Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 15.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ТРЕТИ наказателен състав в публично
заседание на девети декември , две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
и секретар: Петя
Каракопилева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2149 по описа за 2020
година на ПлРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 480994-F513139 от 28.11.2019г. на ***на отдел „Оперативни
дейности“-Велико Търново в ЦУ на НАП, с
което на основание чл.53, ал.2, във
връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.185, ал.2 вр с чл185 ал1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ н. „***”АД, БУЛСТАТ ***със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ЕГН ********* и ***с
ЕГН ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 700 /седемстотин / лева за нарушение на чл.41, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
В жалбата се
прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно.
Излагат се доводи по същество на искането. С жалбата се прави и алтернативно
искане за прилагане на чл28 от ЗАНН.
Жалбоподател редовно призован не се явява като в жалбата
си до съда излага аргументи в подкрепа на искането за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП Плевен редовно
уведомена, в съдебно заседание при разглеждане на делото по същество изпраща представител юрк. ***,която моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Атакуваното НП е
издадено въз основа на съставен на 31.10.2019г. от свидетел ***акт за
установяване на административно нарушение серия АN № F513139 против дружеството жалбоподател, за това че в хода на извършване на проверка на
13,09.2019г.в 10:00ч. във ведомствена бензиностанция „***, находящ се в ***,
стопанисван и експлоатиран от „***" АД с ЕИК:***по чл.16а, ал.З от Наредба
№Н-18/2006г. съвместно с органите на ***, се установи, че в наличната в обекта ***се
съхраняват дневни финансови отчети от ЕСФП: *** 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №05001697 и
ИН на ФП №58001697 и ЕСФП: *** 2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №05005877 и ИН на ФП
№58005877. Съгласно свидетелство за регистрация №4245391 ЕСФП: *** 2.0-Д-КЛ с
ИН на ФУ №05005877 и ИН на ФП №58005877 е регистрирано от 17.06.2019г. При
проверка в информационната система на НАП е установено, че ЕСФП: *** 1.0-Д-КЛ с
ИН на ФУ №05001697 и ИН на ФП №58001697 е дерегистрирана на 13.06.2019г. При
проверката са изискани и представени клен от 28.06.2019г. до 08.07.2019г., от
31.07.2019г. до 07.08.2019г. и от 30.08.2019г. до 07.09.2019г. от ЕСФП: ***
2.0-Д-КЛ ИН на ФУ №05005877 и ИН на ФП №58005877. Установено е, че липсват
месечни финансови отчети за юни, юли и август. От ЗЛ са изискани с ПИП сер.АА
№0373424/13.09.2019г. кленове за периодите: от 31.01.2019г. до 07.02.2019г., от
28.02.2019г. до 07.03.2019г„ от 29.03.2019г. до 08.03.2019г., 29.03.2019г. до
08.04.2019г., от 30.04.2019г. до 07.05.2019г. и от 31.05.2019г. до 07.06.2019г.
Поради огромния размер на кленовете, същите са представени по електронен път
подписани с електронен подпис, тъй като ЕСФП: *** 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №05001697
и ИН на ФП №58001697 е бракувано и се намира при сервизната фирма.На
03.10.2019г. упълномощено лице предостави обяснение за работния процес на
ведомствената бензиностанция „***"Не отпечатвайки съкратен отчет на
фискалната памет от действащото към момента ЕСФП: ***Д-КЛ с ИН на ФУ №05001697
и ИН на ФП №58001697 в обекта за периода 01.03.2019г. - 31.03.2019г. в срок до
7 дни от изтичане на месец март (до 07.04.2019г.), „***" АД е нарушило
състава на Чл. 41, ал. 1, от Наредба №Н-18/2006г. Като доказателство за
резултатите от проверката е съставен на основание чл. 110, ал. 4 във вр. чл.50,
ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка №0373424/13.09.2019г. Нарушен е
/осъществен е/ състава на ЧЛ.41, АЛ. 1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ.
Срещу съставения
АУАН е постъпило възражение с вх.№13688/07.10.2019г., което е разгледано по
реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно. За да се определи
административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички
смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Актът е съставен
в присъствието на упълномощено от дружеството лице, което след запознаване със
съдържанието му го е подписал. Актът е подписан и от другите посочени в него
лица. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на упълномощеното
от дружеството лице, надлежно удостоверено с разписка за това, явяваща се
неразделна част от акта. В законоустановения срок пред ТД на НАП Плевен е внесено писмо – възражение от страна на
дружеството по отношение на АУАН и установеното като нарушение, посочва се че
дружеството от 2009 година не осъществява дейност и се прави искане за
обективност при произнасяне от АНО.
На основание
констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с АУАН
начин е дадено описание на нарушението, както и нарушената правна норма. С
издаденото НП е ангажирана административната отговорност на дружеството като за
нарушение на разпоредбата на Чл. 41, ал. 1, от Наредба №Н-18/2006г. е
наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин / лева. Издаденото НП
е било връчено на дружеството на упълномощено лице на 12.10.2020г. В срок пред
РС Плевен е обжалвано издаденото НП. Разпитан като свидетел в съдебно заседание
актосъставителят М.М. потвърди
авторството на съставения АУАН, както и че е установил нарушение при извършена
проверка, е бил сам в проверяваният
обект. Свидетелят посочи че в хода на проверката са били представени документи,
поискани от проверяващите и въз основа на които са установени нарушенията а
именно – че при проверка на място на обекта се установява че липсват и не са
издадени в установеният срок подробно описани в Констативния протокол и АУАН
осем броя месечни финансови отчети.Свидетелят
посочи, че актът е съставен в присъствието на представител на фирмата, както и
че при съставянето на акта като свидетели присъствали на съставянето на АУАН и
връчването колеги на актосъставителят,
които работят в един и същи офис, свидетелите ***и ***.
Поради не
наличие на основания за критика, съдът кредитира показанията на актосъставителят
и свидетелите като обективни, логични и
потвърждаващи се от другите приети по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да се
произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са
издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове
или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното
ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е
този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да
се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на
правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени
всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно
тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има
извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в
акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не
бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй
като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Процедурата по
установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото
обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат
за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски
районен съд приема от правна страна следното:
Административно-наказателното
производство се образува със съставянето на акта за установяване на извършеното
административно нарушение. При съставянето на акта актосъставителят трябва да
следи, а административно-наказващият орган да провери дали той съдържа
императивно определените реквизити, подробно описани в по аргумент от чл.42 от ЗАНН. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че АУАН съдържа имената на
актосъставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото на
извършване на нарушението; пълни данни
относно личността на нарушителя - достатъчни същото да бъде правно
индивидуализирано. Следователно съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на ЗАНН, за съдържание,
издаден е от компетентен по смисъла на ЗДДС орган.
Съдът счита че
при издаване на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение при описание
на нарушените законови разпоредби, посочено е само че е нарушен чл41 ал1 от
Наредба Н-18 / 2006г на МФ ,без да е свързано с
ЗДДС т. е без да е посочана нарушената норма в основният закон –ЗДДС , а
именно във връзка с чл.118, от ЗДДС,
който гласи „Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:1.
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;“
В
обстоятелствената част на акта и на наказателното постановлението не е описан изобщо кои от съставите начл.118,от ЗДДС е нарушен ,като същият съдържа 20
алиней , а именно:
Чл. 118. (Изм. -
ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
(2) Фискалните
устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската
дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна
връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите.
Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на
дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с
Българския институт по метрология.
(3) (Доп. - ДВ,
бр. 101 от 2013 г., в сила от 22.11.2013 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в
сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.,
изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) Фискалният и системният
бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна
или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В
случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на
самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез
фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на
услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се
визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин,
определени с наредбата по ал. 4. В случаите на продажби на стоки или услуги
чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може
да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен
адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин,
определени с наредбата по ал. 4. (3а) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от
10.12.2019 г.) В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта
по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или
системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ
за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от
одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на
документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за
предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се
определят с наредбата по ал. 4.
(4) Министърът
на финансите издава наредба, с която се определят:
1. условията,
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност;
2. сервизното
обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях;
3. изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към Националната агенция за приходите;
4. издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат;
5. видът на
подаваните данни, формата и сроковете на подаването им;
6. (нова - ДВ,
бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) условията и редът за издаване и за
отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД);
7. (нова - ДВ,
бр. 24 от 2018 г.) изискванията към софтуера за управление на продажбите в
търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на
такъв софтуер;
8. (нова - ДВ,
бр. 24 от 2018 г.) изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен
магазин;
9. (нова - ДВ,
бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) формата и съдържанието на
документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията
за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.
(5) (Изм. - ДВ,
бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При експлоатацията на ФУ/ИАСУТД
лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с
лица, получили разрешение по реда на наредбата по ал. 4.
(6) Всяко лице
по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да
предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
(7) (Отм. - ДВ,
бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(8) (Изм. - ДВ,
бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчно задължено лице, което
извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника
за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането
по реда на наредбата по ал. 4.
(9) (Изм. - ДВ,
бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинея 8 не се прилага от лице -
получател по доставка на течни горива, което е бюджетна организация по смисъла
на Закона за публичните финанси или общинско предприятие и не извършва продажби
на течни горива.
(10) Данъчно
задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.
(11) Данни по
ал. 10 не се подават от:
1. доставчика и
получателя за доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз;
2. доставчика за
доставки и за доставени количества течни горива, за които са подадени данни
пред Агенция "Митници", че горивата са освободени за потребление по
реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
3. (доп. - ДВ,
бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) доставчика за доставки, които е
отчел чрез електронната си система с фискална памет, с изключение на доставки,
извършени от обект, който не е краен разпространител и използва като средство
за измерване на разход измервателна система или разходомер;
4. получателя за
доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална
памет и получателят е краен потребител;
5. получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална
памет;
6. (отм. - ДВ,
бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
7. (нова - ДВ,
бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) доставчика и получателя по доставки
за битови нужди на гориво в бутилки с вместимост до 50 кг или транспортирано
чрез изградена газопреносна мрежа.
(12) (Нова - ДВ,
бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато органите по приходите
констатират, че краен разпространител извършва продажби на течни горива от
търговски обект и не разполага със стационарни подземни резервоари за
съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари, незабавно
уведомяват съответните компетентни органи за предприемане на действия по
констатираните нарушения.
(13) (Нова - ДВ,
бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинея 12 не се прилага за
продажби на течни горива за целите на речния и морския транспорт.
(14) (Нова - ДВ,
бр. 24 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.)
Производител/разпространител на софтуер за управление на продажбите в търговски
обект може да декларира в Националната агенция за приходите следните данни и
обстоятелства за такъв софтуер:
1.
наименованието и версията на произвеждания/разпространявания от него софтуер;
2. че софтуерът
по т. 1 отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал. 4;
3. че не
произвежда/не разпространява софтуер, предназначен за промяна на
функционалността на софтуера по т. 1 и за промяна, изтриване или друг вид
манипулиране на информацията в базата данни, с която работи софтуерът.
(15) (Нова - ДВ,
бр. 24 от 2018 г.) Редът за деклариране на данните и обстоятелствата по ал. 14
се определя с наредбата по ал. 4.
(16) (Нова - ДВ,
бр. 24 от 2018 г.) Националната агенция за приходите създава и поддържа
публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в
търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14,
достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Редът за
вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с
наредбата по ал. 4.
(17) (Нова - ДВ,
бр. 24 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.)
Алинея 14 не се прилага към интегрираните автоматизирани системи за управление
на търговската дейност и електронните системи с фискална памет.
(18) (Нова - ДВ,
бр. 24 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Лице,
за което е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез
издаване на фискален бон и желае да ползва софтуер за управление на продажбите
в търговски обект, може да избере за управлението на продажбите да използва в
търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от
него, изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към
производителите/разпространителите му и към софтуера се определят с наредбата
по ал. 4. В търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер,
включен в списъка по ал. 16, за управление на продажбите е длъжно да ползва
само този софтуер.
(19) (Нова - ДВ,
бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Алинея 18 не се прилага за лица,
ползващи интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската
дейност и електронни системи с фискална памет.
(20) (Нова - ДВ,
бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., предишна ал. 19 - ДВ, бр. 104 от
2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Националната агенция за приходите създава и
поддържа публичен електронен списък на електронните магазини, за които са
подадени данни по ал. 4, т. 5. Списъкът е достъпен на интернет страницата на
агенцията. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и неговото
съдържание се определят с наредбата по ал. 4.
Отделно от
гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че в
административно-наказателното производство е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушено право на защита на
санкционираното лице, тъй като обхватът на обвинението, вписан в АУАН, е бил
непълен и неясен, като не е
допуснато и в наказателното постановление. Обективните
рамки на изпълнителното деяние по повдигнатото с процесния АУАН обвинение не
са пълни , а са стеснени. В АУАН не се
посочва основният текст от закона –ЗДДС които е нарушен и които препраща към
Наредба Н-18/2006г.
Не
посочване в пълното на нарушените
законови разпоредби води до неяснота за какво точно нарушение е наказано
дружеството жалбоподател.
С оглед на това,
съдът приема, че при съставянето на посочения АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения
и същият е не е годна база за издаване
на обжалваното наказателно постановление. Отделно от гореизложеното настоящата
съдебна инстанция намира, че в административно-наказателното производство е
било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушено право на защита на санкционираното лице, тъй като обхватът на
обвинението, вписан в АУАН, е бил непълен и неясен, като същото нарушение е
пренесено и в наказателното
постановление. Обективните рамки на изпълнителното деяние по повдигнатото с
процесния АУАН обниния са стеснени. В същото време е необходимо от конкретната
ситуация да се изведе еднозначен извод за адекватна възможност за възприемане
за съдържанието на повдигнатото обвинение.
Не може дори за първи път с наказателното постановление да
се въвеждат нови съставомерни факти, по които санкционираното лице не се е
защитавало в хода на административно наказателното производство по съставяне на
АУАН,но в конкретния случай липсава токова уточнение дори в НП.
Законосъобразно съставеният АУАН има три
функции: констатираща, сезираща и обвинителна. При допуснато нарушение на чл.
42, т.5 ЗАНН, водещо до неяснота по кой закон е съставомерна констатацията на
лицето по чл. 37 ЗАНН, не може да бъде реализирана, съгласно изискванията на
закона, обвинителната функция. Със съставянето на акта, установените факти и
обстоятелства се вменяват във фактическа вина на лицето, посочено като
"нарушител" и изразяват волята на администрацията да поддържа срещу
това лице обвинение, приписвайки му извършването на установеното в акта
нарушение. В чл. 2, ал.1 ЗАНН е прогласен принципа за законоустановеност на
административното нарушение, а дефинитивната норма на чл. 6 ЗАНН го определя,
като "...деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред
на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред". Следователно,
колкото и да са укорими констатираните факти с АУАН, ако не са субсумирани под
норма от действащото право, обявяваща ги за нарушение, за което е предвидено
административно наказание, те не могат да изпълнят обвинителната функция на
АУАН, защото няма да е налице административно нарушение, като единство от
съставомерни факти и правна квалификация. Актът трябва да отговаря на всички
изисквания по чл. 42, т.1-т.6 ЗАНН, защото те осигуряват правото на защита.
Нещо повече, ако посочената за нарушена правна норма /в хипотезата на непълно,
неточно, неясно квалифициране на фактите в АУАН/ е бланкетна, както е в случая,
задължително се налага да бъдат посочени допълнително и нарушените други правни
разпоредби /т.4.1 - ТР № 2/07.10.02 г. на ОСНК на ВКС/.
Дори за първи път, по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН, АНО
не може и не е допустимо да повдига
юридическо обвинение или да го допълва, като въвежда допълнително нарушените
разпоредби, попълващи посочена в акта бланкетна норма ,като и това в
кокрентиният казус не е сторено,единствено бланкетно е посочено че е нарушена
чл41 ,ал1 от Нареба Н-18/2006г на МФ.И щом АУАН не просто страда от
нередовност, отстранима по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН, а изобщо не е годен да
осъществи обвинителната си функция, по изложените по-горе съображения, не се
намира нормативен способ, чрез който този порок да бъде преодолян, освен чрез
отмяна на НП като незаконосъобразно.
Това посочване
трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Законовата разпоредба която е
нарушена, описанието на нарушението и доказателствата, които го потвърждават не
може да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало
за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно
е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административно наказателната му отговорност, какви са доказателствата, които я
обосновават и коя е административно наказателната разпоредба, предвиждаща
наложеното му административно наказание, съответно нарушената материално правна
разпоредба.
Така
констатираните процесуални нарушения допуснати в хода на административно наказателното
производство са от категорията на съществените,
опорочават наказателното постановление изцяло и водят до неговата
отмяна.
При така
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 480994-F513139 от 28.11.2019г. на ***на отдел „Оперативни
дейности“-Велико Търново в ЦУ на НАП, с
което на основание чл.53, ал.2, във
връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.185, ал.2 вр с чл185 ал1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ н. „***”АД, БУЛСТАТ ***със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ЕГН ********* и ***с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на
700 /седемстотин / лева за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по
НПК, пред Административен съд гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: