РЕШЕНИЕ
№
2088
гр.
Пловдив, 13.11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Владимир Вълев, като разгледа КАНД № 1964 по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдия
Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на ТД на НАП - гр. Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт Е. срещу
Решение № 810 от 01.06.2020г., постановено по АНД № 1244/2020г. по описа на
Районен съд – град Пловдив - ХVI н. с., с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 482588-F504132 от 06.12.2019г.,
издадено от и.д. директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Пловдив, с
което на Градски археологически музей гр. Хисар /съкр.ГАМ/,
ЕИК000455635, за административно нарушение на чл.180 ал.2, вр.
чл.180 ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция в размер на 2366,81 лева /две хиляди триста шестдесет и
шест лева и осемдесет и една стотинки/“.
Касационният
жалбоподател излага съображения, че решението е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, свързано с непълнота на извършения анализ на
събраните доказателства, довел до неправилен извод, поради което моли за
неговата отмяна. Счита, че са събрани достатъчно категорични доказателства
относно извършеното административно нарушение и неговия автор, като правомерно
е ангажирана неговата административно - наказателна отговорност. В тази връзка подробно
излага аргументи, касаещи анализ на събраните доказателства, от които според
него се установява извършеното нарушение.
Касационният
ответник ГАМ, гр. Хисар чрез процесуалният си представител адв. Д. в писмен
отговор излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното
съдебно решение. Поддържа представеният
отговор с молба и счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
са налице съществени процесуални нарушения на проведения административно
наказателен процес, които ограничават правото му на защита и са основание за
отмяна на атакувания административен акт. Моли касационният съд да потвърди
като законосъобразно издаденото съдебно решение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава
заключение, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и счита, че
следва да бъде оставен в сила.
Касационният
съдебен състав, след като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна
поради следните за това съображения:
НП е издадено въз основа на съставен АУАН с №F504132/12.08.2019г., с който ГАМ- гр. Хисар е бил привлечен като нарушител за административно
нарушение на чл.180 ал. 2 вр. ал.1, вр. чл. 86 ал.1 и ал.2, вр. чл.102
ал. 3, т.1 от ЗДДС, вр чл.112 ал.1 от ППЗДДС. Същото
е осъществено при обстоятелства, които са се изразили в това, че на 13.06.2018 г. в ТД на
НАП-Пловдив при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, документирана с
протокол №**********/16.08.2018г. е констатирано, че дружеството е
данъчнозадължено лице по ЗДДС и не е начислило ДДС в размер на 2366.81 лева по
облагаеми доставки на обща стойност 14200.90 лева, извършени за периода
01.05.2019г - 31.05.2019г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, т.к.
не е подало заявление за регистрация в
срок, въпреки че е било длъжно. Посочено е, че за него има задължение за
регистрация по силата на чл.96 ал.1 от ЗДДС, като е следвало да подаде
заявление за регистрация до 14.08.2017г. включително, а то е подадено на 30.05.2019г.
с вх. №303911901384392, като регистрацията е извършена на 13.06.2019г., като
датата на връчване на акт за регистрация е 19.06.2019г. Посочено е, че дружеството
касационен ответник е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми
доставки за периода 01.05.2019г-31.05.2019г., като на основание чл.112 ал.1 от
ППЗДДС състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за
тези доставки за данъчния период и го вкл. в дневника за продажби за месец
май 2019г. и включи данъка в справката-
декларация за данъчния период, която заедно с дневника за продажби е следвало
да подаде в ТД на НАП-Пловдив в срок до 14- то число на месеца, следващ съответният
данъчен период, т.е. до 18.06.2019г. включително.
Прието е, че нарушението е извършено на 19.06.2019г. гр. Пловдив. За
да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, районният съд е приел, че при съставянето на
НК са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка е посочил съществено
нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Според съда както в АУАН, така и
в НП липсва изложение на факти, от които да се направи проверка на правния
извод, че за процесния период ГАМ- гр. Хисар е осъществил
облагаеми доставки на стойност 14200.90 лв. Първоинстанционният съд е приел, че
описанието на нарушението в АУАН и в НК не позволява да се извърши проверка
дали през процесния период действително са осъществени доставки на стоки и
услуги от лицето, били ли са те облагаеми и ДДС бил ли е дължим за начисляване
на доставчика. Съдът е счел, че за да бъде в състояние да извърши тази проверка
в АУАН и НП е следвало да бъде посочен броят на конкретните доставки, техния
вид /с конкретизиране предмета на доставката/ и датата на извършване. Акцентира се на обстоятелството, че Градски
археологически музей- гр. Хисар е бюджетна организация, второстепенен
разпоредител с бюджет към Министерство на културата, както и че задълженото
лице е вписано в Регистър Булстат като културна организация и на основание ЗЗРК
с ЕИК по Булстат ********* и представлява лице по чл.42 от ЗДДС. Според съда на
това основание редица от доставките, които музеят извършва, не са облагаеми, а
са освободени доставки, за които не се начислява ДДС. Съдът е заключил, че
очертаването на фактическите рамки на по-късен етап на събиране на
доказателствата в хода на започнало съдебно следствие не санира
допуснатия пропуск, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбере
за кои факти се наказва , след като наказанието е вече наложено. Съдът е приел,
че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на
обстоятелства , които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН , защото те не са предявени на нарушителя и респективно са
извън предмета на доказване. От друга страна съдът е счел, че в АУАН не са
посочени времето и мястото на извършване на деянието и неговите съставомерни белези, поради което разпоредбата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН не може да намери приложение, доколкото не съществува възможност
да се провери идентичността на деянието , за което се вменява, че е нарушение.
Заключава се, че неописването на броя, датата на извършване и най-вече
естеството на доставката, за която се твърди, че е облагаема в АУАН и в НП е
съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на НП. НА
следващо място Първоинстанционният съд е приел, че от анализа на елементите на
фактическия състав на начисляването на ДДС следва извода, че неначисляването на
ДДС за всяка облагаема доставка представлява самостоятелно нарушение, за което
деецът следва да понесе административнонаказателна отговорност.
Според съда процесното нарушение съставлява и маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Отново се акцентира на обстоятелството, че Градски
археологически музей гр.Хисар е заведение на бюджетна издръжка , второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити, както и на обстоятелството, че нарушението се
явява първо такова за нарушителя.
За
да отмени обжалваното НП е приел, че са налице съществени нарушения на
проведения административно наказателен процес касаещи правната квалификация на
вмененото административно нарушение, ограничаващи правото на защита на
нарушителя и водещи до незаконосъобразност на съставените актове.
Така обжалваното решението е правилно.
Наведените в обжалваното съдебно решение изводи на съда
за формална незаконосъобразност на наказателното постановление се явяват законосъобразни.
Атакуваното НП е било издадено в нарушение на правилата на чл.42 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. Съгласно чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН задължителен
реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика,
че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя и съда да
не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото
нарушение и каква е правната квалификация на същото. В процесния
случай този критерий на яснота не е достигнат. От съдържанието на посочените
като нарушени норми на чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка
с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка
с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 е видно, че основният съставомерен
факт, за да възникне отговорността на жалбоподателя по ЗДДС е да се установи,
че за процесния период 01.05.2019г. – 31.05.2019г. същият е извършил облагаеми
доставки на твърдяната стойност, за които като е бил длъжен, не е начислил ДДС.
Както в АУАН, така и в НП в тази връзка е посочен правния извод на наказващия
орган, че за процесния месец жалбоподателя е осъществил облагаеми доставки на
стойност 14200.90 лв.. В съставените административни актове обаче е налице пълна
липса на изложение на факти, от които да се направи проверка на този правен
извод. Правилно съдът е констатирал, че за да се извърши проверка на АУАН и НП,
в същите е следвало да бъдат посочени броя на конкретните доставки, извършени
от наказания субект, техния вид с конкретизиране на предмета на доставката и
дата на извършване. В случая допуснатия порок на административно – наказателния
процес е особено съществено, доколкото видно от протокол №**********/13.06.2019г.
Градски
археологически музей гр.Хисар е бюджетна организация, второстепенен
разпоредител с бюджет на Министерство на културата. Задълженото лице е вписано
в Регистър Булстат като културна организация на основание ЗЗПК с ЕИК по Булстат
********* и представлява лице по смисъла на чл.42. ЗДДС.
При липса на
излижени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са
извършени, и най-вече какви са били по естество доставките, за които наказващия
орган твърди, че са облагаеми – наказаното лице е в неведение и следва да гадае
какви факти следва да оборва, което положение е несъвместимо с правото му на
защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част. По-същественото тук е, че
с непосочване на АУАН и НП на видът на извършените доставки съдът се оказва в
невъзможност да провери правилността на правните изводи в НП , че тези доставки
са облагаеми и са на обща стойност 14200.90лв., доколкото е напълно възможно в
доставките счетени за съставомерни от наказващия
орган да се включат такива, които по мнение на съда да са освободени доставки
по смисъла на чл.42, 44, 449, 50 ЗДДС, което само по себе си представлява
допълнително основание за отмяна на НП. Тук става въпрос за пропуски при
предявяване на съставомерни факти в АУАН и НП. От
това следва, че пороците при описание на нарушението в АУАН и НП, както и
липсата на посочване в тях на съставомерни факти,
каквито се явяват вида и броя на извършените доставки, не могат да се санират
от съда на фаза съдебно следствие , чрез събиране на доказателства за тези съставомерни обстоятелства , които не са надлежно описани в
сезиращите съда документи. Градски археологически музей е културна институция,
която осъществява доставки и съгласно чл.42 от ЗДДС като продажба на билети,
провеждане на беседи. Твърденията, че в АУАН и НП са взети предвид тези
доставки, които законодателят е предвидил да бъдат освободени, не отговарят ба
действителното положение.
В този смисъл касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло
препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна
инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната
жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора,
поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите
са инеоснователни, като при правилна преценка на
събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, направените от първоинстанционния съд изводи се явяват
обосновани относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е
формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед
изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на спора, разноски се дължат на касационният
ответник, като с отговора е
направено искане за тяхното присъждане, без да са приложени доказателства
за техния размер и тяхното заплащане. В този смисъл искането следва да се остави без уважение.
Предвид
на изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №810/01.06.2020год.,
постановено по АНД № 1244/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив - XVІ - ти н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.