Определение по дело №217/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 355
Дата: 2 юни 2022 г.
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20225500900217
Тип на делото: Частно търговско дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 355
гр. Стара Загора, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в закрито заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Частно търговско дело №
20225500900217 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 390 от ГПК.
Постъпила е молба за допускане на обезпечение на бъдещи искове на К.
М. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *** срещу Т.Д." ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ап. магазин,
представлявано от Н.И.Х., в качеството й на управител.
Молителят К.П. посочва, че е фотограф, специалист в архитектурна и
интериорна фотография, автор на уеб сайта за професионални фотографии
https://www.***.com, на който публикува свои авторски снимки.
По повод дейността си г-н П. е ангажиран да заснеме ресторант „***",
к.к. ***“. Авторът извършва рекламна фотосесия част от която са процесиите
7 (седем) изображения, като за авторство върху снимките свидетелства
държането на суровите файлове.
Ответникът по бъдещия иск "Т.Д." ООД ЕИК: *** е търговско
дружество, тясно специализирано във вноса на мебели и аксесоари за
интериорно и екстериорно обзавеждане. То използва сайта https://***.com/
във връзка със своята търговска дейност.
Молителят твърди, че на 16-ти януари 2021-ва година е установил, че
ответникът използва в търговската си дейност без лиценз или разрешение
негови авторски фотографии - 7 (седем) свои снимки от на сайта
https:/trinexdesign.com. Посредством приложението Wayback Machine авторът
запазил как е изглеждала страницата на конкретната дата Посочва се URL, на
който са разположени снимките.
Твърди се, че фотографиите са използвани за визуализиране на
интериора на ресторанта, в направата на който ответникът е взел участие.
Освен на 16-ти януари, когато открива за използването на фотографията,
авторът установил, че снимките фигурират на сайта още от 7-ми август 2020-
та година. Последният известен на молителя път, в който се откриват
процесиите снимки на сайта на ответника е на 2-ри март 2022-ра година, от
1
което се счита, че може обосновано да се предположи, че фотографиите са
използвани в промеждутъка между на 7-ми август 2020-та и 2-ри март 2022-
ра година или почти 2 години.
Молителят отрича да е давал под никаква форма съгласието си
процесната снимка да бъде ползвана от ответника, последният никъде не е
отбелязал кой е авторът на използваната фотография и какъв е източникът, от
където я е придобил. Счита, че съгласно чл.95 ЗАПСП, ответникът му дължи
обезщетение за всички вреди - имуществени (загуби и пропуснати ползи) и
неимуществени, които са настъпили в следствие на нарушението, тъй като с
действията си ответникът е нарушил правата му по чл. 18, ал.1 вр. ал.2, т.1-3
и 6 и чл. 19 ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязан по
подходящ начин като автор на произведението - чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП.
Освен това, като пряко следствие на противоправното поведение на
ответника, молителят бил принуден да направи разноски за първоначална
адвокатска помощ в опит да намери извънсъдебно решение на спора. Твърди
се също така, молителят е понесъл и неимуществени вреди, изразяващи се в
раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и липсата на
всякакво признание.
Твърди се, че с противоправното си поведение ответникът лишил
молителя от законното му право да получи възнаграждение за творчеството и
труда си, като по този начин последният пропуснал да увеличи имуществото
си чрез получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне
правото на ползване на процесиите снимки. Пропуснатите ползи за молителят
се изразяват във възнаграждението, което би получил за ползването на
фотографиите си при правомерно развитие на отношенията с ответника, а
именно - лицензионен договор с предмет процесиите фотографии и цел на
употребата им.
Тъй като в * няма информация за пазарните цени в бранша, но
молителят прави оценка на база пазарни аналози. Той счита, че справедливият
размер за всеки негов кадър възлиза на 180 лв. без ДДС. Така използваните
(седем) кадъра са оценени на обща стойност 1260 лв. без ДДС. Преглед на
авторитетния международен сайт за продажба на фотографии Getty Images
сочи, че подобна фотография в сходен диапазон на качество, какъвто
ответникът е използвал се оценява на €150 или 293 лв. При 7 фотографии
цената би достигнала 2051 лв. Сумата на пропуснатата полза, която
Молителят претендира е 1260 лв. и е почти два пъти по - ниска.
За да защити интереса си и да потърси доброволното му уреждане с
ответника, молителят използвал адвокатски услуги, за които е заплатил 500 лв
(петстотин лева). Те били необходими, за да се квалифицира нарушението,
съгласно българското право, да се изготвят покани и да се преговаря с
нарушителя извънсъдебно.
Посочва се, че молителят е разочарован от кражбата на труда му,
осъществена чрез настоящия случай. Фактът, че има хора, които не оценят
2
това, което прави, го е накарало да се чувства унизен и подценен. Също така,
фактът, че той е принуден постоянно да следи в интернет дали някой не му
краде труда е изключително натоварващ за неговата психика и не му
позволява да се почувства като творец и артист. Още повече го оскърбява
факта, че ответникът се отнася с насмешка на претенцията му за
неимуществени вреди, както може да се установи от кореспонденцията,
доказателство по - долу.
Молителят оценява неимуществените си вреди на под формата на
психически болки, страдания, стрес и дискомфорт 500 лв., каквото е и
минималното обезщетение за деликта по чл. 95 ЗАПСП.
Общият размер на претендираното обезщетение по чл.95 ЗАПСП 2260
(две хиляди двеста и шестдесет лева):
• 1260 лв. пропуснати ползи от ползване на фотографията
• 500 лв. загуба под формата на платено адвокатско възнаграждение
за извънсъдебна помощ
• 500 лв. неимуществени вреди;
От момента на извършване на нарушението (най - ранната известна
дата) - 07.08.2020 г., до 27.05.2022 г. ответникът не е обезщетил молителя за
нанесените вреди от незаконното ползване на фотографията му в размер на
1260 лв. (пропуснати ползи). Посочва се, че задължението за обезвреда е
изискуемо веднага след извършването на деликта, а обезщетението е в
парична форма и като такова при забавата на ответника се дължи законна
лихва. С помощта на калкулатор е изчислен размера на лихвата, който е
230.65 лв. (двеста и тридесет лева и 65 стотинки).
Авторът посочва, че е разбрал за неправомерното използване на
16.01.2021 г. от този момент той понася неимуществени вреди, оценени на
500 лв., като при забавата на ответникът дължи законна лихва. За периода
16.01.2021 - 27.05.2022 г. същата се посочва, че е в размер на 69.04 (шестдесет
и девет лева и 4 стотинки).
Посочва се, че общо цената на бъдещия иск е 2 559,69 (две хиляди
петстотин петдесет и девет лева и 69 стотинки).
На 10-ти март 2022 г. от пълномощникът на молителя поканил
ответника да разрешат спора по доброволен ред.
На 14-ти март 2022 г. Н.Х. - управител на дружеството изпратила
отговор с несъстоятелни аргументи и отказ на поканата за доброволно
изпълнение. Изпратена била реплика на отговора на 21.03.2022 г., но тя не
дала резултат.
Молителят няма данни кой точно служител, изпълнител, пълномощник,
мандатар или просто гестор е извършил публикуването в полза на ответника,
но фотографията е ползвана от него на неговия уебсайт, поради което разчита
на презумпцията на чл. 95г ЗАПСП.
3
Молителят, счита, че бъдещите искове са допустими и видно от
изложеното - вероятно основателни. Счита, че е достатъчно убедително е
доказано, че молителят има право да търси обезщетение за причинени вреди
по чл.95 ЗАПСП, ведно със законна лихва за периода на нарушението.
Ответникът бил поканен, но отказал да изпълни, при което молителят има
правен интерес да предяви осъдителен иск.
Посочва се, че обезпечителната нужда е предпоставка, която, при липса
на доказателства за обратното, следва да се предполага и не подлежи на
доказване от молителя. Счита се, че съществува опасност ответникът да се
разпореди със своето имущество, което ще направи невъзможно
принудителното събиране на задължението, в случай на осъдително решение
в полза на молителя.
В подкрепа на изложеното се счита, че са следните факти:
- Ответникът отказва да изпълни извънсъдебно, въпреки че е поканен
неколкократно, а за нарушението му има безспорни доказателства.
- Ответникът отказва да обезщети действително причинените вреди на
Молителя и се отнася пренебрежително към част от тях (неимуществените
вреди)
Молителят счита, че шансът му да удовлетвори претенциите си е като
насочи бъдещото си изпълнение към банковите сметки на ответника, а това са
средства, с които ответникът лесно може да се разпореди или да укрие, която
обезпечителна мярка намира за съответна на обезпечителната нужда.
Предвид изложеното, моли съда да допусне обезпечение на бъдещите
искове на К. М. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *** срещу Т.Д."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ап. магазин,
представлявано от Н.И.Х., в качеството й на управител за плащане на сумата
от 2 559,69 (две хиляди петстотин петдесет и девет лева и 69 стотинки),
представляваща обезщетение за нарушени авторски права, чрез
последователно НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху всички банкови сметки на
Т.Д." ООД, ЕИК ***, в лева и валута, до общ размер от 2 559,69 лв, във
всички банки на територията на Република *
Съдът, след като се запозна с направеното искане, намира следното:
Съгласно чл. 390 от ГПК, обезпечение на бъдещ иск може да се иска
преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес
на ищеца. За да бъде уважено искането, следва молителят да изложи
конкретно и ясно обстоятелствата относно обезпечителната нужда, която
обосновава основателността на исканото обезпечение.
Съгласно чл.391, ал.1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението. Нито невъзможността, нито затруднението на
4
ответника по чл.391, ал.1 ГПК са юридически факти, за които законът да е
създал презумпцията, че са налични. Затова съществуването им е въпрос на
доказване. Чрез посочени в молбата факти молителят трябва да установи, че
без обезпечаването на иска за него ще бъде или невъзможно, или затруднено,
осъществяването на права по евентуално осъдително решение.
Без тази предпоставка да е налице, допускането на обезпечението ще
противоречи на закона. В случая, от данните изложени в молбата не се
установява, че без обезпечаване на иска за бъдещият ищец ще бъде
невъзможно или затруднено осъществяването на правата по решението.
Поради изложеното съдът намира, че липсва основна предпоставка за
уважаване на молбата за допускане на обезпечение, тъй като при непосочване
и недоказване на обезпечителната нужда, не е установен правният интерес от
допускане на обезпечението.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на обезпечение на
бъдещи искове на К. М. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***
срещу Т.Д." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ап. магазин, представлявано от Н.И.Х., в качеството й на управител за
плащане на сумата от 2 559,69 (две хиляди петстотин петдесет и девет
лева и 69 стотинки), представляваща обезщетение за нарушени авторски
права, чрез последователно НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху всички банкови
сметки на Т.Д." ООД, ЕИК ***, в лева и валута, до общ размер от 2 559,69 лв,
във всички банки на територията на Република *, както следва:
1) "***" АД. със седалище гр. ***;
2) "***" ЕАД, със седалище гр. ***, централно управление гр. ***;
3) "***” АД. със седалище гр. *** ***
4) "***" АД. със седалище гр. ***;
5) "***" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр. ***;
6) *** ЕАД (предишно наименование *** ЕАД), със седалище гр.
***, централно управление гр. *** *, район „***", бул. „**** № *, ЕИК ***;
7) "***" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр. *** ***,
5
район „*”, бул. „**** № ***;
8) "***" ЕАД, със седалище гр. ***, централно управление гр. ***
***, ул. „***” № ***;
9) "***" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр.
*** **, район „*”, ул. „* ***” № 5, ЕИК ***;
10) "***" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр. *** *.
район .***”, ул. .***:
11) "*** (*У АД. със седалище гр. ***, централно управление
гр. *** ***, район „*”, бул. „***” *, ЕИК ***;
12) "***" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр.
*** ***, ЕИК *;
13) "*** (*)" ЕАД, със седалище гр. ***, централно управление гр. ***
***;
14) "***" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр. *** ***;
15) "***" АД. със седалище гр. ***;
16) "***" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр. *** *,
район „**", бул. „*" ***;
17) "***" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр. *** *,
ул. „***;
18) "***" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр. *** ***
ЕИК **;
19) "***" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр. *** *,
район „*”, пл. „* *** ЕИК ***;
20) "***а" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр. ***
***, район „***", ул. „***
21) "***" АД. със седалище гр. ***, централно управление гр. *** ***,
ул. „***" № ***, ЕИК ***;
22) "***" АД, със седалище гр. *****;
23) "***", със седалище гр. ***;
24) "***”, със седалище гр. ***;
25) "***, със седалище гр. ***;
6
26) "***", със седалище гр. ***;
27) „***", със седалище гр. ***;
28) "Т***", със седалище гр. ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред АС
– гр.Пловдив в едноседмичен срок от получаване съобщение за
постановяването му с приложен препис, което да се изпрати само на
молителя.

Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
7