РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Балчик, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20233210200247 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена жалба от ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „Е. -
Е. М. А.“ ЕИК ***, представляван от Е. М. А. от ***, чрез адвокат С. К. С. от АК-Д., със
адрес в ***, срещу Електронен Фиш за налагане на Глоба Серия * №*** на ОД на МВР-Д., с
правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена и чрез административно-наказващия орган,който ведно със
административната преписка я изпраща в Районен съд-Балчик.
В БРС жалбата, ведно със преписката е получена с Рег.№5048 на 09.11.2023год., като
е образувано АНХД№247/2023 г. по описа на БРС.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че процесният електронен фиш е
незаконосъобразен.
Моли съда да отмени изцяло електронния фиш,като незаконосъобразен.
Редовно призован,жалбоподателят не се явява лично в съдебно
заседание,представлява се от своя процесуален представител адвокат Ст.К.С..От името на
своя подзащитен, адвокат С. поддържа жалбата,прави доказателствени искания. Пледира
електронния фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен. Претендира заплащане на
деловодни разноски,под формата на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з.
Представена е писмена защита. С него се оспорва жалбата, като неоснователна.
Твърди се, че издадения електронен фиш е законосъобразен и като такъв се пледира, съда да
потвърди процесния обжалване електронен фиш. Претендира заплащане на юрисконсултско
1
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Събрани и приети са писмени доказателства,представени с административната
преписка.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е водач на МПС.
На ***г. товарен автомобил марка „С.Б.”с Рег.№В ****ВТ, се движил в населено
място ,а именно в ***.
На ***г.,в ***ч., автомобилът бил засечен с техническо средство- мобилна система
за видеоконтрол на пътния трафик TFR1-M 558.
В процесния електронен фиш е прието, че автомобилът бил управляван в нарушение
на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, тъй като МПС,
регистрирано в Република България и не е спряно от движение е следвало да има сключена
задължителна застраховка“Гражданска отговорност“,а в конкретния случай е нямало такава.
В конкретния случай е описано също така, че на описаното място и час, се е движело
процесното моторно превозно средство,при ограничение на скоростта в населено място от
50 км/ч., въведена със пътен знак Д11, АТСС,насочено към площад Рибарски, и отчетен
толеранс – 3% от измерената скорост.
В момента на констатиране на административното нарушение, жалбоподателят не
бил спрян от контролния полицейски орган. В последствие служителят, който работел с
техническото средство е свалил заснетия клип и започнал процедура по установяване на
водача,управлявал автомобила на процесната дата, час и място.
От справката за собственост е установено,че автомобилът е собственост на
едноличния търговец.
Издаден Електронен фиш серия * №*** на ОДМВР-Д..
Наложена е административно наказание,на основание чл.638 ал.4 във вр.ал.1 т.4 във
вр.чл.461 т.1 от КЗ,а именно Имуществена санкция в размер на 2000лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение
на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата :
Видно от приетите доказателства,електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
17.10.2023 год.
2
Видно от регистрационния номер на жалбата тя е подадена на 30.10.2023год, чрез
административно наказващия орган.
В предвид на това съдът приема,че е спазен законоустановения срок от съобщението
за подаване на жалбата.
С оглед на това жалбата е процесуално допустима.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът съобразява разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП,Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство.
Съгласно чл.483 ал.1т.1 от КЗ,договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Нормата на чл.638 ал.1
т.2 от КЗ,предвижда, че на лице по чл. 483 ал. 1. т. 1 от КЗ,което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
налага имуществена санкция от 2 000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец,
докато според ал. 4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1.
Съгласно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. По силата на
посочената норма приложение следва да намери разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл.
регламентираните изисквания за съдържание на електронния фиш. Съгласно чл.189
ал.4,изречение второ от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
В случая издаденият електронен фиш, в хипотезата на установено с автоматизирано
3
техническо средство/система нарушение на КЗ, не съответства на императивните формални
изисквания по чл.189 ал.4 от ЗДвП,досежно неговото съдържание.
Налице е неотстранима неяснота относно санкционирания субект, доколкото в
електронния фиш не е посочен по ясен и недвусмислен начин лицето, което е извършило
твърдяното нарушение. В издадения ЕФ са посочени собственика, на когото е регистрирано
МПС – "Е.-Е. М. А." ЕТ и лицето, представляващо Едноличния търговец – Е. М. А..
В санкционната част не е индивидуализиран нарушителя, на когото се налага
административната санкция, като начинът на словесно структуриране и използвано
обръщение създава впечатление, че санкционираният е представляващият дружеството.
Съобразно наложеното наказание по тълкувателен път може да се изведе, че санкционирано
е юридическото лице, собственик на МПС, посредством налагането на имуществена
санкция. Индивидуализирането чрез тълкуване на нарушителя е недопустимо, тъй като
извършването на деянието и неговия извършител следва да бъдат установени по несъмнен
начин. Липсата на изрично посочване на нарушителя не позволява да се извърши преценка
относно индивидуализиране на наказанието, а също така и препятства процеса на
изпълнение на наложеното наказание.
В началото на административния акт е посочено, че на описаното място и час, се е
движело процесното моторно превозно средство,“при ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч., въведена със пътен знак Д11, АТСС,насочено към площад Рибарски, и
отчетен толеранс – 3% от измерената скорост“, което навежда на идеята, че е извършено
нарушение, свързано с неспазване на въведено ограничение на скоростта. Същевременно,
обаче, в санкционната част беше посочена за нарушена разпоредбата на Кодекса за
застраховането, която възлага задължение за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Видът и размерът на наложеното наказание съответстваха повече на нарушението
по Кодекса за застраховането, отколкото на превишаване на скоростта.
При наличие на две словесни описания, на две нарушения, управителят на
наказаното дружество не можеше да разбере дали то е санкционирано с глоба за липса на
гражданска отговорност или за превишена скорост, или и за двете.
С оглед изложеното,съдът счита,че процесният обжалван електронен фиш,следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото,съдът счита,че право на деловодни разноски има
жалбоподателят-едноличен търговец. Видно от договора за правна помощ, жалбоподателя е
заплатил в полза на адвокат С., за предоставената правна помощ по делото,адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Направено е изрично възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение от ОДМВР-Д..
С оглед на тези обстоятелства,съдът съобразява разпоредбата на чл.8 ал.1във вр.чл.7
ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения.
Настоящото производство,видно от размера на имуществената санкция е с
определен интерес от 2000лв.
Съгласно гореописаните разпоредби, минималното дължимо възнаграждение на
процесуалният представител е в размер на 400 лв., плюс 10 % за горницата над 1000 лв, т.е.
минималното възнаграждение е в размер на 500 лева. Претендираното възнаграждение е
именно в този размер, поради което съдът приема, че възражението за прекомерност е
неоснователно. Следва да се присъдят в полза на едноличния търговец жалбоподател сумата
от 500 лева,представляващи деловодни разноски,под форма на адвокатско
възнаграждение,която сума следва да бъде заплатена от ОДМВР-Д..
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на Глоба, серия * №*** на ОД на
МВР-Д., с който за констатирано на ***г., в ***ч., в населено място, а именно в ***,при
управление на лек автомобил марка „С.Б.” с Рег.№ В****ВТ, административно нарушение
на чл.483, ал.1 от КЗ, на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „Е. - Е. М. А.“ ЕИК ***, представляван
от Е. М. А. от ***, е наложено административно наказание на основание чл.638, ал.4, във вр.
ал.1, т.2, във вр. чл.461, т.1 от КЗ, а именно ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
2000лв.(две хиляди лева), като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОДМВР-Д. да заплати в полза на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „Е.-Е. М.
А.“ ЕИК ***, представляван от Е. М. А. от ***, направени деловодни разноски, под формата
на адвокатско възнаграждение,в размер на 500 лв.(петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5