№ 589
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело №
20221100510539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Производството е образувано по жалба на “Д.З." АД – длъжник по ИД № 20227870400111
по описа на ЧСИ М.Д., срещу Постановление от 03.08.2022 г. за отказ от намаляване
разноските за адвокатско възнаграждение.
В жалбата твърди, че независимо от размера на задължението, застрахователите са
нормативно задължени да образуват и поддържат технически резерви, част от които е
финансовия резерв за предстоящи плащания по всяка доброволно или съдебно предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като горното, ведно с останалата
дейност на Дружеството като застраховател, подлежи на стриктен държавен контрол.
Излага, че в случай, че независимо от упражнявания държавен контрол застраховател
изпадне в неплатежоспособност, задълженията му по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите се покриват от Обезпечителния фонд,
администриран от Гаранционен фонд.
Сочи, че предвид горното, вземането предмет на изпълнителното производство е
гарантирано събираемо и то в кратък срок. Нещо повече, още на 25.07.2022 г. цялата
дължима сума в размер на 18 924.93 лв. /вкл. обжалвания хонорар/ е преведена по сметка на
ЧСИ от обслужващата го банка - „УниКредит Булбанк" АД в изпълнение на наложения
запор на банкови сметки.
Посочва, че от поканата за доброволно изпълнение и от движението по изпълнителното дело
е видно, че за удовлетворяване на паричното си вземане взискателят се е ограничил до
образуване на изпълнително дело. В тази връзка уточнява, че посочването на способ за
1
изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело (в случая - запор на банкови
сметки) е условие за редовността на същата съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК и не следва да се
преценява като действия по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/. Предвид изложеното, адвокатското
възнаграждение по изпълнителното производство следва да бъде определено само на
основание чл. 10, т. 1 от Наредбата - за образуване на изпълнителното дело, но не и по чл.
10, т. 2 от същата.
Моли обжалваното постановление да бъде отменено и разноските за адв. възнаграждение да
се намалят на 200 лв.
ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата.
Счита, че пропорционална такса в размер на 1 212.19 лева, както и сумата 242.44 лева,
представляваща начислен върху нея ДДС или общо 1 454.63 лева е начислена върху
задължението по изпълнителния лист, което към образуване на изп. дело е 16 536.52 лева,
включващо главници в размер на 10 000 лева, изтекла законна лихва в размер на 6 536.52
лева, като размерът и начинът на определяне на същата е съгласно нормативен акт, каквато
е Тарифата за таксите и разноските /ТТР/, която произтича пряко от Закон, какъвто в случая
се явява Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.В случаят таксата по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ е изчислена по следния начин: за задължение от 10 000 до 50 000 лева - 820 лева
за горницата над 10 000 лева, представляваща 6536.52 х 6 % = 392.19
Лева; или обща такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ: 392.19 + 820 =1 212.19 лева; начислен ДДС
върху цялата сума от 1 212.19 лв. х 20 % =242.44лева. съгласно ЗДДС, която сума /510.84
лв./ ЧСИ превежда по сметка на ТД на НАП, или обща сума с вкл. ДДС: 1 454.63 лв. Смята,
че така посочената по-горе пропорционална такса се дължи независимо от обстоятелството
дали задължението по изпълнителното дело е събрано принудително, или пък има плащане
в доброволния четиринадесет дневен срок и произтича от общия принцип на чл.79, ал.1 от
ГПК, съгласно който разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.Позовава се на
съдебна практика - решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр.д. № 920/2009г. Г.К., IV Г.О. на
ВКС, съгласно което длъжникът по изпълнителното дело дължи пропорционална такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху събраната сума, след като плащането на задължението е
извършено по вече образувано /висящо/ дело.
Настоящата инстанция намери от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20227870400111 е образувано по молба на взискателя Д.Н.З.,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.Н.З., чрез
пълномощника адв. П.К. - САК на 15.07.2022г., въз основа на изпълнителен лист, издаден
по въззивно гр. дело № 1986/2021г. по описа на САС, за сумата от 10 000 лева - главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.02.2016г. до окончателното й изплащане.
Като способ за изпълнение пълномощникът на взискателя в молбата си за образуване е
поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки.
2
На 18.07.2022г. на основание чл. 428 от ГПК на длъжника „Д.З.” АД с ЕИК **** е връчена
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ за горепосочените суми, ведно с начислена
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ с включено ДДС, както и направените по
делото изпълнителни разноски в размер на 906 лева, от които 840 лв. адвокатски хонорар с
вкл. ДДС /700 лв. - основа и 140 лв. - ДДС/, плюс 66 лева авансови такси с вкл. ДДС.
На 18.07.2022г. на основание чл. 507 от ГПК в срока за доброволно изпълнение на длъжника
„Д.З.” АД с ЕИК **** е наложен запор върху банковите му сметки в банка „Уни Кредит
Булбанк“ АД за сумите посочени в ПДИ, като на дата 25.07.2022г. банката /трето задължено
лице/ е изпълнила запора и е превела същите по специалната сметка на ЧСИ.
При образуването на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя адв. П.К. - САК е
депозирала пълномощно, от което е видно, че има договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение /платено в брой/ в размер на 840 лева с вкл. ДДС.
Предвид депозирана молба на 29.07.2022 г., с обжалваното постановление ЧСИ е отказал да
намали разноските за адвокатско възнаграждение. Актът е връчен на страната на 18.08.2022
г.
На 19.08.2022г. от страна на длъжника „Д.З.” АД с ЕИК **** е депозирана процесната жалба
с вх. № 00740/19.08.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и
следователно е допустима.
Разгледан по същество е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата) за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се
дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200
лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -
пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2.
Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в
която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл
е Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. Следователно действието по
подаване на молба за образуване на изпълнително дело, която задължително трябва да
съдържа посочване на изпълнителен способ, съставлява такова по образуване по делото.
В настоящия случай молбата поставила начало на изпълнителното производство е
съдържала посочване на изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника.
Както се посочи по-горе, тя се явява действие на пълномощника по образуване на
изпълнителното дело, а не съставлява действие за процесуално представителство, защита и
3
съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действие с цел
удовлетворяване на парични вземания. Други действия от посочената категория до
събиране на сумата, постъпила в изпълнение на наложени запор върху вземанията на
длъжника по банковите му сметки в „Уни Кредит Булбанк“ АД, не са били предприети.
Следователно дължимото адвокатско възнаграждение за чл.36 ЗА е само за действията по
образуване на изпълнителното дело - 200 лв., но не и за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
Цитираната от страната практика няма отношение към дължимостта на адв.възнаграждение,
а към таксата по чл.26 по ТТР към ЗЧСИ, която не е предмет на делото.
Поради не съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ЧСИ, обжалваното
постановление следва да се отмени частично.
РЕШИ:
Отменя Постановление от 03.08.2022 г. по ИД № 20227870400111 по описа на ЧСИ М.Д. за
намаляване разноските за адвокатско възнаграждение, като намалява разноските за
адвокатско възнаграждение на 200.00 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4