МОТИВИ към присъда № 40, постановена на 29.08.2017г. по НОХД № 601/2017г. по описа на Районен съд - Търговище.
Подсъдимият З.С.Х. *** с ЕГН: **********
е предаден на съд с обвинение по чл.211,
предл.3 във вр. с чл.209, ал.1
във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че за времето от 14.12.2016г. до
24.12.2016г. в гр.Търговище при условията на опасен рецидив с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил заблуждение
у С.В. ***– че ще му продаде 600л. дизелово гориво, с което му причинил
имотна вреда в размер на 1080лв.
В наказателното производство бе
приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия С.В.Б. против
подс. З.С.Х. за сумата от 1080лв., представляваща обезщетение за претърпените от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното и изплащане. Пострадалият Б. бе конституиран като
граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимия. Намира
същото за безспорно доказано и пледира, след
приложение на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.373,
ал.2 от НПК, на подсъдимия да бъде наложено наказание от 3години и 4месеца “лишаване от свобода“, което
да бъде изтърпяно ефективно. Намира гражданският иск за основателен и доказан и
пледира за уважаването му.
Подсъдимият Х. се признава за
виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и изразява съжаление за деянието си.
Защитникът на подсъдимия намира
обвинението за доказано. Пледира за
наказание „лишаване от свобода“ около средния размер предвиден в закона, който
да бъде намален с 1/3, съобразно чл.58а, ал.1 от НК. Намира гражданският иск за основателен и счита, че
същият следва да бъде уважен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Х. е многократно осъждан, като от значение за настоящото производство са осъжданията му по НОХД №3228/2010 г. на РС - Варна за престъпление по чл.211 вр.чл.209,
ал.1 от НК, по НОХД №547/2010 г. на РС - Разград за престъпление по чл.211 вр.чл.209,
ал.1 от НК, по НОХД №4581/2010 г. на РС - Варна за престъпление по чл. 211 вр.чл.209,
ал.1 от НК, по НОХД №720/2010 г. на РС - Разград за деяние по чл.211 вр.чл.209, ал.1 от НК, по
НОХД №504/11 г. на РС - Айтос за престъпление по чл.211 вр.
чл.209, ал.1 от НК, по НОХД №637/11 г. на РС - Провадия за престъпление по
чл.211 вр. чл.209, ал.1 от НК, по НОХД №93/11 г. на
РС - Балчик за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 от НК, по които е
допусната кумулация на наложените наказания с определение по ЧНД
№433/2014 г. на РС - Балчик, като е
наложено най-тежкото
наказание, което е било увеличено на седем
години и шест месеца „лишаване от свобода“ при „строг“ режим на изтърпяване.
Наказанието изтърпял на 12.08.2016 г.
Със
споразумение от 04.10.2013 г. по НОХД №359/13 г. на РС - Балчик за престъпление
по чл.290, ал.1 вр. чл.20, ал.З и 4 от НК на подс.Х. било наложено наказание шест месеца „лишаване от
свобода“, което с решение на ОС - Добрич от 14.04.2014 г. е постановено да се
изтърпи отделно, тъй като не е в съвкупност с част от деянията по
горепосочените осъждания. Наказанието изтърпял на 14.12.2016 г.
Предвид
изложеното, при осъществяването на престъпното деяние по настоящото наказателно
производство /14.12.2016 г. - 24.12.2016 г./, подс.Х.
е действал при условията на опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1, б. „а” и „б“ от НК. Тази квалификация се обуславя от горецитираните осъждания, тъй като е извършил
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване
от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан още веднъж на „лишаване от
свобода“ за умишлено престъпление от общ характер, като от изтърпяването на
тези отделни наказания към момента на извършване на деянието по настоящото
наказателно производство, не е изтекъл 5-годишният срок визиран в чл.30, ал.1
от НК.
Около
средата на месец декември 2016 г. подс. Х. решил да
се сдобие с парични средства по престъпен начин, като извърши измама,
представяйки се за шофьор на товарен автомобил, който продава дизелово гориво
на изгодна цена, а в действителност не разполагал с такова гориво. За осъществяване
на намерението си в неустановен ден за времето от 14.12.2016 г. до 24.12.2016
г. Х. пристигнал в гр.Търговище и около 15.30-16.00 ч отишъл в автосервиз,
собственост на „Стамар Кар“ ЕООД гр.Търговище, находящ се в гр.Търговище, ул.“О.“, №... Подсъдимият научил,
че св.Б. е син на собственика, представил му се под името Г., заявил, че работи
като шофьор към бензиностанция „Петрол“ в гр.Търговище, поради което му се
полагало безакцизно гориво, което предлагал за продажба на по-ниска цена. Б.
попитал дали може да му издаде документ, а Х. отговорил, че може да му издаде
фактура и касова бележка. Обяснил, че горивото било във варели по 200 литра,
продава го на цена 1,80 лв. за литър и щял да го докара с негов микробус от бензиностанция
„Петрол“ - Търговище, но трябвало преди зареждането да се плати. Б. му повярвал
и поискал да закупи 600 л. дизелово гориво. Платил на подсъдимия според
уговорката 1080 лв. и Х. прибрал парите. След това подс.Х.
поискал някой да го закара до бензиностанция „Петрол“, откъдето да натоварели
горивото. Б. помолил св.А., който работел като автомонтьор в сервиза, да отидат
с подсъдимия до бензиностанцията, да вземат документите за горивото и да го
транспортират с микробуса на Х. до сервиза.
Двамата
тръгнали с автомобила на А., като подсъдимият му казал първо да отидат до болницата,
откъдето трябвало да вземе някакви документи, а също и пари, за да пуснел
документи. Пристигнали до МБАЛ - Търговище, А. спрял на паркинга и казал на подс.Х., че ще го изчака. Подсъдимият му обяснил, че
по-добре да отиде до бензиностанция „ОМВ“ до кръговото движение, където да чака
микробуса с горивото, а той щял също да дойде до там с неговия автомобил.
Вместо това подс.Х. напуснал града с получената
парична сума. А. чакал на уреченото място няколко минути, но след като никой не
дошъл, разбрал, че Б. е станал жертва на измама.
На
04.01.2017 г. подс.Х. отново посетил гр.Търговище с
намерение да извърши измама по същия начин. Отишъл в автосервиз, собственост на
св.Т. и му предложил за продажба безакцизно гориво на цена от 1,80 лв. за
литър. Т. се сетил, че св.Б. му споделил преди няколко дни, че е станал жертва
на измама по същата схема. Казал на подсъдимия, че трябва малко да почака, за да уточни със
свой колега колко гориво ще закупят. Телефонирал на св.Б. и последният
пристигнал в сервиза. Като го видял, подс.Х. се
опитал да избяга, но св.Б. и св.Т. му попречили, след което уведомили РУ на МВР
- Търговище. Пристигналите полицейски служители установили самоличността на подсъдимия и го задържали за изясняване на случая.
Изложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от самопризнанието на подс. З.Х., което
изцяло се подкрепя от останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, включително съдържащи се в показанията на свидетелите С.Б., Д.Т.,
Б.А., М.М., Р.П., Й.Й., както и останалите писмените доказателства по
делото. Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират
помежду си и по безспорен начин доказват описаната по –горе фактическа обстановка,
респ. доказват, че в неустановен ден за времето от 14.12.2016 г. до 24.12.2016
г. в гр.Търговище при условия на опасен рецидив с цел да набави за себе си
имотна облага подс. Х. възбудил заблуждение у С.В. ***—
че ще му продаде 600 л. дизелово гориво, с което му причинил имотна вреда в
размер на 1080 лв., е което от обективна страна осъществил състава на
престъпление по чл.211 предл. 3 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено, под формата на пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал, че ще възбуди заблуждение у друго лице, в резултат на което същото
ще извърши имуществено разпореждане, с което ще му причини имотна вреда и е
искал настъпването на този резултат. Същият е действал с користна цел - желаел е да се облагодетелства имуществено, което
е било и мотивът му за извършването на престъплението.
Следователно
подс.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.211, предл.3 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с
чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за което съдът го призна за виновен.
За посоченото
престъпление законът предвижда наказание от три до десет години “лишаване от
свобода”, като съдът може да постанови и
„конфискация“ до една втора от имуществото на виновния. При
индивидуализацията на наказанието, следващо се на подс.Х.
за извършеното престъпление съдът отчете като отегчаващо отговорността предходните
му осъждания /извън тези, квалифициращи деянието като опасен рецидив/, а като
смекчаващи – направеното самопризнание, оказаното съдействие в хода на
разследването, както и проявеното разкаяние. Въз основа на посочените обстоятелства, съдът
прие, че на подс. Х. следва да бъде определено наказание
от пет години „лишаване от свобода“. На
основание чл.58а, ал.1 от НК във вр. чл.373, ал.2 от НПК съдът намали размера на така
определеното наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание от три години и
четири месеца „лишаване от свобода“. На
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС определи първоначален „строг“ режим
на изтърпяването му. Съдът счете, че
така наложеното наказание е достатъчно за постигане целите визирани в чл.36 от НК, поради което не наложи на подс.Х. наказание „конфискация“.
След
като призна подс.Х. за виновен в извършването на
престъплението по чл.211 предл. 3 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и
отчете липсата на възстановяване на предмета на престъплението, съдът уважи в
пълен размер приетия за разглеждане граждански иск. Подсъдимият бе осъден да заплати на
гражданския ищец С.В.Б. сумата от 1080лв., представляваща обезщетение за
претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди. Сумата бе
присъдена ведно със законната лихва от деня на увреждането - 24.12.2016г. до окончателното и изплащане.
Подсъдимият бе осъден да заплати по
сметка на РС – Търговище сумата от 50лв.,
представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Въз основа на изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: