Р
Е Ш Е Н И Е
№
25
Габрово,
26.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на трети февруари, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Елка Станчева и с участието на прокурор Ж.
Шикова от Окръжна прокуратура Габрово,
като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 8 от 2021 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна
жалба вх. № СДА-01-54 от 12.1.2021 г., подадена от С.М.К. от гр. Трявна, с ЕГН:
**********, подадена против съдебно Решение № 260063 от 2.12.2020 г.,
постановено по н.а.х.д. № 711 от 2020 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/,
с искане за неговата отмяна, както и за отмяна на потвърденото с него НП.
С атакуваното
съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0892-000651 от
14.07.2020 г., издадено от директор началник сектор ОД на МВР – Габрово, сектор
„Пътна полиция“, с което на касатора са наложени санкции за четири нарушения по
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Нарушенията, за
което е издадено процесното НП, се изразяват в следното:
На 14.06.2020 г. в
гр. Габрово, на посочена улица, К. управлява собствен лек автомобил с посочени
марка и номер, като при извършване на маневра на заден ход не се убеждава, че
пространството зад автомобила е свободно и удря преминаващия не по пешеходна
пътека пешеходец с вписани имена и ЕГН, като реализира ПТП. След произшествието
К. не уведомява компетентната служба на МВР и не остава на мястото на
произшествието за изчака пристигането на компетентните органи на МВР. При
проверката не представя СРМПС част 2. По този начин осъществява състава на
четири нарушения:
„1. Движи се на
заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
2. Участник в ПТП
не уведомява компетентната служба на МВР, с което виновно е нарушил чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП.
3. Не остава на
мястото на ПТП до пристигането на представители на МВР или следствието, с което
виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП.
4. Не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е нарушил
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.“
Съответно за всяко
от така изброените деяния са му наложени следните санкции:
1. На основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП – глоба от 20.00 лв.;
2. На основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба от 50.00 лв. и лишаване от право на управление
на МПС за срок от един месец;
3. На основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба от 50.00 лв. и лишаване от право на управление
на МПС за срок от един месец;
4. На основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лв.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да постанови
съдебния си акт, РСГ е счел, че деянието е установено по несъмнен начин,
установен е деецът и санкцията е законосъобразно индивидуализирана, не са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В законния срок
касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като намира, че съдът не е
взел предвид, че в АУАН и НП липсват съществени елементи от състава на
нарушенията, вкл. липсата на знание у него за настъпило ПТП, а именно – за
пострадало лице. Блъснатият пешеходец сам не е пожелал, след отправена му
покана от страна на водача, да бъде откаран в лечебно заведение, като е заявил
на К. лично, че не е пострадал. Едва след това жалбоподателят е потеглил с
автомобила си, което е основание да се приеме, че по отношение на двете деяния
– неуведомяване органите на МВР и неизчакване същите да се явят на място, не е налице
виновно поведение от негова страна. В АУАН и в НП също не се сочи конкретно за
пострадали от ПТП хора, такива твърдения се излагат едва в процеса по оспорване
на постановлението.
Жалбата е
депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против
подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и
допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната
основателност.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
не се явява. Процесуалният му представител, адв. Н., депозира писмено становище,
с което поддържа жалбата и излага доводи по съществото на спора.
Ответната страна не
се представлява.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма. В него нарушението е описано така, както това е
сторено в последствие в оспореното пред съда НП.
Процесното НП е
издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност. В АУАН и НП действително не се съдържа посочване на това, в
какво се изразяват уврежданията на блъснатия пешеходец и дали изобщо има
такива. Описанието се изразява само в това, че К., при движение с автомобила си
на заден ход „удря преминаващият не по пешеходна пътека пешеходец…“.
АСГ намира, че по
делото по несъмнен начин се установява това, че действително след удара К. е
спрял автомобила, слязъл е и е отишъл при пешеходеца, за да му окаже помощ,
като му е предложил да го откара в лечебно заведение веднага. В писмено
сведение на пешеходеца е посочено, че „След удара водачът слезе и говорихме.
Предложи ми да ме откара до поликлиниката. Аз отказах и той си тръгна без да се
обадим на полицията.“. При направено изследване е установено наличие на алкохол
при пешеходеца – 0.55 промила, като самият той заявява, че е пил ракия преди
това. В съдебно заседание същото лице, разпитано като свидетел, заявява: „След
като ме удари автомобила аз просто останах изненадан… Шофьорът на автомобила
дойде, разговаряхме. Вика ми – какво ти е, викам не знам. … Водачът каза нещо,
не мога да си спомня какво… позавъртя се позавъртя – имало ли ми нещо. Аз не
можех да преценя в момента. Пита ме дали искам да ме закара в поликлиниката…
запали колата и си тръгна. Аз поседях там, поседях и тръгнах към къщи. След
малко дойде полиция. Аз не съм викал. Разказах им случилото се. Дойдоха, взеха
ме от къщи, извикаха линейка, караха ме в Спешна помощ, там ми направиха
рентген за да няма някакво счупване. След което съпругата ми се обади на сина
ми и той дойде да ме вземе. Върнахме се вкъщи и тогава там, на място, пред
магазина, ме разпитаха и ми съставиха акт за неправилно пресичане. Водачът не
го познавам.. не съм имал претенции към него след като рентгена не установи
нищо. Аз исках да повикам КАТ, но нямах телефон.“. Свидетелят няма ясни спомени
от случилото се, но не споменава да е имал оплаквания след инцидента, поради
което и е отказал предложението да бъде откаран на преглед от К..
За първото и
четвъртото нарушение – движение на заден ход без водачът да се е убедил, че
няма да създаде опасност за други участници в движението, както и за това, че
при последвалата проверка той не е носил у себе си свидетелство за регистрация
на МПС, не е налице спор. Касаторът оспорва другите две нарушения –
неуведомяване на компетентната служба на МВР и неоставане на мястото на ПТП до
пристигане на представители на МВР или на следствието. Съгласно сочените като
нарушение разпоредби на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А и Б от ЗДвП, относими за
тези две нарушения, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са пострадали хора, да
уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи.
Фактът, че е ударен пешеходец не създава презумпция, че той е непременно пострадал. За да е налице
ПТП, съгласно §.6, т. 30 от ДР на ЗДвП, е
необходимо наличие на събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство, което да е предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.
В случая у водача не е налице съзнание, че пешеходецът е пострадал и по-точно
„наранен“. За други последици измежду така посочените в тази разпоредба не се
сочи. В АУАН и в НП също не е посочено, че лицето е пострадало – че е било
наранено, както и в какво се изразява нараняването му. По този начин от една
страна е налице съществен пропуск в описанието на двете деяния, като липсва
посочване на задължителен елемент от състава им, което не може да се отстрани
като порок в последствие, а от друга страна липсва и установена по несъмнен
начин вина у водача, изразяваща се в наличие на съзнание за причинена такава
вреда на пешеходеца. Той е направил това, което е било във възможностите му –
спрял е, слязъл е от автомобила, отишъл е при удареното лице, разговарял е с
него и е предложил помощ – да го откара до медицински пункт. От своя страна
лицето не е посочило оплаквания, дори само не е съзнавало да има такива, видно
от дадените от него обяснения и свидетелски показания. По тази причина
настоящият съдебен състав намира, че депозираната касационна жалба е частично
основателна, като съдебното решение на РСГ и процесното НП следва да се отменят
по отношение на нарушенията по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А и Б от ЗДвП, за които
са наложени две отделни самостоятелни санкции на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП – глоби всяка от по 50.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС
за срок от един месец. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Пред
първоинстанционния съд процесуалният представител на жалбоподателя К. е поискал
присъждане на разноски, каквито страната е сторила на стойност от 300.00 лв.,
съставляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение за „АНД № 711 от
2020 г.“ – т.е. за предходната съдебна инстанция. В касационната си жалба той
прави също искане за присъждане на сторените разноски и пред двете съдебни
инстанции, като представя нов Договор за правна защита и съдействие и ново
пълномощно за КАНД № 8 от 2021 г. по описа на АСГ, като отново за касационната
инстанция е договорена и заплатена в брой сумата от 300.00 лв. С оглед
частичното уважаване на жалбата АСГ намира, че следва да присъди в полза на
жалбоподателя и разноски, направени от него пред двете съдебни инстанции – по
150.00 лв. за всяка от тях. С първоинстанционният съдебен акт РСГ е осъдил С.К.
*** деловодни разноски в размер на 80.00 лв., съставляващи юрисконсултско
възнаграждение, т. к. страната е била представлявана от юрисконсулт. С оглед частичната
отмяна на първоинстанционния съдебен акт така присъдената в полза на ответника
сума следва да се редуцира на 40.00 лв.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.
№ СДА-01-54 от 12.1.2021 г., подадена от С.М.К., съдебно Решение № 260063 от 2.12.2020
г., постановено по н.а.х.д. № 711 от 2020 г. по описа на Районен съд Габрово, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0892-000651 от 14.07.2020 г.,
издадено от началник сектор към ОД на МВР Габрово, сектор Пътна полиция Габрово
В ЧАСТТА МУ, с която за две нарушения - на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А и б. Б от ЗДвП на касатора са наложени две санкции на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от
същия нормативен акт – две глоби от по 50.00 лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от по един месец, КАКТО И в частта му, с която
касаторът е осъден да заплати на ОД на МВР – Габрово сума в размер на 80.00 лв.
– разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение, до размера от 40.00 лв.
ОТМЕНЯ същото
Наказателно постановление В ЧАСТТА МУ с която на С.М.К. с ЕГН: **********, са
наложени две санкции за две нарушения - на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А и б. Б от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от същия нормативен акт – две глоби от
по 50.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от по един месец.
ОСТАВЯ В СИЛА
същото Съдебно решение в останалата му част.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Габрово да заплати на касатора - С.М.К., с ЕГН: **********,
деловодни разноски за първа инстанция – Районен съд Габрово, в размер на 150.00
лв. и за настоящата съдебна касационна инстанция също в размер на 150.00 лв. –
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.