Решение по дело №4894/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260054
Дата: 22 януари 2024 г.
Съдия: Златка Николова Чолева
Дело: 20211100504894
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                    Р Е Ш Е Н И Е

 

         В        И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

                                  №……….., гр.София, ……………год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV “в” състав, в закрито заседание, проведено на …………………………………… година , в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                 Ивета Антонова

Като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева ч.гр.дело № 4894 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.436, вр. с чл.435,ал.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба подадена от А.Д.П. срещу постановлението от 17.03.2021г. на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790 на КЧСИ по изп.дело № 20217900400310, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател- длъжник за намаляване на дължимите от него разноски по изпълнителното дело, както и за прекратяване на изпълнителното производство.

Частният жалбоподател А.Д.П. заявява искане за отмяна на обжалваното постановление с доводи за незаконосъобразност и неправилност. Твърди, че начислените от ЧСИ такси от 280,00лв.  по изпълнителното дело надвишават с 1/10 размера на паричния дълг- предмет на принудително събиране, в нарушение на законовата забрана за това. Възразява , че претенираните от взискателите суми за събиране от 260,00лв.-деловодни разноски и 300,00лв.- отново деловодни разноски – предмет на двата издадени изпълнителни листа са прекомерни и не съответстват на сумите , които дължи солидарно с другия длъжник- „Б.М.Г.“ ЕООД. С жалбата е направено искане и за отмяна на наложения от съдебния изпълнител запор върху трудовото му възнаграждение с довод, че вече има удръжки по други две изпълнителни дела под № 20178510403620 и под № 20118490400733.

 

Насрещните страни по жалбата- взискатели в изпълнителното производство, К.В.Н., Л.В.М.и В.М.Г.,  оспорват жалбата като недопустима в частта, с която се обжалва отказът на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство с довод, че е неправомерно образувано, както и в частта, с която се атакува наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Считат, че този акт и действие на ЧСИ не попадат в приложното поле на ГПК, който лимитивно и изчерпателно установява подлежащите на обжалване актове и действия на съдебния  изпълнител. Що се отнася до жалбата на длъжника срещу начислените от съдебния изпълнител разноски, взискателите считат, че тя е неоснователна, тъй намират, че те са правилно начислени.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Р.М.с рег.№ 790 , с които  е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

         Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

  От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на 04.02.2021г. по молба на  К.В.Н., Л.В.М.и В.М.Г., действащи чрез пълномощника им - адв.Д.Д.-  за събиране на общата сума от 280,00лв. по два изпълнителни листа, от която обща сума: сумата от 150,00лв. е дължима на взискателя К.В.Н., а общата сумата от 130,00лв.- общо на взискателите К.Н., В.Г.и Л.М.. С молбата  за образуване на изпълнителното дело е уточнено, че с двата изпълнителни листа под № 260235 от 09.12.2020г. и под № 26034 от 09.12.2020г., издадени въз основа на влязло в сила решение по гр.дело № 1229/ 2019г. на Районен съд- Радомир, длъжникът А.П. е осъден да им заплати при условията на солидарност с „Б.М.Г.“ ЕООД направените по делото разноски , както следна: с първия изпълнителен- сумата от 300,00лв. - само на взискателя К.Н., а с втория изпълнителен лист – сумата от 260,00лв. – дължима общо на тримата взискателя К.Н., Л.М.и В.Г..  Уточнено е, че от другият солидарен длъжник „Б.М.Г.“ ЕООД  са заплатени доброволно съответната част от дължимите при условията на солидарност суми по двата изпълнителни листа. С молбата за образуване на изпълнителното производство от взискателите е направено искане да бъде събрана и заплатената от тях като разноски по изпълнението за адвокатски хонорар сума от 300,00лв.  С молбата  за образуване на изпълнително производство взискателите са овластили ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнение, като едновременно с това е заявено  искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и притежаваните от него банкови сметки.

 Към молбата за образуване на изпълнителното производство е представено пълномощно от 25.01.2021г., с което тримата взискателя са упълномощили  адв.Д.Д.да ги представлява в рамките на изпълнителното производство. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 25.01.2021г., сключен между тримата взискателя и адв.Д.Д.с който е договорено адвокатско възнаграждение от 300,00лв . , като изрично е отразено, че сумата е заплатена в брой.

С постановление , инкорпорирано в покана за  доброволно изпълнение изх.№ 4617/ 04.02.2021г.  е приета за събиране общата сума по двата процесни изпълнителни листа от 280,00лв., сумата от 300,00лв.- разноски по изпълнителното дело в полза на взискателите , както и такси и разноски в размер на 279,60лв. по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е получена от длъжника А.П. по адреса на местоработата му – Поделение за пътнически превози – София /ул.“З.“ № 1, гр.София/ на 08.02.2021г.

Със съобщение връчено лично на длъжника А.П. в кантората на ЧСИ на 17.03.2021г., длъжникът е уведомен, че държавата се явява присъединен по право взискател в изпълнителното производство, на основание чл.458 от ГПК, във вр. с чл.190 от ДОПК  с вземане в размер на  359,54лв.- публични вземания, за което дължи начислени авансови такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 43,14лв.

В обжалваното постановление от 17.03.2021г. , е удостоверено, че на датата 17.03.2021г. длъжникът се е явил в кантората на ЧСИ  на ул.“****І“ № 130  и е направил искане лично да му бъде връчена ПДИ , въпреки предходното връчване по адреса на местоработата му. Удостоверено е от съдебния изпълнител при условията на чл.434,ал.2 от ГПК,  че от длъжника е направено искане за намаляване на разноските  и за прекратяване на изпълнителното дело. С обжалваното постановление от съдебния изпълнител е постановен отказ и на двете искания на длъжника, с мотива, че разноските са правилно изчислени, адвокатския хонорар заплатен от взискателите е в рамките на минималния размер  по Наредбата, като сумата не е заплатена в срока за доброволно изпълнение ,а длъжникът има  и задължения към държавата.  Прието е, че посоченото от длъжника основание за прекратяване на изпълнителното дело- неправомерно издаден изпълнителен лист не попада в предвидените основания за прекратяване с разпоредбата на чл.433 от ГПК.  

При така установените обстоятелства от правна страна съдът приема следното:

Жалбата в частта, с която се атакува  постановлението на ЧСИ  в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК , е допустима, като подадена от легитимирана страна,  в законоустановения срок /постановлението от 17.03.2021г. е връчено на длъжника в деня на постановяването му в присъствието на длъжника- жалбоподател, а жалбата е депозирана на 22.03.2021г.-  в законоустановения 2 седмичен срок по чл.436,ал.1 от ГПК/. С жалбата в тази й част се атакува атакува подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител. Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК изчерпателно и лимитивно изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава 39 от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в част първа "Общи правила".  Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено с нормата на чл. 79, ал.1 от ГПК, чието систематическо място е  в раздел втори, глава осма, от първа част на ГПК- „Общи правила“ . Ето защо,  съдът приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е предвидена с разпоредбата  на чл. 78, ал.5 от ГПК.   С посочената разпоредба е постановено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК има систематично място в част първа „Общи правила” на ГПК, поради което съдът приема, че тя намира приложение както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия – изпълнителят също има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат / юрисконсулт, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника сиадвокат/юрисконсулт, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя . По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че жалбата в частта, с която длъжникът атакува отказът на ЧСИ на искането му по чл.78,ал.5 от ГПК е допустима и дължи произнасяне по нейната основателност. Разгледана по същество , съдът намира жалбата в тази й част – за основателна по следните мотиви:

    По делото тримата  взискатели са подали една обща молба за образуване на изпълнителното делото. Молбата е подадена чрез  пълномощника им- адв.Д.Д.. Предмет на принудително събиране са неолихвяеми вземания за разноски, присъдени на всикателите по воден исков процес срещу длъжника. Съдът, като взе предвид, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателите към датата на постановяване на обжалваното постановление се изчерпва с подаване на една обща молба за образуване на изпълнителното дело и че към момента на постановяване на атакуваното постановление от ЧСИ от пълномощника на взискателите не са извършени други процесуални действия, приема, че на взискателите към датата на постановяване на обжалвания акт се дължи само едно адвокатско възнаграждение по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- в размер на 200,00лв. Съдът приема, че се дължи само едно адвокатско възнаграждение, след като взе предвид, че в конкретния случай е подадена само една обща молба от тримата взискатели, за защита на техни общи и безпротиворечиви интереси в изпълнителното производство - по събиране на присъдени съдебни разноски, предмет на двата изпълнителни титула /изп.лист/ и с тази молба се изчерпват процесуалните действия на взискателите по изпълнителното дело, реализирани по пълномощие чрез процесуалното представителство на адвокат към датата на постановяване на обжалвания акт на съдебния изпълнител. Законът  обвързва дължимостта на разноските с реално извършена работа по делото - исково или изпълнително. В конкретната хипотеза, при която не се установява други процесуални действия, извън подаване на молбата за образуване на изпълнително дело по чл.426 от ГПК,  да са реализирани от пълномощника на взискателите към горепосочения релевантен момент. Ето защо, съдът  приема, че не им се дължи възнаграждението по т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г. С оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното постановление в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК следва да бъде отменено  и вместо него- постановено друго, с което възражението на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК да бъде уважено, като претендираното от тримата взискатели и прието за събиране адвокатско възнаграждение  от 300,00лв. следва да бъде намалено до размера на сумата от 200,00лв.

Съдът намира, че жалбата в частта, с която се атакува постановлението на ЧСИ в частта на отказа за прекратяване на изпълнителното производство е допустима, доколкото е подадена в законоустановения 2 седмичен срок / постановлението е съобщено в момента на издаването му / и срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител – по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Нормата на чл.433 от ГПК изрично и лимитивно изброява основанията, при наличието на които изпълнителното производство следва да бъде прекратено. В конкретния случай длъжникът не твърди и по изпълнителното дело не се установява наличието на нито едно от законоизброените правни основания за прекратяване на принудителното изпълнение. Доводите на длъжника срещу издадения изпълнителен лист и твърдяната незаконосъобразност на този изпълнителен лист е следвало да бъдат заявени от него по реда на чл.406 от ГПК. Пропускът на длъжника да реализира правата си по  чл.406 от ГПК води до реализиране на  последиците от принудителното изпълнение на правата на взискателя по изпълнителния  титул.

По изложените мотиви съдът приема, че жалбата в частта, с която се атакува отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Що се отнася до жалбата в частта, с която се атакуват останалите разноски и такси по изпълнението от 279,60лв., начислени по реда на ТТР към ЗЧСИ с довод, че начислението е нарушение на разпоредбата на чл.73“а“ от ГПК, съдът намира, че обжалваното постановление, с което е постановен отказ за намаляването им  е недопустимо. Съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася по това искане, доколкото пътят за защита на длъжника срещу тези такси и разноски е по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.

Самата жалба срещу тези разноски, подадена по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК до съда на 22.03.2021г. , с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява недопустима,  като просрочена. Постановлението за разноските от 279,60лв.,  представляващи такси и разноски към ТТР към ЗЧСИ е инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение, която е редовно връчена на длъжника на 08.02.2021г.- по местоработата му при спазване на разпоредбата на чл.49 от ГПК. Жалбата срещу това постановление за разноски е подадена в предвидената от закона писмена форма и ред на 22.03.2021г.- след изтичане на законоустановения 2 седмичен срок по чл.436,ал.1 от ГПК. Поради това, тя се явява недопустима /просрочена/ и като такава в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане.

Съдът намира, че жалбата в частта й , с която длъжникът атакува наложен запор върху трудовото му възнаграждение също се явява недопустима, доколкото не попада в приложното поле на чл.435,ал.2 от ГПК. В жалбата не се  поддържат доводи за несеквестируемост на трудовото възнаграждение, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.435,ал.2,т.2 от ГПК, която единствено би обосновала извод за допустимост на жалбата. Това основание е достатъчно жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима в тази й част.

 

Воден от горните мотиви, Съдът

        

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.Д.П. постановлението от 17.03.2021г. на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790 на КЧСИ по изп.дело № 20217900400310 в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател- длъжник А.Д.П. за намаляване на дължимите от него разноски по изпълнителното дело в полза на взискателите за адвокатско възнаграждение, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, прието за събиране  и заплатено от взискателите К.В.Н., Л.В.М.и В.М.Г. по изпълнително дело №  20208604000715 по описа на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ към 17.03.2021г. - от общо 300,00лв. - до размера на сумата от общо 200,00лв.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата А.Д.П. в частта, с която се атакува постановлението от 17.03.2021г. на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790 на КЧСИ по изп.дело № 20217900400310, в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател- длъжник А.Д.П. за прекратяване на изпълнителното производство на основание неправомерно издадени изпълнителни листове , по които сумите са предмет на принудително събиране по изпълнителното дело.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата А.Д.П. в частта, с която се атакува наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника –жалбоподател А.Д.П. по изп.дело № 20217900400310 по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790 на КЧСИ , както и в частта, с която се атакуват като начислени в нарушение на чл.73“а“ от ГПК  разноските и таксите по изпълнението по ТТР към ЗЧСИ в размер на 279,60лв. с постановлението на съдебния изпълнител  инкорпорирано в покана за  доброволно изпълнение изх.№ 4617/ 04.02.2021г. ,

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо постановлението на постановлението от 17.03.2021г. на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790 на КЧСИ по изп.дело № 20217900400310 в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател- длъжник А.Д.П. за намаляване на дължимите от него разноските и таксите по изпълнението по ТТР към ЗЧСИ в размер на 279,60лв.

 

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на длъжника А.Д.П. има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1 седмичен срок от съобщаването му. В останалата част решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.