РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Благоевград, 20.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210103071 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, седалище: гр. С.....чрез пълномощника си юрк.
Е. С. К., против Л. С. С., ЕГН: ********** и с адрес гр. Б.....
С исковата молба са предявени осъдителни искове, с които се иска да бъде осъден
ответника Л. С. С., с ЕГН: ********** да заплати на ищеца дължимите суми за главница в
размер на 391, 31 лева; договорно възнаграждение в размер на 122, 51 лева, дължимо за
периода от 25.02.2023 г. до 06.03.2024г.; 95, 59 лева лихва за забава от 26.09.2022 г., дата на
изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост);
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 135, 53 лева и възнаграждение за
закупена услуга Ф........ в размер на 141, 69 лева, ведно със законната лихва до изплащане на
вземането.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане, постановено по ч. гр. д. 2067/2024 г. по описа на Районен съд -
гр. Б..... получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 06.11.2024г., предявява
настоящия осъдителен иск относно вземанията на заявителя срещу Л. С. С., за следните
суми: главница в размер на 391.31 лева; договорно възнаграждение в размер на 122.51 лева,
дължимо за периода от 25,02,2023 г. до 06,03,2024г.; 95.59 лева лихва за забава от 26,09,2022
г., дата на изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 г. (дата на предсрочна
изискуемост); възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 135.53 лева и
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 141.69 лева., ведно със законната
лихва до изплащане на вземането.
Сочи се, че в настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД отказва
да търси претендираните с подаденото заявление неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20 лева, начислени на 10.10.2022 г.;
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от
1
90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 200 лева,
начислени на 27.05.2023 г. и законна лихва в размер на 43.89 лева, дължима от 06.03.2024 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 29.07.2024 г., поради липса на материален интерес.
Поддържа се, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтича от
следните обстоятелства:
Твърди се, че на 24.06.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
40010376091 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и Л. С. С., като
длъжник, при следните параметри: Сума на кредита: 500 лв.; Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 30,73 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48,85 %; Годишен
лихвен процент: 41 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 737,44
лв. По поискана и закупена допълнителна услуга: Възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 200.00 лв.; Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 200.00 лв.;
Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 16,66 лв. Общо задължение по кредита
и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 1137,44 лв.; Общ размер на вноска:
47,39 лв.; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Сочи се, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на
ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.
Твърди се, че ищецът изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като
сумата по договора, в размер на 500.00 лева е преведена чрез паричен превод по ИЗИ ПЕЙ
на дата 24.06.2022 г. Посочва се, че е изготвен погасителен план с определени 24 вноски,
всяка по 47.39лв. с падежна дата - всяко 25-то число на месеца, който е получен от длъжника
на 24.06.2022г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация.
Твърди се, че Л. С. С. не е изпълнил задължението, което е поел по договора, като е
преустановил плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава, направил е
следните плащания по заема на дати: На дата 18.07.2022 са платени 48.00 лева;На дата
24.08.2022 са платени 48.00 лева;На дата 21.10.2022 са платени 108.80 лева;На дата
05.12.2022 са платени 98.80 лева;На дата 31.03.2023 са платени 78.80 лева.
Твърди се, че общата сума на направените плащания по ДПК 40010376091 е в размер
на 382.40 лева, като с нея е погасена сума в размер на 337.89 лева, съгласно задължението по
погасителен план.
Излага се, че поради забава в плащанията, съответно неплащане на погасителните
вноски, са начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 100.10 лева за
периода от 26.09.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 г. (дата на
предсрочна изискуемост), които към момента са заплатени частично - 4.51 лева, остатъкът на
задължението е в размер на 95.59 лева.
Твърди се, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е
изпаднал в забава, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 40010376091,
като след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от в чл. 12.3 от Общите
условия към ДПК договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно
изискуеми на
06.03.2024 г. Сочи се, че договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за което Л. С. С. е уведомен чрез Уведомително писмо
на посочения от него адрес в договора.
Навежда се, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план
към ДПК изтича на дата 25.06.2024г., с изтичането на който срок настъпва и изискуемостта
на задължението на длъжника в пълен размер.
Излага се, че след прекратяването на договора размерът на задълженията става
2
предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да заплати всички
дължими суми по процесния договор, поради което оставащото непогасено задължение по
погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е
обединено в една последна погасителна вноска /в случая 21-та/, чийто падеж е датата на
обявяване на предсрочната изискуемост - 06.03.2024г.
Прави се уточнение, че предвид направените от длъжника плащания и обявената
предсрочна изискуемост на вземането на дата 06.03.2024г., неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер 122.51 лева, дължимо за
периода от 25.02.2023 г. до 06.03.2024г., което представлява сумата за дължимата
възнаградителната лихва/договорно възнаграждение до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Излага се, че не се претендира договорно възнаграждение за периода
след 06.03.2024г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/.
След като са отразени направените плащания се твърди, че се дължат следните суми:
остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница в размер на 391.31 лева; договорно
възнаграждение в размер на 122.51 лева, дължимо за периода от 25,02,2023 г. до 06,03,2024г.;
95.59 лева лихва за забава от 26,09,2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до
06,03,2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 135.53 лева и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 141.69 лева,
като се претендира и законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на
вземането.
Счита се, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Излага се, че от представения по делото ДПК е видно, че същият е сключен в размер
съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, като преди сключването на процесния
договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с
отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и
веднъж преди сключването на самия ДПК. Излага се, че дружеството в качеството си на
кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в
Договора за потребителски кредит. Л. С. С. е посочил, че е получил екземпляр от него,
изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския
формуляр, който е подписан от който му е предоставен, втори път са посочени в договора за
потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора.
Твърди се, че е изготвен и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е
връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит.
Излага се, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля
страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора
услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № 40010376091 „КЛ/СД може да
изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни
услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които
КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. Закупуването на услугите Фаст
и Флекси се твърди, че е изцяло по желанието на длъжника. Излага се, че тези допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните възможности:
-Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит. Като се
сочи, че представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за
проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са
сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ е използвана от
длъжника.
-Отлагане на определен брой погасителни вноски. Сочи се, че тази процедура се
3
осъществява по реда и при условията, посочени в т. 15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на
вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга
„Флекси“, не се е възползвал от същата.
-Намаляване на определен брой погасителни вноски. Сочи се, че, ако доходът на
длъжника намалее, той ще може да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на
определен брой погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване
на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със
закупената от него услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата.
-Смяна на падежната дата на вноските. Сочи се, че тази уговорка дава на длъжника
гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще
могат да променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т. 15.2.3 от ОУ
„Промяна на дата на падеж“/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със
закупената от тях услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата.
Твърди се, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора за
това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да
поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.
Твърди се, че договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления и същият е сключен
след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му
елементи. Към това общо разбиране на договора, се сочи, че ЗПК наслагва допълнително
съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна, поради което
сключеният договор за потребителски кредит с ответника според ищеца напълно отговаря
на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно
съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на подписване на
процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника се твърди, че всички
полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на
кредитополучателя.
Излага се, че процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит. Съгласно уговореното, се сочи, че клиентът с помощта на кредитния
експерт е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след
което да подпише ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на
кредитора. В чл. 3.1. от Общите условия се сочи, че ясно и недвусмислено е описано, че се
попълват всички полета от Договора за потребителски кредит, без изключение, в това число
и параметрите на потребителския кредит, като клиентът проверява коректността на данните
и следва да следи всички полетата да са попълнени. Сочи се, че кредиторът е уведомил
ответника чрез общите условия, които са неразделна част от самия договор и чрез документа
„Ред и условия за отпускане на потребителски кредит", който е поставен на видно място във
всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за потребителски кредит, а
именно клиентът с помощта на кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в
договора за потребителски кредит, клиентът го подписва, след което се изпраща на
кредитора, който също го подписва от своя страна. Излага се, че видно от начина на
сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, още при подписване на искането за кредит,
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК, поради което е налице
според ответика съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края
на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за приемането им.
Твърди се, че ответникът в настоящото производство е имал възможност да се откаже
от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да
върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от
4
датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно
регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Твърди се,
че ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на
кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Твърди се, че Л. С. С.
е усвоил предоставената му в заем сума, поел е изпълнение на уговореното в ДПК съгласно
погасителния план към него, поради което според ищеца ответникът е запознат с условията
на сключения с ПРОФИ КРЕДИТ България Договор за потребителски кредит и се е съгласил
с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски
формуляр за сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна
информация, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата
сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от
сключения договор.
С Разпореждане № 3679/11.12.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Съобщението до ответната страна е връчено лично на ответника на 04.01.2025г., като
в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
С Определение № 295/08.2.2025г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
редовно призовано, не се явява законният представител, не се явява и процесуален
представител. Депозирана е писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в
тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба. Изразява становище по същество на делото,
като се поддържа основателност на предявените искове. Претендират се сторените по делото
разноски, представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Л. С. С., редовно призован, се явява лично, сочи, че е имал проблеми във
връзка с престой в болница, че има задължения за плащане , но иска съдът да реши какво
дължи.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2067/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Б.....,
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №
17651/30.07.2024 г. срещу длъжника Л. С. С., ЕГН **********, с адрес: Б....... като с
Разпореждане № 2338/30.07.2024г. е отхвърлено заявление, подадено от заявителя „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.....
представлявано от С.... Н...Н...Н.... М..Л. и Я......рослав К... Ч...., управители, чрез
юрисконсулт Е. К., срещу длъжника Л. С. С., ЕГН ********** и с постоянен адрес: Бл... и
настоящ адрес: Б. за следните суми:
..... - сумата от 391,31 лева - неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ 400010376091 от 24.06.2022 г.;
- сумата от 122,51 лева - неплатено договорно възнаграждение за периода 25.02.2023
г. до 06.03.2024 г.;
- сумата от 135,53 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
5
Фаст;
- сумата от 141,69 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси;
- сумата от 20,00 лв. – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени на 10.10.2022 г.;
- сумата от 200,00 лв. – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора за
кредит;
- сумата от 95,59 лв. – лихва за забава за периода от 26.09.2022 г. – до 06.03.2024 г.;
- сумата от 43.89 лева – законна лихва за периода от 06.03.2024 г. до 29.07.2024 г.;
- ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноски.
Разпореждането е обжалвано от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като Окръжен
съд Б. с О..пределение № 1120/11.10.2024 година, постановено по в.ч.гр.д. № 904/2024
година е отменил Разпореждане № 2338/30.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2067/2024 г.
по описа на РС -Б.... в частта с която е отхвърлено заявлението на"ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. С. С. за вземането за
сумата от 168,27 лв. - изискуема главница; ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението 30.07.2024 г. до окончателното й плащане и е постановил вместо: Да се
издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по заявлението на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК ********* против длъжника Л. С. С. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ......Б. и настоящ адрес: Б..... за сумата от 168,27 лв. -
главница по Договор за потребителски кредит № 400010376091 от 24.06.2022 г.; ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението на 30.07.2024 г. до
окончателното й плащане и за направените разноски съотв. пред РС в размер на 11 лв. и
пред БлОС в размер на 20.71 лв. и е върнал делото на РС-Благоевград за издаване на заповед
за изпълнение, като в останалата част разпореждането е потвърдено.
След връщане делото на Районен съд.. Б. заповедния съд с Разпореждане №
3158/24.10.2024 година отново е отказал да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
********* против длъжника Л. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: Б. и... настоящ
адрес: ......Б. за сумата от 168,27 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №
400010376091 от 24.06.2022 г.; ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
заявлението на 30.07.2024 г. до окончателното й плащане и за направените разноски съотв.
пред РС в размер на 11 лв. и пред БлОС в размер на 20.71 лв., като е потвърдено
разпореждане № 2338/ 30.07.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 2067/ 2024 г. по описа на РС – .....
След връчване на препис от Разпореждането на дата 06.11.2024 година “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД е депозирал на 11.11.2024 година с вх. № 25424, настоящата
искова молба, с която е предявен осъдителен иск за всички претендирани със заявлението
суми.
От приобщения по делото договор за потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ № 40010376091/24.06.2022г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, в
качеството му на кредитор - от една страна и Л. С. С., в качеството на клиент от друга
страна се установява, че по силата на така сключения договор, кредиторът е предоставил
кредит в общ размер на 500,00 лева, срещу задължението на клиента да върне получения
потребителски кредит в срок от 24 месеца, като размерът на всяка от месечните вноски е
30,73 лева. На следващо място е уговорено, че кредитът се олихвява при ГПР от 48,85 % и
ГЛП от 41%, като лихвеният процент на ден възлиза на 0,11%. В договора е отразено още-
дължима сума по кредита – 737,44 лв.
Съгласно т. V и VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за
6
закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст - предоставя
право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 200,
00 лева и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси - предоставя право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит в размер на 200, 00 лева. Размерът на вноската
за закупена допълнителна услуга е в размер на 16,66 лева и е дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита.
Уговорено е, че общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга
възлиза както следва: общо задължение – 1137,44 лв.; общ размер на вноската 47,39 лева и
дата на погасяване - 25 ден от месеца.
Съгласно буква „Б” от договора за потребителски кредит, раздел Декларации,
неразделна част от процесния договор са Общи условия за физически лица, влезли в сила на
18.04.2022 г.,които са били предадени при подписването на договора, както и че клиентът е
запознат със същите и ги приема, след като внимателно се е запознал със съдържанието им
преди подписването на договора за кредит. Видно е, че на клиента е предоставена
информация, касателно процесния договор за кредит, посредством Стандартен европейски
формуляр, в който са обективирани основните параметри на сключения договор за
потребителски кредит - по аргумент на буква „А”, т. 1 от договора.
Към договора е приложена Декларация, подписана от Л. С. С., с която С. е
декларирал, че се е запознал с Общите условия, разяснения на допълнителните услуги, които
КР може да предостави на КЛ по негово искане, въздействието, което могат да окажат върху
КЛ, както и правата и задълженията на КЛ и КР по тях.
Приложени са и Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД към договор за
потребителски кредит, действащи към 18.04.2022 година, подписан от Л. С. С..
Видно от погасителен план към потребителски кредит № 40010376091, първата
погасителна вноска е с дата 25.07.2022 г., а последната – 25.06.2024 г., като погасителния
план е подписан от клиента Л. С. С..
Видно от Общите условия на „Профи кредит България” ЕООД към договор за
потребителски кредит е, че същите допълват клаузите на договора за потребителски кредит,
като определят взаимните права и задължения на кредитора и клиента. В този смисъл е
уговорено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна лихва, чийто
процент е определен в т. VI от договора, като в т. 4.2 от Общите условия е посочено, че
лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на
ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита.
Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД
съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит, влезли в сила на
18.04.2022 година, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които
потребителят може да се възползва от допълнителни услуги, ако е поискал и избрал да
закупи такава, а именно: 15.1. Допълнителна услуга „Фаст“ - всеки КЛ, пожелал и закупил
допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и
становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в рамките на 1 час, считано от постъпването на
искането за отпускане на потребителски кредит в системата на Профи Кредит България
ЕООД. 15.2. Допълнителната услуга „Флекси“ - всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна
незадължителна услуга „Флекси“, получава право да променя едностранно погасителния си
план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2
и чл. 15.2.3. За извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като
промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса. В 15.2.1 По искане на КЛ, КР
отлага на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, подробно описан в
табличен вид. В подточка а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска
отлагането на определения брой погасителни вноски като например: Дългосрочна
7
неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от
деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици - т.е. при
неработоспособност продължила по-малко от три седмици клиента няма право да поиска
отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен трудов договор на клиента или
на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, Неплатен отпуск на клиента,
който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването от потребителя на услуга - отлагане на
заплащането на определен брой погасителни вноски е установена процедура, която следва
да се спази преди фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от
него услуга. В подточка б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на
кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи: лекарско заключение,
показващо времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в
бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или
друг документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от
работодател за намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане;
смъртен акт и удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на
застрахователни щети.
В чл.15.2.1.1. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.1.2 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при
условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените
вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.2.2,
15.2.2.1 в Общите условия.
От представеното по делото извлечение от сметка към Договор за потребителски
кредит № 40010376091 се установява, че общата платена сума по договора е в размер на
382,40 лв., което обстоятелство се признава от ищеца и в исковата молба.
Приобщен е по делото и Стандартен европейски формат за предоставяне на
информация за потребителските кредити, в който са посочени параметрите на бъдещия
договор, като същия е подписан от клиента С. на 24.06.2022 г.
По делото е представено уведомително писмо от дата 11.03.2024 година, с което
ответникът е уведомен, че Профи Кредит България ЕООД обявява кредита за предсрочно
изискуем, което е изпратено за връчване на С., но видно от разписката е, че същата е
отразена като непотърсена. Към настоящия момент кредитът е с настъпил падеж.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, във
връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По отношение допустимостта на исковете:
Осъдителният иск е допустим, доколкото за предявените с него суми липсва издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като видно от заповедното производство, макар ОС-
Б........ да е отменил отхвърлянето на заявлението частично и да е указал да се издаде
заповед, такава не е издадена.
В тежест на ищеца е да докаже, по реда на пълното и главно доказване процесуалните
предпоставки на иска по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК; наличието на валидно облигационно
8
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответника - кредитополучателя; реалното предоставяне от
кредитодателя на заемополучателя на сумата, претендирана като главница по договора;
размер на претендираната главница, -настъпването на падежа на задължението; Следва да
докаже, че е настъпила забава в плащанията, че е обявена предсрочна изискуемост и че
същата е съобщена на длъжника, че в договора е уговорена клауза за дължимост на
договорно възнаграждение, както и настъпване на неговата изискуемост, размер на същото;
по иска за лихва за забава периода и размера на забавата; по исковете, касаещи
възнагражденията за допълнителни услуги: че в договора е уговорена клауза за дължимост
на допълнителни услуги- Ф... и Ф. както... и настъпване на тяхната изискуемост, размер на
същите.
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от
ЗПК.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна Л. С. С. е
сключен на 24.06.2022 година Договор за потребителски кредит № 40010376091, по силата
на който е предоставена сума в размер на 500,00 лева.
Със същия договор в т. V и VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет
Фаст - предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит в размер на 200 лева и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси - предоставя
право на промяна на погасителния план на потребителския кредит в размер на 200 лева.
Размерът на вноската за закупена допълнителна услуга е в размер на 16,66 лева и е дължима
заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото задължение по
кредита и по закупената допълнителна услуга възлиза както следва: общо задължение –
1137,44 лв.; общ размер на вноската 47,39 лева и дата на погасяване - 25 ден от месеца.
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институцията по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна, ответника има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните /качеството на
кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на изключенията по чл. 4, ал. 1, 2 и
3 ЗПК/ и съдържанието на правата и задълженията, се установява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 Закона за потребителския кредит. След като процесният договор
за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за
9
защита на потребителите /ЗЗП/ следва че освен правилата на ЗПК, които важат за всички
договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на
тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи
неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор,
съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност /така постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 384 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и решение № 23/07.07.2016 г.
постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о../.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор, съдът констатира следното:
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При
тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която
този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит,
този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С
оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не
само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
10
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги Фаст и Флекси противоречат на принципите на равнопоставеност и
добросъвестност на страните, като са нищожни, поради следното:
Съдът намира, че възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя за
предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона.
На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в
чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит."
В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния договор
за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е
посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на
императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от
Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че използване на графа за
допълнителни плащания, която да активира допълнителни услуги е явно противоречие с
изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив
така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на
потребителя.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не
допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в
пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи
възнаграждение. Още повече, че въпросните услуги реално представляват само опция, от
която кредитополучателят би могъл да се възползва в бъдеще, но независимо дали се е
възползвал или не от нея, той дължи посочената цена, която в случая е колкото размера на
отпуснатия кредит. Подобна клауза причинява вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - тоест представлява
неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално договаряне по
тази клауза, напротив, установява се, че въпросният "пакет" е достъпен за предлагани
кредитни услуги на търговеца, които са декларирали желание за закупуването му в искането
си за кредит. Конкретните процедури по предоставяне на услугите, част от въпросния пакет,
са описани в Общите условия на търговеца и няма данни потребителят да е имал
възможността да влияе на тяхното съдържание. Дори и да са въведени нови промени в
Общите условия, от предходните такива, в случая единствената разлика е, че е добавено
изречението „пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга“.
11
Съдът намира, че дори и индивидуално уговорено, подобно клауза би била нищожно
поради противоречие с добрите нрави, т. к. е сключено при изначална липса на
еквивалентност на насрещните престации и има за цел единствено да постави в
неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора. Уговореното
възнаграждение обикновено превишава размера на възнаграждението по кредита
/договорената възнаградителна лихва/, без да представлява цена за действително
предоставени услуги. С уговарянето на посоченото възнаграждение се цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Кумулирането на възнаграждението, дължимо наред с
погасителните вноски по кредита, води до скрито оскъпяване на същия, защото посоченият
ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени
правилата, установени от кредитора в ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в
„може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията кредиторът е длъжен
да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и изключение с тези клаузи от
това не е предвидено. Само по себе си такава уговорка е нищожна, тъй като води до
неоснователно обогатяване.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава.
Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги Фаст и за допълнителна услуга Флекси.
Тяхното заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на потребителя едва след
като той изпълни всички свои задължения, предвидени в ОУ за доставката й.
Отделно от горното, по отношение на закупения пакет допълнителни услуги "Фаст" -
предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“ - право
на промяна на погасителния план, същите се явяват нищожни, поради прякото противоречие
със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска начисляване на разходи за
усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя). Тъй като тези
услуги представляват част от задължението по договора, като са елементи от договорното
съдържание, за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията,
установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент от
пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит - на коя дата ще си получи
парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от "общия
разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр и следователно да участват по реда на чл.
19, ал. 1 ЗПКр при формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Съобразно текста
на договора, представен по делото това не е направено - ГПР е изчислен само върху
главницата и лихвата, а таксите за "допълнителни услуги" са добавена след това, отделени са
като отделни вноски по "допълнителен" договор, и не участват при формиране на ГПР.
Така съобразно с практиката на Съда на Европейския съюз - т. 1 от Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 срещу „Профи кредит България“ ЕООД, член 3, буква ж от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета е взето решение, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договора за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техния размер, попада в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен
12
процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, или те представляват конструкция,
предназначена да покрие действителните разходи по този кредит.
В случая уговореното в процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга
"Фаст" в размер на 200, 00 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 200, 00 лв. е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите - ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума /към датата на сключване на договора/, а клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 "обща
сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС - решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи
по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
В случая сумата по договора за кредит е в размер на 500, 00 лв., а възнаграждението
за допълнителна услуга е общо в размер на 400, 00 лв., т. е. близък до размера на главницата.
Съобразявайки параметрите на договора за кредит към момента на неговото сключване,
включително, че само ГЛП е в размер на 41,00%, след собствени изчисления чрез изполване
на калкулатор за изчисляване на ГПР и по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че с
включването и на възнаграждението за услуга "Фаст" и възнаграждението за услуга
„Флекси“ ГПР по договора би надхвърлил 50 %. Възнагражденията за допълнителни услуги
не са отразени като разход при формирането на оповестения ГПР от 48,85 %, въпреки че са
включени в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за допълнителна услуга подлежи на
разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по
този начин е установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е
посочено при определяне на годишния процент на разходите. Ответникът - кредитодател е
обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ
възможността за възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова
тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е
оповестил годишен процент на разходите, без да включи в него значителния добавен разход
за възнаграждение за допълнителни услуги. Така уговорената такса не е включена в
оскъпяването на ползваната сума, което води до нарушение на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащането й
13
(арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Претендираното вземане за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя. В решението си от 21 март 2024 г. СЕС
постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива
2008/48 разходи - а в случая не са включени разходите по допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ - ДПК следва да се счита за нищожен. Отделно от това, въпросните клаузи от ДПК,
позволяващи на съответния потребител да отлага и да разсрочва плащането на месечните
вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че
този потребител ще се възползва от посочените възможности, несъмнено имат
неравноправен характер, понеже разходите за тях са явно непропорционални на размера на
отпуснатия заем, тъй като отпуснатият кредит е в размер на 500 лева, а общия сбор на
закупените допълнителни услуги също е 400 лева, което категорично сочи на
непропорционалност /въпросното решение на СЕС от 21 март 2024 г./.
По същността си тези услуги представляват допълнителен разход по кредитния
договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР, което в
настоящия случай не е сторено. СЕС изрично разяснява, че строгостта на санкциите трябва
да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално
възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. С
оглед на съществения характер на посочването на ГПР в ДПК, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция,
изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. В конкретния казус, ако разходите за
споменатите допълнителни услуги се включат в ГПР, той многократно ще надхвърли
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което ще има за
последица нищожност поради противоречие със закона.
Съгласно т. 2, член 10 параграф 2, буква ж и член 23 от Директива 2008/48 е взето
решение да се тълкува в смисъл, че когато в договора за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщането от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
С решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит Б.....на Съда на ЕС е
прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит
и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Съдът приема, че невключването на разхода за
услуга "Фаст" в оповестения ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по кредита.
Същевременно няма данни за индивидуално уговаряне на клаузите, каквито не могат да се
почерпят от самия договор, който е сключен при общи условия и е очевидно типизиран.
14
Поради това и съобразявайки практиката на СЕС съдът намира, че таксата за услуга "Фаст"
по процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания,
за да се включи в общия разход по кредита (в подкрепа на този аргумент са напр. решение №
24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, решение № 260628 от 21.02.2022 г.
по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на СГС и др.).
Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, са
установени и в противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Със закупуването на допълнителната услуга "Фаст" потребителят е поставен в
значително по-неблагоприятно положение в процесното правоотношението и въз основа на
това клаузите, с които се уговаря допълнителната услуга са и неравноправни по смисъла на
Директива 93/13/ЕИО, доколкото възлагат допълнителна финансова тежест за потребителя,
оскъпяват "цената на кредита" и по съществото си представляват реализирана за кредитора
печалба.
Изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да бъде посочен действителният ГПР по
договора за кредит, с оглед правото на потребителя да се информира относно
действителната икономическа тежест на договора - така решение от 21.04.2016 г. по дело
Radlinger и Radlingerovб, C?377/14, според което за потребителя годишният процент на
разходите е от основно значение като общ разход по кредита, който е представен под
формата на процент, изчислен по единна математическа формула. СЕС подчертава, че
всъщност този процент позволява на потребителя да прецени от икономическа гледна точка
обхвата на задължението, поето със сключване на договора за кредит.
В настоящата хипотеза не е посочен действителният размер на ГПР и кои компоненти
са взети предвид при определянето му. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Затова неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК (така
и определение № 60451 от 03.06.2021 г. по гр. д. № 850/2021 г. по описа на ВКС, III г. о.,
решение № 2449 от 16.05.2023 г. по в. гр. д. № 87/2022 г. по описа на СГС, решение № 4067
от 20.07.2023 г. по в. гр. д. № 9689/2022 г. по описа на СГС, решение № 3609 от 04.07.2023 г.
по в. гр. д. № 8049/2022 г. по описа на СГС, решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. №
12826/2022 г. по описа на СГС, решение № 3764 от 11.07.2023 г. по в. гр. д. № 10944/2022 г.
по описа на СГС, решение № 3868 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на СГС,
решение № 874 от 22.02.2023 г. по в. гр. д. № 13474/2022 г. по описа на СГС и др.)
В настоящия случай в договора е посочен ГПР, който не отговаря на действителния
размер на всички общи разходи по кредита, тъй като не включва разходите за допълнителни
услуги. Посочването в договора на понисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - П......по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той
15
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Нищожните клаузи, съответно неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
за посочване на действителния ГПР, не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4
ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането
на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и
доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и
последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде
допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези
продавачи и доставчици.
Следва да се отчете и че с решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на Съда на ЕС е
прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Ето защо нарушаването
на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (неточно посочване на ГПР) води до
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, включително съгласно
тълкуването на европейското право, дадено с цитираното решение на СЕС от 21.03.2024 г.
по дело С714/22.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
за определяне на ГПР. Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като
нищожна не поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Тъй като не са спазени горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът е
недействителен и заемополучателя дължи чистата стойност, но не дължи връщане на лихви
и другите разходи по кредита /чл.23 ЗПК/.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита.
Същевременно съдът намира, че не се установи преди подаване на заявлението
кредитът да е обявен за предсрочно изискуем, доколкото уведомлението за това не е
16
достигнало до ответника. Независимо от това обаче е налице настъпил падеж към настоящия
момент, който съдът следва да вземе предвид.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е извършил плащания общо в размер
на 382,40 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения осъдителен иск за частично
основателен. С оглед установеното плащане на суми по договора за кредит в размер на
382,40 лева, тази сума следва да бъде приспадната от размера на отпуснатия кредит в размер
на 500, 00 лева, поради което осъдителният иск за главница е основателен за сумата от 117,60
лв., като за сумата над 117,60 лева до предявения размер от 391,31 лева, както и останалите
претендирани от ищеца суми - договорно възнаграждение в размер на 122, 51 лева, дължимо
за периода от 25.02.2023 г. до 06.03.2024г.; 95, 59 лева лихва за забава от 26.09.2022 г., дата
на изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост);
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 135, 53 лева и възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 141, 69 лева, следва да се отхвърлят.
По отношение на законната лихва върху главницата, тъй като в исковата молба не е
уточнено дали се претендира считано от подаване на заявлението, или от подаване на
исковата молба, съдът намира, че в случая, такава не се дължи от подаване на заявлението, а
се дължи такава, считано от датата на подаване на исковата молба и в тази насока е
искането. Отделно от това следва да се отбележи, че в случая, настоящият осъдителен иск е
предявен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК (при отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение) и въз основа на решението по него ще може да бъде издаден
изпълнителен лист. Предявяването на този иск е една допълнителна възможност за
заявителя, предвидена с цел процесуална икономия, същият е самостоятелен иск и
независим от неуспешно развилото се заповедно производство, като единствената връзка
между тях е доплащането на държавната такса съгласно чл. 415, ал. 4 ГПК. Поради това и
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК е неприложима, тъй като същата касае предявяването на
установителен иск за съществуване на вземането по издадена в полза на заявителя заповед
за изпълнение и депозирано против нея възражение от длъжника, какъвто безспорно не е
настоящият казус. Ето защо, в конкретния случай, законната лихва не се дължи от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК, а същата се дължи от предявяване на осъдителния иск с
подаване на исковата молба на 11.11.2024 г. до окончателното плащане.
Относно дължимите разноски:
От страна на ищеца е сторено искане за присъждане на разноски както в заповедното,
така и в исковото производство. Принципно в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на
ВКС, ОСГТК е прието, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на решението е
прието, че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.
На първо място следва да се има предвид, че тълкувателното решение е постановено
по предходната уредба /ДВ, бр. 42/2009г./, в която не е бил предвиден ред за предявяване на
иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК при отхвърляне на подаденото заявление. Ето защо,
постановките на същото следва да се тълкуват при съблюдаване и на новата уредба, от която
ищецът се е възползвал, предявявайки исковете си в настоящото производство. Вярно е, че
принципно отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно изхода на спора в
исковото производство. Това разбиране на върховната инстанция обаче е постановено при
действаща уредба, при която не е било възможно да се провежда исково производство при
отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение, т.е. в основата на изводите на
17
върховните съдии е действалото в предходните редакции на ГПК правно положение, а
именно, че за провеждането на иск по чл. 415 от ГПК е необходимо заявлението за издаване
на заповед за изпълнение да бъде уважено изцяло или частично. След като сега действащият
ГПК даде възможност за предявяване на осъдителен иск при отхвърляне на заявлението, то
настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по отговорността за разноските
от заповедното производство като отчете спецификите на този иск.
На първо място от разпоредбата на чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 3, във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да се направи извод, че и при отказ да бъде издадена
заповед за изпълнение за предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна
такса. На практика следва да се внесе държавна такса за осъдителния иск по чл. 415, ал. 1, т.
3 от ГПК, която представлява сбор от внесената такса в хода на заповедното и внесената в
исковото производство такса. В заповедното производство е внесена държавна такса в
размер на 25 лв.
С оглед изхода от настоящото производство и съблюдавайки правилото на чл. 78, ал.
1 от ГПК, съдът достигна до извод, че на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно
уважената част от предявените искове в размер на част от претендираната държавна такса
върху тези искове, поради което на ищеца се дължи държавна такса за заповедното
производство в размер на 3,32 лв.
Що се отнася до претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде
присъждан. В тази връзка отговорността за разноски следва да се разглежда като
специфичен вид деликтна отговорност, при която въпросът за вината не подлежи на
изследване и при която размерът на вредите е законово определен, като не се допуска
обезщетяването на други вреди, освен посочените в закона. За да е налице такава
отговорност е необходимо: 1) противоправно поведение на другата страна, изразяващо се в
неоснователно предизвикан правен спор; 2) вреди за страната, в чиято полза е решен
правният спор, които са законово определени /в чл. 78, ал. 1 от ГПК/ и представляват
осъществените по делото разноски и 3) причинна връзка – т.е. тези вреди да са причинени
във връзка с водене на делото. В настоящия случай ч.гр.д. № 2067/2024г. по описа на
Районен съд – гр. Б...е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. С влязло в сила Разпореждане заявлението е отхвърлено като неоснователно.
От разпоредбата на чл. 418, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 411, ал. 2 от ГПК може да се
направи извод, че с акта си по същество в заповедното производство съдът може да издаде
заповед за изпълнение или да откаже да издаде такава. Отказът да се издаде такава на
практика представлява цялостно отхвърляне на заявеното до съда искане. От друга страна
правилата за разпределение на отговорността за разноски изискват уважаване на
съответното искане – по аргумент на чл. 78, ал. 1 от ГПК. След като в заповедното
производство такова уважаване не е налице, то на този етап правният спор не е решен в
полза на заявителя. Ето защо, разноските от този етап от производството няма как да му се
присъдят. Именно поради отхвърляне на искането му са предявени и осъдителни искове в
настоящото производство. Единствената връзка, която тези искове имат с развилото се
заповедно производство, е с доплащане на дължимата такса по смисъла на чл. 415, ал. 4 от
ГПК. След като по заповедното производство не е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, то на практика не съществува друга връзка между двете производства, освен
така очертаната от законодателя. Ето защо, изходът на спора от настоящото производство
има самостоятелно значение и на присъждане подлежат разноските единствено от този спор.
Изходът на спора в заповедното производство е отрицателен за ищеца, поради което не му се
дължат разноски за това производство, с изключение на заплатената държавна такса –
аргумент от чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Относно претендираните разноски в исковото производство-ищецът е сторил
18
разноски в размер на 225, 00 лв.-заплатена държавна такса. Ищецът претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. Съдът намира, че на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ следва да бъде присъдено на ищцовото дружество сумата от 100, 00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, като при определянето му съдът взе предвид фактическата
и правна сложност на делото и извършените от юрисконсулта процесуални действия, а
именно, че делото е приключило в едно съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца не се е явил, а е депозирал единствено писмено становище, по делото не е
изслушвано вещо лице.
С оглед изхода от делото частично уважаване на предявените претенции, следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 43,11 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважения размер от претенциите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК Л. С. С., ЕГН: ********** и с адрес
гр. Б...... ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, седалище:
гр. С..... чрез пълномощника си юрк. Е. С. К., сумата от 117,60 лв. /сто и седемнадесет лева и
шестдесет стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № 40010376091 от 24.06.2022г., сключен между „Профи Кредит България“
ЕООД и Л. С. С., ВЕДНО със законна лихва върху главницата от 117,60 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.11.2024 година до изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове срещу Л. С. С., ЕГН
********** и с адрес г.....р.Б. за главница за сумата над 117,60 лв. до пълния предявен размер
от 391,31 лв., сумата от 122, 51 лева /сто двадесет и два лева и петдесет и една стотинки/ -
договорно възнаграждение за периода от 25.02.2023 г. до 06.03.2024г.; сумата от 95, 59 лева
/деветдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от
26.09.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024 г. (дата на предсрочна
изискуемост); сумата от 135, 53 лева /сто тридесет и пет лева и петдесет и три стотинки/ -
възнаграждение за закупена услуга Фаст; сумата от 141, 69 лева /сто четиридесет и един
лева и шестдесет и девет стотинки/ - възнаграждение за закупена услуга Флекси.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника Л. С. С., ЕГН: ********** и с
адрес ......гр.Б. ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********,
седалище: гр. ....С.с пълномощника си юрк. Е. С. К., сумата от 3, 32 лева /три лева и
тридесет и две стотинки/ - представляваща заплатена държавна такса за заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 43, 11 лв.
/четиридесет и три лева и единадесет стотинки/, представляваща сторени разноски в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК посочва банкова сметка, по която ответника
може да заплати присъдените суми на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД - .........
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б..... окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
19