РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 19.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5263 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ от Ю.Ю.М. срещу З. „Б.И.“ АД за заплащане на сумата от 35 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.03.2018 г., в
гр. София, на ул. „Станислав Доспевски”, по вина на Б.И.З., водач на лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Пасат”, с рег. № *******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно
дружество, както и за заплащане на сумата от 34,80 лв., представляваща
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се разходи за
лечение, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 08.01.2019 г.
до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба са изложени твърдения, че
процесното произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген“, който при маневра
ляв завой е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал удар с
ищеца Ю.Ю.М., управляващ мотоциклет „Ямаха", модел „СГО4”, с рег. № *******.
Твърди се, че вследствие на настъпилия удар на мотоциклетиста са причинени
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на проксималния край на
малкопищялната кост на десния крак (близката до коляното част) и разкъсване на
делтоидното сухожилие на дясната глезена става, което наложили оперативно
лечение. Ищецът сочи, че е търпял и продължава да търпи физически и емоционални
болки и страдания. Причинени му били и
имуществени вреди, представляващи разходи за заплатена потребителска такса в
размер на 34,80 лв. Поддържа, че към
датата на произшествието процесният лек автомобил е със сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното
дружество, което не се е произнесло в законоустановения срок по отправената му
извънсъдебна претенция, поради което е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по
основание и размер, тъй като не е налице деликтно поведение на водача на
застрахования при него лек автомобил. Твърди, че ищецът е имал обективна
възможност да избегне сблъсъка. Релевира възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца,
който е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена за пътния участък
скорост, без да притежава необходимата правоспособност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 432, ал.1 от КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”,
като ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства (показанията
на водача на лекия автомобил Б.И.З.), и от заключението на
изслушаната по делото автотехническа експертиза, се установи следния механизъм на пътнотранспортното
произшествие:
На 29.03.2018 г. около 18:40 ч. в гр. София на ул.
„Станислав Доспевски“, лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № *******, управляван от Б.З. се е движил със скорост около 20 км/ч, в посока от бул.
„Владимир Вазов“ към ул. „578-ма“, като в района на № 93 е предприел завой
наляво с цел влизане в регламентиран паркинг. За да влезе в паркинга лекия автомобил „Фолксваген
Пасат“ е трябвало да премине през тротоарна площ, поради което водачът е
намалил скоростта до около 5 км/ч. В същото време по ул. „Станислав Доспевски“ с посока от
ул. „578-ма“ към бул. „Владимир Вазов“ се е движил със скорост около 36 км/ч
мотоциклет „Ямаха СГ 04“ , с peг. № *******, управляван от Ю.М.. Когато водачът на мотоциклета забелязал завиващия автомобил „Фолксваген
Пасат“, той задействал спирачната система, но не успял да спре преди да достигне до лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ и се ударил със
скорост около 15 км/ч в задна дясна част на автомобила. Ударът е настъпил на
около 2,5 метра вляво от десния бордюр. Малко преди удара, водачът на мотоциклет „Ямаха СГ 04“ е завил леко наляво,
поради което при удара задната част на мотоциклета се е завъртяла в посока
обратна на часовниковата стрелка и се е ударила в зоната на заден десен калник,
задна броня и задно дясно колело на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“. Десния
крак на Ю.М. най-вероятно е попаднал между мотоциклета и автомобила, където е
бил притиснат, което е довело до фрактурата му.
Опасната ситуация е възникнала когато водачът на лекия автомобил „Фолксваген
Пасат“ е предприел маневрата завой наляво. Ако преди да извърши маневрата
водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ се е бил уверил, че с действията, си няма да застраши
насреща движещия се мотоциклет „Ямаха СГ 04“ и го е бил пропуснал, то произшествие не би настъпило. Важно е да бъде отбелязано, че по време
на маневрата си, лекият автомобил. „Фолксваген Пасат“ е препречил цялата лента за
движение, в която се е движил мотоциклет „Ямаха СГ 04“. Лекият автомобил . „Фолксваген Пасат“ е с
габаритна дължина от 4,6 м., а лентата за движение е с широчина 3 м. Платното за
движение е с широчина 6 м.
Съдът
намира, че поведението на водача на процесният автомобил е противоправно и в
разрез с изисквания на 25, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45
от ЗЗД.
От
заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, ищецът е получил следните телесни увреждания, които имат травматичен
характер: счупване на горния край на малкопищялната кост на дясна подбедрица; прекъсване
на делтоидния лигамент и сублуксация на дясна глезенна става. Получените
увреждания са причинили трайно затруднение на движенията на десен долен крайник,
за срок по-дълъг от 30 дни. Съгласно
представените писмени доказателства по делото уврежданията отговарят по време, характер
и степен да са получени в условията на процесното произшествие. Получените
травми са причинили на пострадалия болки и страдания най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, в началото на
раздвижването, с общ възстановителен период (отстраняване на винтовете след
45 ден), около
2-2.5 месеца. При
интензивно натоварване, промени във времето ищецът може да се оплаква от болки
и дискомфорт в местата на увредите.
Белегът при подобен вид оперативно вмешателство обичайно е минимален в
областта на десния глезен.
Не е спорно между
страните по делото обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от
ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника
по застрахователна полица № BG/02/117002496762 със срок на действие от
18.09.2017 г. до 17.09.2018 г.
По делото
няма спор между страните, че от пътнотранспортното произшествие станало на 29.03.2018
г. е пострадал Ю.Ю.М..
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените травматични увреждания, съгласно съдебномедицинската експертиза, периода на възстановяване, възрастта на пострадалия 34 г., както и
обстоятелството, че няма данни за усложнения по делото, поради което съдът
намира, че сумата от 20 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от пътнотранспортното произшествие. (В този
смисъл решение № 1 от 12.03.2021 г. на ВКС, по т.д. № 888/2020 г. на II Т.О.) Съдът съобрази и показанията на Латинка Ангелова Цветанова, за
търпените силни болки от Ю.М. непосредствено след катастрофата, като ги цени с
оглед фактическото съжителство с ищеца. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Съдът
намира за основателна и претенцията за заплащане на сумата от 34,80 лв.,
представляваща имуществени вреди, за потребителска такса, удостоверена с
фактура от 05.04.2018 г. на УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул“ ЕАД.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.1 ЗЗД
Съгласно
заключението на автотехническата експертиза, водачът на мотоциклета е задействал спирачната система, но не е успял да спре преди мястото на
удара, като се е ударил скорост около 15
км/ч в задна дясна част на автомобила. Преди това, скоростта му е била 36 км/ч.
В зоната на пътнотранспортното произшествие не са сигнализирани ограничения на
скоростта с пътни знаци. Максималната разрешена скорост в участъка, в който е
възникнало ПТП е 50 км/ч. Следователно възражението за съпричиняване е неоснователно, тъй като не
се установи, че с действията си ищецът е
допринесъл за настъпване на произшествието.
При така
приетото по – горе, искът следва да бъде уважен за сума от 20 000 лв.,
като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 35 000 лв.,
следва да бъде отхвърлен. Искът за имуществени вреди е изцяло основателен за
сума в размер на 34,80 лв. Законна лихва върху двете суми, се дължи от 08.01.2019
г., съобразно диспозитивното начало.
Относно
разноските
В полза на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, се дължат деловодни разноски (за възнаграждения на вещи лица и внесена частично държавна такса) в общ размер на 400 лв. На адв. М.
Т.се дължи възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, в
размер на 1083,42 лв. с ДДС.
На ответника
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разходи
за адвокатско възнаграждение в размер на 857,14 лв. (която е съобразена с НМРАВ и не е прекомерна) и за
възнаграждение на вещо лице размер на 85,71 лв., съразмерно на отхвърлената
част от иска.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС, съобразно уважената част от исковете сумата от 700 лв.,
представляваща държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на Ю.Ю.М., ЕГН **********,*** А, представляван от
адв. М. Н.- Т., гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сума от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.03.2018 г., в гр. София, на
ул. „Станислав Доспевски”, по вина на Б.И.З., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат”, с рег. № *******, към посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 08.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 35 000 лв., както и да заплати сумата
от 34,80 лв. (тридесет и четири лева и осемдесет ст.),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, за потребителска такса, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2019
г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 400 лв., за
деловодни разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати
на адв. М. Н.- Т.,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата
от 1 083,42 лв. с ДДС,
адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Ю.Ю.М., ЕГН **********,*** А, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 857,14
лв. - адвокатско възнаграждение
и сумата 85,71 лв. - разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата 700 лв. - държавна такса, съразмерно на уважената
срещу ответника част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: