Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                   

                                            гр.ЛОВЕЧ, …………2019 г.

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:    

                                               

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                      ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

Секретар Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 429 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 60 от 27 май 2019 година, постановено по гр.дело № 353 по описа за 2016 година, Луковитският районен съд е осъдил П. Н.С., ЕГН ********** с адрес ***  да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр.София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от 9000 лева (девет хиляди лева),  представляваща заплатено застрахователно обезщетение  на В.Н.С.за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2010 г. в района на гр. Луковит, виновно причинено от ответника при управление на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ***, който е управлявал моторното превозно средство под въздействието на наркотично вещество,  ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2016 г. до окончателното й изплащане,  като е отхвърлил иска за горницата над уважения размер от 9000 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева.Присъдил е на страните разноски по делото с оглед резултата.

Против решението е подадена въззивна жалба от П. Н.С.,с която обжалва решението в осъдителната му част. Твърди, че ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване на правопораждащите факти, които ангажират неговата отговорност. Не оспорва факта, че към момента на настъпване на ПТП на 21.09.2010 г. е имал валидно сключен договор за задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност” с ищцовото дружество, но твърди, че по делото не са събрани доказателства, че е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози и това е станало причина за ПТП, в което е пострадала С. На следващо място сочи, че първоначално проведеното лечение на пострадалата е било неправилно и несполучливо, което се е отразило на срока на възстановяване. С финансови средства и ангажиране на помощник също е улеснил възстановителния процес на съпругата си. Акцентира и на неизпълнение на задължението на пострадалата да постави предпазния си колан, нарушавайки чл.137а ЗДвП и е държала бебе, което е довело до съпричиняване с повече от ½ за настъпилите спрямо нея вредоносни резултати. Като прекомерно завишено определя и размера на обезщетението.

Моли да бъде постановено решение, с което решението бъде отменено в осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно.

Подадена е въззивна жалба и от ответника по делото- „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, който обжалва решението на РС Тетевен в отхвърлителната му част. Твърди, че съдът е следвало да уважи изцяло предявения регресен иск, поради това, че застрахователят е изплатил изцяло претърпените от С.неимуществени вреди така, както е постигнатата спогодба по гр.дело 14 262/2012 година на СГС в размер на 18 000 лева. Позовава се на т.1.2 от споразумението, че при определяне на този размер са взети предвид всички обстоятелства относно настъпването на ПТП, относими съм случая, включително и факта ,че пострадалата е била без предпазен колан, с което конкретните вреди на стойност 36 000 лева са намалени наполовина.

Моли да бъде постановено решение, с което да се приеме, че справедливо обезщетение по конкретния казус би била сума от 36 000 лева, а коефициентът за принос към настъпилия вредоносен резултат е в размер на 50%.

Страните са поискали присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби, в които страните поддържат вече изразените си становища и излагат съображения за неоснователност на жалбата на насрещната страна.

В съдебно заседание и двете страни чрез процесуалните си представители молят да бъдат уважени подадените от тях въззивни жалби.

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен.

Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът - „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявил срещу П. Н.С. регресен иск за сумата 18 000 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение на В.Н.С.за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2010 г. в района на гр. Луковит, виновно причинено от ответника при управление на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *** под въздействието на наркотично вещество,  ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е оспорил изцяло предявения иск.

От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила споразумение по НОХД № 138/2010 г. по описа на РС - Луковит  ответникът е признат за виновен в това, че на 21.09.2010 г., около 18.20 часа, на път 307 (гр. Луковит - гр. Угърчин) км.1+500, в отсечка между гр. Луковит и с. Тодоричене, обл. Ловеч, при управлението на МПС - лек автомобил марка "Алфа Ромео 145" с ДКН ***, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5 ал.1 т. 1 от ЗДвП, чл. 20 ал.1 от ЗДвП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като навлизайки с превишена и несъобразена скорост в плавен десен завой, изгубил контрол над моторното превозно средство, което управлявал и предизвикал сблъсък с насрещно движещия се лек автомобил, в резултат на което по непредпазливост причинил на Н.Н.Н.от гр. Червен бряг, обл. Плевен, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено от водача след употреба на наркотични вещества, посочени в Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1-во алт. 2-ра б. "а" вр. чл. 343 ал.1 б. "б" вр. чл. 342 ал.1 пр.3-то вр. чл. 129 ал.1 вр. ал.2 пр.2-ро алт. 3-та и пр. 5-то алт. 2-ра от НК.

При ПТП е пострадала и В.Н.С., което се установява от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. 23 от досъдебното производство) и според който тя е получила натъртване и охлузване в областта на коляното.

Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП  - 21.09.2010 г.  за управлявания от виновния водач автомобил е имало валидно сключена застраховка "Гражданската отговорност"  с ответното дружество с полица № 223109490459, валидна до 18.12.2010 г.

В хода на досъдебното производство пострадалата В.Н.С.е направила волеизявление по чл. 343, ал.2 от НК, че не желае да се води наказателно производство срещу водача П. Н.С. за причинената и телесна повреда.

Впоследствие тя е предявила пред СГС пряк иск по чл. 226 от КЗ (отм.) срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от ПТП и е образувано гр.д. № 14262/2012 г. Страните са постигнали извънсъдебно споразумение, по силата на което застрахователят се е съгласил да заплати на В.Н.С.застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди от описаното ПТП. Сумата е преведена по посочени от С.банкови сметки в нарочна декларация, неразделна част от споразумението. В изпълнение на договореното пострадалата е подала до СГС молба по чл. 233 от ГПК, с която направила отказ от предявения иск и с определение от 27.01.2014 г. по гр. д. № 14262/2012 г. СГС е прекратил частично производството по делото, а с определение от 18.02.2014 г. е прекратил и производството по делото по евентуалния обратен иск на застрахователя по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ срещу привлечения като трето лице- помагач П. Н.С..

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите М.П.И.(майка на ответника), Х.Б.В. и В.Н.Т.. От показанията им се установява, че В.Н.С.към датата на инцидента е била във фактическо съпружеско съжителство с ответника. Пред свидетелите е заявила, че по време на произшествието е седяла на предна дясна седалка и е била без поставен предпазен колан, тъй като е държала дете – бебе на шест месеца. При първоначалния преглед в нощта на инцидента лекарите констатирали само натъртвания, но след последващ преглед С.постъпила на оперативно лечение  в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в гр. Плевен. След изписването е била в гипс за около 20 дни, живяла в жилището на родителите на ответника в гр.Луковит и за нея се грижела свидетелката В.Т.. След свалянето на гипса С.провела рехабилитационен курс в лечебното заведение в гр. Плевен, през което време живяла при майка си в гр. Плевен.

За изясняване на спора съдът е допуснал и приел комплексна съдебнотехническа и съдебномедицинска експертиза, които е съобразил при постановяване на съдебния си акт, като обоснована и компетентно изготвена.

При така установените факти, могат да се направят следните правни изводи:

В §22 от ПЗР от действащия Кодекс за застраховането е регламентирано, че за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага аст четвърта от отменения Кодекс на застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Предвид сключването на застрахователния договор преди 01.01.2016 г., приложимата норма е чл.274,ал.1,т.1,предложение второ от Кодекса за застраховане (отм.), според който застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство под въздействието на наркотично вещество или негов аналог.

Според разпоредбата на чл.5, ал.3 ЗДвП на водача на ПТП е забранено да управлява ППС след употреба на  наркотични вещества или техни аналози.

Както правилно е посочил и РС в мотивите на решението, при предявяване на иска по чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД ищецът следва да установи фактите, пораждащи регресното му право и фактите, пораждащи деликтната отговорност на ответника, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен досежно МПС, с което е причинено ПТП и ищеца; осъществен от ответника деликт, включващ елементите деяние, противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, вина на дееца; плащане от ищеца на застрахователно обезщетение на увреденото лице; и конкретно в случая: че при причиняване на деликта ответникът е управлявал МПС под въздействието на наркотично вещество или негов аналог.

 От събраните доказателства по делото съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав, пораждащ регресното право на ищеца.

По делото няма спор, че към момента на настъпване на ПТП – 21.09.2010 г. за л.а. „Алфа Ромео” с рег.№ ***, управляван от П. Н.С., е имало валидно сключена застраховка "Гражданската отговорност"с”Лев инс”АД с ответното дружество с полица № 223109490459, валидна до 18.12.2010 г.

Съгласно чл.300 ГПК, задължителна за гражданските съдилища по въпросите за противоправността на деянието и вината на дееца, е влязлата в сила присъда на наказателния съд. Чл.413, ал.2 и ал.3 НПК разширява кръга на задължителните за гражданския съд съдебни актове на наказателния съд като решенията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и споразумението по глава 29 НПК за решаване на делото. Поради това споразумението по НОХ дело № 138/2011 г. по описа на Луковитския районен съд е задължително за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав, а именно: че деянието е извършено от П. Н.С., неговата противоправност и виновността му за настъпилото ПТП. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени средства в настоящето производство. В настоящия случай, обстоятелство, свързано с управление на МПС след употреба на наркотични вещества е доказано- фактът е установен в наказателното производство, предвид правната квалификация на деянието в присъдата и задължителния и характер за гражданския съд. С оглед на това оплакванията във въззивната жалба на ответника, че ищецът не е представил доказателства, че водачът на МПС, причинил катастрофата, е управлявал МПС след употреба на наркотични средства и техните аналози, е неоснователно.

Механизмът на настъпилото ПТП е подробно описан и изяснен от неоспорената от страните съдебно автотехническа експертиза. Установено е, че лекият автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ***,управляван от ответника П.С. и пътничка на предната дясна седалка – пострадалата В.Н.С., се движи от гр. Луковит към с. Тодоричене в зоната на плавна дясна пътна крива с низходящ наклон от 2,5°. Насреща се движи л.а. Фолксваген с рег. № ***. Ответникът предприема маневра спиране, при което спирачния превод сработва в режим на аварийно спиране с отлагане на спирачни следи, започва движение по допирателната на пътната крива, навлиза в насрещната пътна лента и се удря челно с л.а. Фолксваген. Причината за настъпването на ПТП е високата скорост на движение на л.а. Алфа Ромео (105 км./ч в зоната на завоя) и неправилната маневра за спиране в зоната на десен завой, при което при блокирали ходови колела, автомобилът не следва радиуса на пътната крива, а започва плъзгане по допирателната на кривата, което го насочва към насрещната пътна лента.

 Комплексната експертиза е приела наличието на причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания на пострадалата В.Н.С..При удара между автомобилите и е причинено травматично счупване на възвишението на лявата голямо пищялна кост и откъсване на задната костна връзка. Първоначално проведено консервативно лечение е било несполучливо (за което пострадалата няма вина) и след направената КТ (скенер) на лявата коленна става и установяване на измененията се е наложило извършване на оперативно лечение метална остеосинтеза. Установените изменения са довели до трайно затруднение движенията на левия крак за около 7-8 месеца при правилен оздравителен процес. Контролен преглед, извършен 3 години след произшествието, доказва наличието на метала, с което С.допълнително е затруднена поради това, че същият е изместен малко от оперативното поле.

По силата на постигнато между застрахователя и пострадалата споразумение № 863/29.11.2013 г., на В. С.е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева. Тъй като ответникът не е страна в това споразумение, то не го обвързва.

Съгласно чл.52 ЗЗД  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС е формирана задължителна съдебна практика, като се приема, че  понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.

С оглед горното и предвид характера и вида на причиненото на В. С.увреждане, продължителността на болките и страданията и, периода на възстановяване, нейната възраст и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, съдът счита за справедлив уговорения в споразумението размер на обезщетение за неимуществени вреди от 18 000 лева.

Неоснователно е оплакването на ответника, че превеждайки обезщетението по сметка на пострадалата и на друго лице, ищецът не е обезщетил изцяло С. Застрахователят е извършил превод на обезщетението по изрично посочени от пострадалата сметки, което законът не забранява.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД има формирана задължителна практика, обективирана в ППВС № 17/63 г., както и редица решения на ВКС, в които се приема, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. При обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.

Съобразявайки заключението на комплексната САТЕ и СМЕ съдът приема, че и пострадалата е допринесла за настъпилия вредоносен резултат, като не е поставила предпазен колан, с което е нарушила чл.137а ЗДвП и е държала шестмесечно бебе. Освен чрез показанията на свидетелите, непоставянето на предпазен колан от пострадалата се потвърждава и от извода на в.л.В.Ангелов, че при челния удар няма констатирани задействани предпазни въздушни възглавници на автомобила, което не се осъществява при някои по-стари автомобили, когато не е поставен предпазния колан.

Формиран е извод от експертите, че при правилно поставен предпазен колан, без констатирани деформации на арматурното табло, при скорост в момента на удара – 38 км./ч., тялото на пътничката от предната дясна седалка, ще бъде задържано от предпазния колан и е възможно да няма телесни повреди.С оглед на това съдът приема съпричиняване в размер на 50%, поради което определеното обезщетение следва да бъде намалено на 9 000 лева.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба на застрахователното дружество, че при сключване на споразумението с пострадалата В. С.размерът на неимуществените вреди е определен на 36 000 лева и е намален, поради приетото съпричиняване в размер на 50%. В т.1.2 от Споразумение № 863/29.11.2013 г. е посочено, че сумата е определена, като са взети предвид всички обстоятелства около настъпването на ПТП, относими към случая. Следва да се има предвид, че въпросът за съпричиняване от пострадалата не е обсъждан в наказателния процес и не е елемент от състава на престъплението. Никъде в цитирания договор не е упоменато, че обезщетението е определено при условията на съпричиняване, а и размерът от 36 000 лева обезщетение би бил завишен.

Поради съвпадане на мотивите на настоящата инстанция с тези на Луковитския районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, ЛОС препраща и към изложените в него мотиви.

С оглед изхода на спора, разноските следва да останат в тежест на страните, така, както са направени.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 ГПК, съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60 от 27 май 2019 година, постановено по гр.дело № 353 по описа за 2016 година на Луковитския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: