Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 05.06.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
07.05. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2375 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, К.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адвокат А.Т. от САК срещу Р.А.И., ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.Я.М., ЕГН: **********, с адрес: ***
Ищците твърдят, че са собственици на ½ идеална част от УПИ с планоснимачен номер 79 /седемдесет и девет/, за който е отреден парцел X /десети/, в квартал I /първи/, по регулационния план на село Блатино, общ. Дупница, с площ на имота от 898 /осемстотин деветдесет и осем квадратни метра/, съгласно уличната регулация утвърдена със заповед № 787/28.04.1969 г. при граници и съседи: улица с осови точки 4 /четири/ - 5 /пет/ - 6/шест/ - 10 /десет/ и 6 /шест/ - 7 /седем; ½ идеална част от масивна жилищна сграда, построена върху 120 /сто и двадесет/ квадратни метра , състояща се от сутерен с мазета и жилищен етаж, която идеална част е откъм улици с осови точки 4 /четири/ - 5 /пет/ - 6/шест/ - 10 /десет/ и 6 /шест/ - 7 /седем/ и дъното на парцела; цялата масивна жилищна сграда, застроена върху 20 - двадесет квадратни метра, състояща се от сутерен и етаж и намираща се откъм улица с осови точки 6 /шест/ - 7 /седем/ и дъното на парцела, както и целия масивен гараж, също находящ се откъм улица с осови точки 6 /шест/ - 7 /седем/, като твърдят, че видно от договор за покупко-продажба наследодателят им Бойчо Спасов Иванов, ЕГН: ********** е придобил право на собственост върху процесния имот на 17.04.1960 г., като е заплатил сумата от 80 /осемдесет/ лева и след смъртта му /14.12.2017 г./ имотът се придобива по наследство от неговите законни наследници - неговите низходящи, а именно ищците. Сочат, че само те са владели и държали имота след смъртта на наследодателя и при заплащането на ежегодно дължимия данък за имота разбрали, че ответниците са се сдобили с Нотариален акт № 199, том П, рег.№ 2962, дело № 357 от дата 13.08.2017 г. на нотариус Стефан Сотиров с рег.№ 293, с който са признати за собственици по давностно владение на процесните имоти и държат посочената ½ от имота, представляващ къща – близнак без правно основание. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесните имоти и да ги осъди да им предаде владението им. Претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция. Оспорват твърдението, че ищците, като наследници на Бойчо Спасов Иванов са собственици на описания в исковата молба имот, твърдят, че видно от приложената към делото скица № 169/22.03.2018г. УПИ Х-79, кв. 1 по регулационния план на с. Блатино, общ. Дупница е записан на Боян и Янко Спасови Иванови, а наследници на Янко Спасов Иванов са ответниците. Твърдят, че целия имот е с площ от 898 кв.м. и 1/2 ид.ч. от дворното място, която е разположена откъм улица с осеви точки 5-6 и улица с осеви точки 6-7 се владее лично от тях след смъртта на техния наследодател през 1988 г. Твърдят, че ответницата Р.И. живее в имота от 1959г., когато е сключила брак с Янко Иванов и са владеели имота заедно, а ответницата Дияна М. е родена в този имот през 1963г. и го ползва и до сега. Относно построена масивна жилищна сграда върху 120 кв.м., състояща се от сутерен с мазета и жилищен етаж - сочат, че ½ идеална част се ползва от тях - откъм улица с осеви точки 4-6-10, улица с осеви точки 6-7 и дъното на парцела, и 1/2 ид.ч. от дворното място и тази жилищна сграда са били собственост на Янко Спасов Иванов. Оградата е построена от наследодателя на ищците Боян Спасов Иванов и наследодателя на ответниците Янко Спасов Иванов. От построяването й през 1957г. сградата се ползва от ответниците. Твърдят, че до тази жилищна сграда през 1981г. от Янко и Р. Иванови е достроена друга масивна жилищна сграда върху 20 кв.м., състояща се от сутерен и етаж, откъм улица с осеви точки 6-7 и дъното на парцела. От тази страна на парцела е построен и масивен гараж, през 1992г. от ответниците с помощта на съпруга на Дияна М., който гараж от момента на построяването му до сега се ползва от ответниците по предназначение, а ищците ползват другата 1/2 ид.ч. от парцела, откъм УПИ IХ-78, ½ ид.ч. от масивната жилищна сграда построена върху 120 кв.м. и стопанска постройка, построена зад гаража. Твърдят, че общите наследодатели на страните в процеса доброволно са разпределили ползването на УПИ Х-79 и на масивната жилищна сграда от 120 кв.м. Владението на съответните идеални части от дворното място и тази жилищна сграда е такова в период от повече от 60 години и никога не е имало претенции за ползваните от ответниците части от дворното място, жилищната сграда, допълнителната жилищна сграда и гараж. По отношение на допълнително построената масивна жилищна сграда върху 20 кв.м. и масивния гараж твърдят, че същите са изградени в съсобствения имот със знанието и съгласието на наследодателя на ищците и с лични средства на ответниците. Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници на Милан Мирев Йоцов изх. № 07/15.03.2018г., издадено от Кметство с. Баланово, общ. Дупница (съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. № 03/15.03.2018г., издадено от Кметство с. Баланово, общ. Дупница, Милан Митов Йоцов и Милан Мирев Йоцов са имена на едно и също лице), негови наследници са наследодателите на страните в настоящото производство, а именно – Бойчо Спасов Иванов – син на Милан Мирев Йоцов и наследодател на ищците; Янко Спасов Иванов – син на Милан Мирев Йоцов и наследодател на ответниците, Велин Спасов Иванов (починал на 16.05.2000г. и оставил наследници Спас Велинов Иванов и Жулиета Велинова Саджолова) и Славка Спасова И..
Приет е по делото договор за покупко-продажба (л. 16 от делото), съгласно който на 17.04.1960 г. Бойчо Спасов Иванов и Янко Спасов Иванов са заплатили сумата от 80, 00 лева на Стана Георгиева Ръждева, Гълабина Георгиева Ръждева, Стойна Георгиева Ръждева и Методи Г. Ръждев за недвижим имот от 500, 00 квадратни метра, находящ се в с. Блатино, при съседи: Никола Велев, Иван Дамянов, път и Александър Гюндерски.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение ответниците в настоящото производство са признати за собственици на ½ идеална част от УПИ с планоснимачен номер 79 /седемдесет и девет/, за който е отреден парцел X /десети/, в квартал I /първи/, по регулационния план на село Блатино, общ. Дупница, с площ на имота от 898 /осемстотин деветдесет и осем квадратни метра/, съгласно уличната регулация утвърдена със заповед № 787/28.04.1969 г. при граници и съседи: улица с осови точки 4 /четири/ - 5 /пет/ - 6/шест/ - 10 /десет/ и 6 /шест/ - 7 /седем; ½ идеална част от масивна жилищна сграда, построена върху 120 /сто и двадесет/ квадратни метра , състояща се от сутерен с мазета и жилищен етаж, която идеална част е откъм улици с осови точки 4 /четири/ - 5 /пет/ - 6/шест/ - 10 /десет/ и 6 /шест/ - 7 /седем/ и дъното на парцела, както и на ½ идеална част от масивна жилищна сграда, застроена върху 120 - двадесет квадратни метра, състояща се от сутерен и етаж и намираща се откъм улица с осови точки 4 /четири/ – 5 /пет/ - 6 /шест/ - 10 /десет/ и 6 /шест/ - 7 /седем/ и дъното на парцела, цялата масивна жилищна сграда, засторена върху 20 кв. метра, състояща се от сутерен и етаж и намираща се от към улица с осови точки 6 /шест/ - 7 /седем/ и дъното на парцела, както и както и целия масивен гараж, също находящ се откъм улица с осови точки 6 /шест/ - 7 /седем/.
От приетите два броя удостоверения, издадени от Община Дупница, се установява, че ответниците в настоящото производство имат подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ за имот, находящ се в с. Блатино от 31.03.1998г. и задълженията им за данък сгради и такси битови отпадъци са платени до 2019г.
Приети са и декларации по чл. 14 от ЗМДТ от Н.Б.К. ( 21.01.2004г.), видно от която същата е декларирала 1/6 идеална част от къща, второстепенна постройка и дворно място от 900 кв.м., съответно застроена площ от 50 кв.м. и Р.А.И. от 30.03.1998г., с която същата е декларирала ½ идеална част от къща, гараж и плевня.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. Александров Пенев – съпруг на ищцата Н.П., Славка Спасова И. - сестра на Бойчо Спасов Иванов и Янко Спасов Иванов, Милчо Александров Биразов и Валентин Иванов Николов.
В показанията си свидетелят К. Пенев сочи, Бойчо строил къщата през период, в който Янко бил в казарма, ответницата Д. живяла в с. Блатино, после в Дупница като се омъжила, след това в Италия и пак се върнала в Блатино в къщата, Бойчо казвал на ответниците да останат да живеят в къщата, но да му плащат наем за квартира, докато си построят къща. На мястото на сегашната къща имало стара такава, която паднала, и докато се строи сегашната ответниците са живели в плевнята, стопанската сграда, Янко и той живял в старата къща заедно с жена му Р., която заживяла там 1959-1960 година и Р. винаги е живяла там. Къщата – предмет на спора е гредоред, мазетата и по един етаж от горе. Н. е от ляво, ответниците - от дясно. Ответниците влизат от друг вход от 1960 - 1961 г., тогава преградили, преграден е и дворът Р. и Янко, в двора се влиза от две различни места, всяка от страните в процеса имат отделен вход. От страната на ответниците има една стая и мазе пристройка и в тази част от дясно на парцела има построен гараж и Бойчо помагал да се строи гаражът, св. Пенев и съпругата му Н. не са ползвали гаража, ползвал го на Д. мъжът - Наско, преди около 10 - 12 години са построени пристройката и гаража - по - рано е пристройката построена, по - късно гаражът е строен. Старата къща, която е паднала била над новата къща, в същото място – сега в половината гаражът е построен.
Свидетелката И. сочи, че процесната къща е тази, в която са родени, майка им е живяла там, св. ходила всяко лято там до преди три години, къщата е построена с два входа, дворът е един, но всеки си има ограда. Мрежата е поставена от Янко и Р. от едната страна, а Бойчо от другата страна, като се строила къщата 1957г., и св. И. участвала в строежа, живяла до 1960г. там, след което се омъжила отишла да живее в гр. Видин. На мястото на новата къща имало стара, на която паднала едната страна през 1956г. и след това не можело да живеят там, долу имало крави, Бойчо отишъл на квартира при съседите, а св. И., майка им и брат й Янко останали да живеят на леля й в плевнята. По - надолу се правила процесната къщата в същото място, в равното, Бойчо е направил плевня на мястото на старата къща. Бойчо си е правил за неговата стока плевня от едната страна, а Янко от за неговата стока от другата страна. В същия парцел, по - надолу до пътя се строила новата къща. За тези четири години – 1957 – 1960 била построена къщата, Янко се оженил за Р. и те живели там и св. И. също докато била там. Д., Р., Янко, св. И. и майка й били от едната страна, Бойчо от другата страна с неговите деца, къщата така се строила - разделена на две, има самостоятелни входове и още от самото построяване, всеки си влиза от своя вход - на два етажа е къщата - долу мазе, горе е етаж, от ляво е на Бойчо, от дясната страна е на Янко. Янко в неговата част пристройвал долу една стая и горе стая, Янко бил жив като се строил гаража, и Бойчо също, Бойчо не е казвал да имат спорове, след смъртта му децата на Бойчо имали претенции. От както починала жена му на Бойчо, не е виждала децата му да идват. Още от преди до почине жена му, децата не идвали, Н. била в с. Пиперево и с. Яхиново - имат къща в с. Яхиново, Н. *** и там живее. Бойчо казвал на св. И. „ти си към Янко и мама” и тя като идвала на гости, там ходила, а брат им Велко от гр. Варна - „при мен ще се отбива”. От 1988 година до 2019 година св. когато ходила Р. ги посрещала. През 1957 година Янко бил в казармата и св. И. работила на къщата, Янко бил овчар и принасял в къщи вълна, мляко от овцете, парите. Тухлите за къщата сами си правили, Янко и Бойчо бъркали за тухлите. Мястото, в което е построена къщата е различно, от това на Ръждеви, при които Бойчо бил на квартира, зад мястото, в което е построена къщата имали парцел Ръждеви и Бойчо казал „Сестра ми, че закупиме това место с брат ми да строим „талкана” (плевня)”. От двете страни на двора, двете страни в процеса си садили дръвчета, лози.
В показанията си св. Николов сочи, че Бойчо му казвал, че той си е строил къщата и по това време брат му е бил войник, къщата е на два етажа с два входа, Бойчо му казвал, че за щерките му – всяка да си има, но дал да живее брат му докато си построй къща, в другия вход виждал ответницата Р., от 30 години се ползва така къщата и дворът така се ползва – има мрежа по средата.
Св. Биразов сочи, че Бойчо и Янко са участвали в строежа на къщата, както и брат им от Варна идвал, Бойчо е от лявата страна, а Янко от дясната страна, всеки си ползва неговото, след смъртта на Янко дъщеря му Д. и жена му Р. ползват къщата и до ден днешен така, и в момента така я ползват, дворът е разделен много отдавна, има две порти, от ляво и от дясно, и по средата е с мрежа заградено. Янко е строил пристройката към неговата част около 1980 година, както и гаража около 1990г. с дъщеря му, сега дъщеря му и Р. поддържат къщата в момента от дясната част, ищцата Н. не живее в къщата, ходи от време на време там, Н. *** в друга къща, в тази спорната къщата, в частта на Бойчо никой не живее в момента, заключено е, дворът никой не го работи, докато Бойчо бил жив рядко дъщерите му идвали, докато строили къщата, родителите на Бойчо, Янко, Славка, Велко били живи.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищците следва да докажат, че са собственици на процесната вещ на твърдяното придобивно основание, както и че процесната вещ се владее от ответниците.
Ответниците следва да докажат, че владеят вещта на валидно правно основание, както и възраженията си, направени в отговора на исковата молба – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.
Между страните в настоящото
производство не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че са наследници по закон по права линия – ищците на Бойчо Спасов
Иванов, а на Янко Спасов Иванов – ответниците, които Бойчо и Янко Иванови
заедно с Велин Спасов Иванов (починал на 16.05.2000г. и оставил наследници Спас
Велинов Иванов и Жулиета Велинова Саджолова) и Славка Спасова И. са наследници
на Милан Мирев Йоцов.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че процесните имоти се явяват наследствени за страните в процеса – както УПИ, така и процесната масивна жилищна сграда, построена върху 120 кв.м - данните по делото ( не и доказателства за това предвид формата, в която е представен договора, находящ се на л. 16 от делото) сочат на придобиване на друг имот, различен от процесното УПИ, като дори тези данни да се отнасяха за процесното такова – в договора се сочи, че заплащането на имота е станало от наследодателите и на двете страни в процеса - от Янко и Бойчо Иванови, при което то не би било придобито само от Бойчо Иванов. По силата на наследяването, наследникът който владее целия наследствен имот се явява държател на идеалните части на другите сънаследници. Последните и без да държат имота са негови съвладелци като по отношение на техните идеални части, положението на този, който упражнява фактическата власт върху сънаследствения имот е аналогично на това на наемателя или на заемателя за послужване на чужд имот. С това презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, което не означава, че тя не е изобщо приложима в хипотезата на възникване на съсобственост по наследяване. Когато владението на целия наследствен имот е било предадено на един от сънаследниците или съсобствениците по съгласие с останалите наследници или съсобственици (например на основание сключен между тях писмен договор за доброволна делба, който обаче не е нотариално заверен и поради това няма вещно-прехвърлително действие), за да започне да тече в полза на този наследник или съобственик придобивна давност за целия имот не е необходимо той допълнително да демонстрира пред другите наследници промяна на намерението си да свои имота. В този смисъл е практиката на ВС и ВКС - решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.д. № 217 от 2010 г. на ВКС, второ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Непротиворечива е съдебната практика относно обстоятелството, че когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл като тази на чл. 309, ал. 1 от отменения ЗИСС. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота. Поради това в едно производство по предявен на основание давностно владение иск за собственост, за уважаването на иска не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е ползвал, обработвал, засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при наследяването като общо правоприемство владението и съответно съвладението, преминава по право към наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Това намира израз и във възможността на чл. 82 ЗС за присъединяване от владелеца към владението му това на неговия праводател, което при наследственото правоприемство за разлика от частното такова, винаги е еднородно (само добросъвестно или само недобросъвестно като е изключена хипотезата на нееднородност на владението на правоприемника от това на праводателя му). В т. 2 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. гр.д.№ 9 от 1974 г. е прието, че намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към собственика. Според по-новата практиката на ВКС, действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници и да са станали достояние на тези съсобственици или сънаследници. Такива действия са отказът на ползващият имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите наследници ( отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се заплаща част от получения наем на останалите наследници). В този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, второ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Не са такива действия: - декларирането на имота в данъчните служби на общината на името на владеещия имота сънаследник, вместо на името на всички наследници на починалия собственик, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници (в този смисъл е решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Плащането на данъци, както и извършването на ремонти в съсобствения (сънаследствения) имот, (защото всеки съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си), ако е поето само и изцяло като стойност на необходимите и полезните разноски за съсобствената вещ от един наследник, той може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази част от разноските, която съответства на техния дял в съсобствеността (в този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, второ г.о., решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 37 от 2010 г. на ВКС, второ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК) - чл. 30, ал. 3 ЗС. За пълнота следва да се отбележи, че това не се отнася до консумативните разноски, свързани със служенето с общата вещ, които се поемат от този от съсобствениците, който изцяло си служи с нея, без да може да претендира припадащата се част от тях от останалите.
Вторият елемент от фактическия състав на придобиванено на имот по давноство владение е изтичането на определен от закона срок. Съгласно чл. 80 от ЗС, движими вещи се придобиват по давност с непрекъснато недобросъвестно владение в продължение на 5 години, освен ако владението не е придобито чрез престъпление, в който случай вещта не може да се придобие по давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно да направи собственик владелеца, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящият казус, съдът приема, че
не са налице предпоставките, визирани в хипотезата на нормата на чл. 79 от ЗС,
тъй като ищците от една страна не доказват пълно и главно демонстриране на
анимус домини пред ответниците – от
събраните по делото гласни доказателства, съдът не може да направи извод за
демонстриране на анимус по отношение на предмета на делото, доколкото събраните
гласни доказателства по делото чрез разпитаните свидетели съдържат данни за
действия от страна на наследодателя на ищците Бойчо Иванов, които не са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да показват отричане
владението на ответниците по делото – не е било налице ограничаване на достъпа
до имота по отношение на ответниците, респ. на наследодателя им по никакъв
начин, дори напротив – всички свидетели сочат, че ответниците са си ползвали
процесните вещи така от повече от 30 години, че и повече касателно къщата и
двора. Още повече, че след построяването на къщата, наследодателят на
ответниците заедно с тях е правил пристройка и гараж, за което няма никакви
данни по делото наследодателя на ищците или те самите да са изразявали
несъгласие, да са обективирали някаква правна воля в тази насока, ако биха
имали за свои процесните вещи, като събраните по делото гласни доказателства
сочат, че наследодателят на ответниците и те самите са изградили пристройката и
гаража, без участие – финансово, фактическо или друго на наследодателя на
ищците или тяхно такова.
При изложеното по – горе, исковете – предмет на настоящото производство, следва да се отхвърлят, като неоснователни, поради не доказването им.
При този изход от спора, на ответниците се следват претендираните и сторени разноски в размер на общо 700, 00 лева за адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Н.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
К.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: ***
чрез адвокат А.Т. от САК срещу Р.А.И., ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.Я.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** искове с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
на ½ идеална част от УПИ с планоснимачен номер 79 /седемдесет и девет/,
за който е отреден парцел X /десети/, в квартал I /първи/, по регулационния
план на село Блатино, общ. Дупница, с площ на имота от 898 /осемстотин
деветдесет и осем квадратни метра/, съгласно уличната регулация утвърдена със заповед
№ 787/28.04.1969 г. при граници и съседи: улица с осови точки 4 /четири/ - 5
/пет/ - 6/шест/ - 10 /десет/ и 6 /шест/ - 7 /седем; ½ идеална част от масивна жилищна
сграда, построена върху 120 /сто и двадесет/ квадратни метра , състояща се от
сутерен с мазета и жилищен етаж, която идеална част е откъм улици с осови точки
4 /четири/ - 5 /пет/ - 6/шест/ - 10 /десет/ и 6 /шест/ - 7 /седем/ и дъното на
парцела; цялата масивна жилищна сграда, застроена върху 20 - двадесет квадратни
метра, състояща се от сутерен и етаж и намираща се откъм улица с осови точки 6
/шест/ - 7 /седем/ и дъното на парцела, както и целия масивен гараж, също
находящ се откъм улица с осови точки 6 /шест/ - 7 /седем/ и осъждане на
ответниците да предадат на ищците владението им, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, К.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на Р.А.И., ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.Я.М., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 700, 00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: