Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4/ 06.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети декември двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ
ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
при секретаря Женя Григорова, като разгледа
докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр.
д. № 751 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на А.Л.Ш. против
Решение № 564/ 14.08.2019 г. по гр. д. № 595/2019
г. на Районен съд Хасково, с което е отхвърлен предявеният против Ф.С.Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на доброто име, честта и достойнството му
вследствие публикуването в бр.*** г. на вестник *** статия ***.
В жалбата се правят
оплаквания за необоснованост
и незаконосъобразност
на обжалваното решение. Прави се искане да се отмени и се постанови ново, с което предявеният иск
се уважи изцяло.
Въззиваемият Ф.С.Д. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното
от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против
акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.
Първият въпрос,
който следва да се обсъди, е за обхвата на въззивния контрол. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява служебно валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по отношение на правилността той е обвързан от
релевираните в жалбата оплаквания освен в случаите, когато е нарушена
императивна правна норма.
В случая във
въззивната жалба се навеждат оплаквания в две насоки: 1. Районният съд не е
обсъдил всички клеветнически твърдения, от които ищецът търпи вреди; 2.
Районният съд неправилно е приел, че при публикуване на статията ответникът не
е действал неправомерно.
С допълнителна
въззивна жалба от 02.10.2019 г., подадена след изтичане на законния двуседмичен
срок за въззивно обжалване, ищецът А.Л.Ш. е изложил конкретни оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, които обаче не следва да се вземат предвид при проверка на
правилността му, тъй като не са заявени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.
Оставянето без движение на въззивната жалба за внасяне на държавна такса не
дава право на въззивника да прави нови оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, тъй като нередовността на жалбата не е свързана с нейното
обосноваване. При това положение, доколкото в жалбата се прави, макар и общо,
оплакване за неправилност на изводите на районния съд за липса на неправомерно
поведение от страна на ответника при публикуване на процесната статия, това
налага спорът да се разгледа по същество от въззивната инстанция.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди на А.Л.Ш. вследствие на
изразени обидни думи и клеветнически твърдения от Ф.С.Д., съдържащи се в
публикуваната в брой *** от *** г. на вестник *** статия със
заглавие ***, която съдържа следния текст: „Безобразно и срамно е една шепа
самозабравили се арменци - членове на Епархийския съвет да предприемат
тенденциозна, пагубна и унищожителна кампания против Архиерея на Арменската
епархия в България. За да постигнат целта си те използваха лъжи и клевети, като
обвиниха Архимандрита, че иска всички средства, ценности и имоти да се
прехвърлят в Ечмиадзин. Така манипулираха хората по време на изборната кампания
за избор на делегати за прием на новия устав. Дори в Хасково се стигна до там,
че лично председателят е обиколил по домовете и работните места на свои
роднини, близки и приятели, задължил ги е да дойдат на събранието, да гласуват
за него да бъде избран за делегат, за да може на събора той да се бори за
запазването на имотите. Това е върха на манипулациите."
Изразяването на
негативно отношение към личността или приписването на позорни обстоятелства по
правило засягат честта, достойнството и доброто име в обществото на лицето, към
което са отправени. За реализиране на гражданската отговорност по чл. 45 ЗЗД е
необходимо това поведение - изразяването на негативно отношение към личността
или приписването на позорни обстоятелства, да е противоправно, да е извършено в
нарушение на установените правила, гарантиращи спазване на честта,
достойнството и доброто име на гражданите. Не е налице противоправност на
деянието, когато деецът предприема същото, за да упражни свое законно право.
Европейският съд по
правата на човека е утвърдил в съдебната си практика принципа, че свободата на
изразяване съставлява един от основните стълбове на демократичното общество и
едно от основните условия за неговия напредък и за личностната реализация на
всеки индивид. При ограниченията на т. 2 от чл. 10 от ЕКЗПЧОС свободата на
изразяване е приложима не само към „информация“ или „идеи“, които се приемат
благосклонно или на които се гледа като на безобидни или безразлични, но също и
към онези, които засягат, шокират или смущават. Свободата на изразяване е
гарантирана и когато евентуално се прибягва до използването на допълнителни
средства, включително известна степен на преувеличение или дори провокация. В
практиката на Съда е възприето и разбирането, че границите на приемливата критика
са по - широки по отношение на публични
фигури, отколкото по отношение на частно лице, и че макар да имат право на
защита на репутацията си изискванията на тази защита трябва да бъдат претеглени
спрямо интереса от откритото обсъждане на политически и социални въпроси, тъй
като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват тясно. В
този случай силата на изразните средства зависи от общественото положение на
адресата и значимостта на повода, въз основа на който е обект на критика.
Следва да се
отбележи, че съдът не е обвързан от дадената от страната квалификация на
използваните изразни средства – дали представляват обида или клевета, а следва
служебно да извърши такава. Клеветническите твърдения се обосновават с
разгласяването за другиго на определени факти, които са позорни - неприемливи
от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна
негативна оценка на обществото, които трябва да са неистински, докато обидите
представляват оценъчни съждения с негативен характер, които по принцип не
подлежат на доказване. В тази връзка следва да се има предвид, че използваните
изрази ще бъдат обидни само ако са използвани извън контекста на коментираните
събития, но не и тези, които се основават на факти, разкриващи в негативна светлина
личността на адресата като участник в процеса, обект на неблагоприятния
коментар.
В случая ищецът А.Л.Ш. прендира
обезщетение за неимуществени вреди за следните изрази от публикуваната във
вестник *** статия на ответника Ф.С.Д., а именно: „…шепа самозабравили се арменци –
членове на Епархийският съвет“, за това, че всички членове на Епархийският
съвет водят „...тенденциозна, пагубна и унищожителна кампания против Архиерея
на Арменската епархия в България“, „… За да постигнат целта
си те използваха лъжи и клевети, като обвиниха Архимандрита, че иска всички
средства, ценности и имоти да се прехвърлят в Ечмиадзин. Така манипулираха
хората по време на изборната кампания за избор на делегати за прием на новия
устав. Дори в Хасково се стигна до там, че лично председателят е обиколил по
домовете и работните места на свои роднини, близки и приятели, задължил ги е да
дойдат на събранието, да гласуват за него да бъде избран за делегат, за да може
на събора той да се бори за запазването на имотите. Това е върха на
манипулациите."
При преценка дали е премината границата на свободата за изразяване на
мнение по чл. 39, ал. 2 от Конституцията за клеветническите твърдения следва да
се установи дали са неистински и позорящи, а за обидните изрази следва да се
изхожда от контекста, в който са направени, като се изследват мотивите на
автора.
В тази връзка по делото се установи, че конкретният повод за написването на
процесната статия е публикуваното във вестник *** в бр.*** от 2018 г. от Епархийския съвет на
Арменската Апостолическа Православна Света Църква в България „Отворено писмо“,
озаглавено „Няма как да превърнеш вестник в бухалка и да очакваш доверие и
уважение“, по повод статия, публикувана в бр.*** на същия вестник от главния
редактор на вестника „На делегатско събрание бе обсъден, гласуван и приет
новият устав на Арменската епархия на ААПСЦ в България“, в която е изнесена информация
за проведеното на 19 и 20 – ти май 2018 г. делегатско събрание. В публикацията
се сочи, че поради несъгласие с взети по време на събора решения епископ М.,
част от свещениците и делегати от Пловдив и Бургас напуснали залата. На
събранието не бил поканен и архиереят на Арменската епархия в България
архимандрит И.Б., между когото и някои от членовете на Епархийския съвет
съществувал голям конфликт, който довел и до напускане на съвета на 4 – ма от
членовете му. В цитираното „Отворено писмо“ с остър език и лични нападки се
подлага на съмнение добросъвестността и обективността на главния редактор на
вестника и се задават критични въпроси към А.Б., към когото вестникът имал
положително отношение.
От представеното пред въззивната
инстанция Писмо № 347/ 12.10.2019 г. от Д.А.– А. - наместник на Арменската патриаршия
в България, се установява, че през 2013 г. е приет нов устав на Арменската
епархия в България, утвърден от Върховния Патриарх и Католикос на всички
арменци К., който е следвало да се представи от Епархийския съвет за
регистрация пред съответните държавни органи, което обаче не е направено от
председателя на Епархийския съвет А.Ш.. За отстраняване на проблема на 6 – 7
март 2018 г. делегация на Арменската епархия в България, водена от председателя
на Епархийския съвет, посетила Всеарменския католикос, като бил поет ангажимент
на предстоящото делегатско събрание на епархията да се представи за
преутвърждаване одобреният от Католикоса на всички арменци устав. Въпреки така
поетия ангажимент на свиканото на 19 – ти май 2018 г. Епархийско делегатско
събрание утвърденият от Всеарменския католикос устав не е представен за
гласуване, а е приет нов, изработен от делегатите, чийто избор е станал в
нарушение на действащия устав, а по усмотрение на Епархийския съвет. След закриване
на събора, без да съгласува и без да получи одобрение от Всеарменския католикос,
председателят на Епархийският съвет внесъл в Софийски градски съд приетия устав
за регистрация.
По делото е представено Писмо
изх. № 153/ 05.02.2019 г. от канцеларията на Всеарменския католикос К.I до председателя на Епархийският
съвет А.Ш., в което се посочва, че при проведените делегатски събрания на
Арменската Епархия в България на 19.05.2018 г. и 24.11.2018 г. са налице както
канонични, така и процесуални нарушения относно избора на делегати и
неприемането на дадените от Католикоса на всички арменци препоръки за приемане
на устава, приет през 2014 г.
Подготовката на епархийския
събор, избора на делегати в нарушение на действащия устав, несъобразяването с
интересите на вярващите и незачитането становището на Всеарменския католикос
при приемане на новия устав са провокирали възмущение и недоволство сред голяма
част от вярващите и духовенството, намерило отражение в издаваната в България
арменска преса. Така във вестник ***, бр.*** от 2018 г. е публикувана статия на
отец Д.Х., в която изразява своето разочарование и недоволство от членовете на Епархийския
съвет, които се опитали да очернят името на арменския духовник, да настроят миряните
срещу свещениците, както и да разколебаят вярата им във Всеарменския католикос
с внушенията, че искал да заграби църквите. Критично отношение, разочарование и
възмущение от надменното отношение на членовете на Епархийския съвет при
срещите им с вярващите, от подмяната на изготвения с благословията на
Всеарменския католикос през 2013 г. устав с нов, от незачитането мнението на
миряните и свещениците при приемането на новия устав, от опитите за откъсване
на българската епархия от Ечмиадзин е изразено и в статиите, публикувани във
вестник *** от 27.02.2019 г. - „За срещата на бургаската енория с Епархийският
съвет. Жалко, тъжно и срамно поведение“, вестник ***, бр.*** от 2019 г. –
„Епархийският съвет си тръгна от Бургас с празна торбичка…“ и вестник *** от
20.03.2019 г. – „Пловдивчани въстанаха срещу своеволията на Епархийският
съвет“.
В контекста на така развилите се
събития със съдържащия се в процесната статия пасаж „…шепа самозабравили се
арменци – членове на Епархийският съвет“ ответникът не е имал намерение да
засегне лично честта и достойнството на ищеца, а да изрази своето мнение и
оценка за дейността на Епархийския съвет. Статията е израз на неговото
разочарование, болка и възмущение от водената от Епархийския съвет политика на
разделение на църквата чрез опитите за дискредитиране на Архиерея на Арменската
епархия на Арменската Апостолическа Православна Света Църква в България И.Б. Използваните
думи целят да разкрият изолацията на членовете на Епархийския съвет от интересите
на арменската общност, действията им против единството на църквата и в този
смисъл макар и да са наситени с отрицателно съдържание не следва да се
възприемат като обида, а като изразена лична оценка и критика в допустими от
правния ред граници, още повече, че в качеството си на председател на
Епархийския съвет ищецът е обект на засилен интерес и очаквания от арменската
общност, в това число и на негативна критика, включително с надхвърлящи добрия
тон изразни средства. Предвид изложеното съдът намира, че с процесния израз
ответникът не прекрачва границите на свободата на изразяване, тъй като не е използван
извън контекста на коментираните събития, а представлява оценка, която макар и
негативна, е обоснована от значимостта на причините, които са я предизвикали –
действията на Епархийският съвет в противоречие с интересите на вярващите.
Следващият пасаж, от който се е
почувствал засегнат ищецът, е за водена „...тенденциозна, пагубна и
унищожителна кампания против Архиерея на Арменската епархия в България“. Касае
се за твърдение за конкретни факти, които, за да бъде ангажирана гражданската
отговорност на ответника по чл. 45 ЗЗД, следва да бъдат неверни и позорни. По
делото се установи, че между Епархийския съвет и Архиерея на Арменската епархия
в България са били налице съществени противоречия относно провеждането на
Епархийски делегатски събор за приемане на нов устав. В тази връзка е
изпратеното от Архимандрит И.Б. до ищеца А.Л.Ш. в качеството му на председател на Епархийския съвет писмо
от 23.01.2017 г., с което открито заявява несъгласието си за провеждане на
Епархийски делегатски събор поради неспазване на основни канонични и процедурни
правила, на което ищецът е отговорил с писмо от 25.01.2017 г., в което го
упреква в неистинност, некоректност и че действа против интересите на
Епархията. Преки нападки срещу Архиерея се съдържат и в публикуваното във
вестник ***, ***, по повод на което ответникът е написал процесната статия. От
изложеното се налага извод, че твърденията на ответника за водена срещу А.И.Б.
кампания от страна на Епархийския съвет не са голословни, а почиват на
конкретни факти. Използваните епитети – „тенденциозна, пагубна и унищожителна“ представляват
неговата оценка за последиците от това противопоставяне и са израз на
загрижеността и опасенията му за единството на църквата и нейното бъдеще. В
този аспект посоченият пасаж от процесната статия не може да се определи като
клеветническо твърдение, обосноваващо отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД.
По отношение на пасажа „…За да постигнат целта си, те използваха лъжи и клевети, като обвиниха
Архимандрита, че иска всички средства, ценности и имоти да се прехвърлят в
Ечмиадзин. Така манипулираха хората по време на изборната кампания за избор на
делегати за прием на новия устав“ от представените статии със заглавия
„Откровенията на един наш духовник – отец Д.Х. и „Епархийският съвет си тръгна
от Бургас с празна торбичка…“ се установи, че от ръководството на епархията е лансирана
тезата за прехвърляне на имуществото на българската арменска общност на
Ечмиадзин. Отговорността по чл. 45 ЗЗД за клевета предвид характера на този вид
противоправни деяния може да се носи само при умишлена форма на вината, т. е.
авторът на клеветническите твърдения трябва да съзнава, че разгласените факти
са неверни. Не е налице вина, когато е формирал обосновано от конкретни факти
убеждение за тяхната истинност. В случая предвид ширещият се сред арменската
общност слух, че Епархийският съвет иска да откъсне Епархията от Църквата -
майка в Армения, съпоставен с откритото противопоставяне на Архиерея и незачитане
препоръките на Всеарменския католикос при приемането на устава, всичко това е
формирало убеждение у ответника, че разгласените факти – нарочно поддържано от
ръководството внушение, че имотите на Епархията ще бъдат прехвърлени на
Ечмиадзин, отговарят на истината, което изключва вината му, а същевременно и
отговорността за изказаните твърдения.
Що се отнася до последния пасаж - „Дори в Хасково се стигна до там, че
лично председателят е обиколил по домовете и работните места на свои роднини,
близки и приятели, задължил ги е да дойдат на събранието, да гласуват за него
да бъде избран за делегат, за да може на събора той да се бори за запазването
на имотите. Това е върха на манипулациите.", настоящата инстанция споделя
напълно съображенията на районния съд, че не може да се направи категоричен
извод, че касае ищеца. Предвид обстоятелството, че делегатите за събора на
Арменската Епархия в България се избират сред членовете на съответното населено
място, а ищецът А.Ш. е от гр. Варна, се налага извод, че няма как той да
агитира за себе си и съответно посоченото твърдение не се отнася за него.
Преценени във връзка с контекста на цялата статия, краят на която е посветен
именно на председателя на църковното настоятелство в Хасково, следва да се
приеме, че ответникът е визирал последния, а не ищеца. В този ред на мисли
правилно районният съд е приел, че обстоятелството, че той субективно се е
почувствал обиден, е ирелевантно, след като от съдържанието на статията не може
да се направи ясен и нееднозначен извод, че се отнася за него.
Предвид изложеното съдът намира, че процесната статия е написана вследствие
на правомерно упражняване на признатото от Конституцията и ЕКЗПЧОС право на
свобода на изразяване, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил исковата претенция,
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди.
С оглед изхода на
делото въззивникът А.Л.Ш. следва да
заплати на въззиваемия Ф.С.Д. направените пред въззивната инстанция разноски за адвокат в размер
на 830 лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 564/ 14.08.2019 г. по гр. д. № 595/2019
г. на Районен съд Хасково.
ОСЪЖДА А.Л.Ш. да заплати
на Ф.С.Д.
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 830 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
станите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.