№ 421
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300500388 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Ай Ти Еф Груп“
АД, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото адвокат С. У., против
решение № 4066 от 02.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1021/2022 г., по
описа на Районен съд-Пловдив, в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 987.60 лева, представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит „Гет кеш“№288261/14.10.2019г. , ведно със законната лихва от
25.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване
на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
1
от въззиваемата М. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото
адв.Д. Б., с който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане
на направените пред въззивната инстанция разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация
по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД , като ищцата М. Д. Д., ЕГН **********
иска постановяване на решение, с което ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД,
ЕИК ********* да бъде осъден да й върне сумата от 1137,60 лева- платена
без основание възнаградителна лихва по сключен между страните на
14.10.2019г. недействителен договор за потребителски кредит „Гет
кеш“№288261/14.10.2019г.
С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че
между страните е бил сключен договор за потребителски кредит „Гет
кеш“№288261/14.10.2019г. , по силата на който ответникът „Ай Ти Еф
Груп“ АД, ЕИК ********* е предоставил на ищцата М. Д. Д., ЕГН
**********, паричен заем в размер на 4500 лв., както и че последната е
заплатила по договора на ответника сумата от 987,60 лева – възнаградителна
лихва. Приел е, че доводите на ищеца за недействителност на договора
са основателни на осн.чл.22 от ЗПК, поради нарушаването на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, поради което е уважил предявения иск до размер на сумата от
987,60 лева. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че в договора
за потребителски кредит и приложенията към него липсва посочване на
годишния процент на разходите и формалното изискване на чл. 11 ал. 1 т . 10
не е изпълнено. Налице е абстрактно посочване на начина , по който
годишния процент на разходите се изчислява , което е направено чрез препис
на приложение № 1 към Закона за потребителския кредит , но не и точен
2
размер на общия разход.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на
Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
В случая спор пред въззивния съд не се повдига, че между страните е
бил сключен договор за потребителски кредит „Гет
кеш“№288261/14.10.2019г., по силата на който ответникът-кредитодател се
е задължил да предостави на ищецата потребителски кредит под формата на
кредитна линия с максимално разрешен лимит, при който
кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредита
(траншове) до разрешения лимит, при установен размер на първия транш по
кредита от 4500 лв. Със сключване на договора ищцата се е задължила да
усвои и върне предоставената сума съобразно погасителния план, като
заплати уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по
кредита. Договорът е сключен за срок от една година с възможност за
автоматичното му продължаване, като страните са уговорили, че срокът на
предоставения първи транш по кредита е 24 броя петнадесетдневни вноски.
Уговорена е годишна фиксирана лихва за ползване на кредита от 39,67 %,
като в договора не е посочен размер на ГПР.
При тези данни по делото изводите на първоинстанционния съд за
недейстивтелност на процесния договор за кредит, поради не посочване на
3
годишния процент на разходите в нарушение на императивното изискване на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , се споделят напълно и от настоящия състав на
съда.
Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.От систематичното тълкуване на тази разпоредба с чл. 19, ал. 1 и
Приложение № 1 към ЗПК се достига до извода, че годишният процент на
разходите следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като
числова стойност, както и следва да бъде посочен начина на неговото
формиране, т. е. какво се включва в годишния процент на разходите. Тази
величина се посочва съгласно решение на СЕС от 19.12.2019 г. по дело № С-
290/19 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от Krajsky sъd v Trnave (Окръжен съд Търнава, Словакия) Член 10,
параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с
Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска в договор за потребителски кредит
годишният процент на разходите да бъде посочен не като една-единствена
ставка, а като диапазон между минимална и максимална ставка.
Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една единствена
ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т. 2 б. "г" от
Приложение № 1 към ЗПК/. В казуса това изискване не е изпълнено , като
процесният договор не съдържа информация за годишния процент на
разходите като числова стойност и начина на неговото формиране, което
обосновава извод за неговата недействителност на основание чл. 22 от ЗПК,
поради което за ответното търговско дружество се поражда задължение да
върне на ищцата платената по договора възнаградителна лихва в размер от
987,60 лева.
С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна, а решението в
обжалваната му осъдителна част е правилно и следва да бъде потвърдено.
4
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 400 лева -адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба ,
определено по реда на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4066 от 02.12.2022 г., постановено по
гр.д. № 1021/2022 г., по описа на Районен съд-Пловдив, в частта, с която „Ай
Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Д. Д., ЕГН
**********, сумата от 987.60 лева, представляваща недължимо платена
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит „Гет
кеш“№288261/14.10.2019г. , ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на
адвокат Д. Г. Б., с личен номер **********,с адрес:град Пловдив, ул.***,
сумата от 400 лева , представляваща адвокатско възнаграждение в
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5