РЕШЕНИЕ
№ 2827
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330111248 по описа за 2021 година
С искова молба ищецът „Делта Кредит“ АДСИЦ срещу А... Д. С....
обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр.
чл. 365 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер на
9557,56 лева – главница за периода 05.04.2016 г. – 05.03.2020 г. по
споразумение от 09.03.2013 г., за разсрочване на задължението по сключен
между „Алфа Банк“ А.Е, чрез клона си „Алфа Банка – клон България“
договор за потребителски кредит – ваканция № ....., вземанията по който са
прехвърлени с договор за продажба на вземания от ..........и приложение №
.............. към него от кредитора на „С. Г. Груп“ ООД, което дружество ги е
прехвърлило на „МТ Проджект „ ЕООД с Договор за прехвърляне на
вземания от ........ и Приложение № 1 към него, което дружество ги е
прехвърлило на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, със сегашно наименование - „Делта
Кредит“ АДСИЦ, сумата в размер на 647,79 лева – обезщетение за забава за
периода 15.07.2020 г. – 15.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК – ....., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед № .... за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
1
21.03.2021 г. по ч. гр.д. № .... г. по описа на Районен съд Пловдив, ........
Ищецът твърди, че между „Алфа Банк“ А.Е, чрез клона си „Алфа Банка
– клон България“ и ответника бил сключен договор за потребителски кредит –
ваканция № ............... по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателят сумата в размер на 15 000 лева за периода .............., като
последният се задължил да върне предоставената сума на 96 месечни вноски,
всяка в размер на 231,60 лева. Излагат се доводи, че в срока на договора
ответникът не изпълнявал задължението си, като към .... същото възлизало на
сумата от размер на 17 283,47 лева, от които 14714,38 лева – главница, и
2569,09 лева – възнаградителна лихва. Излагат се доводи, че на 25.03.2010 г.
„Алфа Банк“ А.Е, чрез клона си „Алфа Банка – клон България“ прехвърлило
вземането към ответника на „С. Г. Груп“ ООД с Договор за продажба на
вземания и приложение № 1 към него, а на .... последният прехвърлил на „МТ
Проджект“ ЕООД процесното вземане с договор за прехвърляне на вземания
и приложение № 1 към него. Последното дружество прехвърлило вземането
на Алфа Кредит“ АДСИЦ, със сегашно наименование - „Делта Кредит“
АДСИЦ с договор за прехвърляне на вземания от ........ и приложение № 1 към
него. За всички извършени прехвърляния на вземането, ответникът бил
уведомен, като на ..... между последния кредитор – ищецът, и ответника било
сключено споразумение, представляващо договор за спогодба, по силата на
който страните преуредили отношенията си във връзка с процесния договор
ваканция № .....По силата на посоченото споразумение ищецът признал
съществуването на вземането в размер на 17 283,47 лева, като се задължил
същото да бъде върнато в периода 05.04.2013 г. – 05.03.2020 г. на 84 месечни
вноски. Ответникът не извършил плащане на посочените вноски, поради
което ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № ......и била издадена заповед
за изпълнение. Предвид постъпило възражение от ответника, ищецът
обосновава наличие на правен интерес от предявяване на исковите претенции.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника А.... Д. С....., с който се възразява, че сумата по договора не е
усвоена. Възразява се, че уговорената лихва и ГПР са в прекомерен размер,
поради което се възразява, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна.
Навеждат се възражения, че вземането е било погасено по давност към датата,
2
на която се твърди да е сключено споразумението. Посочва се, че не са
представени доказателства за съобщаването на извършените цесии. Оспорва
се подписа на споразумението от .......
Поради изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ......., образувано по депозирано от
ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ..... Срещу
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано възражение, поради
което с разпореждане на съда от .....е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника
за вземане, произтичащо от сключен договор за кредит с „Алфа Банк“ – клон
България, за което е сключено споразумение от името и за сметка на
цесионера.
С Договор за продажба на вземания от ....... сключени между „Алфа
Банк“ А.Е. – чрез „Алфа Банк“ – клон България и “С.Г. Груп” ООД страните
са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача портфейл от вземания.
По делото е представено Приложение № 1, в което е индивидуализирано
задължението на ответника по силата на договор за кредит № 375-228/2008 в
общ размер от 15000 лева, включващо главница и възнаградителна лихва.
Представен е договор за продажба на вземания от ....., сключен между “С.Г.
Груп” ООД и „МТ Проджект“ ЕООД, по силата на който в полза на „МТ
Проджект“ ЕООД е прехвърлено процесното вземане, индивидуализирано в
Приложение № 1. Приложен е и Договор за прехвърляне на вземания от .... по
3
силата на който „МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца
„Делта Кредит“ АДСИЦ (с предишно наименование „Алфа Кредит“ АСДИЦ)
процесното вземане, индивидуализирано в Приложение № 1.
Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане
по договорите за цесия, доколкото и последното е надлежно
индивидуализирано в представените приложения към договора.
Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение
на длъжника в съответствие с изискванията, въведени разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, тъй като по делото са представени уведомления по всеки договор за
цесия, с които цедентът уведомява длъжника за прехвърляне на вземанията.
Длъжникът не е получил уведомленията за прехвърляне на вземането,
доколкото по делото не са представени доказателства за връчването им на
длъжника. Следва обаче да се приеме, че приложените към исковата молба
уведомления, изхождащи от цедентите, и достигнали до длъжника с нея,
представляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3
ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /така Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, 1 ТО/.
По делото е представено Споразумение от .............. сключено между
ответника ответника и „Делта Кредит” АДСИЦ /с предишно наименование
„Алфа Кредит“ АДСИЦ, по силата на което длъжникът е поел задължение да
заплати сумата от 17 283,47 лева, представляващи задължение по договор за
потребителски кредит, сключен с „Алфа Банк“ – клон България от .... на 84
погасителни вноски – всяка в размер от 200 лева, с изключение на първата – в
размер на 725,91 лева, с краен срок за изпълнение на задължението –
05.03.2020 г. Авторството на представеното споразумение е оспорено от
ответника по реда на чл. 193 ГПК. В тази връзка по делото бе изслушано
заключение по съдебнопочеркова експертиза /л. 293 – 296/, съобразно което
подписът „за длъжник“ в представеното споразумение, е изпълнен от
длъжника.
В хода на съдебното дирене бе изслушана и приета и ССчЕ, като
4
съобразно заключението на вещото лице, задължението на ответника по
договор за потребителски кредит – ваканция № ............. сключен с „Алфа
Банк“ към .............възлиза на сумата в размер на 17 283,47 лева, от които
сумата в размер на 14 714,38 лева – главница, и сумата в размер на 2 569,09
лева – възнаградителна лихва.
По делото е представен Договор за потребителски кредит - Ваканция №
..... сключен с длъжника и „Алфа Банк“ – Клон България. Погасителен план за
задълженията по договора за потребителски кредит, сключен с „Алфа Банк“ –
клон България, от който се установява, че размерът на предоставената заемна
сума е от 15 000 лева.
Със споразумение, чиято автентичност бе установена несъмнено в
настоящото производство, ответникът е признал качеството си на длъжник по
договора за потребителски кредит и размера на задължението си по същия. С
поставяне на подписите на страните по това споразумение ответникът е
признал неизгодния за него факт на промяна на началния му кредитор с новия
цесионер, с което е прекъсната давността по отношение на вземанията,
уговорен е нов размер на дължимите от ответника суми по договора за
кредит. Към датата на сключването на споразумението ищцовото дружество е
било титуляр на вземанията срещу ответника.
По своята правна същност споразумението представлява спогодба по
смисъла на чл. 365 ЗЗД, който като всеки друг договор има силата на закон за
страните, които са го сключили, съгласно чл. 20а ЗЗД. Касае се за отделен,
самостоятелен вид договор за разрешаване на един съществуващ или
възможен спор чрез взаимни отстъпки, като той се характеризира с
правноустановително /декларативно/ действие, изразяващо се във взаимното
съгласие на двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото
го провъзгласява спогодбата; преобразуващо /конститутивно/ действие,
когато с нея те приемат изменения от действителното правно положение; и
правнорегулиращо действие с оглед задължението им да се въздържат от
нейното оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска
изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. Ето
защо основателността на така предявения от ищеца главен иск, зависи от това
дали ответникът е изпълнил уговорките по споразумението и от валидността
на последното. В този смисъл са Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. №
5
97/2004 г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от 24.02.2011 г. по т. д. №
324/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т. д. №
1135/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. №
962/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.
Съдът приема, че между страните е постигнато валидно споразумение.
По делото не е оспорена неговата автентичност. Споразумението не
противоречи на закона, с него ответникът признава свои задължения, както и
се уговаря падеж за заплащане на съществуващи задълженията. Ето защо
следва да се приеме, че сключената спогодба е породила уговорените между
страните правни последици. Както вече бе посочено сключената между
страните спогодба представлява самостоятелно основание за възникване на
задължението, поради което по отношение на последното не са приложими
разпоредбите на ЗПК.
С оглед изложеното се явява основателна претенцията на ищеца за
сумата в размер на 9557,56 лева, формирана от вноските за главница за
периода от 05.04.2016 г. до 05.03.2020 г., и за лихва за периода от 15.07.2020
г. до 15.03.2021 г. в размер от 647,79 лева. Задължението за заплащане на
възнаградителна лихва е установено в сключеното между страните
споразумение върху главницата, призната за дължима от страна на длъжника
в посочения в споразумението размер, поради което не следва да се
пристъпва към обсъждане на възраженията на ответника за наличие на
„анатоцизъм“. За да достигне до извод за основателност на предявените
искове съдът съобрази практиката на Окръжен съд – Пловдив, а именно -
Решение № 647 от 13.05.2022 г. по в. гр. д. № 620/2022 г. на Окръжен съд –
Пловдив, Решение № 370 от 20.03.2020 г. по в. гр. д. № 1776/2019 г. на
Окръжен съд – Пловдив и Решение № 260389 от 16.03.2021 г. по в. гр. д. №
184/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Неоснователно се явява и възражението за погасяване на вземането по
давност. С подписване на споразумението и уговорените в него падежи на
задължението е започнала да тече нова погасителна давност, доколкото всяко
споразумение между кредитора и длъжника, с което се разсрочва или
отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на
изтеклата дотогава погасителна давност и преместването на началния й
момент към деня, в който според споразумението вземането става изискуемо.
6
Задължението за главница се погасява с изтичане на общата – петгодишна
погасителна давност, а за лихва – с изтичане на кратката – тригодишна
погасителна давност, които давностни срокове изтичат на ............ а
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е депозирано на
.................
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
задължението си за заплащане на главницата с установен в споразумението
падеж за погасяване, ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1,
изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да се присъди,
считано от датата, следваща падежа на първата непогасена вноска, но
доколкото последното се претендира от по-късен момент исковата претенция
следва да се уважи за претендирания период, с оглед принципа на
диспозитивното начало, в пълния й предявен размер – с оглед заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. №
4722/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което
се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 254,11 лева. В
исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в
размер от 228,19 лева и депозит за вещо лице в размер на 170 лв. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение от
300 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100
лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е от 498,19 лева.
7
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че А.... Д. С...., ЕГН **********, дължи на „Делта Кредит” АДСИЦ,
ЕИК ...........сумата от 9557,56 лева, представляваща незаплатено задължение
по Споразумение от....., сключено между страните, и сумата от 647,79 лева -
обезщетение за забава за периода от 15.07.2020 г. до 15.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 17.03.2021 г., до изплащане на вземането, обективирани
в Заповед № ....... за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № .... г. по описа на Районен съд – Пловдив, ........
ОСЪЖДА А.... Д. С............., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на „Делта Кредит” АДСИЦ, ЕИК....., сумата от 254,11 лева
(двеста петдесет и четири лева и единадесет стотинки) – разноски в
заповедното производство по № ..... по описа на Районен съд – Пловдив,
.....гражданско състав, и сумата от 498,19 лева (четиристотин деветдесет и
осем лева и деветнадесет стотинки) – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8