О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2022 година, гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав , в закрито заседание на 16.02. 2022 г.,
като разгледа докладваното от съдия К. Кипров
адм.д. № 547/ 2021 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на пар.2 от ДР
на ДОПК във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба с.д. № 1538/31.01.2022
г. на жалбоподателя по делото П.И.П.,
действащ и като ЕТ „П.П.“ с искане за
изменение на решение № 9/7.01.2022 г. в частта му за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на „ОДОП“ при ТД на
НАП-Варна в размер на 360 лв. вместо 3625,52
лв. Искането е обосновано със съображения за приложимост на разпоредбите на
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
В срока по пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.248, ал.2 от ГПК , с подадена от упълномощения юрисконсулт Д. М. молба с.д. №
2393/15.02.2022 г. е депозиран отговор, с който се изразява становище за
неоснователност на искането, тъй като изричната разпоредба на чл.161, ал.1 от ДОПК изключва приложението на чл.78, ал.8 от ГПК.
Решение № 9/7.01.2021 г. е било
съобщено на жалбоподателя П. на 17.01.2022 г., а процесната молба е подадена на
31.01.2022 г. , т.е. в срока за обжалване на решението по смисъла на чл. 248,
ал.1 от ГПК, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледано по същество, молбата е неоснователна.
С решението, разноските които П. е
осъден да заплати на противната страна са определени на основание чл. 161, ал.1
от ДОПК във вр. с чл. 8, ал.1,т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Инициираният с процесната молба спор не касае грешка в
пресмятането, а има предвид различно от приетото от съда правно основание за
определяне на разноските. Съдът намира за правилно становището на ответника - приложими са разпоредбите на ДОПК, който се явява
специален закон по отношение на ГПК, като разпоредбите на последния съгласно
пар.2 от ДР на ДОПК са субсидиарно приложими, т.е. само за неуредените в ДОПК
случаи. В този смисъл, разпоредбата на чл.161, ал.2 от ДОПК съдържа изрична уредба, съгласно която възнаграждението за адвокат,
което съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК е релевантно за определяне на
юрисконсултското възнаграждение не може да бъде по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от З-на за адвокатурата /ЗА/. От своя
страна, чл. 36, ал.2, изр.2 от ЗА препраща към Наредба №1 /9.07.2004 г., поради което
именно тя, а не Наредбата за заплащане на правната помощ представлява
приложимият нормативен акт. С оглед последното, молбата за изменение на
решението в частта му за разноските се явява неоснователна, поради което и на
основание пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с
чл.248, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ
УВАЖАВА молбата на жалбоподателя П.И.П., действащ и като ЕТ „П.П.“ за изменение
на решение № 9/7.01.2021 г. в частта му за разноските.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :