ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№682/9.4.2019г.
Град
Варна
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На девети април
Година две хиляди и деветнадесета
В закрито
заседание в следния състав:
Съдия : Даниела Михайлова
като разгледа докладваното от съдията
НОХД № 1682 по описа на съда за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.68
ал.6 вр. ал.5 от НПК и е образувано
по жалба на адв.Борислав Желязков в
качеството му на защитник на Николай Б.Б.- обвиняем по ДП № 51/2014г. по описа
на ОСлО-Варна, срещу Постановление на
ВРП от 25.03.2019г., с което молбата му за
отмяна на наложената забрана за напускане пределите на Р.България е
оставена без уважение.
В жалбата се сочи, че воденото изключително
в дълъг период от време досъдебно производство и наложената забрана за
напускане пределите на Р.България са обективна пречка обв.Б. да осъществява
трудовата си дейност в пълен обем и съгласно възложената му от работодателя
работа, както и че в тази връзка следва да посещава временно обекти в
чужбина.На следващо място се сочи, че обвиненото лице е доказало, че няма
намерение да се укрива извън пределите на страната и осъществява правото си на
защита в рамките на предвидените в НПК права.Навеждат се доводи за това, че
обв.Б. с поведението си не е ставал причина за забавяне на делото.С оглед на
тези съображения се иска наложената забрана за напускане на пределите на
страната да бъде отменена.
Съдът, като взе предвид доводите в
жалбата, постановлението на ВРП и материалите по делото, намира за установено
следното:
На 13.05.2014г. с Постановление на
прокурор при ВРП е било образувано ДП № 51/2014г. по описа на ОСлО-Варна срещу
Николай Б. за престъпление по чл.227 „б“ ал.2 от НК.На 07.02.2017г. Б. е бил привлечен като обвиняем
за деяния по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.227 „б“ от НК.Била му е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
5 000лв.С постановление от 13.02.2017г. на обв.Б. е била наложена мярка за
процесуална принуда „Забрана да напуска пределите на Р.България“ без разрешение
на наблюдаващия прокурор.
На 03.12.2018г. против обв.Б. във ВРС
е бил внесен обвинителен акт за
престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, като по
отношение на обвинението по чл.227 „б“ от НК делото е било частично прекратено
с постановление на прокурор при ВРП.След внасяне на обвинителния акт е било
образувано НОХД № 5434/2018г. по описа на ВРС, 32 с-в.В открито разпоредително
заседание от 21.01.2019г. съдебното производство е било прекратено и делото
върнато на ВРП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните
правила.
След връщане на делото на ВРП, на 07.03.2019г. на обв.Б. е било предявено ново
обвинение за деяние по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 от НК, извършено на
13.03.2014г. /т.11, л.10/.С Постановление от 18.02.2019г. / т.11,л.6/,
прокурорът при ВРП е отменил наложената на обв.Б. мярка за неотклонение
„Парична гаранция“, тъй като е изтекъл максимално предвидения срок по чл.234
ал.8 от НПК.
На 12.03.2019г. от адв.Желязков е била
депозирана молба до ВРП с искане в хипотезата на чл.234 ал.8 вр. чл.68 ал.1 от НПК наложената мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на
Р.България“ да бъде отменена.Към молбата са били приложени доказателства за
това, че отмяната би осигурила правото на труд на обв.Б. и средства за издръжка
на семейството му.Тази молба е била разгледана и с Постановление от
25.03.2019г. прокурорът, на основание чл.199 и чл.68 ал.3 от НПК , отказал да
„свали“ наложената забрана.
Срещу това постановление адв.Желязков е
депозирал жалба, в която е посочил като правно основание чл.68 ал.4 от НПК.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото, съдържанието на приложените по него жалби , молби и постановления,
намира следното:
В разпоредбата на чл.68 ал.1 и сл. от НПК е предвидена възможност на
обвиняемият в хода на досъдебното производство да бъде наложена забрана да
напуска пределите на Р.България, освен с разрешение на прокурора.Доколкото тази
норма е част от глава VІІ, раздел ІІ „Мярка за неотклонение и други мерки за
процесуална принуда“, то и съобразно константната съдебна практика, забраната
да се напуска територията на страната представлява мярка за процесуална
принуда.В чл.68 ал.3 от НПК е предвидена възможност обвиняемият или неговият
защитник да направят искане до прокурора
за разрешение за напускане на страната, като постановения отказ подлежи на
обжалване на съда, който на основание чл.68 ал.5 от НПК незабавно разглежда делото
и се произнася с определение, с което потвърждава отказа на прокурора или
разрешава на обвиняемия да напусне страната за определен срок.Нормата на чл.68
ал.6 от НПК пък сочи, че по искане на обвиняемия или неговия защитник съдът по
реда на ал.5 може да отмени наложената
забрана, ако не съществува опасност
обвиняемия да се укрие извън страната.
От друга страна, разпоредбата на
чл.243 ал.8 от НПК предвижда, че взетите по отношение на обвиняемия мерки за
процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гр. иск, се отменят от прокурора
след изтичане на повече от една година и шест месеца от привличането в
качеството на обвиняем при тежко престъпление, както е в настоящият
случай.Алинея 9 изрично сочи, че ако прокурорът не изпълни това си задължение,
то мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или
неговия защитник от съответния първоинстанционен съд.
В настоящият казус молбата на
адв.Желязков до ВРП е била с правно основание чл.243 ал.8 от НПК.В
постановлението си прокурорът при ВРП обаче не е обсъдил въобще предпоставките
на чл.234 ал.8 от НПК, а е приел, че има опасност обв.Б. да напусне страната и
да не се яви пред компетентните органи.Поради това и на основание чл.68 ал.3 от НПК е отказал да „ свали“ наложената забрана.В частната си жалба срещу това
постановление до ВРС защитникът на обв.Б. на свой ред вече е изложил
съображения за това, че основанията на чл.68 ал.1 от НПК са отпаднали.
С оглед на изложеното до тук, съдът
намира ,че в случая е налице смесване на хипотезите на чл.68 ал.1 и сл. от НПК
и на чл.234 ал.8 от НПК, допуснато при
произнасянето от страна на прокурора при ВРП.Ако се приложат разпоредбите на
чл.68 ал.6 от НПК, съдът при разглеждане на искането на обвиняемия и отказа на прокурора,
следва да прецени дали съществува опасност обвиняемия да напусне страната.При
приложението на процедурата по чл.234
ал.9 от НПК, съдът отменя мярката за процесуална принуда ако прокурорът
не изпълни задължението си по ал.8.Т.е. в този случай единственото основание за
отмяна на мярката е изтичане на предвидения в закона срок от привличане на
лицето като обвиняем и това произнасяне не е обвързано с преценка на опасността
обвиняемия да се укрие.След като първоначалната молба на адв.Желязков е била
свързана с искане за приложението на чл.234 ал.8 от НПК, която норма вече е
била приложена от прокурора по отношение на мярката за неотклонение „Парична
гаранция“, то прокурорът е дължал произнасяне по този ред.Вместо това в
постановлението е бил направен , макар и лаконичен , анализ на опасността
обвиняемия да напусне страната и да се укрие и е била приложената процедурата
по чл.68 ал.3 от НПК.
При тези факти по делото съдът не би могъл да разгледа жалбата на
адв.Желязков по същество, доколкото не става ясно кои обстоятелства следва да
прецени- дали тези свързани с опасността обвиняемия да се укрие, или тези
свързани с изтичане на сроковете по чл.234 ал.8 от НПК. Поради това намира, че
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като за обвиняемия и неговия
защитник е налице правната възможност да отправят ново искане до прокурора с
изрично уточняване на основанието, на което се иска отмяна на наложената
забрана да се напуска страната, а прокурорът на свой ред следва служебно да
съобрази налице ли са към настоящият момент предпоставките на чл.234 ал.8 от НПК.
Водим от горното и на основание
чл.68 ал.5 от НПК,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
адв.Борислав Желязков в качеството му на защитник на Николай Б.Б.- обвиняем по
ДП № 51/2014г. по описа на ОСлО-Варна,
срещу Постановление на ВРП от 25.03.2019г., с което молбата му за отмяна на наложената забрана за напускане
пределите на Р.България е оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: