Мотиви по НОХД № 720/2013 г.,
по
описа на Окръжен съд П.
Срещу подсъдимия
П.Г.С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 2 вр.
ал. 1 НК за това, че на 10.08.2012 г. в гр. П., като ***** на „Г-07” ЕООД, с. В., обл. П.ска, при
независимо съпричинителство със С.Г.Ц., управляващ моторно превозно средство –
товарен автомобил „Мерцедес 3213 Актрос” с рег. № *** с ремарке за товарен
автомобил „Шварцмюлер ТУ 30 80” с рег. № ***, чрез действия, които спадат към
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
- движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, която дейност той няма право да упражнява, е нарушил:
- чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – допуснал
е движение по пътя на пътно превозно средство - товарен автомобил „Мерцедес
3213 Актрос” с рег. № *** с ремарке за товарен автомобил „Шварцмюлер ТУ 30 80”
с рег. № *** с товар, надвишаващ нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и който е
представлявал опасност за участниците в движението;
- чл. 5, ал. 1, т. 2
от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства – допуснал е превоз на извънгабаритен товар с размери над
допустимите максимални размери на пътно превозно средство за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване;
- чл. 8 ал. 2 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства – допуснал е движение на извънгабаритно пътно превозно
средство без разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при МВР;
- чл. 17 от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства – допуснал е движение на извънгабаритно пътно превозно средство с
височина над 4,50 м., а именно – 4,63 м., без разрешително за движение,
съгласувано с Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, Национална електрическа компания, Община П., „Г.т.” ЕООД П., чиито
интереси могат да бъдат засегнати;
- чл. 11, т. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства - като лице, извършващо превоза с извънгабаритно пътно
превозно средство, не е осигурил необходимите документи за осъществяване на
превоза;
- чл. 11, т. 21 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства – като лице, извършващо превоз с извънгабаритно пътно
превозно средство, не е проверил разположението на товара;
- чл. 11, т. 4 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства – като лице, извършващо превоз с извънгабаритно пътно
превозно средство, не е запознал водача С.Г.Ц. с особените свойства на товара и
със специфичните изисквания за превозването му, с които той е бил задължен да
се съобразява;
- чл. 15, ал. 3 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства – като лице, извършващо превоза, не е подал в Агенция „П.и.”,
в съответното Областно пътно управление или Община П. заявление за издаване на
необходимото разрешително,
при което по непредпазливост да е причинил
смъртта на Г.В. Х..
Срещу
подсъдимия С.Г.Ц. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 10.08.2012 г. в гр. П. на
бул. „В. А.”, при независимо съпричинителство с П.Г.С., при управление на
моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес 3213 Актрос” с рег. №
*** с ремарке за товарен автомобил „Шварцмюлер ТУ 30 80” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение:
- по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство с поведението си е
създал опасност и пречки за движението и е поставил в опасност живота и
здравето на Г.В. Х.;
- чл. 5, ал.
2, т. 1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и
предпазлив към уязвимия участник в движението – пешеходката Г.В. Х.;
- чл. 20, ал.
1 от ЗДвП – като водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
което е управлявал;
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – като водач на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движението не се е съобразил
с превозвания извънгабаритен товар, не е намалил скоростта и при необходимост –
спрял пред предвидимо препятствие – въздушната контактна мрежа на бул. „В. ***,
при възникване опасност за движението – закачане на детайли от мрежата за
товара;
- чл. 127,
ал. 1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство при превозване на товар е
създал опасност за участниците в движението;
- чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП – движещото се по пътя и управлявано от него пътно превозно
средство е било с размери, които са надвишавали нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средство и с товар, който е представлявал опасност за участниците в движението;
- чл. 3, т. 1
от ППЗДвП – като участник в движението не е спазвал правилата за движение;
- чл. 3, т. 2
от ППЗДвП - като участник в движението не е пазил живота и здравето на Г.В. Х.;
- чл. 3, т. 3
от ППЗДвП - като участник в движението е
създал опасности и пречки за движението;
- чл. 169,
ал. 1, т. 1 от ППЗДвП – при превозване на товар е създал опасности и пречки за
движението;
- по чл. 5,
ал. 1 т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства превозвал е извънгабаритен товар с размери над
допустимите максимални размери на пътно превозно средство за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване с височина над 4,50 м., а именно –
4,63 м;
- чл. 8, ал. 2 всички
от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства – при управление на превозно средство, превозващо извънгабаритен товар, не се е движел с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при МВР;
- чл. 17 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства – управлявал е извънгабаритно превозно средство с височина
над 4,50 м., а именно – 4,63 м., без разрешително за движение, съгласувано с
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
Националната електрическа компания, Община П. и „Г.т.” ЕООД П., чиито интереси
могат да бъдат засегнати
и по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.В. Х..
Наследниците
на пострадалата Г.В. Х. – А.К.Х. /съпруг/, В.А.Х. и Т.А.Х. /деца/, М.Т.Л. и
В.Г.Л. /родители/ са конституирани в качеството на частни обвинители по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура П. поддържа изцяло така повдигнатото спрямо двамата
подсъдими обвинение. Счита, че на всеки от тях следва да бъде наложено
ефективно наказание лишаване от свобода, определено при превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства, като спрямо подсъдимия С. то бъде в размер около
пет години и шест месеца, а спрямо подсъдимия Ц. – пет години. Предлага на
всеки от двамата подсъдими да бъде наложено и наказание лишаване от право на
управление на моторно превозно средство.
Поверениците
на частния обвинител А.Х. – адв. Н.Г. и адв. Р.Р., също поддържат изцяло
повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение, което считат за доказано по
безспорен начин. По отношение на вида и размера на наказанието, което да им
бъде наложено, се присъединяват към становището на прокурора. Предлагат на
всеки от двамата подсъдими да бъде наложено наказание лишаване от свобода,
ориентирано по размер към предвидения в закона максимум.
Частният
обвинител А.Х. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.
Повереникът
на частните обвинители В.А.Х., Т.А.Х., М.Т.Л. и В.Г.Л. – адв. К.Е., също
поддържа изцяло повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение. Предлага на
всеки от тях да бъде наложено справедливо наказание.
Частните
обвинители В.А.Х., Т.А.Х. и В.Г.Л. се присъединяват изцяло към изложеното от процесуалния им
представител. Частният обвинител М.Т.Л. не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище.
Защитниците
на подсъдимия П.С. – адв. С.Д. и адв. С.Х., считат, че въз основа на събраните
по делото доказателства следва безспорния извод, че подсъдимият не е извършил
престъплението, в което е обвинен, поради което следва да бъде признат за
невинен и оправдан. Прави се и алтернативно искане, ако подсъдимият С. бъде
признат за виновен, да му бъде наложено наказание, определено при условията на
чл.55, ал. 1, т. 1 НК - под предвидения в закона минимум за този вид
престъпление, което да бъде отложено за изтърпяване по реда на чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият
С. поддържа изложеното от неговите защитници, в последната си дума изразява
съжаление за случилото се.
Защитникът на
подсъдимия С.Ц. – адв. С.В., счита, че същият е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, но нарушението което е извършил се изразява в
това, че не е проконтролирал натоварването и позиционирането на багера на
платформата, която е превозвал, както и че си е позволил да тръгне с такава
композиция. Предлага на подсъдимия Ц. да бъдат наложени наказания лишаване от
свобода и лишаване от право да управлява МПС, ориентирани по размер около
предвидения в закона минимум, като наказанието лишаване от свобода бъде
отложено за изтърпяване с подходящ изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият
С.Ц. се присъединява към изложеното от защитника му, в последната си дума
заявява, че се осланя на решението на съда.
Съдът, въз
основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
П.Г.С. е роден на *** г. в гр. К., живее в с. В., обл. П.. Той е българин,
български гражданин е. Има завършено висше образование, *******
и ***** е на „Г-07” ЕООД, с. В., област П.. Женен е.
Не е осъждан.
Подсъдимият
С.Г.Ц. е роден на *** ***, живее в същото село. Той е българин, български
гражданин е. Има завършено основно образование, работи като ****** в „Г-07” ЕООД. Вдовец е. До момента не е
осъждан.
Подсъдимият
П.Г.С. бил ****** и *********
на „ГАП - 07” ЕООД с. В., област П.. Дружеството било регистрирано по фирмено
дело № 2250/2007 г. по описа на П.ски окръжен съд с предмет на дейност:
вътрешна и външна търговска дейност, изкопни и транспортни услуги, строителство
и проектиране и други, свързани с тях, както и всички останали дейности и
услуги, разрешени от действащото в Република България законодателство.
През 2010 г.
подсъдимият С.Ц. започнал работа като ********* в „ГАП-007”
ЕООД с. В., по трудов договор № ***/**.**.**** г. Същият бил правоспособен водач на МПС,
притежаващ свидетелство за управление на МПС № ******/**.**.**** г., категории В, С, Д, Е, М и Т, валидно до **.**.**** г. В дружеството, като водачи на товарни
автомобили и земекопни машини работели и свидетелите Н.Т., Н.Д., Г.С. и В.Г..
Основната дейност на дружеството била свързана с извършване на транспортни
услуги, изкопни дейности, услуги с валяк, багер и други механизирани строителни
услуги. За осъществяване на тази дейност дружеството ползвало товарен автомобил
„Мерцедес 3243 Актрос” с рег. № ***,
собственост на „К.т.” ООД и предоставен на лизинг на „Г-07” ЕООД, ремарке на
товарен автомобил „Шварцмюлер ТУ 30 80” с рег. № ***, собственост на „Г-07”
ЕООД, както и багер, с който извършвало изкопни работи на различни строителни
обекти. Багерът бил придобит от дружеството с договор за покупко-продажба на
самоходна строителна машина от 18.07.2006 г. /л. 733, том VІ/. Ежедневно –
преди започване на смяната им, работниците в „Г-07” ЕООД били инструктирани от
управителя на дружеството – подсъдимият П.С.. Същият притежавал Удостоверение №
****/**.**.**** г. за
завършено през януари 2012 г. ежегодно обучение по здравословни и безопасни
условия на труд съгласно Наредба № РД-04-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /л. 85,
том І/. Обучението се извършвало от фирма по трудова медицина „Д.Г.”, която
издала и посоченото удостоверение. Като управител, подсъдимият П.С. подписвал
пътните листове на шофьорите и така определял общо маршрута им за деня от едно
до друго населено място, респ. от един до друг обект, но не определял
конкретния маршрут, по който да се придвижват до съответното населено място или
обект. Разяснявал им ежедневно и „Инструкция за безопасна работа при
товаро-разтоварни работи” /л. 86, том І/,
която била изготвена от фирма „Д.Г.”.
Шофьорите на товарни автомобили сами определяли конкретните маршрути при
придвижване от един до друг обект. Използваният от дружеството багер за
извършване на изкопни работи се премествал от обект до обект, като бил
натоварван върху притежаваното от дружеството ремарке „Шварцмюлер” рег. № ***,
което се закачвало за товарен автомобил „Мерцедес” рег. № ***.
На 10.08.2012 г.
подсъдимият П.С. изпратил подсъдимия С.Ц. и свидетелите Н.Т. и Н.Д. да извършат
изкопни работи на обект, находящ се в гр. П., бул. „П.ш.”, в близост до Т.по е.
Работата се изразявала в разчистване на терен, на който предстояло да се строи
кооперация. За целта подсъдимият С. подписал пътен лист серия ВА №
***/10.08.2012 г., в който посочил за водачи на товарен автомобил „Мерцедес”
рег. № *** подсъдимия С.Ц. и свидетеля Н.Д. /л. 735, том VІ/. Определил
маршрута на товарния автомобил, като посочил само началната и крайна точка на
движение, а за придвижването в гр. П. направил обозначението „града”. Преди да
изпрати служителите си за извършване на указаната работа, подсъдимият П.С.
направил обичайния инструктаж на шофьорите, включващ разясняване на цитираната
„Инструкция за безопасна работа при товар-разтоварни работи”. Указал на
служителите си, след завършване работата на този обект, да преместят
строителната техника на друг обект – на ул. „Б.” в гр. П., на който предстояло
започване на механизирани строителни услуги. За целта багерът, с който се
извършвали изкопни работи, трябвало да се премести по описания по- горе
механизъм. Тъй като товарният автомобил, ремаркето и багерът, с които се
осъществявала дейността на дружеството, били едни и същи, подсъдимият П.С. не
изисквал от шофьорите и водачите на земекопни машини при всяко преместване да
мерят височината на позиционирания върху ремаркето багер.
На 10.08.2012г., след
приключване на изкопните работи на бул. „П.ш.”, свидетелят Н.Т. натоварил
багера със спусната стрела и прибрана кофа на ремаркето, закачено към товарния
автомобил. Непосредствено преди потегляне на пътното превозно средство от
обекта на бул. „П.ш.” към ул. „Б.”, височината на рамото на багера,
позициониран върху ремаркето, закачено за товарния автомобил, в най-високата му
част била 4,42 м. от земята и
съгласно чл. 2 вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
представлявал извънгабаритно ППС. Багерът бил натоварен по същия начин, както и
при предишни премествания, поради което подсъдимият Ц. счел, че не е необходимо
да измери височината му преди да потегли на път.
Около 18.20 ч. на
10.08.2012 г. подсъдимият Ц. *** към ул. „Б.”, гр. П. с товарен автомобил
„Мерцедес 3243 Актрос” с рег. № *** със закачено на него ремарке „Шварцмюлер” с
рег. № ***, натоварено с багер. В управляваното от подсъдимия Ц. пътно превозно
средство пътувал и свидетелят Н.Т., който седял на предна дясна седалка. Маршрутът
за придвижване от обекта на бул. „П.ш.” до ул. „Б.” избрал подсъдимият Ц..
Същият преценил, че ще се придвижи до ул. „Б.”, преминавайки през града. На
кръстовището на бул. „П.ш.” и бул. „В. А.” подсъдимият Ц. завил надясно, като
продължил с така описания товарен автомобил в посока юг – към Централна гара.
Времето било ясно, пътната настилка – суха /л. 640-641, том V/. Приближавайки
кръговото кръстовище пред Централна гара, подсъдимият С.Ц. управлявал товарния
автомобил „Мерцедес” с около 30 км/ч., движел се в дясната половина на платното
в посока север-юг. Непосредствено пред товарния автомобил и зад него нямало
други превозни средства, движещи се в същата посока. Приближаването към
кръговото кръстовище на товарен автомобил „Мерцедес” с ремарке, натоварено с
багер, било забелязано от свидетеля Ж.Ж., който се намирал на източния тротоар
на бул. „В. А.” – в непосредствена близост до кръстовището. Непосредствено преди приближаването на товарния автомобил към
кръговото кръстовище, същият бил забелязан и от свидетеля Д.К., който току-що
бил пресякъл бул. „В. А.” на пешеходната пътека от запад на изток и тръгнал по
посока киното и ул. „Л.К.” и в този момент се разминал с товарния автомобил. В
същия момент на бул. „В. А.” до кръговото кръстовище свидетелят В.Л. стоял на
шофьорското място на спрян таксиметров автомобил. Л. видял, че точно преди
навлизане на товарния автомобил в кръговото кръстовище стрелата на багера
закачила жиците на въздушната контактна мрежа. Непосредствено преди „ръкава” за
включване от бул. „В. А.” в кръговото кръстовище, при преминаване на товарния
автомобил под въздушната контактна мрежа, рамото /стрелата/ на багера закачило
въже от тази мрежа. В този район височината на контактната мрежа била около
4,28 м от платното за движение. Подсъдимият Ц. не видял, че управляваната от
него композиция е закачила контактната мрежа и продължил движението на товарния
автомобил в посока Централна гара. Самото въже /носещо или фиксиращо/ се
скъсало и заедно с други елементи от контактната мрежа паднало на земята.
Мястото на първоначален контакт между извънгабаритното пътно превозно средство
и контактната мрежа на тролейбусния транспорт е било между рамото на багера,
превозван върху ремарке „Шварцмюлер”, теглено от товарен автомобил „Мерцедес” и
напречно носещо или фиксиращо въже на мрежата. Мястото на контакт било близко
до контактните проводници, тъй като при разместването им по време или след
скъсването, те се допрели и дали на „късо”, при което върху рамото на багера е
останала следа от волтова дъга.
Едновременно с
приближаването на товарния автомобил „Мерцедес”, управляван от подсъдимия С.Ц.,
към кръговото кръстовище, пешеходката Г.В. Х. *** на обозначена с пътен знак
пешеходна пътека в посока от запад на изток или спрямо движещия се автомобил с
товар – отпред, отдясно наляво спрямо посоката му за движение. Х. *** и спряла
на намиращия се по средата на булеварда пешеходен „остров”, за да изчака
преминаването на автомобилите по другата му част. Тя не видяла скъсаното въже
от тролейбусната мрежа. В този момент въжето ударило Х. в областта на шията. От
инерционната сила въжето я изтеглило назад и нагоре и тя паднала на платното за
движение зад преминалия вече товарен автомобил, управляван от подсъдимия Ц..
След викове на намиращите се около произшествието граждани, които видели
инцидента, подсъдимият Ц. спрял товарния автомобил „Мерцедес” – вътре в
кръговото кръстовище.
Към падналата на
платното за движение Х. се приближили свидетелите Д.К. и Ж.Ж., като всеки от
тях се обадил на тел. 112. От този телефон в близката болница „Свети Мина” се
получило съобщение за инцидента и на място отишъл и свидетелят Н.К. – лекар в
болницата. Той също позвънил на тел. 112, за да бъде изпратена линейка, като до
идването й извършил редица манипулации на пострадалата, които не дали резултат.
В следствие на скъсаната тролейбусна мрежа в района на колелото на Централна
гара, провиснали и жиците по протежението на бул. „В. А.”. Това било забелязано
от свидетелите Г.Х., М.Д., В.В., Д.П., С.И., Г.К., Г.В., С.Л. и Д.В., които се
намирали на различни участъци от булеварда и които също сигнализирали на тел.
112 за случилото се. Междувременно, подсъдимият С.Ц. и свидетелят Н.Т. останали
в кабината на товарния автомобил. От мобилния си телефон свидетелят Т. позвънил
на свидетеля А.С. – брат на подсъдимия П.С., предал за възникнал проблем на
кръговото кръстовище. Едва след пристигането на А.С. на мястото на
произшествието – около 15 минути след неговото настъпване, Ц. и Т. слезли от
товарния автомобил.
На мястото на
произшествието били изпратени и служители на сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР гр. П. – младши автоконтрольори Д.С., Д.П.и И.Ч.. Пристигнал и екип на
спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на Галя Х.. Полицейските
служители тествали за употреба на алкохол С.Ц., като пробата била отрицателна.
На мястото на
произшествието бил извършен оглед, на който присъствали свидетелите Р.В. –
технически експерт при БНТЛ към ОД на МВР П., който извършил замерванията, И.Ч.
и Д.С. – полицейски служители, като поемни лица и вещото лице д-р М.Б. –
съдебен лекар. В резултат на направените от свидетеля Р.В. измервания било
констатирано, че височината на рамото на багера, позициониран върху ремаркето,
закачено на товарен автомобил „Мерцедес”, е 4.63 м. в най-високата му част,
което било отразено в съставения огледен протокол.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза
/л. 592-599, т. V/ се установило, че на Г.Х. е било причинено многофрагментно
счупване на трети шиен прешлен с разместване на костните фрагменти, размачкване
и пълно прекъсване на гръбначния мозък на това ниво, обилно кръвонасядане на
мускулите и меките тъкани в шийната област, напречно счупване на тялото на
щитовидния хрущял, счупване на черепния покрив и основа, наличие на кръв под
твърдата и меките мозъчни обвивки, наличие на кръв в мозъчните стомахчета,
счупване на първо, второ и трето десни ребра и на първо ляво ребро без
разместване на фрагментите, разкъсно-контузни рани по лявата ушна мида и по
лигавицата на долната устна, кръвонасядане по гръдната мускулатура около
счупените ребра, отвътре на меките черепни покривки, в двата гръдно-ключично
цицковидни мускула, по главата, гръдния кош, горните и долните крайници,
охлузвания около цялата шия под формата на странгулационна бразда, по лицето,
гръдния кош, горните и долните крайници. Като причина за смъртта на Г.Х. е
посочена тежка шийна травма, довела до многофрагментно счупване на трети шиен
прешлен с разместване на счупените фрагменти с размачкване, кръвонасядане и
пълно прекъсване на гръбначния мозък на това ниво, което е довело до парализа
на центъра на дишането и възходяща парализа на други центрове на мозъка. За настъпване на смъртта, според
заключението, е допринесла и черепно-мозъчната травма, която също е засилила подтискането
на ролята на жизненоважни центрове в мозъка, дишането, сърдечно-съдовата
дейност и др. Посочен е и механизмът на причиняване на уврежданията в шийната
област - загърляне /обвиване на шията с метална жица/ със затягане и последващо
теглене назад и нагоре. Черепно-мозъчната травма е причинена в резултат на
падане от ръста и удар на главата в лявата слепоочна област в пътната настилка.
Останалите травматични увреждания са причинени от удар или притискане със или
върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно, според
заключението, да се получат при падане на пътната настилка и последващо
тангенциално движение по нея. Счупването на ребрата се преценява като причинено
най-вероятно при оказаната първа помощ и проведените реанимационни действия, а
именно – индиректен сърдечен масаж. Описаните травматични увреждания се
определят в пряка причинно-следствена връзка с участието на Х. като пешеходец в
пътнотранспортно произшествие от 10.08.2012 г. на бул. „В. ***.
В хода на разследването
по делото била назначена и комплексна автотехническа и електротехническа
експертиза /л. 603-637, том V/. Според нейното заключение първоначалният
контакт между рамото на багера и напречно носещо или фиксиращо въже е настъпил
на място, което приблизително се намира по дължина на около 10-15 м. северно от
ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на около 3-6м. източна от
западния край на платното за движение. Скоростта на движение на товарния
автомобил „Мерцедес” преди произшествието е била около 30 км./ч. При
позициониране на багера върху ремаркето по начин, при който рамото на багера в
най-високата му част е било на 4.63 метра от земята, водачът на товарния
автомобил „Мерцедес” е нямал техническа възможност да избегне произшествието.
Техническа възможност да избегне произшествието би имал в случай, че при
позициониране на багера върху ремаркето рамото на багера се сгъне на ниво под
това на кабината, при което максималната височина на багера върху ремаркето в
най-високата му част е 4.07 м. от земята, както това е направено при огледа на
извънгабаритното пътно превозно средство с участие на назначените вещи лица и
документирано с Протокол за оглед от 12.09.2012 г. /л. 32, том І/. За така
установената скорост от 30 км./ч. е преценено, че не е в причинна връзка с
произшествието и в случая няма технически условия, които да са налагали
движение със скорост по-ниска от установената. По отношение височината на
тролейбусната мрежа, изводът на експертите е, че в момента на произшествието
напречното носещо или фиксиращо въже е било на височина около 4.40 – 4.50 м. от
земята. Светлият габарит на платното за движение по височина и габаритите на
тролейбусния транспорт са регулирани от разпоредбите на Наредба № 2 от
29.06.2004 г. на МРРБ за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии /обн. ДВ, бр.
86 от 01.10.2004 г., в сила от 01.10.2004 г., изм. ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г./.
Височината на контактната мрежа е регулирана в „Правилник за техническа
експлоатация на тролейбусите”, издаден от „НТИ по Автомобилен транспорт” София
1990 г., за служебно ползване от „Пътнически преводи” – П. /л. 293-357, том
ІІІ/. Съгласно техническите изисквания на Правилника, нормалната височина на
контактните проводници от повърхността на пътното платно е 5.50 м., като
минималната височина в точките на провисване е 5.00 м. При така установената
височина на контактната мрежа /4.40-4.50 м. от земята/ и ако при позициониране
на багера върху ремаркето така, че рамото да е под нивото на кабината, при
което максималната височина на багера върху ремаркето е 4.07 м. от земята
/видно от проведен на 12.09.2012 г. оглед – л. 32, том І/, произшествие не би
настъпило, тъй като при това положение ще има разстояние между багера и
контактната мрежа от около 0.38 м. Ако височината на контактната мрежа е била
равна на нормалната 5,50 м. или дори на минималната 5,00 м., то тогава,
независимо че височината на рамото на багера в най-високата му част е била 4,63
м. от земята, произшествие не би настъпило, защото при това положение ще има
разстояние между багера и контактната мрежа 0,37-0,87 см. Според експертите
механизмът на пътнотранспортното произшествие е следният: Водачът С.Ц. е
управлявал товарния автомобил „Мерцедес” с ремарке „Шварцмюлер”, превозващо
багер, по платното за движение на бул. „В. А.” в посока от север на юг. През
това време пешеходката Г.Х. е била на платното за движение или в близост от
него в ляво на разделителното островче. При преминаване на композицията в
участъка непосредствено преди навлизане в кръстовището, рамото на багера върху
ремаркето е закачило напречно носещо или фиксиращо въже от контактната мрежа на
тролейбусния транспорт, при което същото се е скъсало и заедно с другите
елементи на контактната мрежа е паднало на земята. При падането и завлачването
на мрежата, въже от нея е ударило пешеходката Г.Х. в областта на шията. През
това време, по сигнал на трети лица извън автомобила, водачът е спрял, като е
установил композицията на мястото и в положението, отразени в протокола за
оглед и видни от изготвения фотоалбум, а пострадалата Г.Х. е паднала на
платното за движение зад товарния автомобил. Вещите лица сочат две основни
причини за настъпилото пътнотранспортно произшествие, от техническа гледна
точка:
- позиционирането на
багера върху ремаркето, теглено от товарния автомобил „Мерцедес”, управляван от
водача С.Ц. по установения начин, при който рамото на багера в най-високата му
част е било на 4,63 м. от земята.
- височината на
контактната мрежа, която в района на местопроизшествието е била на около 4,40 –
4,50 м. от платното за движение, не е отговаряла на техническите изисквания
/била е технически неизправна/, тъй като съгласно технически изисквания,
нормалната височина на кантактните проводници от повърхността на пътното платно
е 5,50 м., а минималната височина в точките на провисване може да бъде 5,00 м.
От заключението на
назначената в хода на съдебното следствие съдебно техническа експертиза /л. 526
– л. 561 от съд. произв./, изготвена от вещо лице – специалист в областта на
фотограметрията, се установява, че височината на точката, в която се е
осъществил първият контакт между процесната автомобилна композиция и въздушната
контактна мрежа на тролейбусния транспорт е била на 4,28 см. от платното за
движение, а височината на най-високата точка на тази композиция е била на 4,42
см.
От заключението на
назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-техническа,
автотехническа и електротехническа експертиза /л. 612 – л. 644 от съд. произв./
се установява, че първоначалният контакт между рамото на багера и напречно
носещото или фиксиращо въже на контактната мрежа е настъпил на място, което се
намира приблизително по дължина на около 10-15 м. северно от ориентира, приет в
протокола за оглед и по широчина на около 3-6 м. източно от западния край на
платното за движение. Височината на мястото на първия контакт е на 4,28 м. от
земята. Височината на най-високата част от композицията е била на 4,42 м. от
земята. При извършения допълнителен оглед на т.а. „Мерцедес” с рег. № *** с
ремарке „Шварцмюлер” с рег. № ***, превозващо багер, вещите лица са
констатирали, че рамото на багера може да се постави под нивото на кабината на
товарния автомобил, при което габаритната височина на цялата композиция ще бъде
3,98 м. Скоростта на движение на товарния автомобил е била 30 км/ч., като в
случая няма технически условия, които да са налагали движение на автомобила с
по-ниска скорост от установената и тя няма отношение към настъпване на
произшествието. В момента на произшествието напречно носещо или фиксиращо въже
на контактната мрежа в зоната на произшествието е била на около 4,28 м. от
земята. Съгласно техническите изисквания /Наредба № 2/29.06.2004 г. и Правилник
за техническа експлоатация на тролейбусите/ нормалната височина на контактните
проводници от повърхността на пътното платно е 5,50 м., като минималната
височина в точките на провисване е 5,00 м. Светлия габарит на платното за
движение по височина зависи от класа на улицата, като за І клас е 5,00 м., за
ІІ клас е 4,70 м., а за всички останали класове е 4,50 м. В случая контактната
мрежа в района на местопроизшествието не е отговаряла на техническите
изисквания, т. е. тя е била технически неизправна. Ако височината на
контактната мрежа е била равна на нормалната 5,50 м. или ако светлият габарит на
платното /4,50 см./ е бил осигурен, то тогава, независимо, че височината на
рамото на багера в най-високата му част е била на 4,42 м. от земята,
произшествие не би настъпило. Тогава щеше да има разстояние между багера и
контактната мрежа 0,08 см. - за улици от друг клас, 0,28 см. -за улици от ІІ
клас и 0,58 см. - за улици от І клас. След като преди произшествието водачът на
товарния автомобил „Мерцедес” е позиционирал багера върху ремаркето по
установения начин, при който рамото на багера в най-високата му част е било на
4,42 м. от земята, той е нямал техническа възможност да избегне произшествието.
Водачът е нямал видимост към стрелата на багера по време на движение на
композицията. Единственият начин да бъде избегнато произшествието е бил, ако
при позиционирането на багера върху ремаркето, рамената са били, както при
направения оглед на 12.09.2012 г. – тогава произшествие не би настъпило,
независимо от височината на контактната мрежа. Другият начин да бъде избегнато
произшествието е бил, ако височината на контактната мрежа е била равна на
нормалната – 5,50 м. или ако светлият габарит на платното е бил осигурен. Най -
вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на
пътнотранспортното произшествие: Водачът С.Ц. е управлявал товарния автомобил „Мерцедес”
с ремарке „Шварцмюлер”, превозващо багер, по платното за движение на бул. „В.
А.” в посока от север на юг. През това време пешеходката Г.Х. е била на
платното за движение или в близост от него в ляво на разделителното островче.
При преминаване на композицията в участъка непосредствено преди навлизане в
кръстовището, рамото на багера върху ремаркето е закачило напречно носещо или
фиксиращо въже от контактната мрежа на тролейбусния транспорт, при което същото
се е скъсало и заедно с другите елементи на контактната мрежа е паднало на
земята. При падането и завлачването на мрежата, въже от нея е ударило
пешеходката Г.Х. в областта на шията. През това време, по сигнал на трети лица
извън автомобила, водачът е спрял, като е установил композицията на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от изготвения фотоалбум, а
пострадалата Г.Х. е паднала на платното за движение зад товарния автомобил.
Вещите лица сочат две основни причини за настъпилото пътнотранспортно
произшествие, от техническа гледна точка:
- позиционирането на
багера върху ремаркето, теглено от товарния автомобил „Мерцедес”, управляван от
водача С.Ц. по установения начин, при който рамото на багера в най-високата му
част е било на 4,42 м. от земята.
- височината на
контактната мрежа, която в района на местопроизшествието е била на около 4,28
м. от платното за движение и не е отговаряла на техническите изисквания /била е
технически неизправна/, тъй като
съгласно технически изисквания, нормалната височина на контактните проводници
от повърхността на пътното платно е 5,50 м., а минималната височина в точките
на провисване може да бъде 5,00 м.
Така описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин изцяло от
дадените в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимия П.С. и
показанията на свидетелите К.Б., Н.Т., В.Л., К.П., А.С., Н.К., Г.Х., М.Д.,
В.В., Д.П., А.А., С.И., Г.К., Д.В., Д.Т., В.Г., А.Б., Д.С., В.Х., Т.Х., М.Л.,
В.Л., Р.П., С.Д., Ж.К., А.Д., Г.К., И.М., Г.К., Г.В., И.Ч. и Д.С., П.К.и Ю.С.. Съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимия С. и показанията на посочените
свидетели, тъй като са вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с
останалите събрани по делото доказателства.
По същата причина следва да бъдат кредитирани частично показанията на
свидетелите Ж.Ж., Д.К., Г.В., С.Л., Г.С., Н.Я., Д. К.и И.В., дадени по време на
съдебното следствие и показанията на тези свидетели в хода на досъдебното
производство, в прочетените им части по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 НПК, тъй като същите са дадени в момент по-близък до инкриминираната
дата когато спомените им са били по-ясни и пълни. Съдът кредитира показанията
на свидетеля Н.Д., дадени в хода на съдебното следствие относно общата височина
на багера с платформата, а именно - 4 м., а не тези, прочетени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК – „около 4 м. или 4,5 м., не повече”, тъй като самият свидетел заяви, че лично не е
мерил тази височина и последният размер е било само едно предположение от
негова страна. Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Р.В., като
подробни съображения за това ще бъдат изложени по-долу. Описаната фактическа
обстановка се подкрепя и от приложените по делото веществени и писмени
доказателства: в т. І от ДП – протокол за оглед на местопроизшествие и
скица /л. 2-л.6/, тахошайба /л. 7/, фотоалбум / л.8-л.31/, протокол за оглед
/л. 32/, справка от дирекция „Национална система 112” /л. 64-л.65/,
удостоверение от „Д.Г.” /л. 85/, Инструкция /л. 86/, удостоверение за
наследници /л. 96/, договор /л. 124 – л. 127/; в т. ІІ от ДП – договор №
02-2007/21.05.2007 г. за приватизационна продажба и инвентаризационен опис/л.
147 – л. 171/, заповеди на изпълнителния директор на „Г.т.” АД П.,
кореспонденция с Кмета на Община П., Стратегия /л. 172 – л. 278/; в т. ІІІ
от ДП – длъжностни характеристики /л. 282 – л. 285/, извадки от
заповедна книга /л. 286 – л. 292/, Правилник за техническа експлоатация на
тролейбусите /л. 294 – л. 357/; в т. ІV от ДП – заповед №
120А2017/20.08.2012 г. на кмета на Община П. /л. 481/, протокол за извършена
проверка /л. 482 – л. 485/; в т. V от ДП – заповед на изп. директор на
„Г.т.” АД П. /л. 583/, констативен протокол / л. 586/, трудови договори /л. 653
– л. 661/; в т. VІ от ДП – справки за съдимост /л. 714 и л. 7168, характеристични
справки / л. 717 и л. 718/, справки от сектор КАТ при ОД на МВР П. / л. 719 –
724/, пътни листове /л. 735 – л. 860/; в т. VІІ от ДП – пътни листове
/л. 867 – л. 988/; писмо на дирекция СМСТИ за класа на участък от бул. „В. А.”
– л. 253 от т. І на съд. произв.; фотоалбум – л. 324 – л. 344 от т. ІІ на съд.
произв.
Съдът намира за
неоснователно възражението на защитниците на подсъдимите Ц. и С., че протоколът
за оглед на местопроизшествие е негодно доказателствено средство, тъй като при
извършването му не са присъствали посочените в него поемни лица. В приложения
на л. 2 – л. 5 от т. І на ДП протокол за оглед е вписано, че са присъствали две
поемни лица – И.Н.Ч. и Д.Л.С., двамата служители на сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР П., изпратени на местопроизшествието. При разпита му като свидетел
И.Ч. /поемно лице № 1/ заяви, че, макар и по – отстрани, е наблюдавал извършването на огледа и
направените при него измервания, като посочи имената на разследващия полицай и
експерта – технически сътрудник от БНТЛ. Разпозна и подписа си при предявяване
на огледния протокол. В показанията си свидетелят Д.С. /поемно лице № 2/
потвърди, че с колегата си Ч. не са били непосредствено до лицата, извършващи
огледа, но през цялото време е наблюдавал действията на разследващия и
експертите, виждал че са правени измервания на широчини и дължини на пътното
платно и на височини, без да може да каже подробности за тях. Свидетелят
С. също разпозна подписа си срещу поемно
лице № 2 на протокола за оглед. При тези данни и при положение, че субект на
протокола за оглед на местопроизшествие е разследващият орган, а не поемните
лица, дори и някое от тях да е отклонило вниманието си от извършваните действия
и да не е видяло конкретните резултати от направените измервания, не може да се
приеме, че цялото действие е опорочено /в този смисъл Решение № 131/23.03.2012
г. на ВКС, н. д. № 1871/2011 г., ІІІ н.о./. Ето защо съдът приема, че
протоколът за оглед е бил изготвен съобразно изискванията на чл. 155 – чл. 156 НПК и представлява годно доказателствено средство. Отделен е въпросът, че
отразеното в него разстояние от най-високата част на стрелата на багера до
платното за движение – 4,63 м. съдът намира за недостоверно. За изясняване на
това обстоятелство в хода на съдебното следствие беше допуснат и разпитан като
свидетел Р.В. – експерт, технически помощник към БНТЛ при ОД на МВР П.,
участвал в огледа на местопроизшествието на 10.08.2012 г., извършил направените
при него измервания и изготвил приложения към протокола фотоалбум. В показанията
си свидетелят В. заяви, че е направил измерване на височината на мястото на
стрелата на багера, където е елдъгата, както и че това била най - високата част
на стрелата. Същевременно, в протокола за оглед не е отбелязано, че е извършено
измерване на височината на това място на стрелата, а че се е измерило
„разстоянието от най - високата част на стрелата на багера до платното за
движение” и то е 4,63 м. Едва по-нататък в протокола е отбелязано: „В областта
между първото и второто коляно на багера се вижда участък с черен цвят –
обгаряне по металната част”. Данни за височината на това място, където очевидно
е бил първият контакт на багера с контактната мрежа няма, тъй като очевидно не
е измервана. Твърденията на свидетеля В., че е измерил височината на най-високата
част на багера, която била мястото на елдъгата се опровергава и от направените
от самия него снимки, приложени към огледния протокол / л. 22 и л. 23 от ДП –
снимки с №№ 27, 28 и 29/. От тях дори и лице, което не притежава специални
знания и професионален опит, може да констатира, че рамото на багера има
по-високи части от мястото по него, на което е оставила следи предизвиканата
елдъга. Този извод се налага и от представения в хода на съдебното следствие по
– подробен фотоалбум на мястото на произшествието, изготвен от същия свидетел /
л. 337 – л. 338 от съд. произв. - снимки с №№ 26, 27 и 28/. Отделно от горното,
показанията на свидетеля В. пораждат съмнения и за достоверността на резултата
от направеното измерване от най - високата част на стрелата на багера до
платното за движение - 4,63 м. Така свидетелят заяви, че е извършил измерването
по два начина – с лъчев уред и с ролетка. Посочи също, че и с двата уреда първо
е мерил разстоянието от стрелата до платформата, след това от платформата до пътното
платно, след което е сумирал двата резултата и е съобщил общата сума /като
разстояние/ на разследващия полицай. Данните в протокола за оглед са различни –
в него е посочен отделно размерът на височината на платформата от платното за
движение - 0,91 м. и отделно -разстоянието от най-високата част на стрелата –
4,63 м. Освен това, от приложените по делото фотоалбуми е видно, че по стрелата
на багера има най-различни части и съоръжения, които препятстват прякото
/перпендикулярно/ измерване на височината, на която и да е нейна точка от
земната повърхност. На въпрос в тази връзка свидетелят В. заяви, че „визуално”
е осигурявал равна повърхност, за да извърши измерването и в двата случая,
което, само по себе си, също поражда съмнения за достоверността на установените
по този начин размери.
Съдът кредитира
заключението на комплексна автотехническа и електротехническа експертиза,
назначена в хода на досъдебното производство без изводите, че рамото на багера
в най-високата му част е било на 4.63 метра от земята, че при позициониране на
багера върху ремаркето рамото на багера се сгъне на ниво под това на кабината,
при което максималната височина на багера върху ремаркето в най-високата му
част е 4.07 м. от земята и че в момента на произшествието напречното носещо или
фиксиращо въже от тролейбусната мрежа, е
било на височина около 4.40 – 4.50 м. от земята. За изводите си в тези части на
заключението вещите лица са се позовали изцяло на данните, съдържащи се в
протокола за оглед, които съдът не кредитира по изложените по-горе съображения.
Съдът кредитира изцяло
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно -
медицинска експертиза на труп, като изготвено обективно, в съответствие със
събраните по делото доказателства и със с необходимите професионални знания в
съответната област.
Поради изложените по-горе съображения защо
съдът не кредитира данните в протокола за оглед относно височината на товарната
композиция, в хода на съдебното следствие беше назначена съдебно – техническата
експертиза, /л. 526 – л. 561 от т. ІІ на съд. произв./. Експертът е описал
подробно основните положения и принципи във фотограметрията и методите от нея,
които са използвани за изпълнението на поставената му задача, като е съобразил
и събраните по делото доказателства. Въз основа на тях е представил заключение,
което съдът намира за обективно и компетентно, изготвено с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, поради което го кредитира
изцяло.
Съдът кредитира изцяло
и заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно
– техническа, автотехническа и електротехническа експертиза, тъй като е
изготвено обективно, в съответствие със събраните по делото доказателства и с
необходимите професионални знания и опит в съответните области.
При така установената
безспорна фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият П.Г.С. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава престъплението по чл. 123,
ал. 2 вр. с ал. 1 от НК за това, че на 10.08.2012 г., в гр. П., като ******
на „Г-07” ЕООД, с. В., обл. П. при независимо съпричинителство със С.Г.Ц.,
управляващ моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес 3213 Актрос”
с рег. № *** с ремарке за товарен автомобил „Шварцмюлер ТУ 30 80” с рег. № ***
чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност – движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, която дейност той няма право да упражнява, е нарушил:
- чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП: допуснал е движение по пътя на пътно превозно средство: товарен
автомобил „Мерцедес 3213 Актрос” с рег. № *** с ремарке за товарен автомобил
„Шварцмюлер ТУ 30 80” с рег. № *** с товар, надвишаващ нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно Наредба № 11
от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки превозни средства и
който е представлявал опасност за участниците в движението;
- чл. 5, ал. 1, т. 2
от Наредба № 11 от 03.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
превозни средства: допуснал е превоз на извънгабаритен товар с размери над
допустимите максимални размери на пътно превозно средство за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване – с височина над 4 м., а именно –
4.42 м.;
- чл. 8, ал. 2 от Наредба
№ 11 от 03.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки превозни
средства: допуснал е движение на извънгабаритно пътно превозно средство без
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерство на вътрешните работи;
- чл. 17 от Наредба №
11 от 03.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки превозни
средства: допуснал е движение на извънгабаритно пътно превозно средство с
височина над 4.50 метра, а именно – 4.63 метра, без разрешително за движение,
съгласувано с Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, Национална електрическа компания, Община П., „Г.т.” ЕООД, гр. П.,
чиито интереси могат да бъдат засегнати;
- чл. 11 от Наредба №
11 от 03.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки превозни
средства: като лице, извършващо превоза с извънгабаритно превозно средство, не
е осигурил необходимите документи за осъществяване на превоза;
- чл. 11, т. 2, предл.
първо от Наредба № 11 от 03.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки превозни средства: като лице,
извършващо превоз с извънгабаритно пътно превозно средство, не е проверил
разположението на товара;
- чл. 11, т. 4 от
Наредба № 11 от 03.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
превозни средства: като лице, извършващо превоз с извънгабаритно пътно превозно
средство, не е запознал водача С.Г.Ц. с особените свойства на товара и със
специфичните изисквания за превозването му, с които той е задължен да се
съобразява;
- чл. 15, ал. 3 от
Наредба № 11 от 03.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
превозни средства: като лице, извършващо превоза, не е подал в Агенция „П.и.”,
в съответното Областно пътно управление или в Община П. заявление за издаване
на необходимото разрешително,
при което по непредпазливост е причинил
смъртта на Г.В. Х..
Съдът счита, че
подсъдимият С. не е допуснал нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 5,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2011 г. Двете норми регламентират движението
на извънгабаритни и/или тежки превозни средства и техните размери. Допустимата
максимална височина на всички видове пътни превозни средства при движение по
пътищата е 4,00 м. – чл. 5 от Наредбата. Пътни превозни средства размер на
височината, по – голям от посочения, са извънгабаритни – чл. 2 от Наредбата. В
разглеждания случай не може да бъде вменено във вина на подсъдимия, че е
допуснал движението на пътно превозно средство над 4 м., т. е. извънгабаритно.
Това е така, защото изначало товарната композиция, състояща се от товарния
автомобил и ремарке с натоварения на него багер не е представлявала
извънгабаритно превозно средство. От показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Н.Д. и Г.С. – шофьори в „Г.– 07” ЕООД, се установява,
че още при закупуване на платформата е измерена височината с натоварен на нея
багер с прибрана стрела, която е била 4,00 м. И двамата свидетели заявиха, че
са наясно с правилата за движение по пътищата, които забраняват движение на
пътни превозни средства над тази височина, без разрешително, както и че
инструктажът, който им е бил извършван, е бил в същия смисъл. Твърденията на
тези свидетели се потвърждават от заключението на назначената в хода на
съдебното следствие комплексна техническа, автотехническа и електротехническа
експертиза. От него се установява, че когато багерът е натоварен на платформата
рамото на стрелата му може да се постави под нивото на кабината на товарния
автомобил, при което габаритната височина на цялата композиция ще бъде 3,98 м.
В случая, височината на товарната композиция е зависела изцяло от действията на
свидетеля Н.Т. – багериста, който е следвало да натовари багера върху
платформата и прибера стрелата му така, че същата да е под или на нивото на
кабината на товарния автомобил и на подсъдимия С.Ц. – шофьора на товарния
автомобил, който е следвало да проконтролира правилното позициониране на багера
върху платформата, включващо и прибирането на стрелата му така, че общата
височина на композицията да не надвишава 4,00 м. В показанията си свидетелят Т.
призна, че знае за изискването стрелата на багера да е под нивото на кабината,
но не можа да даде разумно обяснение защо в конкретния случай то не е
изпълнено. При тези данни съдът счита, че вина за така композираното извънгабаритно
пътно превозно средство и неговото движение из града имат само подсъдимият Ц. и
свидетелят Т.. Подсъдимият С. нито е знаел, нито е предполагал или допускал, че
при преместването му от един обект на друг багерът ще бъде натоварен по начин,
който не е съобразен с нормативните изисквания за движение по пътищата, в
съответствие с които е провеждал инструктажи. С оглед на последното, съдът
счита, че подсъдимият С. не е допуснал и нарушение по чл. 11, т. 4 от Наредба №
11 от 03.07.2011 г. затова, че „не е запознал водача С.Ц. с особените свойства
на товара и със специфичните изисквания за превозването му, с които той е
задължен да се съобразява”. За провежданите ежедневни инструктажи на
работниците в „Г.– 07” ЕООД от подсъдимия С. свидетелстват Н.Т., Н.Д. и Г.С..
Отделно от това, самият Ц. е правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство
за управление на МПС за категории В, С, Д, Е, М и Т и като такъв е следвало да
знае и спазва изискванията на нормативните актове за движение по пътищата,
включително и на извънгабаритни пътни превозни средства.
Съдът счита, че
подсъдимият С. не е допуснал и нарушение по чл. 11, т. 2 от Наредба № 11 от
03.07.2011 г. за това, че „като лице, извършващо превоз с извънгабаритно пътно
превозно средство, не е проверил разположението на товара”. Подсъдимият е
управител на търговско дружество, основната дейност на което е била свързана с
транспортни услуги, изкопни дейности, услуги с валяк, багер и други
механизирани строителни услуги. Доказателствата по делото установяват, че тази
дейност е била извършвана на различни обекти, вкл. и в гр. П.. За извършването
на тази дейност, освен осигуряването на необходимата техника, подсъдимият е
наел работници, с които е сключил трудови договори. Всеки от тези работници е
бил назначен на длъжност със съответните задължения, с които е бил запознат и е
следвало да изпълнява. При наличието на множество обекти и работници, не е
логично и житейски възможно подсъдимият да ги обикаля, за да проверява във
всеки момент кой как изпълнява задълженията си, както в случая – разположението
на багера, което е било задължение на свидетеля Т..
Съдът счита, че
подсъдимият С. не е допуснал нарушения и по чл. 8, ал.2, чл.17, чл. 11, т. 1 и
чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от
03.07.2011 г., които регламентират издаването на разрешителни за
движението на извънгабаритно пътно
превозно средство. Както бе отбелязано по-горе, изначално, при позиционирането
на багера върху платформата, ако рамото на стрелата му беше прибрана правилно,
то общата височина на композицията няма да надвиши 3,98 м., при нормативно
изискуеми 4,00 м. Оформената по този начин композиция не би представлявала
извънгабаритно превозно средство по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и по
чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2011 г. Следователно и като е
знаел, че общата височина на композицията не надхвърля 4,00 м., подсъдимият не
е имал задължението да подава заявления за разрешителни и да съгласува
извършването на извънгабаритен превоз.
С оглед на изложеното
съдът счита, че подсъдимият не е нарушил посочените по-горе норми и при
независимо съпричинителство с подсъдимия С.Ц. не е извършил действия, които
спадат към правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена
опасност – движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
която дейност той няма право да упражнява, при което по непредпазливост е
причинил смъртта на Г.В. Х., поради което го призна за невинен и оправда по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 123, ал.2 вр. ал. 1 НК.
При така установената
безспорна фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият С.Г.Ц. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,
буква „В” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това на 10.08.2012 г., в гр. П. на бул.
„В. А.” при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил
„Мерцедес 3213 Актрос” с рег. № *** с ремарке за товарен автомобил „Шварцмюлер
ТУ 30 80” с рег. № *** е нарушил правилата за движение:
- по чл. 139, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП: движещото се по пътя и управлявано от него пътно превозно
средство е било с размери, които са надвишавали нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно Наредба № 11
от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки превозни средства и
с товар, който е представлявал опасност за участниците в движението.
- по чл. 5, ал. 1, т.
2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
превозни средства: превозвал е извънгабаритен товар с размери над допустимите
максимални размери на пътно превозно средство за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване – с височина над 4 метра, а именно: 4.42 метра.
и по непредпазливост е причинил смъртта на
Г.В. Х..
Както бе отбелязано
по-горе, от заключенията на назначените в хода на съдебното следствие
техническа и комплексна техническа, автотехническа и електротехническа се установява, че общата височина на
управляваната от подсъдимия Ц. товарна композиция в най-високата й точка е била
на 4,42 м. Така тя е била над допустимите размери за пътните превозни средства
– 4,00 м. при движението им по пътищата. Като водач на тази композиция,
състояща се от товарен автомобил с прикачено към него ремарке, на което е
натоварен багер, подсъдимият Ц. е нарушил правилата за движение по чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП и по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки превозни средства.
Тук е мястото, макар
да не влияе на правната квалификация на извършеното от подсъдимия Ц., да се
отбележи следното:
Към инкриминираната
дата тролейбусната контактна мрежа на територията на гр. П. била стопанисвана
от „Г.т.” ЕАД, приватизиран с договор за приватизационна продажба от 21.05.2007
г. между Община П. - продавач и „Т.С.” АД - купувач, представлявано от А.Б..
Съгласно т. 9.14 от договора купувачът се задължавал да запази тролейбусния
транспорт и съществуващата тролейбусна мрежа /състояща се от ВКМ – въздушна
контактна мрежа, ПКМ – подземна контактна мрежа, ТИС- токоизправителни станции
и др./ на територията на гр. П. в състоянието към датата на сключване на
договора за срок от 10 г. Община П. имала свои представители в „Г.т.” АД П. -
свидетелят И.М., като член на Съвета на директорите и свидетелят Г.К., като
член на Общото събрание на акционерите. Двамата не осъществявали какъвто и да
било контрол върху дейността на дружеството. Длъжностните лица в „Г.т.” АД П.,
служебните задължения на които били свързани с работата на тролейбусната
контактна мрежа, били свидетелите К.Б. – заместник – изпълнителен директор,
И.В. – ръководител „Елтранспорт”, Г.К. – ръководител „Елтранспорт и енергетик”
и Г.В. – елмонтьор на въздушната контактна мрежа. Ежедневно имало дежурна
работна група, която следвало да прави обиколки на града за проверка
състоянието на въздушната контактна мрежа и да поправя провисналите от нея
участъци. Такива проверки били извършвани, като дежурната група визуално
преценявала кои са провисналите участъци на контактната мрежа и едва след това
пристъпвала към измервания и отстраняване на повредите. Очевидно начинът на извършване
на тези проверки и ремонти – по визуална преценка, не са били особено
ефективни, като се има предвид нивото на провисване на тролейбусната контактна
мрежа на мястото на произшествието – на 4,28 см. от пътното платно, с оглед
следата по рамото на стрелата на багера от елдъгата, оставане от
съприкосновението му с контактната мрежа. фиксиращо въже на контактната мрежа в
зоната на произшествието е била на около 4,28 м. от земята. Очевидно е, че
височината на контактната мрежа не е съответствала на техническите изисквания
за минимална височина в точките на провисване - 5,00 м., както и на светлия
габарит на платното - 4,50 см. за улици ІІІ клас, какъвто е бил бул. „В. А.” /л. 253, т. 1 от съд. произв./. Ако
тези изисквания са били спазени, то тогава, независимо, че височината на рамото
на багера в най-високата му част е била на 4,42 м. от земята, произшествие не
би настъпило. Контрол върху състоянието на тролейбусната въздушна контактна
мрежа в гр. П. и спазване на техническите изисквания обаче не е бил
осъществяван - нито от страна на Община П., нито от специализирани институции.
Такъв е бил осъществен впоследствие, след инкриминираната дата. Така, във
връзка с инцидента, кметът на Община П. издал заповед № 120А2017/20.08.2012 г.
/л. 481, т. ІV от ДП/, с която назначил комисия в състав от свидетелите Д. К.–
заместник - кмет с ресор „Общинска
собственост, устройство на териториите, строителство и инвестиции”, Н.Я. – *******
ОП ”Организация и контрол на транспорта”, инж. С.Д. – ****** в дирекция „УТ” и
Ж.К. – ******* „ИП и КС” при Община П.. На комисията било възложено да
извърши оглед на място и състави протокол за констатациите за състоянието на
контактната мрежа на тролейбусния транспорт на територията на Община П., като
излезе с предложение относно това дали мрежата да се ремонтира или премахне. В
изпълнение на възложената задача комисията извършила оглед и изготвила протокол
за направените при него констатации /л. 482 – л. 483, т. ІV от ДП/.
По повод на
пътнотранспортното произшествие на 12.08.2012 г., изпълнителният директор на
„Г.т.” АД П. – свидетелят А.Б. също издал заповед, с която назначил комисия за
извършване на проверка, в състава на която влизали и свидетелите К.Б., И.В. и
Г.К.. За резултатите от направената проверка и извършени замервания на
въздушната тролейбусна контактна мрежа по бл. „В. А.”, комисията съставила
констативен протокол.
Престъплението е
извършено от подсъдимия Ц. по непредпазливост, като той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните му последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
При така установената
фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият Ц. не е нарушил правилата за
движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 127, ал. 1 от ЗДвП; чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 169, ал.1, т. 1 от ППЗДвП, тъй като
посочените норми са общи и не намират приложение, когато са нарушени специални
разпоредби за правилата за движение, каквито са посочените по-горе две.
Съдът счита, че
подсъдимият Ц. не е нарушил и правилата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: като
водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е
управлявал и че като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на
движението не се е съобразил с превозвания извънгабаритен товар; не е намалил
скоростта и при необходимост – спрял пред предвидимо препятствие – въздушната
контактна мрежа на бул. „В. *** при възникване на опасност за движението –
закачане на детайли от мрежата за товара. Посочените от обвинението нарушения
ангажират субективната визуална преценка на подсъдимия Ц. за височината на
тролейбусната контактна мрежа. Както бе отбелязано по-горе, използвайки именно
такъв визуален подход, дежурните групи на „Г.т.” ЕАД са преценявали местата, на
които контактната мрежа е провиснала, за да извършат съответните ремонтни
дейности. Тези групи са включвали специалисти с необходимите знания и опит и
ежедневно са обикаляли града. При положение, че специалистите визуално не са
установили провисването в района на ПТП, не може да се вменява във вина на
подсъдимия, който не е специалист, че визуално не е констатирал височината на
въздушната контактна мрежа, която може да бъде закачена от товарната композиция
при преминаването й под нея.
Съдът счита, че
подсъдимият не е нарушил и чл. 8, ал. 2 и чл. 17 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки превозни средства. Двете
разпоредби регламентират издаването на
разрешителни за движението на извънгабаритно
пътно превозно средство. В случая, ако товарната композиция е представлявала
такова средство, лицето, което е следвало да подаде заявления за разрешителни е
подсъдимият П.С., в качеството му на управител на „Г.-07” ЕООД, чиято
собственост са пътните превозни средства. Подсъдимият Ц. е работник в това
дружество и по делото няма доказателства, че и имал правомощията да контактува
със съответните институции по повод осъществяване на дейността му. Както бе
отбелязано по-горе, от своя страна подсъдимият С. също не е имал задължението
да подава такива заявления, тъй като ако багерът е бил позициониран правилно от
свидетеля Т., съответно проконтролиран от подсъдимия Ц., товарната композиция
не би била извънгабаритно пътно превозно средство.
С оглед на изложеното,
съдът призна подсъдимия С.Ц. за невинен в това да е извършил инкриминираното
деяние при независимо съпричиняване с подсъдимия П.С. и да е нарушил правилата
за движение по чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 5, ал.2, т. 1, чл. 20, ал.1 и ал. 2 и чл.
127, ал. 1 ЗДвП; по чл. 3, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 и чл. 169, ал. 1, т. 1
ППЗДвП, и чл. 8, ал. 2 и чл. 17 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки превозни средства, поради което го оправда по
повдигнатото му в този смисъл обвинение.
При така установената правна
квалификация на извършеното от подсъдимия С.Ц. престъпление, както и като се
съобрази с неговата степен на обществена опасност, с оглед личността на
подсъдимия и най - вече за постигане целите на наказанието съдът счита, че
наказанието, което следва да му се наложи, следва да бъде определено при условията
на чл. 54 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взема предвид –
чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, изразеното искрено съжаление за
случилото се, неизпълнението на задълженията от страна на служители на „Г.т.”
АД да поддържат височината на тролейбусната контактна мрежа на необходимото
ниво, липсата на какъвто и да било контрол върху изпълнението на тези
задължения, както от страна на ръководството на дружеството, така и от Община
П. и другите компетентни институции. Отегчаващи обстоятелства са предишните,
извършени от подсъдимия нарушения по ЗДвП, за които е санкциониран по
административен ред. С оглед на така отчетените обуславящи отговорността
обстоятелства, съдът счита, че е налице превес на смекчаващите такива. Ето защо
на подсъдимия Ц. следва да бъде наложено наказание две години лишаване от
свобода, което е справедливо и съответно на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца.
На основание чл. 59,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 1
НК от така наложеното на подсъдимия Ц. наказание лишаване от свобода времето,
следва да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на
ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 10.08.2012 г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
Налице са основанията на чл. 66, ал. 1 НК, поради което така наложеното на подсъдимия Ц. наказание от две години
лишаване от свобода следва да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок
от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимия Ц. следва да бъде наложено и
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като с
оглед на отчетените по – горе обуславящи отговорността обстоятелства, то следва
да е за срок от две години.
Веществените доказателства, приложени към делото – 1 брой дневник
с надпис „Дневник на ВКМ от 02.02.2012 г. до 31.07.2012 г.”, съдържащ 94 листа,
изписани ръкописно, 1 брой дневник с надпис „ВКМ от 11.01.2011 г. до 25.07.2011
г.”, съдържащ 98 листа, изписани ръкописно, 1 брой дневник с надпис „ВКМ от
26.07.2011 г. до 01.02.2012 г.”, съдържащ 98 листа, изписани ръкописно и 1 брой
дневник с надпис „ВКМ от 30.06.2010 г. до 10.01.2011 г.”, съдържащ 99 листа,
изписани ръкописно, следва да бъдат върнати
на „Г.т.” АД П., след влизане на
присъдата в сила.
Вещественото
доказателство - тахошайба, приложена на л.7 от т.1 на ДП, следва да се унищожи, като вещ без стойност, след влизане
на присъдата в сила.
С оглед на
така постановената осъдителна присъда подсъдимият С.Ц. бе осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, сумата
от 2 866 лв., представляваща направени
по делото разноски за възнаграждения на вещи лица в хода на съдебното производство,
както и сумата от 656 лв., представляваща направени в хода на досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещи лица, по сметка на ОД на МВР
П..
С оглед на
така постановената осъдителна присъда и по искане на частните обвинители,
подсъдимият С.Ц. бе осъден да
заплати на всеки от тях - М.Т.Л., В.Г.Л., Т.А.Х. и В.А.Х. сумата от по 250 лв.,
а на частният обвинител А.К.Х. сумата от
1 200 лв., представляващи направени от тях разноски за възнаграждение
на повереници.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: