Мотиви
по НОХД №4379/2018г. по описа на СГС,
НО, 27 състав
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение
срещу А.Г.К., за това, че: На 15.06.2018 г.,
около 07.22 часа, в гр.София, на бул. „Константин
Величков“, на трамвайната спирка на трамваи № 11 и № 22, находища се срещу
сградата на „Нипроруда“ отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „ „Samsung Galaxy J 5“ с имей номер- 351554099469133, на стойност 231,20 лв / двеста тридесет и един
лева и 20 стотинки/ от владението на А.В.П., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила -
издърпал с ръка телефона от ръката на П. и избягал, като деянието е извършено
при условията на опасен
рецидив, след като К. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
реда на чл. 66 НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер , ако поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по реда на
чл. 66 НК, а именно:
- С определение от 12.04.2016 год. по НЧД № 1614/2016
год. по описа на СРС, НО, 20 състав е наложено едно общо най-тежко наказание между наказанията, наложени на К. по НОХД
2987/2015 год. и НОХД № 897/2016 год., а именно- наказание една година и шест
месеца лишаване от свобода.
-по НОХД № 9411/2014 год. на СРС, в сила от 14.05.2014 год.
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца
-по НОХД №
14889/2010 год. на СРС, в сила от 11.02.2011 год. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на шест месеца- престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
В разпоредителното заседание по делото проведено на 19.11.2018г.
защитата и подсъдимия направиха искане за провеждане на диференцираната процедура, а именно - съкратено съдебно следствие
в производството пред първа инстанция, предвидена в Глава 27 от НПК – чл.
371,т.2 от НПК.
Подсъдимият заяви, че желае да бъде проведено
съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при
условията на чл.371, т.2 от НПК, като признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Това искане се подкрепи и от служебния защитник –
адв. С.Р. от САК.
Пострадалата П., заяви,
че не желае да бъде конституирана като ЧО и/или ГИ в процеса.
Съдът като взе
предвид разпоредбата на чл.252, ал.1 НПК, във вр. с направеното изявление по смисъла на чл.371,
т.2 от НПК, премина към разглеждане на делото по реда на гл.ХХVІІ от НПК.
Съдът,
приложи диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като на основание чл.372, ал.4 от НПК констатира, че самопризнанието се
подкрепя от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщи
ги като годен доказателствен материал по реда на чл.283 от НПК и с протоколно
определение е обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
направеното самопризнание и от доказателствата, които са събрани в хода на
досъдебното производство и го подкрепят.
В съдебното заседание представителят на СГП поддържа
обвинението с фактическото и правно съдържание, очертани с обвинителния акт. Пледира
за постановяване на осъдителна присъда, с налагане на наказание около минимума,
предвиден за състава на чл.199, ал.1, т.4 НК,
което да бъде намалено с 1/3 по реда на чл.58а от НК.
Адв.С.Р., предлага при определяне размера на наказанието „лишаване от свобода“ да
бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства: това, че подс. К. не
осъзнава напълно какво върши и намира за очевидно, че той е с някаква форма на
умствена изостаналост. Защитата счита, че при извършване на деянието К., не е
действал с дързост или арогантност, не е
нарушил физическата неприкосновеност на пострадалата и същата е претърпяла само
загуба на мобилен телефон. Предлага наказанието да бъде
определено под минимума предвиден в
закона, като справедливо намира наказание около 3 години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим.
Подс.
К. се признава за виновен и изразява
съжаление. Твърди, че е бил под влияние на алкохол и нямал пари, за
това е взел телефона. В последната си дума моли за наказание от една година
лишаване от свобода.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване
разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна
Подсъдимият А.Г.К. е роден на ***г. в гр. Първомай,
българин, българско гражданство, неграмотен, неженен, безработен, жив. с.Й.Г.,
общ Първомай, обл. Пловдив ул.“******, ЕГН:**********, осъждан, както следва:
-по НОХД № 869/2010г. на СРС, в сила от
02.03.2010г. за пр. по чл. 198, ал.1 от НК, на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено за
изпитателен срок от 3 години. Приведено в изпълнение, изтърпяно на
22.09.2011г. ;
-по НОХД № 14889/2010г. на СРС, в сила от 11.02.2011г.,
за пр. по чл. 194, ал.1 от НК на наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, при строг режим. Изтърпяно на
22.03.2012г.;
-по НОХД № 9411/2014г. на СРС, в сила от
14.05.2014г., за пр. по чл. 346 б от НК,
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, при строг режим.
Изтърпяно на 10.10.2014г.;
-по
НЧД № 2987/2015г. на СРС
,определение в сила от 27.02.2015г. за
пр. по чл. 346б от НК, на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца
при строг режим. Изтърпяно на 05.08.2015г.;
-по
НОХД № 897/2016г. на СРС ,в сила от
18.01.2016г. за пр. по чл. 196,ал.1,т.2,вр. чл.195,ал.1,т.3 и т.4,вр.
чл.194,ал.1,вр. чл.26,ал.1, ,вр. чл.29,ал.1, б.“Б“ от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 година и 6 месеца при строг режим;
-по НЧД № 1614/2016г. на СРС, определение в сила от 28.04.2016г. е определено едно
общо най-тежко наказание на К. в размер на 1
година и 6 месеца измежду тези наложени му по нохд№ 2987/2015г. на СРС и нохд
№ 897/2016г. на СРС, при първоначален строг режим. Изтърпяно
на 21.12.2016г.
На
15.06.2018г. около 07.22 часа, свид. А.В.П. отишла на трамвайната спирка трамваи
№ 11 и № 22, находяща се срещу сградата на „Нипроруда“, на бул. „Константин Величков“
в гр. София.
Свид. П. изчаквала в района на трамвайната
спирка идването на трамвай № 11 като държала в ръцете си ползвания от нея
мобилен телефон марка „Samsung Galaxy J 5“ с имей номер- 351554099469133 на стойност 231,20 лв /
двеста тридесет и един лева и 20 стотинки /. В същия момент в района на
трамвайната спирка спрял трамвай № 22, като от трамвая принудително бил свален
подс.
А.Г.К.. След като слязъл от трамвая
подс. К. забелязал, че свид. П. държи в ръцете си мобилен телефон и застанал за
свид. П., която в този момент пишела съобщение по мобилния си телефон. Подс. К.
издърпал от ръцете на свид. П. мобилния телефон и побягнал в посока махала
„Татарли“. Действията на подс. К. по отнемане на мобилния телефон били
възприети от свид. А.Ц.и Ц.Ц., които се намирали в спрелия в района спирката
трамвай № 11. Подс. К. бил известен на двамата свидетели, тъй като последните
често го срещали в района на кварталите „Татарли“ и „Факултета“, както и в
близост до спирки на метрото,
като редовно употребявал алкохол. Свидетелите А.Ц. и Цв.Ц. продължили
пътуването си в трамвая. Около 17, 20 часа на същия ден-15.06.2018 год.,
прибирайки се от работа свидетелите А.Ц. и Цв.Ц. забелязали подс.К. в района на
автобусна спирка на бул.“Константин Величков“. Двамата свидетели отвели подс. К.
в сградата на 03 РУ-СДВР по повод на извършеното по-рано през деня отнемане на
мобилния телефон от свид. П..
Свид. П. успяла да види добре външността на подс. К. при
слизането му от трамвая непосредствено преди извършване на деянието и
впоследствие
при извършено разпознаване, го разпознава
категорично като извършителя на деянието.
Заключението на съдебно оценителната
експертиза сочи, че стойността на
инкриминираната вещ е в размер на 231,20
лева.
По
доказателствата:
Изложените фактически положения съдът прие за несъмнено доказани на
базата на направеното от подсъдимия признание на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и на следните доказателства и
доказателствени средства за тяхното установяване, които го подкрепят: показанията на свид. А. П. -
л. 4 от ДП, показанията на свид. А.Ц.–л. 10 от ДП, показанията на свид. Ц.Ц. –
л.11 от ДП, показанията на В.П.– л. 15 от ДП,
показанията на свид. А.П. - л. 16 от ДП, протокол за разпознаване –л.17
от ДП, показанията на свид. В.Е.–л. 18 от ДП, показанията на свид. В.Б.–л. 19
от ДП, заключението на СОЕ –л. 39 от ДП, справка за съдимост ведно с бюлетини за
подсъдимия на л.24-33 от нохд, справка от ГД”ИН” л. 37 от нохд, и останалите писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
тъй като същите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират помежду си и с останалия
събран по делото доказателствен материал, като между тях няма противоречия.
Основните
си фактически изводи съдът гради върху показанията на свид. П., които са последователни,
подробни и житейски достоверни, като в тях обстоятелствено се описват механизма
на извършване на деянието и външността на извършителя. Те се подкрепят от
показанията на св. А.Ц.и Ц.Ц., които са очевидци на извършеното от подс. К..
Съдът намира, че от показанията на свид.А.П. и свид. А.Ц.и Ц.Ц., които се явяват пряко доказателство, могат да се направят изводи
относно авторството на деянието и извършването му от подс. К..
По категоричен начин се доказва авторството
на деянието и чрез проведеното
разпознаването на лица при спазване на процесуалните изисквания на чл.170 и
чл.172 от НПК, като протокола за това разпознаване е годно доказателствено
средство за извършените действия и за идентификацията на извършителя на престъплението в лицето на подсъдимия К..
Съдът цени и показанията на свид. В.Е.и В.Б.,
които са били поемни лица при това ПСД. Показанията им съдържат
фактически сведения за начина, по който е било извършено разпознаването на
извършителя. От показанията на поемните лица се установява, че действието е
било извършено при спазване изискванията на закона и доказателствата, които го
обективират съставлява годно доказателствено средство.
Съдът
кредитира и заключението на СОЕ, като безпристрастно, обективно и съответстващо на останалите доказателства по делото.
Съдът
цени и получените след образуване на съдебното производство - справка за
съдимост ведно с заверени преписи от съдебни бюлетини за подсъдимия и справка
от ГД”ИН” за изтърпените до момента наказания „лишаване от свобода" от
подсъдимия.
Съдът намира, че горепосочените доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност са категорични, непротиворечиви и
взаимно кореспондиращи, поради което изцяло обосновава на тях правните си
изводи.
От правна страна:
С оглед на приетата за установена фактическа
обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъдимия А.Г.К. е реализирал състав на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, б.“а“ от НК.
От обективна страна подс.А.Г.К.:На
15.06.2018г., около 07.22 часа, в гр.София, на бул. „Константин Величков“ , на
трамвайната спирка на трамваи № 11 и № 22, находяща се срещу сградата на
„Нипроруда“ отнел чужди движими вещи -мобилен телефон „Samsung Galaxy J 5“ с имей номер-
351554099469133, на стойност 231,20 лв. /двеста тридесет и един лева и 20
стотинки/ от владението на А.В.П., с намерение противозаконно да го присвои,
като употребил за това сила - издърпал с ръка телефона от ръката на П. и
избягал, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като К.
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 НК, а
именно: С определение от 12.04.2016 год. по НЧД № 1614/2016 год. по описа на
СРС, НО, 20 състав е наложено едно общо най-тежко наказание измежду
наказанията, наложени на К. по НОХД 2987/2015 год. и НОХД№ 897/2016 год., а
именно- наказание една година и шест месеца лишаване от свобода от свобода при
първоначален строг режим.
Налице са всички елементи на
съставното престъпление грабеж, тъй като при употребената сила за пострадалата
е станало невъзможно да запази владението върху вещта си, поради което именно в
резултат на упражнената сила е установено владението върху мобилния телефон от
страна на подс.К.. Деянието е довършено, тъй като е прекратена фактическата
власт на свид.П. върху вещта и подсъдимият е установил своя фактическа власт
върху нея.
От
субективна страна – подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал те да настъпят. Подс. К. е
знаел, че отнема вещ, която е чужда
собственост, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на
закона и е без съгласието на владелеца на вещите и е употребил сила, за да я
отнеме. Действията на подсъдимия показват и намерението му противозаконно
да присвои отнетата вещ.
Обстоятелството, че престъплението е
извършено след К. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по реда на чл. 66 НК, а именно: с определение от 12.04.2016 год. по НЧД № 1614/2016 год. по описа на СРС,
НО, 20 състав е наложено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията,
наложени на К. по НОХД 2987/2015 год. и НОХД№ 897/2016 год., а именно- наказание една година и шест месеца лишаване
от свобода от свобода при
първоначален строг режим, определя извършения от него грабеж като
реализиран при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” НК. От изтърпяването на определеното едно общо
най-тежко наказание ( 21.12.2016г.) не е
изминал петгодишният срок по чл.30 НК.
Представите
на подсъдимия безусловно са обхващали и този факт на осъждане за престъпления извършени
от него като пълнолетен. Този извод се основава на справката за съдимост, бюлетините към нея и справката
от ГД”ИН”.
Правилата
за опасния рецидив по чл. 29, ал.1, б.“б“
от НК изискват дееца да извърши
престъплението, след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК
правилата за опасния рецидив не се прилагат, ако са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието по предишните присъди.
При това положение, като прецени, че наказанието
по НОХД
№ 14889/2010 год. на СРС, „Лишаване от свобода“ в размер на шест месеца е било изтърпяно (справка от ГДИН –л. 37 от
нохд) на 22.03.2012г. и пет години
от изтърпяване на наказанието са изтекли на 22.03.2017г., т.е. повече от 1 година преди деянието предмет на
делото.
От друга страна наказанието по НОХД № 9411/2014г. на СРС „лишаване
от свобода“ за срок от 5 месеца е било изтърпяно на 10.10.2014г., т.е не са
минали пет години, но само по себе
си то не може да формира наличието на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
С
оглед на изложеното, съдът прие, че следва да оправдае подсъдимия К. в
това да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.“б“ НК-след като е бил
осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода за умишлени
престъпления,ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по реда на чл.66 НК, а именно по НОХД № 9411/2014 год. на СРС, в сила от
14.05.2014 год. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет
месеца и по НОХД № 14889/2010 год. на СРС, в сила от 11.02.2011 год. му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на шест месеца.
С
оглед на изложеното съдебният състав призна подсъдимия А.Г.К. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, б. „а“ от НК.
По
вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс.К. престъпление
предвиденото в закона наказание е „лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновния.
С оглед проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК, съдът е длъжен на основание чл. 373,
ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.
58а. ал.1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета.
Съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в
случаите, когато едновременно са
налице условията на ал.1 и условията на
чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015
г., ОСНК
„ в мотивите към
присъдата съдът задължително излага съображения за извършената индивидуализация
на наказанието, всички смекчаващи и отегчаващи обществената опасност и вината
обстоятелства, съответния размер на наказанието лишаване от свобода, определено
според правилата на общата част и какъв е конкретният размер на наказанието
след приложената редукция с една трета. В диспозитива на присъдата посочва
редуцираният размер на наказанието и правното основание за това - чл. 58а, ал.
1 от НК.“
При индивидуализиране на
наказанието на подс. К., Съдът отчете като смекчаващи отг. обстоятелства – невисоката
стойност на предмета на грабежа, преценена спрямо МРЗ и изразената критичност
от подс. К. за деянието, за което е привлечен да отговаря.
От друга като отегчаващи отг.обстоятелства,
съдът отчете, осъжданията на подс. К., извън тези обуславящи приложението на
чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, сочещи на
трайно установени престъпни навици на лицето,
спрямо което наложените до момента наказания, не са изиграли необходимата
предупредителна и възпитателна роля, както и че деянието
е извършено по дързък начин, в светлата част на денонощието, пред погледа на
очевидци на спирка на МГТ, спрямо непълнолетната към датата на деянието П.,
горепосоченото разкрива висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
Липсват
каквито и да било данни, че лицето е с умствена изостаналост или че страда от
някакво заболяване. Исканията на защитата за отчитане на тези обстоятелства
като смекчаващи отг. се явяват неоснователни.
Заявеното
от подс. К., че е бил под влияние на
изпит алкохол, също не е смекчаващо отг. обстоятелство. Липсата на
средства също не смекчава отг. за извършеното, тъй като мобилния телефон не е
вещ от първа необходимост, освен това подс. К. би могъл да работи, липсата на
образование не е пречка за това.
С
оглед горното се налага извод, че не са налице предпоставките за приложение на
чл.55 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, респ. не са налице предпоставките на чл. 58а, ал.4 от НК и
исканията на защитата в тази насока са неоснователни.
При
определяне на размера на наказанието, съдът счита, че то следва да бъде
определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразно
изложеното.
Съдът намери, че за постигане целите на
закона и с оглед личната и генерална превенция е съответно на извършеното и
справедливо от гледна точка на закона да бъде определено на подс. К. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест)
години, което наказание намали с 1/3 в съответствие с
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и наложи на подс. К. наказание „лишаване от свобода“ за срок 4 (четири) години.
На основание чл.
57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален „строг режим” за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия К.
наказание „лишаване от свобода“, тъй като престъплението е умишлено и не
са изтекли 5 години от изтърпяване на предходното наложено на подс. К.
наказание „лишаване от свобода“, съгласно справката от ГДИН.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 от НК, съдът
зачете и приспадна задържането на подсъдимия К. по настоящето дело.
Съдът
счете, че следва да се възползва от правото си на преценка, дадено от закона и
не наложи на подсъдимия по-лекото наказание, предвидено допълнително
кумулативно в санкционната част на наказателно правната норма - конфискация
до една втора от имуществото, освен това няма данни той да разполага с такова.
По разноските:
С
оглед изхода на делото съдът възложи в тежест подсъдимия А.Г.К., да заплати направените по делото
разноски от органите на разследването в досъдебното производство в размер на 70,38 лв. (седемдесет лева и тридесет и осем стотинки) платими в полза на
държавата по сметка на СДВР и по 5 лв. (пет лева) държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен
лист.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: