О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
…. 03.06.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
трети юни две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гражданско
дело № 1194 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
С разпореждане на съда е указано на
ищеца в едноседмичен срок от получаването на съобщението да внесе по сметка на РС - Стара Загора
държавна такса в размер на 294,01 лева и в същият този срок да представи по
делото доказателства за внесената
държавна такса. Със същото разпореждане, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба
ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Видно от данните по делото, съобщението,
ведно с постановеното разпореждане, е редовно връчено на процесуалния представител на ищеца, на 13.05.2020г.
Едноседмичният срок за изпълнение на указанията
на съда е изтекъл на 29.05.2020 г. (петък, присъствен ден), (арг. параграф 13
от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето , ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), като указанията на
съда не са изпълнени и до днес.
Вместо изпълнение на указанията на съда,
на 20.05.2020г. е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, с която
заявява, че съдът неправилно е квалифицирал исковете и че ищецът не дължи
определената държавна такса, тъй като е завел дело по ЗОДОВ.
Първо, към исковата молба не е приложен
документ за внасяне на каквато и да е държавна такса по делото.
И второ, което е по – важното в случая,
съдът в разпореждането си, с което е оставил исковата молба без движение,
подробно е изложил мотиви защо счита, че е сезиран с искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 ЗЗД и на база тяхната цена е определил дължимата държавна такса
съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК. Съдът не е обвързан от правната квалификация,
посочена от ищеца. От внимателния и обстоен прочит на исковата молба, е
видно че в
нея са изложени следните обстоятелства, а именно че ищецът е кредитор
(цесионер) по договори за цесия на вземания, по които парични вземания длъжник
е ответникът. Ответникът, въпреки че бил уведомен за извършените цесии,
престирал част от задълженията си на цедента, а не на ищеца – цесионер. Съгласно чл. 79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Така на база изнесените факти, съдът е извел правната квалификация на
предявените искове. Касае се за частично неизпълнение на парично задължение на
ответника, произтичащо от договори, като ищецът претендира заплащане от
ответника на остатъка от паричното му задължение, поради което макар и в
исковата молба и в допълнителната такава от 20.05.2020 г. ищецът да твърди, че
този неплатен остатък от договорно задължение представлява неимуществени вреди
по ЗОДОВ, то това не променя правната квалификация на исковете, дадена от съда.
Същото важи и за многобройно цитираната съдебна практика, неотносима към
спорния предмет на делото.
В заключение съдът намира, че не са налице основанията на чл.
253 ГПК за отмяна на разпореждането, с което е оставена без движение исковата
молба.
При това положение, след като не са
изпълнение указанията на съда в срок и ищецът е предупреден за последиците от
това си поведение, съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ВРЪЩА
искова молба,
Вх. номер 8745/17.03.2020 г., подадена от Д.Й.С., поради неотстраняване на нередовностите в срок и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №1194/
2020 г. по описа на РС – Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :