Решение по гр. дело №1813/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260363
Дата: 26 октомври 2020 г.
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20204430101813
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 26.10.2020год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание  на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря  Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1813 по описа за 2020година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Постъпила е искова молба от “Т.П.” ЕАД-Плевен против А.Л.В.,***, в която се твърди, че ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.12.2016г.-30.04.2019г., която не е заплатена  и чиято цена възлиза на 1637,33лв. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за периода 02.02.2017г.-09.10.2019г. в размер на 232,36лв. Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

 Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника за посочените суми.Претендират се разноски.

 Ответникът е оспорил предявените искове.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е  потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Т.П. ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Т.П." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма от страна на ищеца.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването на цялата сграда.

            По делото е  назначена СИЕ, като ВЛ е изчислило по задачата на ищеца, като е посочва, че дължимите суми са тези за периода посочен в ИМ, като е начислено отопление с ИРУ- 6 бр.,за отопление без ИРУ- щранг лира в баня,  без топла вода,  за отдадена от сградна инсталация. Заключението е прието като обективно и компетентно.

Във връзка с възраженията на ответника, съдът допусна до изслушване и назначи съдебно-техническа експертиза по въпроси поставени от ищеца, като е посочило, че отопляемият обем е пресметнат ,съгласно действащата нормативна уредба.

Назначена е повторна СТЕ, като ВЛ посочва, че   в имота е въведено дялово разпределение, в абонатната станция има общ топломер за три сгради, като за едната има и индивидуален топломер, като по Наредба живущите си закупуват същия.Посочва как се изчислява общия отопляем обем на сградите и съответна сграда.В сградата и имота на ответника са спазени правилата  за дялове разпределение, съобразно Закона за енергетиката и Наредба за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение.

 В тази връзка следва да се отбележи, че съдът споделя становището на представителя на ищеца за действащата нормативна уредба за действащия период, предвид решението на ВАС, като съдебното решение няма обратно действие.

          С оглед на изложеното съдът приема, че предявените искове следва да се уважат, като искът за лихвата се явява също основателен, тъй като е акцесорен и няма доказателства да е изплатено главното задължение.

Не следва да се обсъждат останалите възражения, като неотносими към спора.

При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си  за предоставените услуги  и с поведението си са станали причина ищецът да направи разноски по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер  от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направени разноски в настоящето производство общо 515,49лв.

          Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

          ОСЪЖДА на осн. 79 вр с чл.86 от ЗЗД А.Л.В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***,***, следните суми: 1637,33лева за главница за ползвана и незаплатена топлоенергия за периода 01.12.2016г.– 30.04.2019г. и лихва за забава върху главницата в размер на 232,36лева за периода 02.02.2017г. до 09.10.2019г. и законната лихва върху главницата , считано от датата на ИМ-15.05.2020г.г. до изплащане на вземането.

          ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, А.Л.В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***,***, сумата общо 515,49лв., направени деловодни разноски по настоящето дело

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :