Решение по дело №441/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №21 от 20.03.2025г., постановено по НАХД № 20254410200007 по описа за 2025г., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно постановление № 24-0293-000655 от 28.10.2024г. на Началник група в ОДМВР-Плевен, РУ-Левски, с което на Л. А. Г. от с.Асеновци, обл.Плевен, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Л. Г., чрез адв.Т. от САК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място се твърди, че районният съд е допуснал съществено нарушение при анализа на доказателствения материал, което е довело до възприемане на грешна фактическа обстановка. Посочва се, че съдът е възприел описаната в акта и НП фактическа обстановка, като се е позовал на пристрастните свидетелски показания на двамата полицаи, а напълно необосновано е отказал да кредитира показанията на четирима свидетели-очевидци. В тази връзка се счита, че незаконосъобразно съдът е достигнал до извод, че е налице възможна заинтересованост на свидетелите поради наличие на „приятелски отношения“. Сочи се, че съдът е формирал вътрешното си убеждение избирателно само и въз основа на свидетелските показания на двамата полицаи, като по този начин е приложил едностранчиво тълкуване и възприемане на фактическата обстановка. Посочва се, че наказаното лице е било лишено от възможността да се защити чрез събиране на видеозаписите, поради което единствената възможност е била да опровергае фактическата обстановка в АУАН чрез свидетели очевидци. На следващо място се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е достигнал до извода, че наказаното лице е осъществило нарушението, визирано в чл.104б т.2 от ЗДвП. В тази връзка се счита, че като е приел необективна и неистинска фактическа обстановка, то съдът е приложил неправилно закона. Посочва се, че се доказва по делото от показанията на свидетелите на наказаното лице, че последният в качеството си на водач е използвал МПС-то именно за превоз на пътници, като МПС не е извършвало никакви движения, които съдебната практика свързва с т.нар. „дрифт“. Твърди се, че не е извършвано съзнателно опасно шофиране, както е възприел съдът – превъртане на задните задвижващи колела чрез рязко подаване на газ, вследствие на което поднася автомобилът. Твърди се още, че е налице тенденциозно отношение на актосъставителя към жалбоподателя, тъй като двамата полицаи по-рано същата вечер са го спирали за проверка и не са установили никакво нарушение. Посочва се, че жалбоподателят и неговата компания са видели полицейската кола паркирана близо до тях, и по правилата на житейската логика, никой не би извършил умишлени действия по нарушение на ЗДвП пред самата полицейска кола. Счита се още, че районният съд неправилно е приел, че АНО не е извършил съществени нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че наказващият орган е допуснал нарушение като не е изискал видеозаписите от камерите на бензиностанцията и от други камери, разположени по движението на МПС до неговото спиране от контролните органи. Сочи се, че е извършено и нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като АНО не е извършил събиране на поисканите от жалбоподателя доказателства, като ако същите бяха събрани, би се достигнало до извод, различен от направения от съда. Твърди се също, че представения по делото АУАН е подправен и дописан, тъй като допълнително е посочен фактическият състав на нарушението и неговата санкция. Сочи се още, че липсва и ясно описание къде точно е извършено твърдяното нарушение. На последно място се твърди, че наказаното лице не е осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, тъй като жалбоподателят е шофирал нормално, плавно и при съобразена скорост, като се е движил праволинейно и използвайки МПС-то именно с цел превоз на пътници. Сочи се съдебна практика. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

От ответника не е подаден отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от адв.Т., който поддържа касационната жалба и отново навежда доводи, аналогични на изложените в нея. Моли решението на районния съд да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Претендира разноски за две съдебни инстанции, като пред районния съд съобразно представен списък, а пред касационната инстанция по чл.38 от ЗАдв.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Г. за това, че на 08.10.2024г. в 23:25часа, в гр.Левски на ул.“Цар Иван Асен II“ до бензиностанция „Петрол“ с посока на движение към ул.“Елин Пелин“, управлява л.а.марка „Мерцедес“ модел ЦЛК 200 с рег.№[рег. номер], собственост на Ф. А., като извършва следното: Не използва пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършва рисковани маневри, подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, вследствие на което поднася автомобила от дясната в лявата лента при сухи метеорологични условия и създава опасност за другите участници в движението. Нарушението е квалифицирано по чл.104б т.2 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява описаната в акта и НП фактическа обстановка. Кредитирал е с доверие показанията на контролните органи, тъй като са възприели непосредствено констатираното нарушение. Приел е, че същите съответстват и на писмените доказателства, както и са дадени добросъвестно. Счел е, че не е налице тенденциозно отношение на актосъставителя спрямо водача на автомобила, като е обосновал този извод с факта, че при първата проверка на Г. не е съставен АУАН поради липса на констатирано нарушение. След анализ на свидетелските показания на свидетелите на жалбоподателя, съдът е посочи, че не дава вяра на показанията на тези свидетели, предвид възможна заинтересованост от изхода на делото, тъй като св.И., А. и П. са в приятелски отношения с Г., а св.Г. е брат на жалбоподателя. Посочил е още, че е извън житейската логика да се управлява автомобил, който е технически неизправен, предвид наведените твърдения за повреда в автоматичните скорости на л.а., което би довело до невъзможност за придвижването му. Съдът е счел също, че административнонаказателното обвинение е достатъчно пълно, ясно и точно дадено и не е ограничило правото на защита на наказаното лице, както и не е налице нарушение на чл.52 ал.1 от ЗАНН, който срок е инструктивен и не преклудира възможността за издаване на НП. Посочил е, че непредставянето на видеозаписите, които се установява, че не са налични, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, нито прави недостоверни показанията на контролните органи, които са очевидци и са извършили полицейската проверка на Г.. В тази връзка е счел, че доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на съставения на Г. АУАН не е опровергана, поради което е приел за достоверна описаната в акта и НП фактическа обстановка. В тази връзка е приел за неоснователно и възражението за „дописване“ в акта, като изрично е посочил, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и с предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. За неоснователно е приел и възражението, че в акта не се съдържа фактическият състав на нарушението и неговата санкция, като е посочил, че с акта не се налага административно наказание и неговата функция не е такава. По отношение вмененото на Г. нарушение на разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП съдът е приел, че за съставомерността на деянието е без значение конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат – дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчна спирачка или по друг начин. Сред анализ на доказателствата съдът е направил извод, че вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано по безспорен начин, доколкото се установява рязко подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, с което водачът е превъртял задните задвижващи колела, вследствие на което автомобила поднася, т.е. пътя не е използван по предназначението му – за превоз на пътници и товари. Посочил е още, че при доказано нарушение, правилно наказващият орган е наложил наказание по санкционната разпоредба на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. В заключение е посочил също, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на Г., като АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, и съдържат всички изискващи се от закона реквизити.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на Г. нарушение по чл.104 б т.2 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. На същите районният съд е дал отговор в своето решение и е достигнал до правилния извод за безспорно извършено от Г. нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, което вменява задължение на водачите да използват пътищата отворени за обществено ползване съобразно тяхното предназначение за превоз на пътници и товари. Съдът е мотивирал своето решение, след пълен анализ на събраните доказателства, включително и гласни такива, като е обосновал защо не кредитира свидетелските показания на четиримата свидетели на жалбоподателя Г.. При пълно и правилно установена фактическа обстановка и необорена доказателствена сила по разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН, районният съд е направил и правилен извод за безспорно доказано нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, осъществено от обективна и субективна страна от Г.. От кредитираните с доверие свидетелски показания на контролните органи касационната инстанция установява, че е налице рязко подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, с което водачът е превъртял задните задвижващи колела, вследствие на което автомобила поднася. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Районният съд е достигнал до аналогичен правен извод, който е правилен и обоснован на събраните по делото доказателства.

Относно възраженията в касационната жалба за пълнота е необходимо да се посочи, че приложеният по делото АУАН не е дописан по отношение правната квалификация на вмененото нарушение, а отразената в акта норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП с посочване на „3000лв. + 12м. лишаване“, дата 28.10.2024г. и подпис, представлява всъщност отбелязване от страна на наказващия орган на санкционната разпоредба с размера на наказанието, което следва да бъде наложено. Следва да се отбележи още, че в хода на административно-наказателното производство и съдебното такова пред районния съд не е ограничено правото на защита на наказаното лице, което се потвърждава от цялостното поведение в защита на Г. и неговия пълномощник.

Предвид изложеното решението на районният съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №21 от 20.03.2025г., постановено по НАХД № 20254410200007 по описа за 2025г. на Районен съд Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.