ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 619 по описа за
2021 година, докладвано от съдия Иванка Иванова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 ГПК – чл.279 ГПК, вр. с чл.32а ПВ.
Образувано е по
жалба, депозирана от „П.И.“ ООД срещу определение № 1710 от 20.11.2020 г. на
съдия по вписванията при Служба по вписвания – София, с което е отказано
извършването на нотариалното действие
вписване на договор за преминаване, с който „Д.Д.“
ЕАД учредява безвъзмездно право на преминаване на „П.И.“ ЕАД. Излага
съображения, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като противоречи на
чл.64 ЗС и чл.111 ЗС. Твърди, ме учредителят на право на преминаване е собственик
на два поземлени имота. В полза на приемателя е надлежно учредено право на
строеж за един от тези два имота за изграждане на „Жилищен комплекс с подземни
паркинги, навеси, подпорни стени, градински елементи, ограда и пречиствателно
съоръжение - I и II етап“. Учреденото право на
преминаване е за тежка техника, механизация и работници по трасето, като то е
учредено с определяем срок – до въвеждане на строежа в експлоатация. Договорът
от 20.11.2020 г. е сключен в надлежната форма – писмена, с нотариална заверка
на подписите. Също така към заявлението са представени всички относими
доказателства. След като право може да се учреди в полза на собственик
на съседен имот, на основание чл.111 ЗС, не може да се откаже учредяване на
такова право на носителя на правото на строеж за господстващия имот. Счита, че
строителят следва да има достъп до имота по уговорен между страните начин, след
като до имота няма път и ако има между страните съгласие в това отношение – да
се преминава през съседен имот на същия собственик. Макар правото на
преминаване са не се учредява заедно с акта за учредяване на право на строеж,
няма пречка това да бъде сторено по – късно. Поддържа, че собственикът на два
съседни поземлени имота, вторият от които няма достъп до път, може да учреди
право на преминаване през първия свой имот в полза на лицето, на което е
учредил право на строеж за втория имот. Счита, че е внесъл дължимата държавна
такса, тъй като правото на преминаване не се учредява върху стойността на това
право върху целия имот, а само за реална част от него, която е посочена в самия
договор – 865 кв. м. Данъчната оценка на имота е 2 545 537, 60 лв. за площ от
53 919 кв. м., поради което данъчната оценка за 850 кв. м. е 40 836, 65 лв. С
оглед на това счита, че дължимата държавна такса възлиза на 40, 84 лв., която е
внесена. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да постанови вписване на
представения акт.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателите,
приема за установено следното от фактическа страна:
Частната жалба е
депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
С молба от 20.11.2020
г. на нотариус М.Т., рег. № 334 в Нотариалната камара, с район на действие –
СРС, е отправила искане до Службата по вписванията при Агенция по вписванията –
гр. София, за вписване на договор по чл.192 ЗУТ, вписан в нотариалната кантора
под акт № 47, том II, общ рег. № 6390, преписка № 38
от 2020 г. с молбата са представени договор от 20.11.2020 г., скица, данъчна
оценка, декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, квитанция платена държавна такса.
На 20.11.2020 г.
между „Д.Д.“ ЕАД – учредител и „П.И.“ ООД – приемател, е сключен договор, на
основание чл.192 ЗУТ, по силата на който учредителят, като собственик на ПИ с
идентификатор 68134.2043.4095, с адрес гр. София, в. з. „Малинова долина“, с
трайно предназначение на територията-урбанизирана; стар номер 910, 919, 953,
696, 954, 957, 929, 9278, кв.1, представляващ УПИ III-4095, е учредил безвъзмездно право на преминаване на приемателя, като
носител на право на строеж, съгласно нотариален акт за учредяване на право на
строеж акт № 175, том CXCIV, дело № 60732, вх. рег. № 79068
от 27.11.2019 г. на АВ гр. София, на обект „Жилищен комплекс с подземни
паркинги навеси, подпорни стени, градински елементи, ограда и пречиствателно
съоръжение – I и II етап“, в УПИ IV-1908, находящ се в гр. София,
нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени
със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение със заповед № КД-14-22-1200 от 12.08.2013 г. на началника на
СГКК-София, в имот с идентификатор 68134.2044.1908, стар идентификатор
68134.2044.1832 върху терен, започващ от западната граница на УПИ IV-1908 (68134.2044.1908) през имот 68134.2043.4095 до обхода за Долна лифтова
станция -продължението на бул. „Климент Охридски“, съгласно одобрен проект по
част ПБЗ и ВОД, становище, издадено от СДВР-КАТ по рег. № ОД
433200-15339/11.02.2019 г., с дължина 144 м. и ширина 6 метра и площ 865 кв. м.,
съгласно приложена скица-проект за учредяване право на преминаване,
представляваща неразделна част от договора. Учреденото право на преминаване
включва правото да преминава тежка техника, механизация работници по трасето, посочено по – горе,
обезпечаващи нуждите по време на строителство на обект „Жилищен комплекс с
подземни паркинги, навеси, подпорни стени, градински елементи, ограда и
пречиствателно съоръжение – I и II етап“, независимо дали строителната механизация е собственост на
дружеството - приемател или на трети физически или юридически лица., пряко или
косвено ангажирани със строителството на горепосочения обект страните са се съгласили, че учреденото право
на преминаване е със срок – до завършване на строителството на горепосочения
обект с удостоверение за въвеждане в експлоатация за всички етапи. В договора е
посочено, че данъчната оценка на учреденото право на преминаване е в размер на
40 836, 65 лв.
По делото е
представена данъчна оценка на имота , върху който е учредено правото на
преминаване 2 545 537, 60 лв., а обектът е с площ от 53 919 кв. м.
Представен е вносен
документ за внесена на 20.11.2020 г. държавна такса за вписване в размер на 40,
84 лв., приложен към молбата за вписване на договора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Вписването, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване, съставлява едностранно охранително производство, в
рамките на което е недопустимо да се разрешават правни спорове, доколкото се
касае за безспорна администрация. Проверката, която съдията по вписванията
извършва, съгласно нормата на чл.32а, ал.1 ПВ, вр. с чл.32б ПВ във връзка с
това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, се свежда до
това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в
ПВ съдържание. Не
се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закон. (в този смисъл ТР № 7 от 25.04.2012 г.по тълк. д. № 7/2012
г. на ОСТГК, т.6).
В разглеждания случай молителят е представил за
вписване договор от 20.11.2020 г. за учредяване право на преминаване. Договорът
е сключен в предвидената в чл.192, ал.1 ЗУТ форма – писмен договор с нотариална
заверка на подписите. Същият подлежи на вписване в имотния регистър по
партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право на
преминаване, и по партидата на поземления имот, върху който е учредено правото
на преминаване, на основание чл.192, ал.7 ЗУТ.
С обжалваното определение съдията по вписванията е
приел, че е представен подлежащ на вписване акт, извършен в предвидената от
закона форма – с нотариална заверка на подписите на страните, като е счел, че
договорът не отговаря на изискванията на ЗУТ правото на преминаване да се
учредява през чужд имот, което в случая не е налице.
Предвид обстоятелството, че в нормата на чл.192 ЗУТ не
е изрично предвидено съдията по вписванията да проверява материално – правните
представки на подлежащия на вписване акт, извън правомощията на съдията по
вписванията е да преценява дали надлежно е учредено правото на преминаване или
не. Такава преценка не следва да се извършва и от съда при обжалване на постановения
отказ от съдията по вписванията, тъй като и в настоящото производство важат
правилата на ограничената проверка, която се извършва в охранителното
производство. Ето защо не следва да се обсъждат по същество изложените от
жалбоподателя доводи във връзка с валидността
и действието на подлежащия на вписване договор. Ако е възможен спор дали
сключеният договор за учредяване на преминаване през поземлен имот в полза на суперфициарен собственик на друг поземлен имот, който е
собственост на учредителя, вписването не може да бъде отказано, доколкото
съдията по вписванията не може да разрешава правни спорове, нито да повдига
такива, съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение.
Съдията по вписванията е приел, че не е внесена
дължимата държавна такса, което съставлява самостоятелно основание да се откаже
вписване на договора.
В случая е представена данъчна оценка на недвижимия
имот, която възлиза на 2 545 537, 60 лв. за площ от 53 919 кв.
м. Правото на преминаване е учредено през реална част от този имот, а не върху
целия имот, а именно: върху 865 кв. м. С оглед на това данъчната оценка възлиза
на 40 836, 65 лв., в каквато насока е и извършеното удостоверяване в
представения договор. Така дължимата държавна такса, определена съобразно чл.2 Тарифа
за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, в сила от 25.11.2005
г., приета с ПМС № 243 от 14.11.2005 г.,
е в размер на 40, 85 лв. Същата е внесена на 20.11.2020 г., съгласно
приложения към молбата за вписване на договора вносен документ.
По изложените съображения съдът счита, че са налице
предпоставките за вписване на договора от 20.11.2020 г. с нотариална заверка на
подписите, поради което обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени, като преписката следва да
се върне на съдията по вписванията при СРС за предприемане на действия за
вписване по молба от 20.11.2020 г. от М.Т., нотариус рег. № 334 НК, с район на
действие СРС, с вх. рег. № 68442/20.11.2020 г.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1710 от 20.11.2020
г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказал да извърши нотариалното
действие вписване на договор за преминаване, с който „Д.Д.“
ЕАД учредява безвъзмездно право на преминаване на „П.И.“ ЕАД, КАТО:
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС за
предприемане на посоченото в мотивите на настоящото определение вписване по
молба от 20.11.2020 г., депозирана от М.Т., нотариус рег. № 334 НК, с район на
действие СРС, с вх. рег. № 68442/20.11.2020
г. по описа на АВ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.