Р E Ш Е
Н И Е
№
............... /25.04.2019
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на трети април две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в
състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1190/2017 г. по описа на съда
Производството е по чл. 54, ал. 4 ЗКИР
Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молба от
27.06.2018 г., с която е предявен иск от К.А.В. и Г.И.В. срещу М.И.Р., К.И. А.,
Г.И.Р. и Д.И.Р. с правно основание чл
54, ал. 2 ЗКИР за приемане на установено спрямо ответниците, че ищците са
собственици на реална част от недвижим имот с пл. № 1067 в размр на тази част
23 кв.м. посочена на скица находяща се на л.58 от делото, която част е
неправилно заснета в действащия план на с.П. от 1989 г., поради допусната
грешка, като тази част неправилно е била заснета като част от имота на
ответниците, съставляващ имот пл. № 728, за който е отреден УПИ ХIII-728 в кв.45 по плана на селото, вследствие на което
регулационната линия между имотите е изместена с 23 кв.м.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Съгласно договор за доброволна делба на недвижим имот обективиран в
Нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № 172, t.VI, per. №
6936 от 21.12.2013 г, на Нотариус № 390 П.К., с район на действие PC Панагюрище
се легитимират като собственици на недвижим имот в с.П., съставляващ имот пл. №
1067, за който е отреден УПИ XI-1067 в кв.45 по плана на селото, при съседи:
изток, югоизток-улица, запад-УПИ III-728, север-УПИ XII-1067, югозапад-път
(алея). Установили, че част от притежавания от тях недвижим имот, в размер на -
23 кв.м., неправилно е заснета като част от имота на ответниците, съставляващ
имот пл.№ 728, за който е отреден УПИ ХIII-728 в кв.45 по плана на селото. Предвид
изложеното отправят искане за уважаване на претенцията им.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответnика М.Р., в който
заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като има влязло в сила решение на
административния съд относно спора по плана на с. П.. Освен това се излагат
доводи за неоснователност на иска, тъй като при одобряване на кадастралния план
на селото е участвал и наследодателя на ищците – А. В., който не е възразил
срещу кадастралното заснемане. Моли се да се отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с положителен
установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР, с който се иска да се установи спрямо ответниците, че процесните 23
кв.м. са собственост на ищците, поради което неправилно в кадастралната карта
са отразени като част от имота на ответниците.
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим,
като в тази насока не споделя доводите изложени от ответната страна, а именно,
че е налице влязло в сила решение. Действително е налице Решение № 2692 от 24.03.2004
г., по адм. д.№ 654/3004 г. по описа на Второ отделение на ВАС, с коетo е оставено в сила Решение от 23.10.2003 г.
постановено по адм.д.№7/2003 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. С посоченото
решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № 144 от 30.03.2001 г. на
кмета на Община Панагюрище за частично изменение на ЗРП на с. П.. В посочените
съдебни производства на пряк съдебен контрол е подлежала издадената от кмета на
Общината Панагюрище заповед за изменение на ЗРП на с. П.. Производството по
настоящото дело е образувано по иск за собственост и се иска да се установи със
сила на присъдено нещо границите на правото на собственост на ищците, т.е.
предмета на настоящото производство е различен от предмета по посоченото
административно дело.
От приет по делото нотариален акт за собственост признато чрез
обстоятелствена проверка № 185, том ІV, н.д. 634/2006г.
на Нотариус П. К., рег. № 390, с район на действие Районен съд - Панагюрище, се
установява, че Р. Р., М.Р., К.Р., Г.Р. и Д.Р. са признати за собственици на
дворно място с площ от 642 кв.м., означен с планоснимачен № 728, в кв. 45 по
плана на с. П. от 1989 г. ведно със застроена в имота едноетажна масивна
жилищна сграда на 50 кв.м.
От приложения по делото Договор за доброволна делба на недвижим имот № 172,
том.VІ, рег. № 6936/21.12.2013 г. на Нотариус № 390 – П.К., с район на действие
Районен съд – Панагюрище, се установява, че ищците К.А.В. и Г.И.В. са получили
в дял и са станали изключителни собственици на УПИ ХІ-1067, кв. 45 по плана на
с. П..
По делото е прието като писмено доказателство по делото писмо от Община
Панагюрище №94-00-9021(4) от 05.09.2017 г., в което е обективирано отказ за отстраняване
на непълнота и грешка в кадастрален план.
По делото е приложена Заповед № 783 от 17.12.1998 г. на Кмета на Община
Панагюрище, с която е одобрено попълването на кадастралната основа с графично
пренасяне от плана от 1953 г. върху
действащия план от 1989 г. с имотни граници за имот пл. №728 и нов пл. № 1087 в
кв. 45 по плана на с. П.. В акта за непълноти и грешки е посочено, че същият се
издава, поради констатиране на пропуск за заснемане на имотните граници между
процесните имоти.
По делото е представено Решение № 2692 от 24.03.2004 г. постановено по адм.
дело № 654/2004 г. на ВАС, второ отделение, с което е оставено е сила Решение
от 23.10.2003 г. постановено по адм. дело № 7/2003 г. на Окръжен съд-
Пазарджик, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 144 от
30.03.2001 г. на кмета на община Панагюрище за частично изменение на ЗРП на с. П..
По делото е прието заключение на съдебно- техническата експертиза от
23.08.2018 г., от което се установява, че с акт за непълноти и грешки в одобрен
кадастрален план от 13.04.1998 г. графично са пренесени от обезсиления план от
1953 г. върху кадастралния план от 1989 г. имоти № 728, № 1067, № 1087 в кв. 45
на с. П., посочено е също така, че за процесните имоти няма заснемане и
нанасяне, а графично пренасяне на имотите от предходен план. По делото е прието
и допълнително заключение на вещото лице Г. от 25.09.2019г. към което е
приложена комбинирана скица на извадка от съвместните планове на с. П. от 1953
г. и ДРКП от 1989 г, като в о.с.з. вещото лице
е посочило, че е допусната грешка при трасиране на имотите, която е
около един метър, но поради липса на геодизическо заснемане на имотите, не може
да се установи с точност. Поради което е допусната комбинирана съдебно
техническа експертиза, с участие на вещо лице, което разполага с геодезически
уреди и след извършено заснемане на имота е прието заключение от 08.03.2019 г.
изготвено от вещите лица Г. и Р.. В
заключението е посочено, че в плана от 1953 г. не са не може да се установи
дали е приложена регулацията за процесните имот, като в действащия кадастрален
и регулационен план от 1989 г. са нанесени огради а имот пл. № 728 и УПИ XI-1067, като от геодезическото заснемане се установява, че те не са по
регулация. В проведено по делото о.с.з. вещите лица посочват, че няма данни за
прилагане на плана от 1953г., тъй като между процесните имоти няма регулационна
линия, респ. няма уреждания на сметки. Вещото лице Г. е посочило, че разликата
на посоченото от него в предходното заключение – че е налице разминаване около
90 см. метър и посоченото в последното заключение, разлика в размер на 2,50 м.
се дължи на направеното геодезическо заснемане, което с по-голяма точност при
оцифряване на плановете.
Съдът дава вяра на всички заключения на вещите лица, доколкото същите са
последователни и непротиворечиви. В открито съдебно заседание вещите лица
подробно обясниха защо е налице разлика при посочване на метрите разминаване в
заключението от 25.09.2018 г. и от 08.03.2019 г., които неточности са дължат на
обективни причини- геодезическо
заснемане на имота, което дава възможност с точност да бъде границата
между процесните имоти по кадастралния план от 1953 г. и този от 1989 г. след
оцифряване на същите.
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право по предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2
ЗКИР се обуславя от наличието на следните материално правни предпоставки: в
процеса на доказване ищците следва да докажат, че са собственици на процесната
част от 23 кв.м., на правното основание изложено в исковата молба, съобразно
дадените задължителни указания с т. 4 на Тълкувателно решение № 8 от
23.02.2016г. по Тълкувателно дело №8/2014 г. на ОСГК, ВКС. В производството по иска
за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената
кадастрална карта.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че в
резултат на Договор за доброволна делба на недвижим имот ищците са станали
собственици на УПИ ХІ-1067, кв. 45 по
плана на с. П..
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че ответниците
са собственици на дворно място с площ от 642 кв.м., означен с планоснимачен №
728, в кв. 45 по плана на с. П. от 1989 г.
От приета по делото Заповед № 783 от 17.12.1998г. и акт за непълноти и
грешки в одобрен кадастрален план от 13.04.1998 г. се установява, че графично
са пренесени от обезсиления план от 1953 г. върху кадастралния план от 1989 г.
имоти с № 728,1067,1084, което се установява и от констатациите на
съдебнотехническата експертиза.
От приетото по делото заключение на вещите лица безспорно се установява
също така, че действащия кадастрален план от 1989 г. са нанесени огради между
процесните имоти, които огради обаче не са нанесени по регулация. При разпита на
вещите лица в откритото съдебно заседание проведено на 03.04.2019 г. заявяват,
че няма данни дали е приложен плана от 1953 г., тъй като е отреден един парцел
за двата имота, поради което няма данни за уреждане на сметки.
С дворищната регулация се образуват дворищнорегулационни парцели за
жилищно и вилно строителство, т.е.
преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират, в собственост
върху отредените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към
маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени
парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти. От първия ни
благоустройствен закон от 1898 г. до влизане в сила на изменението на ЗТСУ от
ДВ, бр. 34 / 2000 г. на 1.01.2001 г. дворищно- регулационните планове имат
непосредствено отчуждително действие - според чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ и чл. 110
ЗТСУ - в момента на влизането в сила на дворищната регулация частите от дворни
места, придадени към съседен парцел се считат за собственост на лицето, на
което е принадлежал имотът, за който е отреден парцелът.
В
конкретния случай при проследяване кадастралното и регулационно заснемане на
имотите предмет на делото (този на ищците и този на ответниците) следва да се
посочи, че относно тях е налице обезсилен план от 1953 г., в който за двата
процесни имота е предвиден един парцел и съответно е налице само имотна граница
между тях, като имотите са прехвърлени в кадастрален и регулационен план от
1989 г., действащ и към настоящия момент. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че в плана от 1989 г. е нанесена
ограда за процесните имоти, която ограда обаче не е по регулация.
Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема, че са основателни доводите изложени от ищците за придобиване на
собствеността в рамките на парцела,
чиито граници в кадастралния план не за заснети по регулация. Предвид
гореизложеното настоящия съдебен състав приема, че доколкото се установи ищците
да са собственици върху процесната реална част от имота, то действително е
налице грешка в кадастралната карта.
За пълнота на изложението съдът счита, че не следва да се произнася по
възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност, направено
след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 131,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът има право да подаде отговор. Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал.
2, т. 5 ГПК в отговора си ответникът трябва изложи възраженията си срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават, а т. 4 на същата алинея предвижда,
че ответникът следва да вземе становище относно обстоятелствата, на които се
основава искът. Разпоредбата на чл. 133 ГПК предвижда, че когато в установения
срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище и не направи
възражения той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства, т.е. с изтичането на срока за
отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения,
които се основават на съществуващи и известни му към този момент факти. По
силата на концентрационното начало страната не може да поправи пропуските,
които е допуснала поради собствената си небрежност по-късно в процеса.
Преклузията на чл. 133 ГПК
обхваща възраженията, които са твърдения за факти относно възникването,
съществуването или погасяването на спорното право (така и в мотивите на т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 912.2013 г. постановено по тълкувателно дело №
1/2013 г. ОСГТК). Това е така и с оглед уредената в чл. 133, чл. 147 и чл. 266 ГПК поетапна преклузия на процесуални права, съобразно която новите фактически
твърдения и доказателствени искания следва да бъдат заявявани своевременно, при
което законът изрично не допуска след изтичане срока за отговор да се сочат
правоизключващи и правопогасяващи възражения, които страната е могла да посочи
и представи в срок, освен ако пропускът се дължи на допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, какъвто не е настоящият случай.
Ето защо по така напрвеното след преклузивния срок по чл. 131 ГПК възражение за
изтекла в полза на ответника М.Р. придобвна давност не следва да се обсъжда.
По отношение на разноските:
При този изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплати на ищците сторените по
делото разноски в размер на 1330лв. – възнаграждение за едни адвокат, държавна
такса и депозит за вещи лица, доколкото същите са своевременно поискани и са
представени доказателства, че са реално сторени.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИEMА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на М.И.Р. ЕГН: **********, с адрес ***, К. И.Р. ЕГН: ********** с адрес: ***, Г.И.Р. ЕГН: ********** с адрес: ***, Д.И.Р. ЕГН: ********** с адрес:***, че К.А.В., ЕГН: ********** и Г.И.В. ЕГН: ***********, и двамата с адрес: ***, са собственици на реална
част с площ от 23 кв.м. представляващи част от техния имот УПИ ХІ-1067, кв. 45
по плана на с. П., която погрешно е заснета на кадастралната карта на с. П. от
1989 г., като част от имот планоснимачен № 728, в кв. 45 по плана на с. П. от
1989 г., площ заключена между зелена и оранжева (лилава)линия на комбинирана
скица на вещите лица Г. и Р. на л. 150 от първоинстанционното дело,
съставляваща неразделна част от решението намиращи се в лицето на имот пл. №
728 и представлява триъгълник с граници: северозапад- имот № 728, югоизток – УПИ
ХІ-1067, югозапад - улица.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.И.Р.
ЕГН: **********, К. И.Р. ЕГН: **********, Г.И.Р. ЕГН: **********, Д.И.Р. ЕГН: **********, да заплатят на К.А.В., ЕГН: ********** и Г.И.В. ЕГН: ***********сторените делото
разноски в размер на 1330 лв.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: