Р Е Ш Е Н И Е
№61/5.2.2020г.
гр.
Пазарджик, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 1349 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл. 166, ал.3
от ДОПК, вр. чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и е образувано по жалба на С.Ф.Е. с ЕГН: **********
*** против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/3302
от 03.10.2019 г., издаден от Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който спрямо С.Ф.Е. е установено публично държавно вземане в
размер на 978,24 лв., представляващо 75 % от общата изплатена сума по мярка 211
за кампании 2013 и 2014, на основание чл. 14, ал.1, т. 2 от
Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. (Наредба № 11).
Жалбоподателката
счита административния акт за незаконосъобразен, поради което моли да бъде
отменен изцяло. Сочи, че в случая са налице условията на
чл.15 от Наредбата - форсмажорни или изключителни обстоятелства, които
изключват прилагането на чл.14 от Наредбата, а именно претърпяна операция на
ставата, поради което не могла да се движи и да подаде изискваната декларация.
Като доказателство прилага епикриза от 2012 г. Не се отрича в жалбата, че не
разполага с решение на ТЕЛК или НЕЛК за намалена трудоспособност.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт П. М., счита жалбата за неоснователна и желае да се потвърди
процесния АУПДВ. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения излага в писмена
защита.
Административен
съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес, поради което се явява допустима. Съгласно
разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на
същата разпоредба е посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва
по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане -
пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
специален закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за
подпомагане на земеделските производители не е предвиден друг ред за
обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал.
3 от ДОПК, поради което не е налице изискване за задължително
обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост
на съдебно обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Установи
се по делото, че жалбоподателката С.Ф.Е. е подала заявление за регистрация 2013
с № 13/140513/69620 от 26.04.2013 г. по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони“. На
27.05.2013 г. е било подадено заявление по същата мярка с редакция на
първоначално подаденото. На 16.05.2014 г. С.Ф.Е. е подала заявление за
подпомагане 2014 по мярка 211 с вх. № 13/060614/76252. Поради неизпълнение на
задължението от страна на С.Ф.Е. да подаде заявление за подпомагане за кампания
2015 по мярка 211 е била започната административна процедура за изключване от
подпомагане по тази мярка, за което жалбоподателката е била уведомена с писмо с
изх. № 01-6500/3302 от 19.06.2019 г., получено на 19.07.2019 г. В посочения в
писмото срок жалбоподателката е направила възражения за наличие на форсмажорни
или изключителни обстоятелства, които изключват прилагането на чл.14 от
Наредбата, а именно претърпяна операция на ставата, поради което не могла да се
движи и да подаде изискваното заявление. Като доказателство приложила епикриза
от 2012 г. (приложена и към жалбата по делото). Като е
приел, че в случая от представените доказателства не се доказва дългосрочна
професионална трудоспособност, Зам.-Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
издал акт за изключване от подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони“ и за установяване на
публично държавно вземане в размер на 978,24 лв., представляващо 75 % от общата
изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014 на основание чл. 14, ал.1,
т.2 от
Наредба № 11. Този резултат е основан на допуснато нарушение от
страна на С.Ф.Е. на чл.4, ал.1, т. 2 и т.3 от Наредба
№ 11. Посочено е, че за 2013 г. е изплатена сума в размер на 869,55 лв., а за
2014 г. – 434,77 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът с оглед задължението си по чл.168, ал.1
във вр. с чл.146 от АПК
да следи служебно за валидността и законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт (включително и при липса на направено искане в тази насока),
е необходимо да бъде разгледан преди всичко въпроса за компетентността на
органа да издава индивидуални административни актове от категорията на
процесния АУПДВ. Съобразно чл.27, ал.3
и ал.5 от ЗПЗП,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съобразно
нормата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК - публични са вземанията за
недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните
фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. Разпоредбите на чл.27 от ЗПЗП,
указват компетентния за установяването на тези публични задължения орган, но не
и редът по който следва да стане това. В тази насока, приложима е нормата на чл.166, ал.1
от ДОПК, съобразно която, ако в съответния закон не е предвиден ред
за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК. По силата на чл.27, ал.3
от ЗПЗП, компетентният орган в тази насока е Разплащателната
агенция, чиито функции, на основание чл.11, ал.2,
т.4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“. Той е
акредитиран да изпълнява функциите на Разплащателна агенция. Съгласно §1, т.13 от
Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според § 1, т. 15 от
Допълнителните разпоредби на ЗПЗП е „процедура по признаване на
статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на
оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските
земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“. За изпълнение на своите функции разплащателната агенция
следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол
/ИСАК/, на основание чл.30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК от своя страна е комплексна
автоматизирана система, в която се регистрират заявленията за подпомагане по
съответните схеми и мерки и посредством която се извършват административни
проверки по заявленията. Изпълнителният директор на
фонда, по силата на чл.20а от ЗПЗП е Изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и съответно организира и ръководи дейността ѝ. Към датата на
издаване на АУПДВ, в разпоредбата на чл.166, ал.2,
изр. второ ДОПК е налице нормативно установена възможност,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ да делегира правомощията си по
установяване на публични държавни вземания на свой заместник. С оглед конкретния казус, следва да се констатира, че
Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е притежавал материалната
компетентност да издаде обжалвания АУПДВ по силата на Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за делегиране
неговите правомощия по установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП.
Според
чл. 32, ал. 1
от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т.18
и т.23 от
Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други
физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане
по Общата селскостопанска политика (като „Земеделски стопанин“ е стопанин по
смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013),
подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление по
образец. С разпоредбата на чл.4, ал.1,
т.2 и т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно
задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212, да извършват
земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко
пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават
заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т.1 от
ДР от Наредба № 11/03.04.2008 г.: „Първо компенсаторно плащане“ е
плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. В
конкретния случай – 2013 г. За неизпълнение на тези изисквания от страна на
земеделския стопанин, в чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено задължение за ДФ
„Земеделие“ да изключи от подпомагане лицето. Нормата на чл.14, ал.1 от
Наредбата урежда и задължението за лицата да възстановят съответните суми в
размери, определени в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента,
като съответно след втората година този размер е 75 % от получените суми. В този размер е и определената сума за възстановяване. В
процесния случай не са спорни изплатените суми: за 2013 г. в размер на 869,55
лв., а за 2014 г. – 434,77 лв., както и това, че поради незаявяване на участие
за третата година е изключено от подпомагане лицето и органът е установил
публично вземане за сумата в размер на 978,24 лв., представляващо 75 % от
общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 г. и 2014 г. Възстановяването на получените компенсаторни плащания е
законна последица от изключването от подпомагане. Настъпването на тази
последица се осуетява само при условията на чл.15, ал.1 от Наредба №
11/03.04.2008 г., съгласно които разпоредбите на чл.14 не се
прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на
форсмажорни или изключителни обстоятелства. Именно наличието на такива твърди
жалбоподателката, като сочи претърпяна операция на ставата, поради което не
могла да се движи и да подаде изискваното заявление за 2015 г. Като
доказателство приложила епикриза от 2012 г., която е приложена и към жалбата по
делото и е приета като доказателство. От последната е видно, че действително на
03.01.2012 г. жалбоподателката е претърпяла операция, като е изписана на
05.01.2012 г. в добро общо състояние. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредба №
11/03.04.2008 г. случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства /документи,
издадени от компетентен административен орган/ се съобщават в писмена форма на
ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция от земеделския стопанин или от друго
упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от
датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или
наследилото го лице е в състояние да направи това. От тази разпоредба е видно,
че установяването и доказването на наличието на форсмажорни или изключителни
обстоятелства следва да става само с документи, издадени от компетентен
административен орган, т.е. са изключени други способи за доказването им. В
тази връзка и съдът не допусна искането за разпит на свидетели от страна на
жалбоподателката в жалбата. На следващо място е видно, че жалбоподателката
извежда твърденията си за претърпяна операция на ставата, поради което не могла
да се движи и да подаде изискваното заявление за 2015 г. върху епикриза, която
е от 2012 г. Очевидно е, че така посочената в епикризата операция на 03.01.2012
г. не е попречила на жалбоподателката да подаде заявленията за 2013 г. и за
2014 г., съответно на 26.04.2013 г., на 27.05.2013 г. (редактирано) и на
16.05.2014 г. Но най-важното е в случая, че съгласно §1, т. 3 от ДР
на Наредба № 11/03.04.2008 г. „Форсмажорни или изключителни
обстоятелства“ са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет
ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на
стопанството”. Тъй
като в случая жалбоподателката твърди наличието на дългосрочна професионална
нетрудоспособност, то доказването ѝ следва да става само с документи
издадени от компетентен административен орган. Съобразно нормата на чл.103, ал.4
от Закона за здравето, експертизата на вида и степента на увреждане,
степента на трайно намалена работоспособност и професионалните болести се
извършва от ТЕЛК и НЕЛК. Именно експертните лекарски комисии са компетентният
административен орган, който единствен може да установи и документално да
удостовери наличието на професионална болест, вид и степен на увреждане, респ.
степен на трайно намалена работоспособност. Жалбоподателката не отрича, че няма
подобно решение, тъй като „не е имала желание и възможност“ да се снабди с
такова. Тук следва да се отбележи само, че никой не може да черпи права от
собственото си бездействие. Пак в този ред на мисли и съгласно чл.15 от Наредбата случаите
на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните
доказателства се съобщават в писмена форма на ДФ „Земеделие“, Разплащателна
агенция от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице.
Жалбоподателката не е уведомявала по какъвто и да било начин административния
орган за настъпил случай на форсмажорно обстоятелство, т.е. не е изпълнила
задължението си за съобщаване по чл. 15, ал. 2 от Наредбата и отново е
бездействала. Тя реално е и нямала как да стори това в законоустановения срок,
след като за подобно обстоятелство се сочи претърпяна операция още преди
подаването на заявлението за 2013 г. и преди първото компенсаторно плащане. И
на последно място следва да се отбележи още нещо - според
чл.4, ал.1 от Наредба № 5 т 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания, към чийто разпоредби в тази
част препраща Наредба № 11, заявленията се подават през периода от 1 март до 15
май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Когато 15 май е
неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в
първия следващ работен ден. Видно е, че се касае за значителен период от време,
в който жалбоподателката е имала възможност да се организира и да подаде
необходимото заявление при съответно желание за това, което отново не е сторила.
По тези съображения съдът намира за неоснователно, голословно и неподкрепено от
доказателствата по делото, твърдението на жалбоподателката за настъпило
форсмажорно или изключително обстоятелство, довело до неизпълнение на
задължението ѝ по чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № 11, като последица от
което да следва, че не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин помощ.
Въз
основа на изложеното и като провери законосъобразността на оспорения АУПДВ на
административния орган на основанията, посочени в жалбата и служебно, по реда
на чл. 168, ал.1
и ал.2 АПК,
на основанията по чл. 146 АПК, съдът приема, че същият е издаден от компетентен
административен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения
на административно производствените правила и в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което същият е законосъобразен
и не подлежи на отмяна. По тези съображения жалбата като неоснователна, следва
да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и с оглед направеното
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на ответника, то съгласно § 2 от ДР на ДОПК за
неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на
Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс, като АПК
не урежда заплащането на юрисконсултско възнаграждение, но такова правило се
съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и в полза
на Държавен фонд „Земеделие“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 (сто) лева.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на С.Ф.Е. с ЕГН: ********** *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/3302 от 03.10.2019
г., издаден от Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който
спрямо С.Ф.Е. е установено публично държавно вземане в размер на 978,24 лв.,
представляващо 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 г. и
2014 г., на основание чл. 14, ал.1, т. 2 от
Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г.
ОСЪЖДА С.Ф.Е.
с ЕГН: ********** *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София сумата
от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ:/П/