Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр.Добрич, 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Каменски
ЧЛЕНОВЕ: Милена Хараламбиева
Калиптен Алид
при секретар
Елица Александрова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдия Хараламбиева в.ч.н.х.д. № 374/2019г.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
С Присъда
№ 7 от 30.09.2019г. по н.ч.х.д. № 171/2019г., Районен съд - гр.Балчик е признал подсъдимия Т.И.К.,
с ЕГН ********** за невиновен в това, че на 16.01.2019г., около 11ч. разгласил
позорно обстоятелство за М.Т.Н., с ЕГН ********** ***, а именно: „че още от
самото начало /А. Б. и М.Н./ си имат уговорка, която е свързана с това те да не
са семейство“ и „/М.Н./ не искал дори самото дете да бъде припознато от него
като име“, като клеветата е нанесена публично, в съдебно заседание по гр.д. №
911/2018г. по описа на РС – Балчик, като го оправдал по предявеното обвинение
за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал.1 от НК.
Отхвърлил е предявения граждански иск от
тъжителя М.Т.Н. срещу подсъдимия Т.И.К.
в размер на 2 хиляди лева.Осъдил е М.Н. да заплати на подсъдимия Т.И.К.
сторените по делото разноски в размер на 1000лв, представляващи изплатено възнаграждение за адвокатска
защита.
Срещу така постановената присъда са
постъпили въззивна жалба и допълнително становище към нея от частния тъжител М.Н.
чрез повереника му - адв.К.С.. С
депозираната жалба се атакува присъдата единствено в наказателната й част, като
се настоява за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на нов, с който
подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му с тъжбата обвинение.
В срока по чл. 322 от НПК от подс.Т.К.
чрез защитника му – адв.П.Г. са постъпили подробни писмени възражения, в които
се излага становище за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез повереника
си поддържа жалбата и настоява за
уважаването й.
Подсъдимият лично и чрез защитника си
изразява становище за неоснователност на предприетото обжалване и потвърждаване
на първоинстанционата присъда.
Добричкият окръжен съд на основание чл. 314,
ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка
правилността на обжалваната присъда и като взе предвид изнесеното в жалбата, както и становищата на страните, констатира:
От фактическа страна се установява следната
обстановка:
Частният тъжител М.Н. и св. А.Б. се познавали от 2014г., като поддържали добри
приятелски взоимоотношения,, като по него време Н. живеел и работел в
А., а Б. - в България. През годините връзката им се задълбочила и на 16.06.2016г. двамата станали родители на детето М.М.
Н.. Тъй като двамата нямали
сключен граждански брак, след раждането на детето тъжителят предприел стъпки за
неговото припознаване и бил надлежно вписан като баща в акта за раждане. В един определен период от време Башева и Н. са живяли съвместно, ведно с
детето, като Н. полагал необходимите родителски грижи и често се прибирал в България.
В края на лятото, началото на есента на 2018г.
отношенията между Б. и Н. се влошили и последвала раздяла. Б. депозирала искова
молба до РС-Балчик срещу Н. за определяне на привременни мерки относно
местоживеенето на малолетния М. Н., упражняването на родителските права върху
него и издръжката му. По повод на тази искова молба в РС-Балчик било образувано гр.дело №
911/2018г. по описа на съда. В проведеното на 16.01.2019г. съдебно заседание по това дело подсъдимият Т.К. бил призован в качеството на свидетел. В хода на разпита му пред съда, от адв.П. му бил зададен въпрос: ”Бащата грижеше ли се за семейството си? Това
семейство ли беше? Вашите впечатления.”, на който въпрос подс.К. отговорил:
„Според мен това не беше семейство, интимна близост между тях не съм виждал, до
първия РД не съм виждал и близост между него и
детето. Доколкото зная още от самото начало си имат договорка, която е
свързана с това, те да не са семейство, той да си живее в Англия т.к.има
финансови затруднения със съдия изпълнител, налага се да живее в чужбина, не е
искал дори самото дете да бъде припознато от него като име. Виждал съм
разговора, тя ми го е показвала.”/л.130-131 от нчхд 171/2019г./. Именно тези думи на подс.К. тъжителят Н. възприел като клевета, като твърдейки, че се почувствал силно наранен, възмутен, обиден и стресиран, чувството му за чест и
човешко достойнство било тежко и непоправимо засегнати.
Горните фактически констатации РС-гр.Балчик е направил след правилен и съответен на правилата на формалната
логика и действителното им съдържание анализ на събраните по делото източници
на доказателства – гласните доказателствени средства, включващи показанията на
разпитаните свидетели, както и въз основа на
приложените писмени документи.
Правилно РС – гр.Балчик е кредитирал приетия по делото заверен препис от протокол от съдебното заседание, проведено на
16.01.2019г. по гр.дело №911/2018г. по описа на РС-Балчик, същият е издадено от компетентен
орган и приобщен по надлежния
процесуален ред и с основание може да се приеме, че отразеното в него отговаря
на обективната истина. Предвид
изложеното въззивната инстанция не намери причина да упражни правомощията си,
визирани в чл. 316 НПК да приема нови фактически обстоятелства, тъй като
фактическата обстановката по делото е правилно и законосъобразно изяснена от
първоинстанционния съд и са установени по безспорен начин, визираните в чл. 102 от НПК релеванти за решаването на
делото обстоятелства.
При описаната фактическа обстановка, правилен и обоснован
е извода на РС – гр.Балчик, че подс. К. не е осъществил нито от обективна, нито
от субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 148, ал. 2 във
вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 147, ал. 1
от НК.
Съставът на престъплението клевета може да бъде
осъществен посредством две различни форми на изпълнителното деяние-разгласяване
на позорно обстоятелство за другиго или приписване на извършено от него
престъпление. В разглеждания случай с тъжбата е предявено обвинение, визиращо първата
форма на изпълнителното деяние-разгласяване на позорно обстоятелство.
Трайно становище и наказателноправната теория и практика е, че позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който факт е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Това позорно обстоятелство следва да се отнася за морално укоримо
поведение на пострадалия. В мотивите на проверявания акт присъства подробен и
обстоен анализ доколко заявеното от подс. К. в качеството му на свидетел по
гр.дело № 911/2018г. по описа на РС-Балчик представлява позорно обстоятелство
по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК. Въззивната инстанция напълно споделя
становището, че думите на подсъдимия не съдържат твърдения, които да са
позорящи за честта и достойнството на тъжителя. На инкриминираната дата подсъдимият
е отговорил на въпрос съобразно своите лични субективни възприятия относно
факти и събития от съвместните отношения на св. Б. и тъжителя Н., респ. и е
оценил тези факти съобразно своите възприятия, разбирания и виждания. Нещо
повече, в качеството си на свидетел по гражданското дело и под страх от
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, подс. К. се е опитал максимално
точно и безпристрастно да отговори на зададените му по време на съдебното
заседание въпроси. Още повече, че твърденията му не са били голословни, напротив
– той е акцентирал върху няколко случая,
от които като пряк очевидец е събрал лични впечатления по инкриминираните
факти, респ. тези му впечатления са обусловили и личната му оценката за
видяното. Очевидно е, че и въз основа на тези случаи подс.К. е формирал своята
собствена представа за взаимоотношенията между тъжителя и св.Башева. В разпита
си като свидетел по гражданското дело /л. 127 от нхчхд № 171/2019г./ подс.К. е
споделил как на рождени дни на детето се е наложило да помага вместо тъжителя
на св. Башева и детето да се приберат, как е водил детето на лекар и т.н.
На следващо място за да е налице престъплението клевета,
то следва от обективна страна разгласеното обстоятелство не само да е позорно,
но и да е неистинско. Безспорно липсва и този признак от обективната страна на
възведеното с тъжбата престъпление. Достатъчно показателни в този смисъл са
депозираните от св.Б. и св.Б. показания, от които се установява, че действително св.Б. и тъжителят Н. са имали уговорка да не се обвързват в семейно и фактическо съжителство.
В показанията си /л.87-88 от нчхд 171/2019г./
св.Б. заявява: „ През лятото на 2015г. с М. водихме разговор. Аз му
казах, че искам да имам дете, като не искам да имам сериозна връзка и семейни
ангажименти. Той помисли върху нещата и
се съгласи общо взето да ми направи дете, без да сме семейство, без да
имаме ангажименти един към друг. Той
каза, че няма намерение да се прибира да живее в България. Мен това ме
устройваше напълно. Каза, че ще идва от време на време да вижда детето и ще
помага финансово. Направихме дете. …. Имали сме разговор, че той наистина не
иска да записва детето на негово име, просто той отначало не искаше да има
ангажименти, не искаше да се обвързва.“. Аналогично е и споделеното от св.С. Б.:
„ А. искаше дете, говориха с М., разбраха се, че и той иска дете. Като по нейни
думи уговорката беше идеална и за двама им, защото той тогава работеше и
оставаше по-дълго в Англия. Съответно не искаше да има връзки в България, имаше
даже едно изказване, което с нея сме го коментирали, че той не искал семейство,
но ето вече ставал по-възрастен и било хубаво да има едно дете. Общо взето се
уговориха да си направят бебе.“ .
За изчерпателност следва да се посочи, че не е
налице и умисъл за извършване на
клевета, доколкото подс. К. не е
възприел като позорни оповестените обстоятелства, отнасящи се до тъжителя, още
по-малко пък е целял или допускал да разпространи позорящи факти за тъжителя. Или
липсва и субективната страна на престъплението клевета, тъй като подсъдимият,
депозирайки показания като свидетел по гражданското дело е изнесъл определени факти, обективно основани на
неговата увереност за истинността им.
Ето защо и настоящият съдебен състав споделя извода на
контролираната инстанция, че подс. К. не е осъществил състава на престъплението
клевета, поради което и законосъобразно РС-гр.Балчик го е признал за невиновен
и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. С оглед изхода на наказателния
процес правилно е отхвърлен като неоснователен предявеният от тъжителя М.Т.Н. граждански иск за сумата от две хиляди лева, ведно със законната лихва от
момента на увреждането до окончателното й изплащане, съставляваща неимуществени
вреди, причинени от описаното в тъжбата престъпление. Законосъобразно с оглед предписанията на чл. 190, ал.1 от НПК са
възложени в тежест на тъжителя и сторените от подсъдимия разноски за адвокатска
защита.
При извършената служебна проверка не се
констатираха допуснати процесуални нарушения. На страните е била предоставена
възможност да упражнят правата си в пълен обем, поради което липсват предпоставки за отменяване на
присъдата.
С оглед изхода на делото, то сторените пред настоящата
инстанция разноски от подсъдимия за заплащане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения защитник в размер на 500 лв, видно от представения договор за
правна защита и съдействие и списък за
направените разноски, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК следва да се възложат
на подсъдимия.
Предвид изложеното, Добричкият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖАДАВА изцяло присъда № 7 от 13.09.2019г. по н.ч.х.д.
№ 171/2019г.по описа на Районен съд-гр. Балчик.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН ********** да заплати на Т.И.К. с ЕГН**********
сторените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 500 /петстотин/ лева .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове
: 1. 2.