Р Е Ш Е Н И Е
№ 260130 / 18.9.2020г.
гр. Перник, 18.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Антония Стоева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 1937 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
250 ГПК.
С Определение № 383/12.06.2020
г. по в.гр.д. № 276 по описа на ОС-Перник за 2020 г. е прекратено въззивното
производство и делото е върнато на същия съдебен състав на РС-Перник за
разглеждане на исковите претенции, съгласно уточняваща молба вх. №
5265/17.06.2019 г. и произнасяне по тях в производство по реда на чл. 250 ГПК съобразно мотивите в определението, с указание след приключване на
производството по реда на чл. 250 ГПК делото да се върне на ОС-Перник за
произнасяне по съществото на въззивната жалба.
Предвид задължителните указания на въззвината инстанция, е образувано
настоящото производство по реда на чл. 250 ГПК, по молба на Л.М.И., ЕГН **********,
с адрес: *** 25, чрез адв. Ц., инкорпорирана във въззивна жалба вх.рег. №
29.01.2020 г. за допълване на Решение № 1980/20.12.2019 г. по гр.д. № 1937/2019
г. относно предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В,
искове да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 2128,24 лв. –
договорна възнаградителна лихва за
периода 03.07.2016 г. – 02.01.2018 г., и сумата 1438,74 лв. –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит
№ **********/09.09.2015 г.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, е
издадена Заповед от 30.03.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл 410 ГПК, по ч.гр.д. № 14984 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, срещу Р.Д.А.и Л.М.И. за солидарно заплащане на сумата 6389,34 лв. - главница
по Договор за потребителски кредит с № ********** от 09.09.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.03.2018 г.
до изплащане на вземането, и са присъдени разноски в полза на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена лично на длъжника Л.М.И., която
в срока по чл. 414 ГПК е подала възражение.
В месечен срок от получаване на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК е
депозирана искова молба за установяване на вземанията по заповедта срещу нея.
С уточняваща молба от 18.06.2019 г. ищецът заявява, че предявява
установителен иск за сумата 3632,87 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит с № ********** от 09.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението до изплащане на
вземането, и осъдителни искове за сумата 2128,24 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода
03.07.2016 г. – 02.01.2018 г., и сумата 1438,74 лв. – възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги.
Видно от постановеното по делото решение, че съдът се е
произнесъл само по установителния иск, но не и по предявените осъдителни
претенции.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.
9, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит.
За успешното им провеждане ищецът
следва да установи, че ответникът отговаря солидарно с кредитополучателя по
процесния договор за кредит, по силата на който е предоставил заетата сума със
задължение за връщането й в уговорения срок и заплащане на възнаграждение за
ползването й и за допълнителен пакет от услуги в претендирания размер, както и
съответствието на клаузите, от които произтичат вземанията му с императивните
разпоредби на закона и добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК:
Тъй като сключеният договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, съдът намира, че на първо място
следва да се произнесе по въпроса за съответствието на клаузата за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги с императивните разпоредби на
закона.
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да
се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита.
С уговореното възнаграждение за допълнителен
пакет се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждение по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за
услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело
до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на услуги за отлагане и без значение е дали тази услуга ще бъде
използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така, следва
да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените
допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да
заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което
води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното
правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят,
заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено
законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. В този смисъл съдът прави извод, че
клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е
нищожна.
По горните съображения съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
В постановеното по делото решение са формирани
мотиви, че сключеният договор за потребителски кредит е действителен, както и
че кредитополучателят е получил заетата сума по договора в размер на 4400,00
лв., поради което тези изводи не следва да бъдат преповтаряни.
От представения договор за потребителски кредит се установява, че
ответникът се е съгласил да отговаря солидарно за задълженията по договора,
поради което съдът приема, че дължи връщане на заетата сума заедно с
уговореното възнаграждение за ползването й. Видно от сключения договор, че ответникът отговаря за свои, а не обезпечава
чужди задължения като поръчител, поради което възражението за неспазване на
срока по чл. 147 ЗЗД е неоснователно.
Съгласно погасителния план, подписан при сключване на договора от
кредитополучателя, солидарния длъжник и заемодателя, уговрената възнаградителната
лихва е в размер на 2128,24 лв. за периода 02.11.2015 г. – 02.10.2017 г.
От приложения по делото Анекс № 1 към договора за потребителски кредит от
18.04.2016 г. и погасителен план към него, се установява, че страните са се
съгласили за отлагане плащанията по кредита като е уговорен краен срок за
погасяването му 02.01.2018 г.
В молбата от 20.05.2019 г. ищецът признава, че по
договора е платена възнаградителна лихва в размер на сумата 810,51 лв., както и
сумата 479,58 лв. по допълнителния пакет от услуги.
Предвид извода за нищожност на клаузата, уреждаща
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги, извършените на това основание плащания
следва да бъдат отнесени за погасяване на задълженията за възнаградителна лихва,
съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
След приспадане на извършените плащания в размер
на сумата 1290,09 лв. /810,51 лв. + 479,58 лв./, съдът приема, че ответникът
дължи възнаградителна лихва в размер на 838,15 лв. за периода 03.07.2016 г. –
02.01.2018 г.
По горните мотиви, искът за възнаградителна лихва
за периода 03.07.2016 г. –
02.01.2018 г. следва да бъде уважен за
сумата 838,15 лв. и отхвърлен за разликата над 838,15 лв. до пълния предявен размер 2128,24 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА Решение № 1980/20.12.2019 г. по
гр. дело № 1937 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник, като:
ОСЪЖДА Л.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** 25, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата 838,15 лв.
/осемстотин тридесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода 03.07.2016 г. – 02.01.2018 г. по Договор за потребителски кредит с № ********** от 09.09.2015 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 838,15
лв. до пълния предявен размер 2128,24 лв., на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх.В, срещу Л.М.И., ЕГН **********, с
адрес: *** 25, иск да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцовото дружество сумата 1438,74 лв.,
/хиляда четиристотин тридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит с № ********** от 09.09.2015 г., на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.