РЕШЕНИЕ
№ 260038
22.02.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ Г. ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Г. Пашалиев въззивно гражданско дело № 1016 по описа на Окръжен съд
Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация С.“
ЕАД срещу Решение № 727/27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3745/2018 г. на
Районен съд Добрич, в частта, с която искът на дружеството срещу Р.Г. e
отхвърлен за сумата от 2040, 96 лева - доставена, но неизплатена топлинна
енергия за периода от м. май 2015 г. до м. април 2017 г., в имот на Р.Г.,*****,
абонатен № ****, ведно със законната лихва върху главното задължение от датата
на подаването на заявлението пред РС-С. - 26.04.2018 г. до окончателното
плащане, както и в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 25, 79 лева –
законна лихва за забава от 01.05.2015 г. до 17.04.2018 г.
В процесуалния документ се излагат доводи за неправилност
на съдебния акт.
Твърди се, че ответникът е придобил процесния имот с
всички права и задължения, включително и задълженията за заплащане на топлинна
енергия, независимо дали е реално потребена, или служебно начислена поради
липса на осигурен достъп до уредите за дялово разпределение, дори и при липса
на отоплителни тела. В тази връзка се изтъква, че ответникът не е изпълнил
задължението си да допусне веднъж годишно проверка от служители на дружеството
за дялово разпределение, които да констатират липса на потребление. Поради тази
причина му е начислена претендираната сума за топлоенергия. Сочи се също, че
съдът е достигнал до неправилен извод за неоснователност на претенцията, въз
основа на заключенията на вещите лица.
Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и
вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени.
Претендира и разноски.
В съдебно заседание не се явява представител на
дружеството. Пълномощникът - юрисконсулт А.К., е депозирала молба, с която заявява,
че поддържа жалбата срещу съдебния акт.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
въззиваемия. Р.Г. изразява несъгласие с изложеното в жалбата. Поддържа
становището си, че топлоснабдяването към имота му е било прекъснато още през
1998 г., а отоплителните тела са демонтирани. Счита, че вземането поради
служебно начислена енергия има характер на неустойка. В тази връзка изтъква, че
е недопустимо искът да бъде уважен на това основание.
Иска решението да бъда потвърдено и да му бъдат
присъдени разноски.
В съдебно заседание се явява лично. В хода на устните
състезания прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
От приложения Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 97, том I,
рег.
№ 2083, дело № 84/2005 г. на В.А.– нотариус с район на действие Районен съд С.,
вписана в регистъра на нотариалната камара под №**, се установява, че на
18.07.2005 г. Ц.П. е прехвърлил на Р.Г. правото на собственост върху следния
недвижим имот: апартамент № 128, находящ се в гр. С., ж.к. „М-*“, бл. ***, вх. I, ет. 18.
Представена е декларация на Ц.П. от
06.11.1998 г. до ответното дружество, с което уведомява, че радиаторите в
апартамента му са свалени. За пломбирането с два броя пломби е била издадена
фактура от топлоснабдителното дружество с № 874888 от 07.10.1998 г.
От протокол от общо събрание на етажните
собственици на бл. 214, ж.к. „М-*“, в гр. С., е видно, че на 20.08.2002 г. е
взето решение да бъде сключен договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки. Към протокола е изготвено приложение, в което е отразено,
че в апартамента на Ц.П., с аб. № ****, няма радиатори, разпределители и
термостатни вентили.
Приложен е и констативен протокол от
13.05.2016 г. на етажната собственост, от който се установява, че апартаментът
на ответника е бил празен и необитаем. Топлоснабдяването към имота е било
прекъснато, като всички тръби са топлоизолирани, отклоненията на щранговете и
крановете за топла и студена вода са затапени.
На 25.09.2002 г. между Етажната собственост
и „Техем сървисис“ ЕООД е бил сключен договор за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода.
Приложен е и договор № 94 от 01.11.2007
г., с който „Топлофикация С.“ АД е възложило на изпълнителя „Техем сървисис“
ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Като писмено доказателство е приета
справка от ищеца за абонат с № ****, в която е посочено, че последният дължи
сумата от 2080, 55 лева.
По делото са изготвени
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. От заключението на първата
се извежда, че дяловото разпределение на топлинна енергия в етажната
собственост е направено правилно. В заключението по втората експертиза е
посочено, че няма данни за извършени плащания от ответника за топлинна енергия.
Дължимите суми за периода от месец май 2015 г. до месец април 2017 г. са в
размер на 1818, 48 лева.
Заключенията са обективни и са изготвени
от лица, разполагащи с необходимата квалификация, поради което съдът ги
възприема в цялост.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Добрич, на 26.04.2018 г., с което е искал да бъде издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 2040, 96 лева – доставена,
но неплатена топлинна енергия за периода от месец март 2015 г. до месец април
2017 г.; 25, 79 лева – обезщетение за забава върху главницата; 39, 59 лева –
сума за дялово разпределение и 8, 39 лева – обезщетение за забава върху тази
сума.
Заповедният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 1845/01.08.2018 г., с която е разпоредил на
ответника да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД претендираните суми.
Ответникът е подал възражение срещу
заповедта, поради което, в изпълнение на указанията на заповедния съд,
заявителят е предявил установителен иск за вземанията си.
С въззивната жалба е инициирана проверка
на произнасянето на районния съд в частта, с която искът на дружеството срещу Р.Г.
e отхвърлен за сумата от 2040, 96 лева - доставена, но неизплатена топлинна
енергия за периода от м. май 2015 г. до м. април 2017 г., както и в частта, с
която е отхвърлен искът за сумата от 25, 79 лева – законна лихва за забава от
01.05.2015 г. до 17.04.2018 г.
В останалата част, досежно произнасянето
по иска за дължимостта на вземането за предоставената услуга за дялово
разпределение и обезщетението за забава върху нея, решението е влязло в сила.
Предмет на настоящата проверка е
произнасянето на районния съд по искове с правно основание по чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 155 от ЗЕ и по чл. 86 от ЗЗД.
По главния иск в тежест на ищеца е да
докаже, че е доставил на ответника топлинна енергия на стойност 2040, 96 лева, за
периода от месец март 2015 г. до месец април 2017 г.
По делото се установи, че от 18.07.2005
г. ответникът е собственик на процесния апартамент. Като такъв е задължен да
плаща топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Разпоредбата
на чл. 155, ал. 1 от ЗЕ предвижда задължение за плащане на топлинна енергия от
клиентите в сграда – етажна собственост, но само ако такава е реално
консумирана. Именно фактът на реално доставяне на топлинната енергия до имота
на ответника остана недоказан. От приложените протоколи на етажната
собственост, декларация и фактура, по безспорен начин се установи, че още през
1998 г. Ц.П. (предишният собственик на апартамента) е демонтирал отоплителните
тела в имота, като топлоснабдяването е било прекъснато. Всички тръби са били топлоизолирани,
отклоненията на щранговете и крановете за топла и студена вода са били
затапени. По действащата към този момент правна уредба отказ от топлоснабдяване
е бил допустим по чл. 108 от Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм).
Това фактическо положение на прекъснато топлоснабдяване е останало непроменено
и по време на процесния период, за който се претендира сумата. Липсват
доказателства в противоположен смисъл, а и ищецът не въвежда такива твърдения.
Последният е направил възражение, че дължимата сума е начислена на ответника
служебно, тъй като не е осигурил достъп до имота на служители на „Техем
сървисис“ ЕООД. Това твърдение е направено едва във въззивното производство, в
нарушение на чл. 266, ал. 1 от ГПК, поради което не следва да бъде разглеждано
от настоящата инстанция.
Като се установи по безспорен начин, че
топлинната енергия, за която се претендира сумата от 2040, 96 лева, не е реално
доставена на ответника, искът по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 155 от ЗЕ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. При това положение,
акцесорният иск за обезщетение за забава върху тази сума също подлежи на
отхвърляне, тъй като е обусловен от главния.
Ето защо, поради съвпадане на изводите
на двете инстанции, Решение № 727/27.07.2020 г., постановено
по гр.д. № 3745/2018 г. на Районен съд Добрич, следва да бъде потвърдено в
обжалваните части досежно претендираните суми
от 2040, 96 лева - доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от м.
май 2015 г. до м. април 2017 г., и от 25, 79 лева – законна лихва за забава от
01.05.2015 г. до 17.04.2018 г.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция в полза на въззиваемия се поражда правото да му бъдат заплатени
направените разноски. Доколкото обаче не е представил доказателства за
извършването на разноски във въззивното производство, такива не му се следват.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
727/27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3745/2018 г. на Районен съд Добрич, в
частта, с която искът на „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Р.Г. e отхвърлен за сумата
от 2040, 96 лева - доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от м.
май 2015 г. до м. април 2017 г., в имот на Р.Г.,*****, абонатен № ****, ведно
със законната лихва върху главното задължение от датата на подаването на
заявлението пред РС-С. - 26.04.2018 г. до окончателното плащане, както и в
частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 25, 79 лева – законна лихва за
забава от 01.05.2015 г. до 17.04.2018 г.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, привлечено на страната на ищеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.