Определение по дело №93/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 154
Дата: 22 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Надежда Найденова Янакиева
Дело: 20232200500093
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 154
гр. Сливен, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:М. Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20232200500093 по описа за 2023 година
Постъпило е възражение против заповед за незабавно изпълнение,
подадено пред въззивния съд поради твърдяно ненадлежно връчване на
заповедта с правно основание чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Възражението е подадено на 06.03.2023г. Подателката твърди, че въз
основа на справка от 01.02.2023г. от ЦРД към КЧСИ РБ е разбрала, че
срещу нея има 4 висящи изпълнителни дела и от извършена от процесуалния
й представител справка на 07.02.2023г. по изп.д. № 3197 от 2022г. при ЧСИ
Гергана Грозева е узнал, че то е образувано по изпълнителен лист от
04.12.2013г. издаден по ч.гр.д. № 793/13г. на НзРС, въз основа на заповед №
771 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК. При справката с делото се установило, че поканата за доброволно
изпълнение й е връчена на 26.10.2022г. и видно от разписката на поканата, с
нея са връчени заповед за изпълнение и уведомление по чл. 99 от ЗЗД. На
02.03.2023г. отново е направена физическа справка с изпълнителното дело и
било установено, че с ПДИ са връчени само заповедта за изпълнение и
уведомление по чл. 99 от ЗЗД.
Молителката заявява, че съгласно чл. 418 ал. 6 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК и към него е бил представен документ по ал. 1, при връчване на
поканата за доброволно изпълнение от страна на съдебния изпълнител,
1
трябва да се представи на длъжника освен заповед за изпълнение, и копие от
документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с
отбелязването за издадения изпълнителен лист. Видно от разписката към
ПДИ, такъв документ не е бил връчен. Твърди, че при справката се е
установило и че в ИД изначално липсва извлечение от счетоводните книги на
Уникредит Булбанк или договор за заем.
Поради това счита, че връчването на ПДИ е било нередовно, тя е
узнала това обстоятелство едва на 02.03.2023г., налице е хипотезата на чл.
423 от ГПК и за нея има правен интерес в едномесечен срок от узнаването
да депозира настоящото възражение, като срокът е спазен, дори да се
приеме, че узнаването е станало на 07.02.2023г.
След като поканата не й е била надлежно връчена поради липса на
копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за
изпълнение и такъв липсвал и по ИД, моли въззивния съд да приеме на
основание чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК възражението й, а на заявителя да бъде
указано да предяви иск за вземането си съгласно чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Претендира разноски.
Възражението е подадено в законовия срок от
процесуалнолегитимирано лице и е допустимо.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението и
приложенията, намира, че не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 т.1
от ГПК и то не следва да се приема.
Тази разпоредба предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг от
хипотези, при които възражение против заповед за изпълнение може да
бъде прието от въззивния съд и в случая подателката-длъжник се позовава
на първото от тях – че заповедта за изпълнение не й е била връчена
надлежно.
Единственият довод за това е, че е нарушена разпоредбата на чл. 418
ал. 6 от ГПК, съгласно която „Препис от заповедта за изпълнение и копие
от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с
отбелязването за издаден изпълнителен лист, се връчва на длъжника от
съдебния изпълнител.“ Молителката заявява, че с получената от нея на
26.10.2022г. призовка за доброволно изпълнение, изпратена й от ЧСИ, й били
връчени само копия от заповедта за незабавно изпълнение и уведомление за
2
цесия, но не и копие от документа, въз основа на който е издаден
изпълнителният лист.
Тук следва да се отбележи, че така цитираната разпоредба влиза в
сила от 01.07.2024г. съгласно изменението на ГПК, публикувано в ДВ бр.
11/2023г., с оглед въведеното второ изречение – „Съдебният изпълнител
незабавно изпраща до съда по електронен път копие от съобщението заедно
с връчените документи с отбелязване за връчването на всеки един от тях“,
но съдът приема, че молителката се позовава на действалата към момента
на връчване на ПДИ от СИ разпоредба на чл. 418 ал. 5 от ГПК - „Препис от
заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен
лист, се връчва на длъжника от съдебния изпълнител.“
Въззивният съд констатира, че заповед № 771 от 04.12.2013г. за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист от 04.12.2013г. с който са осъдени
солидарно длъжниците Д.П.Д. и С. И. Д. да заплатят на кредитора
„Уникредит Булбанк“ АД, гр. София подробно описани парични суми, са
издадени по издадена по ч.гр.д. № 793/2013г. на НзРС. Съгласно
разпоредбите на Правилника за организация дейността на районните,
окръжните и административните съдилища, след изтичане на 5 години
ч.гр.д. № 793/13г. на НзРС е било унищожено.
На 13.10.2022г. е образувано изп.д. 3197/2022г. на ЧСИ рег. № 765 при
КЧСИ въз основа на този изпълнителен лист и на договор за цесия между
заявителя „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София като цедент и подалия
молбата до СИ взискател „Макроадванс“ АД,гр. София, като цесионер.
На 26.10.2022г. при условията на връчване чрез домашно лице – съпруга
на длъжницата Д.П.Д., солидарен длъжник, който е приел срещу подпис
документите, е връчена ПДИ, в която е посочено вземането, неговият
размер и произход, описана е заповедта за изпълнение и делото, по което е
издадена, а към поканата са били приложени и връчени копия от заповед за
незабавно изпълнение № 771 от 04.12.2013г. по ч.гр.д. № 793/2013г. на НзРС,
изпълнителен лист от 04.12.2013г. и уведомление по чл. 99 от ЗЗД за
извършената цесия.
Настоящото възражение е подадено на 06.03.2023г., първоначално пред
3
СтЗОС, впоследствие изпратено по правилата за местна подсъдност на
СлОС, като последният зачита тази дата като валидна с оглед преценката
за допустимостта на възражението.
Видно е, че предвиденият в чл. 414 ал. 2 от ГПК едномесечен срок е
изтекъл и молителката се стреми да преодолее преклузията, позовавайки се
на изключителната хипотеза на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК и да постигне
приемане на възражението против заповедта.
Тази разпоредба предвижда, че „в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно“.
Въззивният съд не намира да са налице условия за приемане на
възражението по следните причини:
Общата хипотеза на чл. 423 сочи като базова предпоставка длъжникът
да е бил лишен от възможността да оспори вземането и срокът му за
реакция е един месец от узнаването на заповедта – което означава, че се
очаква той въобще да не е имал представа, че такава съществува. Не така
стоят нещата в случая – както и молителката признава, а и от
представеното копие от ПДИ е ясно видимо, че копие от заповедта й е
надлежно връчено с ПДИ на 26.10.2022г. – тоест – моментът на узнаването
й съвпада с момента на връчването й, следователно от тази дата е
започнал валидно да тече срок за възражение.
Аргументът, че не й е връчено копие от документа, въз основа на който
е издадена заповедта за изпълнение не издържа критика, тъй като в
цитираната точка 1 на чл. 423 ал. 1 от ГПК изрично е посочено, че правно
значение има единствено и само ненадлежното връчване на заповедта за
изпълнение, каквото в случая няма.
Това е така защото в самата заповед за незабавно изпълнение са
описани всички нужни за оспорването й обстоятелства, включително кое е
изпълняемото право.
За правна чистота може да се посочи още, че предвиденото в
досегашната ал. 5 на чл. 418 от ГПК задължение на СИ да връчи на
длъжника препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз
основа на който е издадена заповедта за изпълнение не може да бъде винаги
4
изпълнимо и само по себе си не влече ненадлежност на връчването на
заповедта за изпълнение.
На първо място „документът, въз основа на който се издава заповед за
изпълнение“ се представя от заявителя-кредитор на заповедния съд заедно
със заявлението и няма никакво законово задължение след издаване на
заповедта, при образуване на изпълнително производство нито за
взискателя, който го инициира, още по-малко – за гражданския съд, да
изпрати на СИ препис от този документ. Изпълнителното производство се
образува по молба на взискателя, въз основа единствено на представен
изпълнителен лист - като изпълнителен титул и заповед за изпълнение -
като изпълнително основание. В такъв случай СИ е възможно да не
разполага в делото с документа по чл. 417 от ГПК, въз основа на който е
била издадена заповедта за изпълнение. Тоа е така, понеже изпълняемото
право, което се обективира в такъв документ, е предмет на разглеждане и
обсъждане от съда – в негова дискресия е да извърши преценка дали
представеният му документ съдържа изпълняемо право и веднъж
констатирано такова, се издава заповед, която е и изпълнителното
основание, също от съда. Съдебният изпълнител не разполага с правомощия
за такава преценка и функциите му по принудително изпълнение се
активират чрез изпълнителния титул, издаден от съда въз основа на
изпълнителното основание. Разбира се, в хода на изпълнителното
производство е възможно да бъде представен и документът, въз основа на
който е издадена заповедта за изпълнение, но това не е задължително.
Що се отнася до конкретния случай, казаното дотук важи изцяло, тъй
като за издаването на заповедта за незабавно изпълнение, издадена въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, заявителят е представил такъв по т.
2 – извлечение от счетоводните книги на банката и документът, от който
произтича вземането на банката. Тоест – извлечението е отразявало
състоянието на вземането към 2013г. и освен, че СИ не е длъжен да
разполага с него, към момента то не би отразявало актуалното състояние.
Договорът за кредит пък, е документ, който длъжницата сама притежава,
поради което изпращането на копие от него от страна на СИ, който,
както се отбеляза, не е длъжен да разполага с него, е безпредметно. Още
повече, че този договор е посочен изрично и точно в самата заповед за
изпълнение и в изпълнителния лист, копия от които са връчени на
5
длъжницата.
Не напоследно място унищожаването по предвидения законов ред на
физическото дело, по което е издадена заповедта от 2013г. преди датата
на образуване въобще на изпълнителното дело прави невъзможно изобщо
изпращането през 2022г. от страна на съда на съдебния изпълнител на
копия от тези документи, намирали се в унищоженото дело – поради което
СИ не би могъл нито да ги изиска от съда, нито да изпрати копия до
длъжницата. Заявителят, както вече се спомена, не е длъжен нито да
притежава оригинал или копие от документа, въз основа на който е
издадена заповедта, нито да го представя на съдебния изпълнител.
Всичко това обаче е напълно без значение, с оглед констатираното най-
напред несъвпадение на законовата хипотеза при която се приема
неподадено своевременно възражение, с настоящия случай – ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение, тъй като безусловно тя е връчена
надлежно и пропускането на срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК е в резултат на
бездействие на длъжникцата, а не поради късно узнаване на заповедта.
С оглед всичко това въззивният съд счита, че няма основание да приеме
възражението, поради което следва да откаже да стори това.
На молителката не се дължат разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКАЗВА ДА ПРИЕМЕ възражение по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК вх. №
2939/06.03.2023г. от С. И. Д. ЕГН **********, чрез Еднолично адвокатско
дружество М., гр. Стара Загора, представлявано от адв. М. М., имейл –
*******@******.**, против заповед № 771 от 04.12.2013г. за незабавно
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 793/2013г. на НзРС, поради липса на
номинираната предпоставка.


Определението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7