№ 12755
гр. с., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110134805 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ...., гр. с.,
бул. „д.в” № представлявано от с.П и Кк.в, срещу М. И. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. с., бул. „В.“, бл., вх., ет, аап, иск за заплащане на сумата 946,70 лв. - престирано на
застраховано лице застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за вредите, причинени на товарен автомобил „И.”, модел „З.“, с peг. № ...
от настъпило на 20.05.2018 г. ПТП, с включени 25 лева ликвидационни разходи, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 18.06.2021 г.,
до окончателното й погасяване и за сумата.
Ищецът твърди, че на 20.05.2018 г. в гр. с., в кв. Суходол, на ул. „П.“ № 8,
ответникът управлявайки лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е240“, с ДК № ...,
реализирал ПТП с товарен автомобил, марка „И.“, модел „З.“, с ДК № ..., собтвеност на
Л.П.Ц.а и управляван от М. ИИ.Р.
Твърди, че съгласно протокол за ПТП № .../20.05.2018 г., съставен от органите на
КАТ, причина за ПТП е виновно поведение на ответника М. И. В., който при
управление лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е240“, с ДК № ... без да притежава
необходимата правоспособност за управление на МПС (с отнето СУМПС), по ул. „П.“
с посока на движение от ул. „Т.Т.“ към кв. „Филиповци“, в района на № 8, поради
движение със скорост, несъобразена с релефа на местността, навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се товарен автомобил,
марка „И.“, модел „З.“, с ДК № ....
Твърди, че лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е240“, с ДК № ....ил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца със застрахователна полица №
BG/0......., която била валидна към момента на събитието. В дружеството била заведена
преписка по щета, като след направена оценка било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 921,70 лева на собственика на увреденото имущество и били
направени разходи във връзка с образуваната щета в размер на 25 лева. Претендира
платеното обезщетение в размер на 946,70 лева, с включени 25 лв. ликвидационни
1
разноски за обработка на щетата, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът М. И. В., чрез назначения особен представител адв. В. Р., в депозиран
в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, оспорва иска по размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Не оспорва, че застрахователното обезщетение е заплатено
на увреденото лице, причините и механизма на станалото ПТП, както и че към датата
на ПТП ответникът е бил неправоспособен водач. Прави искане за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ.
Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство.
Предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е240“,
с ДК № ...; 2. в срока на покритие на застраховката ответникът, управлявайки
застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. от ПТП да са настъпили вреди за
трето лице в твърдяния размер; 4. ответникът да не притежавал към процесната дата
правоспособност за управление на съответната категория МПС; 5. ищецът да е
изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът
да не е изплатил на ищеца това обезщетение. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на първите пет предпоставки от фактическия състав на претендираното
спорно материално право е в тежест на ищеца, а при тяхното доказване ответникът
следва да установи плащане на задължението си.
Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, а според ал. 2 по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Следователно
ответникът има качеството на застраховано лице по посочената застраховка.
Същевременно по силата на чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало МПС, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория МПС. Основанието на този регресен иск е фактът на изплащане
на обезщетение на третото увредено лице по силата на застраховката и даденото от
закона право на регрес срещу всяко лице, управлявало МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а не само срещу лицето, сключило със
2
застрахователя застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз
основа на правото, произтичащо от закона, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите встъпва след плащането на
застрахователно обезщетение в правата на увреденото лице спрямо застрахования, като
упражнява тези права от свое собствено име.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е приел на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от
ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право: че на 20.05.2018 г. в гр. с., в кв. Суходол, на ул. „П.“ № 8, ответникът
управлявайки лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е240“, с ДК № ..., реализирал ПТП с
товарен автомобил, марка „И.“, модел „З.“, с ДК № ..., собственост на Л.П.Ц.а и
управляван от М. ИИ.Р. Съгласно протокол за ПТП № .../20.05.2018 г. причина за
реализираното ПТП е виновно поведение на ответника М. И. В., който при управление
лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е240“, с ДК № ... без да притежава необходимата
правоспособност за управление на МПС (с отнето СУМПС), по ул. „П.“ с посока на
движение от ул. „Т.Т.“ към кв. „Филиповци“, в района на № 8, поради движение със
скорост, несъобразена с релефа на местността, навлиза в лентата за насрещно движение
и реализира ПТП с насрещно движещия се товарен автомобил, марка „И.“, модел „З.“,
с ДК № .... Към датата на ПТП, по отношение на управлявания от ответника автомобил
е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца. Ищецът
е заплатил в полза на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 921,70
и е сторил ликвидационни разходи в размер на 25 лева.
Следователно спорът между страните се концентрира единствено относно
размерът на причинените вреди.
От заключението на съдебно автотехническата експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обективно и всестранно изготвено е видно, че стойността необходима за
възстановяване на товарен автомобил марка „И.“, модел „З.“, с ДК № ..., изчислена на
база цени на резервни части втора употреба и средни пазарни цени на труда към датата
на ПТП възлиза на 2017,56 лева, т.е. изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение на увреденото лице е по-малко от действителния размер на вредите.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му
размер. Върху посочената сума се дължи и законната лихва, считано от предявяване на
иска – 18.06.2021 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. На същия се дължат
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в общ размер на 910,00 лв., както
следва: 50,00 лв. – държавна такса, 300,00 лв. – депозит за особен представител на
ответника, 200,00 лв. – депозит за вещо лице и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. с., бул. „В.“, бл., вх., ет, аап да
3
заплати на „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. с., бул.
„д.Б.“ №, на основание чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ сумата от 946,70 лв. - престирано
на застраховано лице застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за вредите, причинени на товарен автомобил „И.”, модел „З.“, с peг. № ...
от настъпило на 20.05.2018 г. ПТП, с включени 25 лева ликвидационни разходи, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 18.06.2021 г.,
до окончателното й погасяване и за сумата.
ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. с., бул. „В.“, бл., вх., ет, аап, да
заплати на „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. с., бул.
„д.Б.“ № на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 910,00 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4