Решение по дело №449/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 16
Дата: 16 януари 2024 г.
Съдия: Меденка Минчева Недкова
Дело: 20235001000449
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пловдив, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20235001000449 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №250/13.VІ.2023год. постановено по т.д.
№532/2022год. Пловдивският окръжен съд е прекратил „С.Б.“ ООД гр. П.,
ЕИК***, представлявано от управителя Е. Т. Я. и е постановил да се извърши
ликвидация на дружеството. Осъдил е „С.Б.“ ООД гр. П., ЕИК*** да заплати
Н.А.* направените по делото разноски в размер на 120лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Осъдил е „С.Б.“ ООД гр. П., ЕИК*** да заплати ДТ в размер
на 50лв. по сметка на ОС- Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***. е постъпила от „С.Б.“
ООД гр. П., ЕИК***, представлявано от управителя Е. Т. Я., срещу
решение№250/13.VІ.2023год. по т.д.№532/2022год. на Пловдивският окръжен
съд, с която е уважен изцяло предявеня иск по чл.231ал.3 ДОПК, като е
прекратено дружеството и е постановено да се извърши ликвидацията му.
Жалбоподателят счита, че решението на ОС- Пловдив е неправилно и
1
незаконосъобразно. Не спори, че са били налице трите предпоставки на
законовата разпоредба за прекратяване на дружеството- ответник, но счита, че
наличието на тези три предпоставки не е достатъчно съдът да уважи
предявения иск по чл.231, ал.3 ДОПК. Основание за възникване на вземането
е прекратяване на участието на длъжника като съдружник, което настъпва
като последица от връчването на изявлението на взискателя по чл.231, ал.3
ДОПК. Успешното провеждане на иска предполага съществуване на вземане
на съдружника към дружеството за равностойността на дела му, което може
да бъде обект на принудително изпълнение и от което ищецът- публичен
взискател може да удовлетвори притезанието си към съдружника, негов
длъжник. Ако вземането на съдружника не съществува, предприетото от
публичния изпълнител- взискател принудително изпълнение няма да има
обект и с прекратяването на дружеството на основание чл.231, ал.3 ДОПК
няма да се постигне желания от публичния взискател правен резултат.
Крайната цел на иска по чл.231, ал.3 ДОПК е да се удовлетвори вземане на
публичния взискател чрез изпълнение върху дружествения дял на
съдружника, а не прекратяване на търговското дружество-ответник. В случая
съдът не е могъл да прекрати търговското дружество, тъй като не е
установена равностойността на дружествения дял на съдружника- длъжник
към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника и дали
пасивите превишават активите на дружеството- ответник. Но установяването
на това обстоятелство е в тежест на публичния взискател Т.* на ** гр. П..
Моли въззивният съд да отмени решението на ОС-Пловдив и постанови ново
решение, с което отхвърли предявения иск с правно основание чл.231ал.3
ДОПК, като неоснователен и недоказан.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ ТД на Н.А.* гр. П., чрез
пълномощника му главен юрисконсулт С. П., е подал отговор на въззивната
жалба вх.№***год., с който я оспорва изцяло, като неоснователна и моли
ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като
законосъобразно и правилно, като му присъди и разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната съдебна инстанция.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
2
Пловдивският апелативен съд като взе предвид
направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата
доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на
основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността
на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на
предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото е предявен от ищеца Т.* на ** гр. П.
срещу ответника „С.Б.“ ООД гр. П., ЕИК*** иск с правна основание
чл.231ал.3 ДОПК- да се прекрати търговското дружество „С.Б.“ ООД гр. П.,
ЕИК*** и се открие производство по ликвидация на дружеството.
Ищецът- публичен изпълнител при Т.* на ** П. твърди,
че срещу „С. *Х. и.“ ЕООД гр. П., ЕИК ***е образувано изп.д.№***год. за
събиране на установени и изискуеми публични вземания в общ размер 226
459,46лв. към 14.ІХ.2022год. за ДОО, УПФ, ЗО, данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения и ДДС. Твърди още, че
длъжникът по изпълнителното дело е съдружник и притежава 250 от общо 1
000 броя дружествени дяла на обща стойност 2 500 лв. от капитала на
ответното дружество „С.Б.“ ООД гр. П., ЕИК***. По изпълнителното дело е
издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки от
13.VІІІ.2021год., с което е наложен запор върху притежаваните от длъжника
дялове в ответното дружество. За това е изпратено запорно съобщение в
Агенция по вписванията- Търговски регистър на 13.VІІІ.2021год., съответно
3
запорът е вписан на 24.VІІІ.2021год. Твърди се, че публичният изпълнител е
изготвил изявление за прекратяване участието на съдружника в дружеството,
с което е указал, че ако в 3-месечен срок от получаването му, публичните
задължения не бъдат погасени или дружеството не изплати припадащото се
на съдружника имущество, определено по реда на чл.125ал.3 ТЗ, публичният
изпълнител ще предяви иск пред ОС по седалището му за неговото
прекратяване. Изявлението е връчено на ответника на 26.І.2022год. на
електронния адрес на дружеството за кореспонденция с Н.**. Тримесечният
срок от получаване на изявлението е изтекъл на 26.ІV.2022год. Задълженията
не са погасени, нито е платена припадащата се на съдружника-длъжник
„С.Х.*“ ЕООД гр. П. част от имуществото на дружеството по чл.125ал.3 ТЗ.
Ето защо публичният изпълнител е предявил иск за прекратяване на „С.Б.“
ООД гр. П., ЕИК*** по чл.231ал.3 ДОПК.
По делото безспорно е установено, от вписванията в
ТРРЮЛНЦ, че ответникът „С.Б.“ ООД гр. П. е вписано в ТРРЮЛНЦ на
***год. с ЕИК***, като от вписването му и до настоящия момент същото е
дружество с ограничена отговорност, с общ размер на капитала 10 000лв.,
който е внесен изцяло. Съдружници в дружеството са: „С* с*” СЕ,
идентификация *** - чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Г., с
размер на дяловото участие 7 500 лв., и „С. Х.и.“ ЕООД гр. П., ЕИК ***, с
размер на дяловото участие 2 500 лв..
Няма спор между страните, а и се установява от писмените
доказателства по делото, че за принудително изпълнение на публични
вземания срещу „С. Х. и.“ ЕООД гр. П., ЕИК***, е образувано изпълнително
производство по изп.д.№ ****год. на публичния изпълнител при Т.* на ** гр.
П. и към датата на подаване на исковата молба в съда-15.ІХ.2022год., делото
все още е висящо. По делото са представени няколко последователно
издадени във времето справки за публични задължения на „С. Х. и.“ ЕООД
гр. П., ЕИК ***, като според последната справка от 30.V.2023год.
неплатените му публични задължения с настъпил падеж са в общ размер 242
422,89лв.
По делото е безспорно, че с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки от ***год. публичният изпълнител е наложил запор
върху дяловете, притежавани от длъжника по горното изпълнително дело „С.
4
Х.и.“ ЕООД гр. П. в ответното дружество „С.Б.“ ООД гр. П., ЕИК***.
Запорът е вписан в Търговския регистър по партида на ответното дружество
на *** г. и не е вдигнат до настоящия момент. Отправено е до ответното
дружество изявление по чл.231ал.3 ДОПК, изходящо от публичния
изпълнител, с което дружеството е уведомено, че изпълнението е насочено
върху дяловете на длъжника и е направено изявление за прекратяване
участието на последния в същото дружество. Ответникът е предупреден, че
ако в 3-месечен срок публичните вземания не бъдат погасени или
дружеството не изплати по сметка на Т.* на Н.** гр.П. припадащата се на
съдружника-длъжник част от имуществото, определена по реда на чл.125ал.3
ТЗ, ще бъде предявен иск пред окръжния съд по седалище на дружеството за
неговото прекратяване. Представени са доказателства, че изявлението е
изпратено на 26.І.2022 год. на електронния адрес на „С.Б.“ ООД гр. П.,
ЕИК***, вписан в профила на ответника като електронен адрес за
кореспонденция с Н.** от 15.VІІ.2019год.
Като доказателство по делото е приет и счетоводен
баланс на „С.Б.“ ООД гр.П. към 31.ХІІ.2021год., според който собственият
капитал на дружеството е в размер на 27 000лв. към посочената дата.
От заключението на ССчЕ се установява, че към
13.VІІІ.2021год.- датата на Постановлението за налагане на запор върху
дялове, „С. Х.и.“ ЕООД гр. П. е имало непогасени публични задължения в
общ размер 98 484,95лв.; към 26.І.2022год.- датата на изявлението по
чл.231ал.3 ДОПК, задълженията на същото лице към държавата за данъци и
осигурителни вноски са в размер 176 763,47лв.; към 26.ІV.2022год.- датата на
изтичане на тримесечния срок на предизвестието, публичните му задължения
са в размер 198 324,52лв., а към датата на заключението, същите публични
задължения са общо 229 248,09лв. Последният извод е направен въз основа
представената по делото справка за публични задължения от НАП, а изводите
за висящите задължения към първите три дати, вещото лице е направило въз
основа счетоводните записвания при данъчно задълженото лице „С. Х.и.“
ЕООД гр. П.. Безспорно е и че на 26.V.2023год. по сметка на Т.Н. гр.П. са
платени от ответника общо 70 000лв. за погасяване задълженията по изп.д.
№***год. С оглед така установената фактическа обстановка, ОС- Пловдив е
уважил предявения иск по чл.231ал.3 ДОПК, тъй като са налице и трите
предпоставки на законовата разпоредба.
5
Един от способите за принудително изпълнение на
публични вземания, уреден в глава 25 от ДОПК, е насочен върху парични
средства и вземания на длъжника- чл.215ал.1т.2 ДОПК. Съгласно
разпоредбата на чл.231ал.3 ДОПК „когато изпълнението е насочено върху дял
на ограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител връчва на
дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в
дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник.
След изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател
предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото
прекратяване“. В случая публичният изпълнител при Т.* на ** гр. П. е
предявил иск с правно основание чл.231ал.3 ДОПК, с който цели
удовлетворяване на публичните вземания от припадащата се част на
съдружника- длъжник „С.Х.*“ ЕООД гр. П., ЕИК *** от имуществото на
ответника „С.Б.“ ООД гр. П.. Предназначението на иска по чл.231ал.3 ДОПК
е да осигури възможност на публичния изпълнител да удовлетвори
принудително притезанието си, за което е образувал изпълнително
производство, а именно- вземане от дружеството с ограничена отговорност, в
което длъжникът участва като съдружник, за равностойността на
дружествения му дял, определен по правилата на чл.125ал.3 ТЗ. От
предназначението на иска по чл.231ал.3 ДОПК следва, че успешното му
провеждане предполага съществуване на вземане на съдружника към
дружеството за равностойността на дела, който може да бъде обект на
принудително изпълнение и от което ищецът-публичен взискател може да
удовлетвори притезанието си към съдружника, негов длъжник.
Правилно първоинстанционният съд е уважил предявения
иск по чл.231ал.3 ДОПК, тъй като е установено, че са налице и трите
предпоставки на законовата норма- длъжникът „С.Х.*“ ЕООД гр. П., ЕИК ***
има безспорно установени, с настъпил падеж и неплатени публични
задължения за ДОО, ЗО и УПФ, в общ размер на 242 422.89лв. Дори и с
извършените плащания на общата сума от 70 000лв. от ответника на
26.V.2023год., тези задължения не са платени изцяло. Образувано е изп.д.
№***год. от Т.* на ** гр. П. за принудително събиране на тези публични
задължения. Изпълнението е насочено от публичния изпълнител върху
дружествените дялове на ограничено отговорния съдружник „С.Х.*“ ЕООД
6
гр. П. в ответното дружество „С.Б.“ ООД гр. П., ЕИК***, което се доказва от
приетото по делото постановление за налагане на запор върху дружествени
дялове на длъжника в ответното дружество и от вписванията в ТРРЮЛНЦ.
Т.е. Запорът върху дружествените дялове на съдружника „С.Х.*“ ЕООД гр. П.
в ответното дружество е вписан в ТРРЮЛНЦ и е произвел действието,
предвидено в закона. Към датата на постановяване на решението от
първоинстанционният съд е била налице и третата законова предпоставка- не
е установено ответното дружество да е определило и изплатило на публичния
изпълнител дела по чл.125ал.3 ТЗ на съдружника-длъжник и е изтекъл
законовия 3 месечен срок от получаване на изявлението за прекратяване на
дружеството, отправено от публичния изпълнител до ответното дружество.
Но след постановяване на решението от ОС-Пловдив,
ответното дружество „С.Б.“ ООД гр. П. е платило по сметката на публичния
изпълнител следните суми: на 2.VІІІ.2023год. е платена сумата 155 867.41лв.,
а на 5.І.2024год. е платена сумата 91 803.06лв., с което изцяло са погасени
публичните задължения на съдружника-длъжник „С.Х.*“ ЕООД гр. П.. С
разпореждане от 8.І.2024год. публичният изпълнител при Т.* на ** гр. П. е
разпределил платената сума от 91 803.06лв. за погасяване на публичните
задължения на „С.Х.*“ ЕООД гр. П., а с разпореждане изх.№***год. на
публичният изпълнител при Т.* на **- Пловдив е прекратено производството
по принудително изпълнение на публични вземания по изп.д.№***год. срещу
„С.Х.*“ ЕООД гр. П., ЕИК *** Жалбоподателят „С.Б.“ ООД гр. П. представя
и удостоверение изх.№***год., издадено от Т.* на ** П., от което се
установява, че „С.Х.*“ ЕООД гр. П. няма публични задължения. Т.е.
изпълнителното дело срещу съдружника- длъжник „С.Х.*“ ЕООД гр. П., ЕИК
*** е прекратено на основание чл.225ал.1т.7 ДОПК във връзка с чл.168т.1
ДОПК, тъй като задължението е погасено изцяло, с което е отпаднал правния
интерес на публичния изпълнител да иска прекратяване на „С.Б.“ ООД гр. П.,
ЕИК***.
След като в хода на производството пред въззивния
съд се събраха доказателства за погасяване изцяло на публичните задължения
на съдружника- длъжник „С.Х.*“ ЕООД гр. П., ЕИК *** в общ размер на 242
422.89лв. и прекратяване на основание чл.225ал.1т.7 ДОПК във връзка с
чл.168т.1 ДОПК на производството по изп.д.№***год. на публичния
изпълнител при Т.* на ** гр. П. срещу длъжника с разпореждане изх.
7
№***год., поради отпадане на правния интерес на публичния изпълнител да
иска прекратяване на „С.Б.“ ООД гр. П., ЕИК***, то не са налице и
предпоставките на чл.231ал.3 ДОПК за прекратяване на ответното дружество.
Ето защо въззивният съд ще следва да отмени решение№250/13.VІ.2023год.
по т.д.№532/2022год. на ОС- Пловдив и постанови ново решение, с което да
отхвърли като неоснователен предявения от Т.* на ** гр. П. срещу „С.Б.“
ООД гр. П. иск по чл.231ал.3 ДОПК за прекратяване на дружеството.
Но предвид действията на ответника „С.Б.“ ООД гр. П. по
изплащане на дълга,за да не бъде прекратено дружеството, предприети едва
след постановяване на решението от първоинстанционния съд, то и на
основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се присъдят на ищеца НАП разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции,
определено на основание чл.78ал.8 ГПК във връзка с чл.23т.4 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, общо в размер на 240лв. / по 120лв. да всяка
съдебна инстанция/.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272
ГПК Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение№250/13.VІ.2023год. постановено по
т.д.№532/2022год. на Окръжен съд- Пловдив, с което е прекратено
търговското дружество „С.Б.“ ООД гр. П., ЕИК***, представлявано от
управителя Е. Т. Я. и е постановено да се извърши ликвидация на
дружеството, осъден е ответника „С.Б.“ ООД гр. П., ЕИК*** да заплати на
ищеца Н.А.* направените по делото разноски в размер на 120лв.
юрисконсултско възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.* срещу „С.Б.“ ООД гр. П.,
ЕИК***, представлявано от управителя Е. Т. Я. иск с правно основание
чл.231ал.3 ДОПК- да се прекрати ответното търговско дружество, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН!
ОСЪЖДА „С.Б.“ ООД гр. П., ЕИК***, представлявано от
управителя Е. Т. Я. да заплати на Н.А.* разноски по делото за
8
юрисконсултско възнаграждение в размер на 240лв. /двеста и четиридесет
лева/, по 120лв. за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9