№ 544
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110115044 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д.
Д. Д. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 2090,17 лева,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в
имот, находящ се на адрес: гр. София, район АДРЕС, аб. № 204781 за период
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
21.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 470,87 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г.
върху главницата за ТЕ; сумата от 12,90 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2021 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата от 8,18 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.01.2021 г. до 08.12.2023 г. върху главницата за УДР, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 70961/2023 г. по описа
на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на
1
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е
престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 70961/2023 г. по описа на СРС, 148 състав.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ответницата е депозирала отговор след срока по чл. 131 от ГПК. В него се
признава, че до имота са доставени твърдените количества топлинна енергия,
както и че ответницата е клиент на ищцовото дружество, като се прави
единствено възражение за изтекла погасителна давност, което обаче е
преклудирано, доколкото е направено след изтичането на срока по чл. 131 от
ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
2
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Както бе посочено ответникът не оспорва качеството си на потребител
на топлинна енергия за битови нужди като собственик на процесния
топлоснабден имот. Ответникът не оспорва фактите и обстоятелствата, за
установяването на които ищецът е поискал допускането на СТЕ и ССЕ, респ. с
проекта си за доклад по делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е
обявил тези факти за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи
се от доказване, като докладът по делото е приет за окончателен без
възражения от страните.
С оглед изложеното в отношенията между страните е безспорно, че
предпоставките, обуславящи основателността на исковата претенция са се
осъществили. Размерът на исковата претенция също не е спорен.
Единственото възражение, което ответникът е направил, е в смисъл, че
част от претендираните вземания са погасени по давност, в това число и
акцесорната претенция за обезщетението за забава. Същевременно обаче
съдът с определение № 37782/19.09.2024 г. на основание чл. 133 ГПК е
оставил без уважение искането на ответника за съвместно разглеждане на
възражението за изтекла погасителна давност, тъй като възражението е
направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба, респ. същото
е преклудирано и не следва да се разглежда по същество.
Ето защо исковата претенция се явява установена както по своето
основание, така и по размер.
Ответникът нито твърди, нито е представил доказателства, от които
може да се установи по категоричен начин плащането на дълга.
При това положение исковата претенция се явява изцяло основателна и
като такава следва да се уважи.
3
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в общ
размер на 253,28 лв., от които 51,64 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 51,64 лв. за ДТ и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, които на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят в цялост.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
следните суми, както следва: сумата от 2090,17 лева, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в имот, находящ се на
адрес: гр. София, район АДРЕС, аб. № 204781 за период от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане
на вземането; сумата от 470,87 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г. върху главницата за ТЕ; сумата от
12,90 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 8,18
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2021 г. до
08.12.2023 г. върху главницата за УДР, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 70961/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
253,28 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5