О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
Гр. Враца,
07.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в закрито съдебно заседание на седми
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
като разгледа гр. д. № 1250 по описа на съда за 2020 г., намери
следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК.
В срок е постъпило искане от процесуалния
представител на ответника по делото М.Й.А. – адвокат Ч., с която се иска
допълване на съдебното решение, в частта за разноските. Молителят иска да му
бъдат присъдени направените от него разноски в производството по ч.гр.д. 4253 /
2019 г. по описа на РС – гр. Враца, тъй като в съдебното решение няма
произнасяне.
Твърди се, че правото да се
претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във вр.
с чл. 78 от ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право, поради
което на длъжника в заповедното производство също се дължат разноски.
Разноските се дължат и се присъждат по конкретното дело, в което са направени и
с оглед изхода на делото.Посочва се, че
ответницата е счела, че й е необходимо да ползва адвокатски услуги във
връзка с образуваното срещу нея заповедно производство, което е нейно
имуществено субективно право и след като длъжникът с поведението си не е дал
повод за образуване на заповедното производство, следва направените от него
разноски да бъдат репарирани.
Ищцовото дружество в представения писмен
отговор оспорва същата, като излага подробни съображения в тази насока.
Молбата за допълване на съдебното
решение, в частта за разноските е подадена в срокът за обжалване на съдебното
решение, ответникът е направил искане за разноски при разглеждане на делото,
като е представил списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 260096 от 23.02.2021
година, постановено по делото, съдът е:
ОТХВЪРЛИЛ предявените от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ********* против М.Й.А. ЕГН:
**********, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК за сумата от 790.82 лева,
представляваща непогасена главница по договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № ********** от 10.09.2013 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението - 14.10.2019 г., до окончателното й
изплащане; с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК за сумата от 76,70 лв. договорна лихва за периода 15.03.2016 г. –
15.09.2016 г.; с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 235.96 лв., представляваща лихва
за забава върху просрочената главница за периода от 15.03.2016 г. до 09.10.2016
г., като неоснователни.
ОСЪДИЛ на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на М.Й.А.
ЕГН: ********** сумата от 350,00 лв. разноски по
делото.
В
мотивите на съдебния акт, съдът е развил съображения, че разноски в заповедното
производство на ответника не се дължат.Цялата процесуална дейност на адвоката е
изчерпана с подаване на възражение по чл.414 ГПК.Последното не се постановява в
самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване
на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът
изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за
едно и също нещо. Правото на възражение по чл.414 ГПК следва да бъде
упражнявано без злоупотреба / чл.3 ГПК /, каквото би съставлявало
възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на
възражение по чл.414 ГПК и по защитата срещу иска по чл.422 ГПК, като и двете
възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в
производството по чл.422 ГПК. Освобождавайки длъжника от задължение за
мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението.То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни
последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора
не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право /в.т.см. Определение № 45/ 23.01.2019 г., ч.т.д. № 3074 /
2018 год., ВКС, 4 търг.отд./.
От изложеното следва, че съдът се е произнесъл
и по разноските по делото, но е приел, че не се следват. Следователно не е
налице и основание страната да иска допълване, като й се присъдят разноски,
поради което съдът не намира основание
да измени мотивите по разноските, изложени в съдебното решение.
Предвид изложеното, съдът намира, че
депозираната молба е изцяло неоснователна и не следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
264337 от 10.03.2021 год. на ответника М.Й.А. по чл. 248 от ГПК
за ДОПЪЛВАНЕ на Решение № 260096 от 23.02.2021 година, постановено по гр. д. № 1250 /2021 год. по описа на РС –
гр. Враца, в частта за разноските, като й бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с депозирано възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.д. 4253
/ 2019 г. по описа на РС – гр. Враца, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: