№ 8276
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110105644 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 27.07.2023 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответниците И. А. Р.
и Р. Н. Л. за по 1/2 част от следните суми: сумата от 78,38 лева, главница за цена на
доставена топлинна енергия за период 01.05.2019 г.-31.05.2019 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Люлин 6, бл. 632, вх. 1, ет. 6, ап. 26, аб. № **, ведно със
законна лихва от 27-07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 23,33 лева, мораторна
лихва за период 15.09.2020 г.-17.07.2023 г., както и разноски в размер на 75 лева. В тази
връзка било образувано ч.гр.д. № 42258/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като по същото
била издадена исканата заповед за изпълнение. Препис от заповедта бил връчен на
ответниците по реда на чл. 47 ГПК, поради което на ищеца било указано да предяви искове
относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова
молба. Ищецът сочи, че ответниците като собственици били клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни
Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор.
Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Ответницата използвала доставената топлинна енергия през
исковия период, но и до момента не погасила задълженията си. Ищецът сочи, че в
изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и
1
процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с
„Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За потреблението в имота били издадени изравнителни сметки. Ето
защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че
ответниците му дължат по 1/2 част от процесните суми – главници и лихви, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2023 г. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
Ответниците И. А. Р. и Р. Н. Л., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. В. Р.,
оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че в исковия период ответниците не са
собственици на имота. Оспорват да са обвързани от общи условия и общите условия да са
обнародвани надлежно. Правят възражение за давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
стоновище за основателност на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главници за топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Видно от представеното копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 76/25.04.2019 г., помощник-нотариус ** по заместване при нот. **, рег. № ** НК, на
25.04.2019 г. ответниците по настоящото дело са продали имота на трето за спора лице. В
договора има клауза за заплащане на окончателния размер на цената в срок до 05.05.2019 г. и
че владението на имота се предава при заплащане на остатъка от цената. Но макар
задължението на продавачите да предадат владението да е отложено до изпълнение на
задължението на купувача да им плати остатъка от цената, няма съглашение за отлагане
прехвърлянето на правото на собственост. Правилото е, че собствеността се прехвърля
веднага – с постигане на съгласието в нужната форма – чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Непращането на
2
цената или непредаването на владението нямат сами по себе си значение за прехвърлянето
на собствеността, при липсата на съглашение за запазване на собствеността до плащането на
цената (pactum reservati dominii). Затова, от 25.04.2019 г. нататък, вкл. в исковия период по
настоящото дело м.05.2019 г., ответниците не са собственици на имота и не отговарят за
процесните задължения на заявеното основание.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото се определя от искането на ищеца – по
чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е длъжен да заяви правопораждащите претенцията му
юридически факти, а съдът обсъжда само тези факти. Ако съдът разгледа иска на незаявени
правопораждащи факти, решението му като недопустимо би било обезсилено от въззивната
или касационната инстанция. В настоящото дело в исковата молба като правопораждащи
облигационното отношение факти е заявено притежаването на идеална част от имота в
исковия период – право на собственост върху имота. Съдът установи, че ответниците не са
собственици на имота в исковия период, което е основание за отхвърляне на исковете.
Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни вземания
следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат ответниците, но те нямат искане и
доказателства за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
И. А. Р., ЕГН **********, и Р. Н. Л., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца по 1/2 част от следните суми: сумата от 78,38
лева, главница за цена на доставена топлинна енергия за период 01.05.2019 г.-31.05.2019 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **, аб. № **, ведно със законна
лихва от 27-07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 23,33 лева, мораторна лихва за
период 15.09.2020 г.-17.07.2023 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 26.08.2023 г. по ч.гр.д. № 42258/2023 г.,
СРС, 161-ви с-в.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3