва се изложеното в отговора.

Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си, съобразно изискванията на чл.640 от ТЗ, да предостави на синдика, в 14-дневен срок след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на „ЖИТО - К" ЕООД, необходимата информация за дейността на предприятието, което обстоятелство създало пречки за изпълнение на постановеното от съда. Нещо повече, едва след двукратно писмено искане и то с огромно закъснение, ответникът предоставил тази част от търговската документация, която сам е преценил, но която е недостатъчна, за да се изследва целесъобразността на разходите, извършени след установената от съда дата на неплатежоспособност и възможностите за попълване масата на несъстоятелността.

От отговора на исковата молба е видно, че не се прави разлика между касова книга на касов апарат, воденето на която отпадна само в случай, че електронното устройство е свързано с НАП (за което няма данни) и касова книга на дружеството, в която се описват всички движения на парични суми в брой, включително постъпления от касови апарати, внасяния и тегления от банкови сметки, предоставени и отчетени аванси и др. Именно липсата (или непредставянето) на касовата книга на дружеството препятства установяване на обстоятелството какво е сторил ответникът с тези парични средства, за които срещу него е предявен настоящия иск.

Представените с отговора на исковата молба разходни касови ордери и банкови документи, сами по себе си, не могат да бъдат доказателство за извършени разходи от касата на дружеството, без да са описани в касовата книга на дружеството и без да са намерили отражение в хронологичните счетоводни регистри. Освен това не е ясно те кога са съставени и дали не се представят само за нуждите на настоящото дело, както и дали онагледяват действителни разходи на дружеството. Друг е въпросът, също така, за целесъобразността на тези разходи, която не може да бъде изведена от тяхното съдържание.

В допълнителен отговор на допълнителната искова молба с вх.рег.№ 260427/21.01.2021г. ответникът поддържа заявеното оспорване на иска.

Оспорва се твърдението, че няма данни касовият апарат да е свързан с НАП. Оспорва се твърдението, че касовата книга на дружеството не е предадена на синдика. Твърди се, че същата му е предадена и към момента се намира в негово държане.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна  страна:

Предявеният иск е с  правно основание чл. 145 от ТЗ.

Съгласно чл. 141, ал.1 и ал.2 от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред всички лица и органи. Разпоредбата на чл.145 от ТЗ сочи, че той носи пълна имуществена отговорност за претърпените от дружеството вреди. В тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на главно и пълно доказване, че са налице всички елементи от фактическия състав на  чл.145 от ТЗ за реализиране на претендираната имуществена отговорност на ответника, като управител на ЕООД "ЖИТО -К", а именно: действия или бездействия, с които е нарушил задължението си към дружеството за водене на дружествените работи с грижата на добрия търговец; настъпване на вреда за ищеца, изразяваща се в претърпяна щета; причинна връзка между вредата и поведението на управителя. Ответникът следва да докаже релевираните от него възражения.

Не се спори между страните и се установява по делото, че с решение от 05.02.2020г., постановено по т.д. № 210/2019г. по описа на Добрички окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „ЖИТО-К" ЕООД, ЕИК *********, с начална дата 31.12.2018г., като  е  открито и производство по несъстоятелност. С определение №153 от 06.04.2020г. за синдик на дружеството е назначен И.А.М..

Видно от данните по делото и от отразяването по партидата на „ЖИТО-К" ЕООД в Търговския регистър към АВп, ответникът Ж.С.К. е бил управител на дружеството от 14.11.2018г. Ищецът  твърди, че в резултат от неправомерното си поведение К. е нанесъл имуществени вреди на „ЖИТО-К" ЕООД,  състоящи се в материални липси от касовата наличност в размер на 13260,30 лева за периода от  01.03.2019г. до 01.01.2020 г.

По делото е прието заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се установява, че за периода от 01.03.2019 г. до 01.01.2020 г., общият реализиран касов оборот на  „ЖИТО-К" ЕООД, е в размер 13260.30 лв., в т.ч.: по фактура с № **********/06.03.2019 г. за продажба на земя с получател ***, в размер на 3333.40 лв. и по фактура с №**********/30.12.2019 г. за наем с получател ЗП ***, в размер на 9926.90 лв.  По синтетична хронологична ведомост на счетоводна сметка 501 - Каса в лева, предоставена от счетоводител на „Жито-К„ ЕООД, за периода от 01.03.2019 г. до 31.12.2019 г. до датата на постановяване на решение № 10/05.02.2020 г. по ТД № 120/2019 г. са описани счетоводно отразените постъпили и изплатени парични средства. По синтетична хронологична ведомост на счетоводна сметка 501 - Каса в лева, за периода от 01.03.2019 г. до 31.12.2019 г. не са налице надлежни счетоводни записвания за предоставените от ответника разходни касови ордери и банкови документи /л.40-51 по делото/.

От съдебно- счетоводната експертиза безспорно се установява, че ответникът е причинил имуществени вреди на дружеството и те са в размер на 13260.30 лв. Събраха се доказателства за наличността на посочената сума в касата на „ Жито-К „ ЕООД през периода, в който ответникът е бил негов управител, както и за необоснованата им липса към момента на освобождаване на ответника като управител. Ответникът не твърди да е предал посочената касова наличност на синдика на дружеството, както и не се събраха доказателства за разходването на паричните средства. Следователно претенцията за имуществена вреда, причинена на дружеството е доказана по основание и размер. Тъй като вината при деликтната отговорност се предполага  при липса на доказателства за противното, то за таза сума са осъществени предпоставките за  ангажиране на отговорността на ответника. Искът е основателен и следва да бъде уважен.

Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат липсва необходимост да се обсъждат всички останали доводи на страните и  събрани доказателства.

С оглед изхода на спора на ищеца се следват сторените по делото разноски в размер на 927,81 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника  възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендираното възнаграждение е равно на минимилното такова, определено върху материалния интерес, на основание чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба №4/ 2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия.

На основание чл.620, ал.5 от ТЗ по искове за попълване масата на несъстоятелността  не се внася предварително държавна такса.  Възлагането й е обусловено от изхода на спора.  Съобразно изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички окръжен съд държавна такса в размер на 530,41 лв.

  Водим от изложеното Окръжният съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Ж.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на ЕООД "ЖИТО - К" / в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Генерал Тошево, ул.“***“ №3, действащо чрез синдика И.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.145 ТЗ, сумата от 13260,30 лева, представляваща обезщетение за вредите причинени на  ЕООД "ЖИТО - К" / в несъстоятелност/ от ответника в качеството му на управител на дружеството, изразяващи в материални липси от касовата  наличност за периода от  01.03.2019г. до 01.01.2020 г., както и сторените по делото разноски в размер на 927,81 лв.

ОСЪЖДА Ж.С.К., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички окръжен съд държавна такса в размер на 530,41 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: