Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
гр. Русе, 15.10.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито заседание на 29
септември , през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Радослав Градев, като разгледа докладваното от съдия
Димитрова КАНД № 218 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Постъпила
е жалба от Б.К.Г. срещу Решение № 182/18.05.2021г., постановено по АНД №441/2021г.
на Районен съд Русе, с което е потвърдено НП №545294- F554188/2.11.2020г.,
издадено от директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна, с което на
основание чл.273 във вр. чл.13, ал.1 вр. чл.12, ал.1, т.1, 6, 7 и 14 вр. чл.22,
ал.1, вр. чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК му е наложено административно наказание глоба
в размер на 300лв
Наведени са касационни основания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение
на процесуалните правила. Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното
решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло
наказателното постановление, алтернативно претендира връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът ТД на НАП Варна ,чрез процесуалния си
представител дава становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството прокурор от Окръжна
прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
правилност на съдебното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 АПК, административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и атакува
съдебен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН. Ето защо,
производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по всички посочени
основания.
Районният
съд е събрал и обсъдил ангажираните от страните доказателства, въз основа на
които е установил релевантна фактическа обстановка. Същата се свежда до това, което
е безспорно, а именно, че по отношение
на касатора е възложена ревизия със съответните заповеди от лица, чиято
компетентост не е предмет на спора. С искане за представяне на
документи и писмени обяснения №Р-03002519007779-040-002/3.04.2020 г. от касатора
били изискани данни, сведения,
документи, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до вида,
източника и предназначението на идентифицирани от извлечения от банковите му
сметки парични преводи и идентифицирани в производството доходи , бил запитан
дали извършва интернет търговия, на което следвало да отговори писмено. В
искането бил определен 14-дневен срок за изпълнението му, считано от датата на
връчван е, което станало на 9.04.2020г. на електронният адрес за
кореспонденция. До изтичане на определеният от органа по приходите срок на
23.04.2020г. за изпълнение на съответните процесуални действия по искането
ревизираното лице не представил документи и писмени обяснения, нито пък поискал
удължаване на срока, но изпратил някакви бележки. Ревизионното производство
завършило с ревизионен акт № Р-03002519007779-020-001/29.06.2020г., с който
били установени множество дължими и невнесени данъци от дейността на наказаното
лице, като производството е било проведено по реда на чл.122 ДОПК, поради
процесуалното бездействие на ревизираното лице. С оспореното решение въззивният
съд е приел , че с описаното в НП деяние, касатора е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.273 във вр. чл.13, ал.1 вр. чл.12, ал.1, т.1, 6, 7
и 14 вр. чл.22, ал.1, вр. чл.37,ал.2 и 3 от ДОПК, тъй като в периода
9.04.2020г.- 23.04.2020г. в гр.Русе, като данъчен субект, не оказал съдействие
и възпрепятствал изпълнението на правомощията по чл.12 от ДОПК на орган по
приходите- ТД на НАП -Варна,офис Русе, като не представил искани от него документи
и обяснения. За да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Мотивиран
така, РРС е потвърдил изцяло наказателното постановление.
В
касационната жалба са направени множество възражения, касаещо в съвкупност
ревизионното производство, които не са предмет на преценка в настоящия спор,
тъй като касаят друг вид производство, но това на което следва да се даде
отговор е относно възраженията за несъставомерност на вмененото нарушение,
респ. основанията за ангажиране на адм.отговорност на касатора, довещи до
твърденията за неправилно приложение на материалния закон
Наведените касационни възражения в тази част са основателни.
В оспореното решение на РРС е прието, че касаторът
е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.273 във вр.
чл.13, ал.1 вр. чл.12, ал.1, т.1, 6, 7 и 14 вр. чл.22, ал.1, вр. чл.37,ал.2 и 3
от ДОПК, тъй като в периода 9.04.2020г.- 23.04.2020г. в гр.Русе, като данъчен
субект, не оказал съдействие и възпрепятствал изпълнението на правомощията по
чл.12 от ДОПК на орган по приходите- ТД на НАП - Варна,офис Русе, като не представил
искани от него документи и обяснения и по този начин необяснил нищо за
многобройни идентифицирани от извлечения от банковите му сметки парични преводи
и идентифицирани в ревизионното производството доходи и така възпрепятствал изпълнението на правомощия на
органа, тъй като без исканите документи и обяснения било невъзможно
извършването на проверката.
Макар, че е безспорно с
оглед на реда на проведеното ревизионно производство по особения ред на чл.122 ДОПК, липсата на изискани за представяне документи и обяснения, последиците
именно от тяхната липса е основание за провеждане на особеното производство по
чл.122 ал.1 т.1, т.2,т.4, т.5 и т.7
ДОПК, за които основания касатора е бил уведемон по реда на чл.124 ал.1 ДОПК. За да се проведе ревизонното производство по особения ред е небходимо
изискуемите основания да са налице и те да са събрани по предвидения в ДОПК ред
В
тази връзка доколкото наличието на
основанията за извършване на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 ,т. 5 и 7 от ДОПК е подкрепено от събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, фактическите констатации при извършената ревизия по
чл. 122 от ДОПК се смятат за верни до доказване на
противното и съответно данъчната основа и дължимия данък се определят не по
общите правила, в което е именно последицата от производството по особения ред.
Т.е именно поради непредставянето на определени изискани от органите по
приходите документи и обяснения, ревизията се провежда по особените правила,
при които доказателствената тежест се прехвърля върху резивираното лице. Именно
такъв е случая. ВАС еднозначно в практиката си е посочил , че
презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК е относима единствено към субекта на
ревизионното производство. Само пропускът на субект ФЛ или ЮЛ /който е участник
без да е страна в ревизионното производство - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност
на другият субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но
непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на
другите участници в производството, т.е извън ревизираното лице, да представят
данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест
по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на
административнонаказателна отговорност за тях /вж. чл. 273 от ДОПК/. Бездействието
по чл. 37, ал. 5 ДОПК има само извънпроцесуални
последици.Т.е в случая приложимостта на нормата на чл.273 ДОПК има за адресати
само субекти , извън ревизираното лице, тъй като то самото при неоказване на
съдействие като ревизирано лице ще понесе последиците регламентирани в чл.122 и
сл ДОПК.Това е така и защото съгласно чл. 13, ал. 1 от ДОПК участниците
в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация
при условията и по реда на този кодекс
на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им
по чл. 12, ал. 1 - 4. Според разпоредбата на чл. 273 от ДОПК който/ всяко
лице, участник в проверка или ревизионно производство, който не е страна ,т.е
не е ЗЛ/ не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или
възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до
500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с
имуществена санкция в същия размер.Ако се приеме противното, че РЛ което
едновременно с поведението си дава повод и основание за провеждане на
ревизионното производство по особените правила, разписани в чл.122 ал.1 ДОПК и което съответно понася последиците от
презумцията на закона , всъщност дава и повод за санкциониране по реда на
чл.273 ДОПК , то това означава да се приеме двойна наслагваща се последица от
едно и също поведение. Това е така и, защото с Глава трета на ДОПК са дефинирани страните и участниците
в производства по ДОПК. Разграничението какво качество има даден субект е в
обективния признак – дали срещу него има образувано административно
производство по този кодекс(така чл. 9, ал. 1, т. 2 ДОПК), а в случая отговорността е
ангажирана не в качеството на участник, а като задължено лице , т.е. касатора
има друго качество, а именно на страна в производство по осъществяване на
данъчно-осигурителен контрол и ревизионно производство и при отправени и
получени заповеди за възлагане на ревизия , касационния жалбоподател не е
участник, а страна в ревизионното производство и не е субект на нарушението по
чл.273 ДОПК
При това положение като страна в това
производство касаторът има друго процесуално качество, респ. за него са
приложими специалните правила на чл. 37, ал. 4 ДОПК при непредставяне,
респ. въобще при несъдействие на органите по приходите във връзка с образуваната
срещу него проверка,в случая ревизионно производствно, които се изразяват във
възможността органът по приходите да приеме, че изисканите доказателства не
съществуват и преценява само събраните в производството такива, но не и да
налага санкция на посоченото основание. В случая лицето има право да дава или
не дава обяснения, респ. да представя или непредставя писмени доказателства,
като какво поведение ще избере зависи изцяло от линията на защита, която следва
и касатора не може да бъде санкциониран за това си поведение.
Или неправилното определяне на касатора
като субект на нарушение или само като
участник, е не като страна в производството, е довело и до незаконосъобразно
ангажиране отго ворността на лицето на посоченото основание в ДОПК. Като е приле
противното въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и решението
следва да бъде отменено, като бъде и отменено потвърденото НП
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК във
вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 182/18.05.2021г., постановено по АНД
№441/2021г. на Районен съд Русе, с което е потвърдено НП №545294-
F554188/2.11.2020г., издадено от директора на дирекция „Контрол” при ТД на
НАП-Варна
ОТМЕНЯ НП
№545294-
F554188/2.11.2020г., издадено от директора на дирекция „Контрол” при ТД на
НАП-Варна, с което на основание чл.273 във вр. чл.13, ал.1 вр. чл.12, ал.1,
т.1, 6, 7 и 14 вр. чл.22, ал.1, вр. чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК на Б.К.Г. е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.