Решение по дело №430/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 378
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20227080700430
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№ 378

 

гр. Враца, 09.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 18.10.2022 г. през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела МОНОВА и в присъствието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ  КАН дело № 430 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

               Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „В.И.“ ООД ***, чрез * Л.В. ***, против Решение № 195/31.05.2022г., постановено АНД № 428/2022г. на Районен съд Враца, с което е потвърдено НП № 06-2200030/04.05.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца. С последното, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

               Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за което се излагат подробни съображения. Иска се отмяната му и постановяване отмяна на НП. Претендират се разноски и за двете инстанции.

               Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Враца, чрез процесуалния си представител, ** М.К., ангажира становище за неоснователност на жалбата, в писмена защита и пред съда. Претендират се разноски.

               Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за основателност на жалбата. Моли за връщане на делото за ново разглеждане.

               Съдебния състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

               Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

               С обжалваното в настоящото производство решение на РС – Враца е потвърдено НП № 06-2200030/04.05.2022  г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ на касатора „В.И.“ ООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

               За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено извършването на нарушението, осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неизплащане на дължимо трудово възнаграждение в определен срок. Изложени са мотиви, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

               Крайният извод на съда е, че НП е издадено в предвидената форма, от компетентни орган, при правилно приложение на закона и липса на допуснати процесуални нарушения.

               Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на въззивният съд по приложението на чл. 28 от ЗАНН и водещи до потвърждаване на НП в неговата цялост. Съображенията за това са следните:

               В конкретния случай безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката, дружеството не е изплатило дължимото на лицето М.В.В. за м. ноември на 2021г. трудово възнаграждение в размер на сумата от 60.89 лева, което не е изплатено до 04.01.2022г., като нарушението е констатирано на 19.04.2022г.

               Действително работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възна-граждение за извършената работа. Това е основно задължение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. То е основният интерес на работника или служителя от създаването на трудовото правоотношение. Задължението по чл. 128, т. 2 от КТ включва два основни елемента: изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение - при избор или конкурс, то включва, както основното, така и допълни-телните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд език в работата и други подобни) и дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в „установените срокове“.

В случая, видно от фактическите установявания в решението на въззивния съд и представените доказателства, трудовото възна-граждение е заплатено впоследствие от работодателя. Неизплатената сума не е голяма, а именно 60.89 лв., съпоставена с МРЗ за страната. Касаторът е отстранил нарушението след извършване на проверката от 19.04.2022г. на 03.05.2022г. преди издаване на НП. Разумът на закона е съобразяване на задължените правни субекти с дадените от компе-тентните органи предписания, съответно своевременно отстраняване на допуснатите нарушения. В конкретния случай тази цел е постигната със заплащане на дължимото трудово възнаграждение, като от деянието не са доказани настъпили вредни последици за работника.

В този смисъл, касационният състав приема, че деянието разкрива значително по–малка степен на обществена опасност в сравнение с типичните му случаи и санкционирането за същото е несъразмерно с нея. В процесния казус обществените отношения, закриляни от КТ са засегнати в минимална степен и налагането на имуществена санкция в този висок, макар и минимален размер от 1 500 лв., е необосновано.

Следва решението на РС се отмени и НП се измени, като съгласно чл.415в ал.1 от КТ се наложи минималната имуществена санкция в размер на 100 лв., тъй както е налице маловажен случай на административно нарушение.

Жалбата се явява неоснователна в частта в която се сочи, че не е извършено нарушение по чл.128 т.2 от КТ.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени изцяло и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се измени НП.

При този изход на делото, съдът приема, че разноските следва да останат за сметка на страните.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И :

 

                 ОТМЕНЯ Решение № 195/31.05.2022г., постановено АНД № 428/ 2022г. на Районен съд - Враца  и вместо него ПОСТАНОВИ:

             ИЗМЕНЯ НП № 06-2200030/04.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което е наложена на „В.И.“ ООД *** „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.128 т.2 от КТ, като намалява размера на санкцията на 100 /сто/ лева на основание чл.415в ал.1 от КТ.

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.