Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260059
гр. Свищов, 19.05.2021 год.
Свищовският районен съд в
публично заседание на 19.04.2021 година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №1186 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
взема предвид:
Производството по делото е
образувано по иск за развод по чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс.
Ищцата М.Е.И. твърди, че с
ответника са съпрузи. Бракът им бил сключен на 17.12.2012г. в А., Г., за което Община Свищов е издала акт
за сключен граждански брак №0095 от 30.12.2013г. През време на брака нямали
родени деца. Двамата съпрузи съжителствали два месеца, след което ответникът
заминал да работи в друг град в Г., а ищцата останала в А.. Постепенно двамата
спрели да поддържат контакти. Към момента ищцата се завърнала да живее в
България, а ответника останал да живее и работи в Г.. Счита, че брака
съществува формално и моли съда да го прекрати с развод без да се произнася по
въпроса за брачната вина. Моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име М..
В срока и по реда чл.131 от ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по иска Р.Т.И..
В проведеното съдебно заседание ищцата,
редовно призована се явява лично и се представлява
от адв. С.Г. от ВТАК. Поддържа исковата молба.
Ответника Р.Т.И., редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са законни
съпрузи от 17.12.2012г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак,
издадено въз основа на акт за граждански брак № 95/30.12.2013г. от длъжностно
лице по гражданското състояние на Община Свищов, като брака е сключен в А., Г.
на 17.12.2012г. и съпругата е приела фамилното име на съпруга – И..
По делото бяха събрани
доказателства чрез разпита на И.Г. – приятелка
на ищцата, от които се установява, че съпрузите след като през 2012г. сключили
граждански брак живели заедно два месеца, след което се разделили. Ищцата се
прибрала в България, а ответника останал да живее в Г.. Според свидетелката
първоначално ищцата желаела да запази брака, но впоследствие й споделила, че
отношенията между двамата не вървят, ответника не се обаждал.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В настоящия случай, българският
съд е компетентен да се произнесе по въпроса за прекратяване на брака, тъй като
и двамата са съпрузи са български граждани.
Съдът намира, че иска за развод с
правно основание чл. 49, ал. 1 от СК е основателен и следва да бъде уважен,
като сключения между страните брак бъде прекратен. От доказателствата по делото се установи, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Между страните брачните
отношения още от самото начало не са се развили добре, с оглед обстоятелството,
че след сключване на брака двамата съпрузи са живели заедно само два месеца.
След прибирането на ищцата в България настъпило пълно отчуждение в брачните отношения,
доколкото по делото се доказа от разпита на свидетелката, че страните не са
поддържали отношения. След раздялата страните няма данни съпрузите да са се събирали
или да са изявявали такива желания. Събраните по делото доказателства действително
изключват възможността бракът на страните да е обременен с обикновени,
временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Раздялата е
повече от осем години, като през този период страните не са създали общ дом,
нямат общи интереси, не поддържат връзка един с друг. Според съда семейната
общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка
съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за
обществото.
При тези отношения между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и морала съдържание, като
това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване
на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена.
По делото не е направено искане
по чл. 49, ал. 3 от СК от страните, поради което съдът не следва да се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.
Правото да иска възстановяване на предбрачното фамилно име след развода
принадлежи на този съпруг, който при сключването на брака е приел да носи
фамилното име на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът, променил
името си, желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай ищцата е
променила фамилното си име след сключване на брака и прави искане след развода
да носи фамилното име М.. Искането на ищцата да възстанови фамилното си име от
преди брака е основателно и следва да се
уважи.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр.второ
от ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в
тежест на всеки от тях, така както са ги направили. Държавната такса при решаване
на делото по иска за развод, която съдът определя на 50, 00 лв. на основание
чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да се възложи на двете
страни поравно, както и по 5лв. - такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание
чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
с развод брака между М.Е.И., ЕГН **********,
с адрес *** и Р.Т.И. с ЕГН **********, с адрес *** сключен на 17.12.2012г. в гр. А., Г.,
за което обстоятелство е съставен акт за
граждански брак №95 / 30.12.2013г. на Община Свищов, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след развода
съпругата да носи предбрачното си фамилно име – М..
ОСЪЖДА М.Е.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Свищовския районен съд
държавна такса в размер на 25 лв. (дванадесет лева), както и 5 (пет) лв. – такса за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.Т.И. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати по сметка на Свищовския районен съд държавна такса в
размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), както и
5 (пет) лв. – такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване
чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :