РЕШЕНИЕ № 260003
гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на единайсети февруари през
две хиляди двайсет и втора година в публично
съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Лилия Кирякова
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 839/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
иск от Н.С.Ч., ЕГН **********, лично и като законен представител на сина си А.Н.Ч., ЕГН
**********, двамата с адрес: ***, чрез адв. С.Н. от САК, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“
№ 3,
чрез Областно пътно управление – Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 20, за заплащане на обезщетение от по 200 000
лева за всеки ищец за претърпените неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на съпругата на първия ищец и майка
на втория ищец - Г.В. Ч., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие от 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на инцидента до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 49
от ЗЗД.
Ищците основават предявените искове на следните фактически твърдения:
На 30.11.2017 г. (технически погрешно посочено в исковата
молба от 20.11., впоследствие уточнено в открито съдебно заседание), около 8:00
часа, на път ІІ-37, км 88+766, в посока с. Б.,
област Пазарджик за гр. П., е настъпило ПТП между л. а. Фолксваген Голф, рег. №
***и л. а. Тойота Рав 4, с рег. № ***, при което загива водачът на л. а.
Фолксваген Голф и наследодател на ищците Г.В. Ч.. Твърди се, че при извършване
на завой надясно, при заледен и неопесъчен асфалтов участък, л. а. Фолксваген
Голф се отклонил в посока осевата непрекъсната линия, разделяща двете ленти,
при което последвал удар с насрещно движещия се автомобил Тойота Рав 4. Твърди
се, че причина за настъпване на ПТП е заледения и неопесъчен път, който е
поставил водача Г.Ч.в невъзможност да предотврати удара с насрещно движещия се
автомобил, както и непоставяне на пътен знак „Опасност от хлъзгане“. Такъв знак
е бил поставен малко след инцидента, на 15.12.2017 г., след сигнал от
полицията. Било образувано ДП № 310-ЗМ-397/2017 г. на РУ – П., пр. пр. №
5162/2017 г. на ОП – Пазарджик, което впоследствие било прекратено. Подробно се
излагат близките отношения между ищците и техния наследодател. Твърди се, че
ответникът има задължението да поддържа пътната мрежа в нормално и проходимо
състояние през всички сезони на годината, като в случая той не е изпълнил
задължението си да опесъчи пътя при наличие на заледяване, т. е. не е изпълнил
вменените му от Закона за пътищата, ППЗП и Правилника за структурата, дейността
и организацията на работа на АПИ задължения, вследствие на което е починала
наследодателката на ищците. Молят за уважаване на иска с присъждане на разноски
и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът АПИ, чрез
Областно пътно управление – Пазарджик подава отговор на исковата молба. Оспорва
механизма и причинно-следствената връзка между ПТП и неимуществените вреди.
Сочи, че мястото на настъпване на ПТП е
км. 88+800, а не км. 88+766 от републикански път ІІ-37. Твърди се, че
причина за настъпване на инцидента е несъобразената скорост от пострадалата с
пътните и атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя,
въведените ограничения на скоростта (пострадалата се е движела със скорост
около 80 км/ч, а насрещно движещия се автомобил, в когото се удря с 37 км/ч),
както и непоставен предпазен колан. Излага се, че времето е било ясно, сухо,
без снеговалежи или валежи от дъжд, температурата на въздуха около нулата,
добра видимост, които не предпоставят заледяване. От това следва, че липсва
причинно-следствена връзка между състоянието на пътната настилка и настъпилото
ПТП, респ. претендираните неимуществени вреди. Посочва се сключения договор от
09.10.2015 г., в сила от 17.10.2015 г. за възлагане на обществена поръчка с „Европейски пътища“ АД /предишно наименование „Пътища
Пловдив“ АД/, ЕИК *********, „Грома холд“ ЕООД, ЕИК /предишно наименование
„Агромах“ ЕООД/ и „Инжстройинженеринг“ ЕООД и отговорността
на изпълнителите. Твърди се, че по изпълнение на зимното поддържане се съставят
месечни отчети по дни с описание на метеорологичната и пътна обстановка и
степен на поддържане. За процесния ноември 2017 г. се твърди, че са достигнати
изискуемите нива и степен на поддръжка на републикански път ІІ-37, като
критериите са заложени нормативно в Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за
поддържане и текущ ремонт на пътищата, с Оперативния план за зимно поддържане
на републиканската пътна мрежа на територията на ОПУ-Пазарджик през
есенно-земен сезон 2017/18 г. и с Технически правила и изисквания за поддържане
на пътища, одобрени от изпълнителния директор на Национална агенция пътна
инфраструктура през 2009 г. Съгласно тези правила максималният срок за
обработка на пътищата, за борба със зимната хлъзгавост /за процесния път и
участък/ е до пет часа, считано от спиране на снеговалежа, какъвто през
последните дни е нямало или от констатиране на заледяването. Сочи се, че преди
инцидента, видно от констативен протокол – от 5.30 ч. до 6.30 ч. автомобил на
поддържащата фирма – марка „Форд“, рег. № ***е опесъчил превантивно пътя, тъй
като процесният участък е бил влажен (същото е посочено и в дневните отчети). Прави се възражение за съпричиняване по
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради непоставен предпазен колан, липса на свидетелство
за правоуправление на МПС от пострадалата, техническото състояние на автомобила
– задните гуми са с различна „шарка“ от предните и с много по-малък грайфер.
Оспорва се и размера на претендираното обезщетение като се излага, че е
необосновано с оглед критерия по чл. 52 от ЗЗД. Моли се за отхвърляне на
исковете.
По делото са конституирани като
трети лица – помагачи на страната на ответника „Европейски пътища“ АД /предишно наименование „Пътища
Пловдив“ АД/, ЕИК *********, „Грома холд“ ЕООД, ЕИК /предишно наименование
„Агромах“ ЕООД/ и „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.
219, ал. 1 от ГПК. Становище по
спора е взело единствено „Европейски
пътища“ АД, като по същество
поддържа доводите на ответника по делото.
По
допустимостта на производството:
Процесуалната легитимация
на страните съответства на твърденията на ищците. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът
счита, че в случая претенцията на ищците за
присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна
последица от евентуалното уважаване на иска
за обезщетение, не се предявява като самостоятелен иск
по чл. 86 от ЗЗД и затова ищците не са длъжни
да сочат размер на търсената лихва. В тази връзка възражението на
ответника за погасен по давност акцесорен иск за законната лихва ще бъде
разгледано досежно началния период на дължимостта й при евентуално уважаване на
исковете.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че процесният
участък от път ІІ-37, на който е настъпило ПТП, е републикански път по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата.
Не е спорно,
установява се и от приетото по делото удостоверение, издадено от кметство с.
Баня, община П., че наследници на починалата на 30.11.2017 г. Г.В. Ч.са ищците по делото Н.С.Ч. (съпруг) и А.Н.Ч. (син).
Образуваното по
случая Досъдебно производство № 310-ЗМ-397/2017 г. на РУ – гр. П., пр. преписка
№ 5162/2017 г. на ОП – Пазарджик, е прекратено с постановление на прокурор от
03.07.2018 г., тъй като е прието, че е налице т. нар. „случайно деяние“, което
изключва вина за престъпление.
От Констативен протокол от 30.11.2017 г., съставен в 8:30 ч., от комисия
специалисти от РПС – П., се установява, че е направен оглед на място след възникналото
в 7:50 ч. ПТП на път II-37 П. – Пазарджик км. 87+800, като е удостоверено, че автомобил
№ *** е бил в участъка П. – Левски /км. 84+500 до км. 103+350/ в периода от
5:30 ч. до 6:30 ч. и пътят бил опесъчен, тъй като било забелязано, че същият бил
влажен.
В приетия по делото месечен отчет за зимно поддържане от страна на ДЗЗД
„Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив“ е отразено, че за
30.11.2017 г. коефициентите за ниво на поддържане са достигнати. Договорите за
възлагане на обществена поръчка са принципно неотносими за настоящия спор, тъй
като няма обективно съединен обратен иск и същите няма да бъдат обсъждани.
По делото е
приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 48 от 30.11.2017 г., рег.
№ 310р-14635/01.12.2017 г. на РУ - П., в който е отразено, че водачът на
процесния л. а. Фолксваген Голф при несъобразена скорост с пътните условия на
десен завой и заледен пътен участък на пътното платно губи управление завърта
се и навлиза в насрещното платно, където се блъска с л. а. Тойтоа Рав 4.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява следното:
Свидетелят С.С.К., съпруга на С.Г.К., на когото починалата се явява племенница, дава
показания, че знаe за инцидента. В деня на инцидента двамата са отишли на мястото на ПТП,
като са взели детето А.Ч. и са го закарали в болницата. Счита, че детето било в
шок, тъй като не реагирало по никакъв начин и въпреки че е било в автомобила по
време на инцидента, не си спомня за същия. Заради шока са започнали да го водят
на психолог. Бащата Н.Ч. бил жизнен и весел човек преди трагедията, но сега „се
лутал в живота“. От доста години двамата с Г.били заедно. Детето и майка му
били неразделни, много се усещала липсата на майката. Веднъж детето се
разплакало за майка си: „Много ми липсва!“. Н. също споделял, че му е много
трудно без подкрепата на съпругата си. Тя движела и финансовите въпроси и сега
му било много трудно да се справя сам. В деня на катастрофата Г.е тръгнала да
закара детето на училище, тъй като изпуснали автобуса.
Свидетелят С.Г.К. дава показания, че е узнал за инцидента от обаждане на
полицай от РУ - П.. Спрял недалече от инцидента понеже пожарникарите
опесъчавали. На самото място на ПТП опесъчавали, тъй като участъкът бил
заледен. Така му казали самите пожарникари. Докато пътувал към мястото на
инцидента не забелязал пътят да е заледен, напротив бил сух.
Свидетелят П.Н.Б. дава показания, че е запознат с инцидента, участвал е в
същия, като водач на л. а. Тойота Рав 4. Пътувал за Пловдив заедно със сина си,
който се возил на предната седалка до него, и още едно лице. Произшествието станало
около 8 без 15 часа. Твърди, че пътят е бил заледен, затова се движел с около
30 км/ч. Това бил т. нар. черен лед, лек филм на самия път. Сочи, че една кола
излязла на пътя, леко се занесла задницата ѝ и се ударила директно
в неговата кола. Всичко станало за части от секундата, нямал време за реакция.
Единствено опитал да намали и да се приближи колкото се може по-близо до
мантинелата, за да избегне удара, но неуспешно. Установил, че пътят бил заледен
след излизането си от неговия автомобил. От самите фарове сочи, че пътят лъщял.
Първо дошли пожарникарите и като видели, че е заледено започнали да опесъчават,
за да не стане друга катастрофа. След това дошла линейка и полиция. Твърди, че
в този участък е имало знак за ограничение на скоростта до 60 км/ч, но
поддържа, че в деня на ПТП този знак го нямало. След това отново бил поставен.
Имало видимост. Счита, че пътят не бил опесъчен. Дори да е бил опесъчен,
очевидно не е било достатъчно. Самият завой прави чупка в последния момент,
почти на 90 градуса и със скорост повече от 60 км/ч не може да се вземе. Сочи,
че пострадалата била без предпазен колан. Това го установил, когато изваждали
детето от колата.
Свидетелят Н.П.Б. дава показания, че е запознат с инцидента от 2017 г.,
участвал е в същия, като пасажер в л. а. Тойота Рав 4, управляван от баща му /предходният
свидетел/. Пътувал за гр. Пловдив заедно с баща си и още един техен познат. При
излизане от гр. П. автомобилът сигнализирал за хлъзгав път. Твърди, че всички
по-нови автомобили притежават датчик за подобна сигнализиция. Твърди, че пътят
бил заледен. Асфалтът бил черен и видимо лъщял, въпреки че не било валяло. Забелязал
лекия автомобил преди да ги удари на около 20 - 30 метра. Същият направил
няколко подхлъзвания със задницата в едната и другата посока и ги ударил.
Видимостта била добра. От П. до мястото на инцидента не е забелязвал
опесъчаване по пътя.
Свидетелят С.Т.С., служител в Областно пътно управление - Пазарджик от
1984 г. до момента, като „Старши специалист Пътен участък“, дава показания, че задълженията
са му да контролира фирмата, която изпълнява дейността по сигнализация, ремонт
на пътя, монтаж, демонтаж, планови задания и т. н. Спомня си за процесното ПТП
от 30.11.2017 г. Твърди, че доколкото по протежението на пътя има дървета,
участъкът на едно място е сух, („след 5 метра“) е влажен. Не е бил допуснат до
мястото на катастрофата. Бил на около 150 метра от него, където пътят бил сух.
Заявява, че завоят не е остър, но е дълъг и на места имаш чувството, че ако си
с по-голяма скорост колата ще излезе от пътя. Към него момент фирма-изпълнител
било ДЗЗД. Твърди, че след катастрофата по препоръка на Пътна полиция бил
поставен знак „Опасност от хлъзгане“. Поддържа, че в конкретния ден - на
30.11.2017 г. фирмата-изпълнител превантивно е разхвърляла пясък и сол понеже
знаели, че пътят там е проблемен. Познава шофьорът на автомобила
пясъкоразпръсквач Рад Н. Грънчаров, който му казал, че е опесъчавал на
процесния участък, където е станало ПТП. Не е видял това лично, но шофьорът му
е разказал. Твърди, че автомобилите, които опесъчават тръгвали много рано,
около 5 часа сутринта.
Свидетелят Р. Н. Г., работи като шофьор на автомобил пясъкоразпръсквачка
във фирма „Ив и Ко“, която е подизпълнител на фирмата, която поддържа обекта,
от 2004 г. до момента. Обяснява, че помни процесното ПТП. Твърди, че всяка
сутрин определени участъци от пътя се обхождат с машините. Сочи, че процесният
завой предразполага към ПТП, тъй като от едната посока завоя изхвърля, от
другата - водачите секат пътя. На 30-ти ноември 2017 г. поддържа, че е ходил до
Копривщица, след което около 6 - 6.20 часа тръгнал в посока П. - Левски. Твърди,
че е обходил около 6.40 - 6.50 часа процесния участък и въпреки че не бил
заледен, го обработил с пясък и сол. Излага, че принципно по този път има 4-5
места, които предразполагат към настъпване на ПТП, поради което задължително се
обхождат и се хвърля пясък и сол, независимо че няма заледяване. Опесъчаването не
е ръчно, а автоматизирано и обхваща и двете ленти на движение. Сочи, че сам
преценява къде да опесъчава, никой не му казва къде точно. Твърди, че пътят бил
сух („абсолютно сух“), не е валяло, не е било заледено, не е било мокро. След
пристигане на място след инцидента, отново опесъчил понеже имало разлято масло,
вода, антифриз. Не помни дали все още е стоял пясъкът, разпръснат от него
по-рано. Твърди, че когато е опесъчавал сутринта рано, зад него е карал негов
познат - Б., който возел вар в „Асарел“. Заявява, че независимо дали е сухо и
топло, през този период от годината, задължително се опесъчава в тези
проблемните участъци, тъй като от 6 до 7 часа пада слана.
Свидетелят Б.Й. Б.дава показания, че е работел в „Асарел транс“ до 2018 г.
като шофьор на камион - гондола. Знае за инцидента. Твърди, че е карал след
камиона, който е опесъчавал. Карал след него от гр. П. към с. Б.. Поддържа със
сигурност, че на мястото на ПТП е било опесъчено преди инцидента. Познава и
шофьора, който е опесъчил, били бивши колеги. Излага, че пътната обстановка
била суха, нямало дъжд и сняг. Знае, че в този район опесъчават, тъй като от
падналите слани може при висока скорост автомобил да занесе.
Свидетелят Й.К.Й., работещ като младши автоконтрольор в РУ - П., дава
показания, че знае за ПТП от 30.11.2017 г. Получили сигнал за инцидента около
8:00 часа. Пристигнали малко след 8:00 часа. Излага, че когато отишли на
мястото спрели до джипа. Забелязал, че пътното платно било мокро, заледено.
Поддържа с категоричност, че пътят бил заледен, което обстоятелство забелязал
понеже при слизане от служебния автомобил по навик проверява асфалтовата
настилка. Твърди, че пътят лъщял и си личало, че било заледено. Заявява, че не
е видял да е било опесъчено на мястото на инцидента, въпреки че служители от
пътното управление, дошли половин час след инцидента, заявили, че по-рано през
деня били опесъчавали. Пожарната дошла едновременно с патрулния автомобил на
полицията. Някои от пожарникарите нахвърляли малко пясък от банкета по пътното
платно, за да не се случи нов инцидент. Свидетелят им казал да опесъчат понеже
пътят бил заледен. Също така от удара имало изтичане и на антифриз.
Свидетелят С.М.М., работещ в РСПБЗН - П., дава показания, че знае за
инцидента. Около 7:50 часа получили сигнал и след около 5 минути пожарният
автомобил бил на място. Там установили, че пътното платно било замръзнало, било
студено. Още като слезли от служебния автомобил забелязали, че било хлъзгаво.
Не е валяло. Твърди, че с лопати опесъчили участъка на инцидента, за да не се
хлъзга. Заявява, че на разстояние около 50-60 метра от двете страни на участъка
платното било замръзнало и в двете ленти. Не е забелязал да е било опесъчавано
преди това. Твърди, че пострадалата била без поставен предпазен колан. От удара
същата била изхвърлена на седалката до шофьора.
От заключението на вещото лице д-р Д.П. (ортопед) по
допуснатата съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните, прието от
съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява следното:
Пострадалата
Г.Ч.е получила в резултат на процесното ПТП от 30.11.2017 г., несъвместими с
живота увреждания, а именно: ***. Конкретната причина за настъпването на
смъртта е ***. Смъртта е настъпила бързо и е била непредотвратима в конкретния
случай.
От заключението на вещото лице инж. В.Ф. (автоексперт) по
допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, неоспорено от страните, прието от
съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява следното:
На 30.11.2017 г., около 7:50 ч., на път II-37 км. 88+766, в посока от с. Б.
за гр. П. е настъпило процесното ПТП. Хоризонталната маркировка на пътното
платно по крайните линии и осевата линия е тип М1 „Единична непрекъсната
линия“. Широчината на лентите за движение в рамките на завоя са северна с
широчина 3.80 метра (на л. а. Тойота) и южна с широчина 4.0 метра (на л. а. Фолксваген Голф). И в двете посоки преди мястото на
ПТП е имало пътни знаци, ограничаващи максималната скорост на движение до 60
км/ч. Вещото лице приема, че в десния завой на процесния участък от пътя е
имало частично заледяване с ледена коричка – т. нар. „черен лед“, представляващ
прозрачно и поради това трудно забележимо повърхностно заледяване на
кондензирала влага във въздуха, създаващо впечатление за влажен/мокър асфалт,
който се стопил около час и половина по-късно. Този тип заледяване се образува
поради разликата между температурата на въздуха и тази на асфалта. Ако
температурата на асфалта е под нулата, то влажният въздух при контакт с него
образува тънък и хлъзгав слой. До завоя на местопроизшествието пътят бил сух и
чист, но в рамките на самия завой, където е имало заледени и мокри участъци,
пътят не бил опесъчен. Метеорологичната обстановка била: облачно, тихо, без
валежи, температура на въздуха -0.4 градуса по Целзий, относителна влажност 91
%, слана сутринта.
При така описаната пътно-климатична обстановка в посока от с. Б. към гр. П.
се движел л. а. Фолксваген Голф, управляван от Г.Ч., като скоростта му била
около 74 км/ч. След като навлязъл в кривата на десния завой и извършвал
изкачване на наличния наклон, водачът подавайки газ да поддържа скорост загубил
контрол над автомобила, който започнал да се хлъзга и насочва наляво. В един
момент л. а. Голф навлязъл в лявата (насрещна) лента, където след около 30 метра (1.5 сек), движейки се с
дясната си страна напред, се блъснал в идващия със скорост 47 км/ч от гр. П. л.
а. Тойота, управляван от П.Б.. Последният се опитал да избегне удара,
отклонявайки автомобила си надясно и чрез намаляване на скоростта, но
безрезултатно. В рамките на завоя пряката видимост между двата автомобила е
била 60 - 61 метра. От техническа гледна точка, експертът посочва като
най-вероятна причина за възникване на ПТП: 1/ допуснатата скорост на движение, по-висока от критичната
за завоя от водача на л. а. Фолксваген Голф при конкретните пътно-климатични
условия, при което в резултат на центробежната сила и ниското сцепление на
гумите с пътя, автомобилът се насочил към лентата за насрещно движение; 2/ допуснатата загуба на контрол
над управлението на автомобила от Ч.и 3/ наличието на частично заледен пътен участък.
Техническото състояние и на двата автомобила, участвали в процесния инцидент,
вкл. относно състоянието на гумите им, е отговаряло на техническите изисквания.
Скоростта на движение на л. а. Фолксваген Голф в момента на удара е била около
74 км/ч, а скоростта на л. а. Тойота Рав 4 около 47 км/ч.
Изчислено е, че пътят изминат от л. а. Голф от момента на навлизането му в
лявата лента за движение до момента на удара е 30 метра. Вещото лице дава три възможни варианта при различни пътни условия:
Дължината на пълния спирачен път (т. нар. опасна зона) при движение на
л. а. Фолксваген Голф при установената скорост от 74 км/ч при заледен път е
равна на 144.3 метра, респ. при заледен, но опесъчен път – 86 метра и при сух и
чист асфалт – 56.3 метра. Доколкото и трите стойности на опасната зона са
по-големи от установената дистанция от 30 метра, е направен извод, че водачът Г.Ч.е
нямала техническата възможност да установи автомобила си преди мястото на удара
чрез безопасно екстрено спиране и така да избегне ПТП.
Изчислено е, че пътят изминат от л. а. Тойто Рав от момента на навлизането
на л. а. Голф в лявата лента за движение до момента на удара е 19.11 метра. Експертът и тук дава три възможни варианта
при различните пътни условия: Дължината на пълния спирачен път (т. нар. опасна
зона) при движение на л. а. Тойто Рав при установената скорост от 47 км/ч при
заледен път е равна на 98.9 метра, респ. при заледен, но опесъчен път – 47.83
метра и при сух и чист асфалт – 31 метра. Доколкото и трите стойности на
опасната зона са по-големи от определената дистанция от 19.11 метра, е направен
извод, че водачът П.Б. е нямал техническата възможност да установи автомобила
си преди мястото на удара чрез безопасно екстрено спиране и така да избегне
ПТП.
Произшествието е протекло в резултат на загуба на контрол над управлението
на автомобила Фолксваген Голф, допуснато от водача Г.Чалъкова, която преди това
се е движела в дясната лента и в десен за нея завой. Сочи се, че тя би имала
техническата възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако
се е движела със скорост по-малка от 26 км/ч, а водачът на л. а. Тойота Рав би
имал техническата възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако се е движел със скорост по-малка от 17 км/ч.
Вещото лице излага становище, че критичната скорост на преминаване по
кривата на завоя, без странично занасяне, т. е. за да не изгуби контрол върху
автомобила и да не реализира ПТП, водачът на л. а. Голф би следвало да се движи
със скорост около и под 45 км/ч при заледен пътен участък, а при заледен и
опесъчен участък критичната скорост при движение по кривата на завоя е около 68
км/ч, респ. при сух запазен асфалт критичната скорост по кривата на завоя е
около 98 км/ч. От този анализ е видно, че при установената скорост на л. а. Фолксваген
Голф от 74 км/ч технически ще настъпи странично плъзгане на автомобила и
напускане на собствената лента както при частично заледен (45 км/ч), така и при
заледен, но опесъчен пътен участък (68 км/ч). Следователно скоростта от 74 км/ч е била технически
съобразена, но само при суха и чиста асфалтова настилка в рамките на конкретния
завой, доколкото се установи, че критичната скорост при сух път е около 98
км/ч.
Обяснено е, че загубата на управление над л. а. Голф може да се дължи
както на по-високата скорост от 74 км/ч, така и в резултат на неправилното
боравене с органите за управление (газ, спирачка, волан). В откритото съдебно
заседание вещото лице поддържа, че в момента на навлизане в завоя по всяка
вероятност л. а. Голф е попаднал в заледен участък, поради което се получава
ниско сцепление на гумите и така автомобилът започва, включително в резултат на
действието на центробежните сили, да се плъзга странично и да се насочва към
насрещната лява лента.
Настъпилият удар за л. а. Фолксваген Голф е кос предно страничен отдясно.
При този тип високоенергийни удари, тялото на пострадалия на предната седалка
водач без поставен предпазен колан се изстрелва надясно към посоката на удара и
нагоре, което реално се е случило. Получените травми, описани в СМЕ, дават
основание на автоексперта да приеме, че пострадалата е била без поставен
обезопасителен колан, тъй като, ако е имала такъв, коланът ще ограничи
движението на тялото нагоре и надясно, така че то да не достигне до купето на
автомобила. В конкретния случай, съгласно установения механизъм на ПТП, респ.
травмите нанесени на пострадалата в резултат на удара и движението на тялото в
купето на автомобила, води до извод, че Г.Ч.е била без поставен обезопасителен
колан. При наличие на поставен колан биха се получили по-леки травми, които
изключват летален изход.
Правни
изводи:
Предявени
са субективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД.
В
производството по този иск
върху ищца лежи доказателствената
тежест да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ възлагане
на работа от ответника; 2/ противоправно деяние на изпълнителя, изразяващо се в действие или бездействие;
3/ вреда
за ищеца (в случая
неимуществена); 4/ причинна връзка между деянието и вредата; 5/
деянието е при изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на
същата; 6/ вина на извършителя (същата се предполага).
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Възложителят отговаря по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от негови работници
и служители при или по повод на възложената им работа дори тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Във всички случаи
на деликт по чл. 49 ЗЗД посочването на конкретен делинквент не е
условие за редовност на исковата молба, както и установяването му, не е условие
за уважаване на иска.
По конкретното дело,
доколкото няма предявен регресен иск, съдът няма да изследва договорните
отношения между ответника, като възложител, и третите лица - помагачи, като
изпълнители, по сключените между тях договори за възлагане на обществена
поръчка. Възлагане на работа означава натоварване на лице с
изпълнение на работа, която представлява част от осъществяваната от възложителя
дейност. Тази дейност се извършва в интерес на издателя, което дефинира
положението му на нейн възложител.
Ищците претендират обезщетение
за неимуществени вреди
от поведението
(действието и бездействието) на служители, на които ответникът Агенция
„Пътна инфраструктура“ е възложила дейности по поддържане на републикански път по смисъла на чл.
3, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП). По делото не е спорно, че процесният
участък от път ІІ-37, на който е настъпило ПТП, е републикански път, като съдът
изрично е приел с доклада по делото това обстоятелство за безспорно. Според разпоредбата
на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, републиканските пътища се управляват от Агенция
„Пътна инфраструктура“, а управлението включва освен оперативно планиране на изграждането - проектиране и
строителство, и поддържането на пътищата, както и ред други дейности, описани в алинея 2
на същата правна норма. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП, Агенцията осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. „Поддържане на пътищата“ се дефинира като дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата, съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Съгласно
нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най - кратък срок. В този смисъл процесния участък от пътното платно
следва да се поддържа от АПИ и именно тя следва да носи отговорността в
случай на причиняване на щета при неговото използване. Поведението, изразяващо се в
бездействие на служителите на ответната агенция да изпълнят своите задължения
за поддържане на пътното платно безопасно
и удобно за движение през цялата година, е противоправно.
По
делото е спорно обстоятелството дали пътният участък е бил изобщо заледен или е бил заледен, но опесъчен
от служители на ответника и причинната връзка с настъпилото ПТП. По тези въпроси, след анализ на
всички приетите по делото писмени и гласни доказателства, следва да се изложи следното:
Съдът приема с категоричност, че
процесният завой е бил заледен и хлъзгав към момента на ПТП, доколкото кредитира
с най-голяма достоверност показанията на първите пристигнали на място свидетели
С.М., работещ в РСПБЗН - П.
и Й.Й., работещ като младши автоконтрольор в РУ - П.. Показанията на тези
свидетели са обективни, безпристрастни, непротиворечиви и кореспондират както с
показанията на свидетелите, участвали в самото ПТП П. и Н. Б.. Като обобщение,
след като участъкът от пътя е бил хлъзгав поради заледяване, то същият е
следвало да бъде превантивно и своевременно обработен от служители на Агенцията
със съответната смес, за да бъде предотвратено евентуална нестабилност на
движещите се ППС, най-малкото да бъде поставен знак за опасност от хлъзгане
(А15, какъвто се установи, че е бил поставен, но след катастрофата - св. С.). Или,
съдът приема, че е налице виновно и противоправно поведение на служителите на
възложителя - ответник.
Не това е най-важното обаче.
Причинната
връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента.
Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата,
да е предпоставена от съвкупно въздействие на множество явления/събития, едно
от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва
отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се
предполага, а трябва да се докаже. Доказването на причинно-следствената връзка между
поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Той
следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо,
вътрешно необходимо (не
случайно)
свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества
следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието.
Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено
изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е., ако при
това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че
е налице причинна връзка между поведението на делинквента и
настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче причинният процес да се
ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е
достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на
обстоятелствата.
В конкретния случай, с оглед приетото заключение на вещото лице автоексперт се установи, че
скоростта на движение на л. а. Фолксваген Голф в момента на удара е била
значително над позволената със знак от 60 км/ч, а именно: около 74 км/ч, което означава, че от техническа гледна точка във
всички случаи ще настъпи странично плъзгане на автомобила, напускане на
собствената му лента за движение и удар в насрещнодвижещото се МПС както при
частично заледен (при скорост над 45 км/ч), така и при заледен, но опесъчен пътен участък (при скорост над
68 км/ч). Следователно, надлежното опесъчаване на терена не е в
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Доказателства за противното
не бяха събрани. Идентично, поставянето на знак „Опасност от хлъзгане“ също не
е в причинно-следствена връзка с вредата, доколкото не може да се предполага,
че пострадалата е щяла да съобрази поведението си с този знак, след като не е
обърнала внимание на наличния такъв за ограничаване на скоростта до 60 км/ч. Като
обобщение, липсва предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД, а именно причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда. Предвид, че предпоставките са
кумулативно дадени, липсата на една от тях води до извод за неоснователност на
предявените искове.
По
разноските:
Ответникът претендира разноски за
сумата от 600 лв. юриск. възнаграждение и 375 лв. – депозити за експертизите.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв., съгласно чл.
78, ал. 8 вр. чл. 37 от ЗПП. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
ищците следва да понесат разноски от 975 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
Н.С.Ч., ЕГН **********, и сина му А.Н.Ч., ЕГН **********, последният действащ
чрез баща си като законен представител, двамата с адрес: с. Б., община П.,
област Пазарджик, ул. „Георги Павлов“ № 58, чрез адв. С.Н. от САК, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, за заплащане
на обезщетение
от по 200 000 (двеста хиляди) лева
за всеки
ищец за претърпените неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на съпругата на първия ищец и майка
на втория ищец - Г.В. Ч., настъпила в резултат на ПТП от 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на инцидента до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 49
от ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.С.Ч., ЕГН ********** и А.Н.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да
заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“
№ 3,
сумата от 975 (деветстотин седемдесет и пет) лева,
разноски за настоящата инстанция, от които: 600 лева юриск. възнаграждение и
375 лева депозити за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на „Европейски пътища“ АД, ЕИК *********, „Грома холд“
ЕООД, ЕИК *********, и „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********,
като трети
лица –
помагачи
на страната на ответника.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: