Мотиви на Решение № 281 от 02.10.2018
г. по н.а.х.д. № 740/2018 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Производство с правно основание
чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С
постановление от 05.07.2018 г. по досъдебно производство № 48/2018 г. на ОД на
МВР Ловеч на Цветомир Папурков – районен прокурор на Районна прокуратура гр.Ловеч,
на основание чл.375 от НПК е било направено предложение до Ловешки районен съд,
да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК Д.А.В. *** по повдигнатото
му обвинение по чл.313, ал.1 от НК, за това, че на 20.04.2017 г., в
гр.Ловеч, в Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, потвърдил неистина
в писмена декларация, която по силата на чл.35, т.З, във връзка с чл.17, ал.1
от Правилника за издаване на българските лични документи, във връзка с чл.8,
ал.2 от Закона за българските лични документи и чл.160, ал.1 от Закона за
движение по пътищата, се дава пред орган на властта - Началника на Сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, за удостоверяване истинността на
обстоятелства относно липсата на свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********, като потвърдил неистина, че е изгубил притежаваното от
него свидетелство за управление на моторно превозно средство на 08.04.2017 г. в
гр.Тетевен.
На
досъдебното производство обвиняемият Д.В. е дал обяснения /л.46/. Възползвал се
е от правото си да не дава обяснения, но е заявил, че разбира обвинението и че съжалява
за случилото се, но е нямал избор, тъй като работел в чужбина и работата му е била
свързана с шофиране и затова му трябвала шофьорска книжка.
В съдебно заседание, нередовно
призован, не се явява. По данни на длъжностното лице по призоваването се намира
във Федерална република Германия, което обстоятелство се потвърждава и от
направената в АИФ „Граничен контрол” справка /л.13 от делото/, от която става
ясно, че на 15.06.2018 г. В. е напуснал Република България през КПП Аерогара
София и няма данни за обратно влизане в страната. При това положение и тъй като
повдигнатото спрямо Д.В. обвинение е за престъпление, което не е тежко по
смисъла на закона, а и с оглед характера на настоящето производство
присъствието му в съдебната зала не е задължително, то съдът е дал ход на
делото при условията на чл.269, ал.1 от НПК и след като на обвиняемия е
назначен служебен защитник.
Представителят на обвинението
сочи, че в хода на досъдебното производство са били събрани достатъчно
доказателства, които по категоричен и недвусмислен начин сочат, че обвиняемия В.
е извършил престъплението по чл.313, ал.1 от НК. Пледира същият да бъде признат
за виновен, като на основание чл.78а от НК се освободи от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание „глоба” в размер на
1 000 лева.
Служебно назначеният защитник на
обвиняемия В. – адвокат Пенка Карабова от ЛАК не
оспорва изложената в постановлението от прокурора фактическа обстановка по
случая и също пледира обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК и му се наложи административно наказание „глоба” в
минимален размер.
С постановлението на Районна
прокуратура е приета следната фактическа обстановка :
Обвиняемият Д.А.В. притежавал
свидетелство за управление на МПС № *********, категории „В" и „М",
издадено на 29.10.2010 г. от МВР Ловеч, което било валидно до 29.10.2020 г.
/л.11/.
На 20.04.2017 г. обвиняемият Д.В.
отишъл в Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч и там собственоръчно
попълнил декларация № 906000-3291 по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, че бил изгубил свидетелството си за управление на
МПС № ***г. в гр.Тетевен, област Ловеч. Също така лично подал и заявление с бар
код № 817710/2017 г. и вх.№ 1001308/ 20.04.2017 г. за издаване на дубликат на
свидетелство за управление на МПС. След това свидетелство за управление на МПС
№ ********* било обявено за невалидно от компетентния орган и му бил издаден
дубликат на същото. Свидетелят Н.В.Н., който заемал длъжността началник сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, лично участвал и контролирал
изпълнението на задачите на сектора по издаване на документите за
правоуправление на водачите на МПС, както било и в случая с обвиняемия В..
На 16.01.2018 г. в Сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР Ловеч било получено писмо с per.№ 328р-51588/ 11.12.2017 г. от ГД "НП" София,
заедно с копие на преписка от Посолството на Република България в Букурещ,
Румъния. Било изпратено и свидетелство за управление на МПС № ********* на обвиняемия
Д.А.В., ЕГН : **********, тъй като същото било отнето от компетентните румънски
власти за извършено нарушение - неправилно изпреварване и му било наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 30 дни, считано
от 05.05.2017 година.
От заключението на вещото лице
по назначената съдебно - графическа експертиза става ясно, че подписът за
„Декларатор" в декларация с per.№
906000-3291/20.04.2017 г. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи е положен от Д.А.В.. Ръкописният текст в декларация
с per.№ 906000-3291/20.04.2017 г. по
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи също е бил
изписан от Д.А.В..
Съгласно чл.35, т.3 от
Правилника за издаване на българските лични документи, „При издаване и подмяна
на свидетелство за управление на МПС, освен документите съгласно актовете по
прилагането на ЗДвП се изискват и при изгубено, откраднато, повредено или
унищожено свидетелство за управление на МПС -декларация за съответното
обстоятелство по чл.17, ал.1". От своя страна, разпоредбата на чл.17, ал.1
от същия правилник гласи, че „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3
дни писмена декларация по образец, съгласно приложение № 6 относно тези
обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в
звената "Миграция" при ОДМВР".
Съгласно нормата на чл.8, ал.2
от Закона за българските лични документи, „При изгубване, кражба, повреждане
или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни
да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на
вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на
Република България в чужбина, а в случаите по чл.39а, в Министерството на
отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република
България в чужбина".
Разпоредбата на чл.160, ал.1 от
Закона за движение по пътищата сочи, че „Дубликат на свидетелство за управление
или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва декларация".
Безспорно по делото е, че
свидетелят Н.В.Н. е заемал длъжността Началник Сектор „Пътна полиция" при
ОД на МВР Ловеч и в този смисъл е бил орган на властта, съгласно разпоредбата
на чл.93, т.2 от НК. Според нормата на чл.1, ал.2 от ЗБЛД, българските лични
документи се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на
външните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и Министерството на отбраната, съобразно предоставената им
компетентност по този закон, което обстоятелство установява по положителен
начин и обективната предпоставка за съставомерност на деянието, че декларацията
се дава пред орган на власт.
С оглед на така установената от
прокурора фактическа обстановка по случая, която изцяло се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия,
имащи характера на самопризнания, съдът приема, че с деянието си обвиняемия Д.А.В.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, като на 20.04.2017 г., в гр.Ловеч, в
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на чл.35, т.З, във връзка с чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, във връзка с чл.8, ал.2
от Закона за българските лични документи и чл.160, ал.1 от Закона за движение
по пътищата, се дава пред орган на властта - Началника на Сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР Ловеч, за удостоверяване истинността на
обстоятелства относно липсата на свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********, като потвърдил неистина, че е изгубил притежаваното от
него свидетелство за управление на моторно превозно средство на 08.04.2017 г. в
гр.Тетевен.
Съдът намира, че по безспорен и
несъмнен начин се доказва от събраните по делото писмени доказателства и
свидетелски показания, че Д.В. е извършил от обективна страна престъплението,
за което му е било повдигнато обвинение по чл.313, ал.1 от НК, като е потвърдил
неистина в декларация, която по силата на закона се дава пред орган на власт,
че е загубил свидетелството си за управление на моторно превозно средство № ********* в
гр.Тетевен. Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява както от събраните писмени доказателства,
така и от свидетелските показания, които са последователни, логично свързани и
непротиворечиви и няма причини съдът да не ги кредитира. Същевременно и самия
обвиняем признава извършването на деянието и не оспорва вмененото му
престъпление.
От субективна страна обвиняемият е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Причините за извършване на престъплението е
нежеланието на обвиняемия В. да се съобразява с установените правила за издаване
на СУМПС и дубликати на тях.
С постановлението си Районна
прокуратура гр.Ловеч правилно е приела, че обвиняемия не е осъждан за
престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не представлява
голяма обществена опасност. Няма установени от деянието имуществени щети, а и
същото е формално, на просто извършване. Освен това, за деянието, което е умишлено
се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или глоба, поради
което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемия следва да бъде освободен
от наказателна отговорност.
Извършителят на престъплението
към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради
което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще
действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените
обстоятелства прие, че Д.А.В. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК и му се
наложи на основание чл.78а, ал.1 от НК административно наказание в минималния
предвиден размер – глоба в размер на 1 000 лева, която следва да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът съобрази предмета на
престъплението, личността на обвиняемия и социалния му статус, направените
самопризнания, а също и че така ще се постигнат целите на наказанието.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът постанови обвиняемият Д.В. да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата
93,02 лева, представляваща направени по делото разноски за експертиза.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :